Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cinque scritti morali, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Есе
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Умберто Еко

Пет морални есета

 

Италианска, първо издание

 

Umberto Есо

Cinque scritti morali

© R.C.S. Libri S.P.A. — Milan

Bompiani 1997

 

Превод от италиански: Ирена Кръстева

Коректор: Маргарита Петрова

Технически редактор: Любен Козарев

Компютърна обработка: Тошко Тошков

 

Формат 32/84/108

Обем 6 п.к.

Дадена за печат: април 1999 г.

Излязла от печат; април 1999 г.

 

ISBN 954-607-219-2

 

Издателство „ЛИК“

София, 1999 г.

История

  1. — Добавяне

Въведение

Събраните тук есета имат две общи характеристики. Те са преди всичко случайни, родени като лекции или актуални изложения. И въпреки разнообразието на темите, имат етически характер, тоест засягат онова, което би било добре да се прави, което не би трябвало да се прави или не може да се прави на никаква цена.

Предвид предизвикания им характер струва ми се абсолютно необходимо да изясня при какви обстоятелства бяха написани, в противен случай биха могли да се окажат слабо разбираеми.

Ца се мисли войната бе публикувано в La Rivista dei Libri, 1, aprile 1991, по време на войната в Залива.

Вечният фашизъм бе изнесено на английски на симпозиум, организиран от италианската и френската катедри на Колумбийския университет, 25 април 1995 г., по повод честването на освобождението на Европа. А после бе публикувано като „Eternal Fascism“ в The New York Revew of Books (22 юни 1995 г.) и бе преведено в La Rivista dei Libri, luglio-agosto 1995, като „Totalitarismo fuzzy e Ur-Fascismo“ (версия, която се отличава от публикуваната тук само по няколко леки формални уточнения). Но следва да се има предвид, че текстът бе мислен за американска студентска публика и изнесен в дните на разтърсването на Америка от атентата в Оклахома и откритието на факта (ни най-малко таен), че в Съединените щати съществуват крайно десни военни организации. Така че при това обстоятелство темата за антифашизма приемаше особени конотации и историческият размисъл искаше да насърчи размисъла върху актуалните проблеми в различни страни — после лекцията бе преведена от вестници и списания на много други езици. Фактът, че речта бе предназначена за младите американци, обяснява защо се предоставят почти школски информации и уточнения за събития, които един италиански читател би трябвало да познава, и защо там има цитати от Рузвелт, намеци за американския антифашизъм или наблягане на срещата между европейци и американци в дните на освобождението.

За печата е доклад, представен в рамките на серия организирани от Сената (с президент Карло Скониамильо) семинари пред членове на Сената и директорите на нашите най-големи всекидневници, с които впоследствие бе проведена обширна дискусия. После текстът бе публикуван от същия този Сенат в Gli Incontri di studio aPalazzo Giustiniani. Stampa e mondo politico oggi, Roma, tipografia del Senato, 1995, които съдържат също и изказванията на Карло Скониамильо, Еудженио Скалфари, Джулио Анселми, Франческо Табладини, Силвано Бороли, Валтер Велтрони, Салваторе Карруба, Дарко Братина, Ливио Капуто и Паоло Миели.

Когато на сцената излиза другият възпроизвежда моя отговор на кардинал Мартини в рамките на организиран и публикуван от списанието Liberal обмен на четири писма. После кореспонденцията бе събрана в томче (Che cosa crede chi non crede?, Roma, Atlantide Editoriale, 1996). Текстът ми отговаря на отправено към мен питане на кардинал Мартини: „На какво се базира увереността и императивността на Вашето морално действие, което за да обоснове абсолютността на една етика, не възнамерява да се позове на метафизични принципи или на все пак трансцендентни ценности, нито на универсално валидни категорични императиви?“. Относно рамката на дебата препращам явно към цитираното томче, което съдържа също бележки и изказвания на Емануеле Северино, Манлио Згаламбро, Еудженио Скалфари, Индро Монтанелли, Витторио Фоа и Клаудио Мартелли.

Миграции, търпимост и нетърпимо е колаж. Първият параграф съотнася първата част към лекция, изнесена на 23 януари 1997 г. при откриването на организирания от общината на Валенсия колоквиум за перспективите на Третото хилядолетие. Вторият предава и осъвременява въведението в Международния форум за нетърпимостта, организиран в Париж от Academie Universelle des Cultures на 26 и 27 март 1997 г. Третият бе публикуван под заглавие „Non chiediamoci per chi suona la сатрапа“ в Repubblica по случай присъдата на военния съд в Рим над Прибке.