Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2012)

Издание:

Стефан Дичев. Неуловимият

Новели за юноши

 

Рецензент: Иван Цветков

Редактор: Методи Бежански

Художник: Георги Недялков

Художествен редактор: Петър Тончев

Технически редактор: Маргарита Воденичарова

Коректор: Елена Иванова

 

Българска. Първо издание. Литературна група V. Година 1976

Дадена за набор на 13.XI.1975 г. Подписана за печат на 13.II.1976 г.

Излязла от печат на 13.III.1976 г. Формат 60X90/16.

Тираж 30 000. Печатни коли 6,25. Издателски коли 6,25.

Цена на книжното тяло 0,28 лева. Цена 0,61 лева

 

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС, София, 1976

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“ София 1976

История

  1. — Добавяне

1

— Ето тук!… И тук! Целият десен бряг на Янтра! — рапортуваше възбуденият Шакир и сочеше с пръст картата на Дунавския вилает.

Беше сутрин. Ден като всички дни. Но във валийския конак в Русе владееше напрежение. Току-що се беше получила телеграма от Ибрахим бей. Пак му се изплъзнал Баш комитата.

— Разширете наблюдението и отвъд реката, Шакир — каза Мидхат и като взе писалка, начерта на картата докъде да бъде разширено наблюдението. — Ето и тия тук села…

— Само че някои от тях са черкезки, ваше превъзходителство.

— Е, та какво?

— Той не би се решил… Не, в ничия къща не може да се спре. Пък и българските села не ще посмеят да го подслонят!

Мидхат тежко се облегна в стола си.

— Какво знаем ние за тоя бунтовник, Шакир? Можем ли да предвидим ходовете му? Или това ви е оправданието?! — прибави той иронично.

— Ваше превъзходителство!…

— Дал съм ви срок да го заловите, сани ефенди! На теб и на бинбашията! Втора седмица мина — и какво?

— В началото мислехме, че той отива в Търново.

Пашата нервно забарабани по масата.

— Мислехме! — И гласът му беше недоволен. — Трябва да разберете веднаж завинаги, че той не е тръгнал да пътешествува!

— Беят настоя…

— Какво, питам, какво ще търси в Търново? Кого?… — надвеси се пак над картата валията. — Виж го как се движи… в кои райони… Селата, селата бунтува той, сани ефенди. Простотията и назадничавостта на ония той използува!

Шакир силно се изпъна. Тънък лъч слънце се спря на лицето му. В светлия кръг мускул четата забележимо потръпваха.

— Ако ваше превъзходителство позволи…

Но гласът на валията отново го пресече:

— Вече имаме достатъчно известия от съгледвачите…

— Току-що докладвах…

— Аллах! Ти наистина само докладваш! — възкликна с неприкрита доза самолюбие Мидхат и стана прав. Но две-три крачки бяха достатъчни. Овладя се. Гласът му беше съвсем друг, когато продължи: — Достатъчно, сани ефенди! Ясно ми е всичко!… Телеграфирай веднага на бея… Да, всеки пришълец в района, който аз очертах, да бъде най-най-най-внимателно наблюдаван! Наблюдаван и разучаван, казвам. — Изведнъж гласът му се изпълни с предупредителна строгост. — Да не почне пак с неговите арестувания наред!… Политично, сани ефенди, така ще му телеграфираш. Тактично трябва да се действува! Говорил съм ти…

— Ваше превъзходителство знае, че аз изцяло… — побърза да изрази своята преданост адютантът. Но възпламенен от собствения си глас, Мидхат и сега не го остави да се доизрече.

— Други мерки иска нашето време, Шакир — рече. — А не, вместо да изпише вежди, да извади очи, както се казва… Да! Ето тук някъде е тоя демон същи — длъжност ви е да го заловите колкото се може по-скоро!…

И ръката му с голям елмазен пръстен на показалеца още веднъж отбеляза с блясъци въздушна окръжност над картата, която в очите на младия адютант по някакъв неведом начин доби релефни и странни очертания…