Тихомир Петров
Генерал (3) (Наказателен отряд)

Боби Манекена и Ники вървяха по тротоара с умерена крачка. Имаха съвсем нормален вид на двама млади мъже, тръгнали да се позабавляват из нощна София. И двамата бяха облечени с черни дънки и най-обикновени якета, а на главите си носеха беизболни шапки, ниско нахлупени над очите.

В ръцете си, пъхнати в специално преправените за случая десни джобове на якетата, стискаха най-обикновени картечни пистолети „Скорпио“, с прикрепени към цевите заглушители.

Когато черното БМВ 520 и бронирания Майбах се зададоха срещу тях, двамата мъже даже и не ги погледнаха. Но веднага щом колите отминаха Манекена вдигна към лицето си лявата ръка и каза отсечено в малката радиостанция.

— Екип едно. Давай, давай, давай.

 

 

Шофьора на черното БМВ намали скоростта, заради малкия наклон на пътя и завоя, който следваше и широко ухилен отговори на седящия до него.

— Абе много ясно, че ако ми падне нема да й простим… Ама тая путка си пада само по баровци като ше…

Младия мъж не можа да си довърши изречението. Изведнъж пред погледа му се запремятаха синьо-червени светлини и се чу вой на сирена. Това продължи само няколко секунди и след това всичко изчезна в оглушителен трясък.

 

 

Краси седеше зад волана на направения да изглежда като полицейска кола Форд „Ескорт“ и чакаше уговорения сигнал. До него на предната седалка бе Бай Пешо и двамата бивши полицаи изглеждаха така, сякаш са на поредното дежурство. Сивите им униформи бяха в пълно снаряжение, само с една малка разлика. Не носеха редовите пистолети „Макаров“, а далеч по внушителните „Берета“.

Изведнъж от радиостанцията се разнесе заповедния глас на Боби Манекена.

Краси бързо включи светлините и сирената, превключи на скорост и настъпи газта, стиснал здраво кормилото. Бай Пешо запъна крака в пода на колата и се стегна, в очакване на сблъсъка.

Форда се стрелна напред, но само след няколко метра бе разтърсен от мощен удар в задната част.

 

 

Черното БМВ 520 се заби в задницата на фалшивия полицейски автомобил, като смачка левия му калник и половината врата. Двете коли се заклещиха една в друга и преградиха пътя на бронирания Майбах, който не успя да спре и се вряза в задницата на беемвето.

След известно време предните врати на форда се отвориха и от тях, с несигурни движения излязоха двама полицаи.

Единия беше висок и дебел, а по лицето му имаше кръв. Той я избърса с ръкава на униформата си и погледна към беемвето и лимузината.

Другия полицай не изглеждаше да е пострадал. Той първо се увери, че партньора му е добре, после се обърна към беемвето и извика на шофьора да излезе.

 

 

Георги Доктора и любовницата му не бяха пострадали от катастрофата. Младата жена бе само много изплашена и трепереше неудържимо. Доктора се увери, че е добре и я успокои.

Погледна през предното стъкло и изпсува през зъби.

„Ебати шибания късмет. Некадърните гардове блъснаха точно полицейска кола“.

Видя как единия от полицаите изтри кръвта от лицето си, а другия изкрещя по беемвето да излезе шофьора.

Четиримата му бодигардове се показаха от колата и започнаха да се разправят с ченгетата. Нещата се усложняваха.

Доктора бутна по рамото бодигарда на седалката пред него.

— Иди провери какво става… И виж има ли начин да не се разбира, че аз съм замесен в този глупав инцидент.

Гарда слезе от майбаха и тръгна към полицаите. Вратата на бронирания автомобил остана отворена.

 

 

Веднага щом трите коли се сблъскаха Боби Манекена и Ники се приближиха към мястото на катастрофата. Бяха на няколко метра от майбаха, когато предната дясна врата се отвори и от нея излезе едър мъж. Той им хвърли само един бегъл поглед и продължи към полицаите.

 

 

Полковника видя катастрофата и какво се случва след нея. Поднесе радиостанцията към устните си и каза.

— Екип три, давай, давай, давай.

Само след секунди покрай лендровъра бързо премина тъмносин Фолксваген „Транспортер“. Микробуса закова спирачки зад майбаха на Доктора, блокирайки пътя му назад.

 

 

Ники извади картечния си пистолет и откри огън по бодигардовете. В същото време и двамата мними полицаи извадиха пистолетите си и започнаха да стрелят по стъписаните охранители.

Лимузината опита да се измъкне назад, но се блъсна в препречилия пътя за бягство микробус.

Боби Манекена се хвърли към отворената врата на лимузината и застреля шофьора.

Георги Доктора не реагира по никакъв начин, докато изстреляните от упор куршуми размазваха мозъка на шофьора му по вътрешната страна на бронираното стъкло. Седеше като парализиран, с отворена в ням ужас уста, а от приятния му тен нямаше и следа. Бе пребледнял като призрак.

Младата жена свита до него пищеше истерично, с широко ококорени очи.

Манекена я смушка между гърдите с цевта на картечния пистолет и изкрещя.

— Млъквай, кучко. Млъквай веднага или ще те размажем.

Жената се сви още повече, почти на кълбо, но прехапа устни и спря да пищи.

Убиеца насочи цевта на автоматичното оръжие към Доктора и заповяда.

— Излизай и без шибани глупости… Ако те искахме мъртъв, досега да съм те направил на решето.

Георги бавно кимна с глава, докато осъзнаваше какво означава казаното. Отвори с треперещи ръце вратата и стъпи с левия крак на асфалта, но това бе последното движение, което му позволиха да направи сам.

Краси и Бай Пешо го сграбчиха и грубо го повалиха по очи. Закопчаха ръцете му с белезници на гърба, а на главата му нахлузиха черна качулка, със зашити процепи на устата и очите. Изправиха го на крака и безцеремонно го повлякоха към микробуса.

Анатоли бе зад волана на транспортера и нервно въртеше глава наляво-надясно. Опитваше се да държи под око цялата улица и в същото време следеше как се справят приятелите му с Доктора.

Кико изскочи през задната врата на буса и помогна на двамата мними полицаи да вкарат Георги вътре. Бутнаха го по корем върху пода, а Краси и Бай Пешо седнаха на специално монтираните в стените метални пейки.

— Стой долу — измуча Бай Пешо и стъпи върху гърба на пленника, без да го натиска излишно грубо.

 

 

Ники забеляза, че Боби Манекена нещо се бави при лимузината и притича, за да види какво става.

Манекена насочи картечния пистолет към главата на младата жена и се отдръпна леко назад, за да се предпази от кръвта.

Жената бе невинна, но се налагаше да умре.

Показалеца му колебливо се премести върху спусъка, но преди да го натисне една едра ръка, облечена в ръкавица стисна оръжието и го бутна встрани.

— Какво правиш, бе — просъска Ники.

Боби продължи да се цели в младата жена, която дори не смееше да ги погледне.

— Тая ме видя, брато. Няма как да я оставим жива.

Ники погледна жената. Тя лежеше върху седалката почти в ембрионална поза, захлупила очи в събраните си ръце, а раменете и леко потръпваха от беззвучен плач.

— Нека аз да се оправя с нея.

— Няма да стане — Боби поклати глава. — Трябва да я убия… Ако я оставим може да ни закопае всичките.

— Тя не е направила нищо… Не е нужно да я убиваш. Аз ще я накарам да мълчи.

Боби отмести поглед от младата жена и се обърна към приятеля си. Бе доловил нещо в тона му. Разбра, че едрия мъж е непреклонен и няма да му позволи да я нарани.

— Излишни усложнения, брато — Манекена спусна предпазителя на оръжието и се отдръпна назад. Обърна се и тръгна към микробуса. — Цялата е твоя… И дано знаеш какво правиш.

Ники се пресегна и побутна жената по рамото.

— Погледни ме… Изправи се и ме погледни. Не се страхувай.

Младата жена се надигна и обърна към него разплаканото си лице. Прокара трепереща ръка през разрошената си коса и изтри сълзите си, размазвайки грима.

— Няма да те нараня — Ники се наведе и взе падналата на пода чантичка на жената. Порови малко в нея и извади личната й карта. Затвори чантичката и я пусна в скута на ужасеното момиче. — Вземи я… Не се страхувай.

Младата жена притисна чантата към гърдите си като щит и едва сега се осмели да срещне погледа на едрия мъж.

Ники погледна личната карта и я прибра в джоба на дънките си.

— Мария Калоферова… — заговори той. Гласа му бе тих, почти нежен. — Вече знам коя си и къде живееш… Вярно, можеш да си смениш адреса, но не можеш да се скриеш от нас… Разбираш ли ме.

Жената трескаво закима с глава и пак избърса очите си.

— Трябва да забравиш какво се случи тази вечер… Ти изобщо не си била тук… Ясно ли е.

Жената пак кимна.

— Отговори ми с думи — заповяда Ники без да повишава тон.

— Д-д-да-а — промълви тя с треперещи устни.

— Добре. Ако кажеш на някого — ще умреш… Ти и цялото ти семейство… Разбра ли.

— Д-да. Да.

Ники се изправи и отстъпи крачка назад.

— Добре… Тогава бягай, момиче, бягай.

 

 

Кико проследи с поглед отдалечаващата се жена. Тичаше със залитане, препъвайки се на високите си токове, но не се обърна нито веднъж назад.

Може би бе грешка, че я оставиха жива, но за себе си знаеше, че постъпват правилно. Имаше граница, която не трябваше да се преминава. Не и ако не искаха да се превърнат в това, срещу което се бореха.

Погледна към изтеглилия се по улицата микробус. Ники тъкмо се качваше в него и му махна с ръка да побърза.

Калин извади от джоба на якето си нападателна граната и се отдалечи на няколко метра от катастрофиралите коли. Издърпа щифта на гранатата, хвърли я между предните седалки на лимузината и спринтира. Настигна микробуса и в движение скочи вътре през отворената задна врата.

Ники издърпа вратата и тя се затръшна с удар. В същия момент прозвуча взрива от гранатата, последван от избухването на колите.

Микробуса сви с висока скорост в първата пресечка и се изгуби от поглед.

Полковника изчака фолксвагена с окования Доктор и момчетата от отряда да се изтегли и чак тогава завъртя ключа в стартера. Фаровете на лендровъра блеснаха и той последва буса, оставяйки зад себе си обхванатите в пламъци автомобили.

 

 

Антон Главата се облегна в кожения фотьойл, като не сваляше поглед от двете танцуващи на метър от него полуголи момичета.

Движенията им бяха много сладострастни, в ритъма на бавната музика. От време на време разменяха леки целувки и се галеха нежно една друга, докосвайки се на най-интимните места.

Главата смачка остатъка от дебелата пура в сребърния пепелник и издуха дима към тавана. Взе от масичката тумбеста чаша с уиски и я пресуши наведнъж.

Едното момиче се приближи бавно към него, полюшвайки таза си. Погали го по лицето и нежно плъзна ръка по шията и надолу по гърдите му, разкопчавайки и последните копчета на ризата.

Главата я сграбчи и я придърпа да седне в скута му. Момичето със смях се настани на едното му коляно. Отметна русата си коса назад и изви стегнатото си тяло.

Антон я прегърна и впи устни в голите й гърди, а ръцете му не спираха да мачкат нежната плът.

Второто момиче се приближи към креслото и коленичи до другото коляно на Главата.

Ръцете й го погалиха по корема и бавно слязоха надолу. Разкопчаха копчето на панталона и свалиха ципа. Момичето сведе глава и черната й коса се разпиля по слабините на мъжа, а голите й гърди се триеха в крака му.

Антон измуча доволно и сложи едрата си длан върху чернокосата глава, натискайки я надолу.

В този момент блаженството му бе нарушено от настойчиво почукване по вратата.

— Какво?! — извика Главата. — Казах никой да не ме безпокои.

Вратата на спалнята се отвори и Киро Малката гира влезе в стаята. Изгледа двете разсъблечени момичета и каза на шефа си.

— Требва да поговорим.

— Какво правиш тука, бе. Нали остана в София.

— Требва да поговорим… Важно е.

Тони Боса бутна момичетата и стана от креслото. Закопча панталона и пооправи ризата си.

— Останете тук — заповяда на полуголите красавици. — Няма да излизате от стаята… Позабавлявайте се малко двете докато се върна.

Момичетата му отвърнаха със смях и се преместиха на голямото спално легло.

Виждаше се, че няма да им е скучно докато го чакат.

Антон излезе след Киро Малката гира и затвори вратата на спалнята.

— Какво е станало? — спря се в коридора той. — Изглеждаш така, все едно някой те е изритал в топките.

— Доктора е изчезнал — отговори направо Киро.

— Как така е изчезнал?

— Не знам… Още никой не знае к’во точно е станало и кой го е направил… На мене ми се обади в девет и половина Пепи Ченгето и ми каза, че преди четиресе минути са ги дигнали под тревога заради нек’ва стрелба. Кога отишли на местото, вече ’сичко било свършило и имало само трупове. Били са охраната на Доктора. Аз веднага пратих хора да огледат к’во става. Верно са момчетата на Доктора. Станало е докато е пътувал от дома си към центъра. Беемвето на гардовете се е ударило в не’ква полицейска кола, а майбаха на Доктора се е натресъл в тях… Май полицейската кола е фалшива. Това Пепи ми го каза… Доктора не е сред труповете. В майбаха са намерили изгорели части от тяло, но сигурно е шофьора… Това знаем до сега… Казах им на мойте хора да продължават да слухтят и да си затварят устата. После се качих с охраната в две коли и дойдох. Насам карахме като луди. Добре, че не се изтрепахме по тия шибани пътища.

Докато го слушаше Главата се бе облегнал на стената. Беше объркан и ядосан.

— Какво става, мамка му? — удари с пестник по стената той. — Кой е отговорен за това?

Малката гира само сви рамене.

— Трябва възможно най-скоро да разбереме какво става — Антон тръгна по коридора към стълбището. — А когато стане ясно кой стои зад тая шибана история ще избия цялото му семейство.

Двамата слязоха на първия етаж. Преди да отиде в просторната дневна Тони Главата се отби до стаята на охраната.

Пред мониторите на охранителните камери седеше Ивайло Стойчев, по прякор Слона.

Иво Слона беше бивш европейски шампион по борба класически стил в тежка категория. Бе много едър мъж, по-висок и тежък дори от Боса. Представляваше групировката в Боровец и под негов контрол бяха всички момчета, които работеха в курорта.

Слона погледна към Киро и остави чашата с кафе. Стана от въртящия се стол и се изправи пред Тони.

— К’во става, шефе? Проблеми ли нещо?

— Доктора е изчезнал… — Главата погледна към мониторите. — Нападнали са го тази вечер и никой не знае какво е станало с него… Обади се на Валяка да дойде тука веднага. Ако си е изключил джиесема, го търси в казиното на хотела… Искам да засилиш охраната на къщата. Събери всичките си хора. Вземи и тия, които дойдоха с мене и с Киро… И накрая, предупреди готвачката и другата прислуга, че не искам да ми се мяркат пред очите. Да си вземат два почивни дни.

Иво Слона извади джиесема си и натисна бутона за бързо набиране на Александър Валяка.

Докато слушаше сигнала свободно си помисли, че положението е доста спечено щом се налага да викат него.

Александър Христов, наричан зад гърба Валяка бе много опасен човек.

Знаеше се, че е бил офицер от Специализирания отряд за борба с тероризма, а сега бе доцент и преподавател в СУ. Говореше се, че е агент под прикритие към някоя от службите на МВР.

Но в същото време той бе човека зад Тони и разпъваше чадър над групировката. Въобще Александър Валяка бе потайна и многостранно развита личност. Но сигурното бе, че разполага с невероятна власт.

Иво бе виждал шефове на полицейски служби да идват в дома му, привикани като провинили се ученици пред директор. Знаеше, че с него се съобразява дори вътрешния министър.

При цялото това анонимно влияние върху хората Александър бе изключително пресметлив, хладнокръвен и жесток човек.

Иво не познаваше някой, който да не изпитва боязън от него. А заради начина си на живот той бе срещал доста изявени гадове. Но всички те се бояха от Валяка.

Дори самия той се страхуваше от него, а бяха роднини. Бе женен за сестрата на Александър.

Всеки, който се изпречеше пред Александър, биваше унищожаван без капка милост. Нямаше никакво значение колко богат е този човек или на какъв пост е. Застанеше ли някой на пътя му Александър го премазваше. Оттам и бе прякора му. Валяка.

— Дава свободно, но никой не вдига — Иво Слона погледна към шефа си.

— Продължавай да го търсиш. Когато се свържеш му кажи да дойде тука.

Главата и Киро излязоха от стаята на охраната и отидоха в просторния, луксозно обзаведен хол.

Антон седна в едно от големите кожени кресла и направи жест с ръка към Киро.

— Сядай. Ако искаш нещо за пиене или пура си вземи. Аз не искам нищо.

— Нищо не ми се пие — Кирил се приближи към ниската маса със сив мраморен плот и взе единия от масивните пепелници, изрязани от квадратен къс оникс. Настани се във фотьойла срещу Тони и запали цигара „Марлборо“.

— Разкажи ми пак всичко — заповяда Боса.

Киро остави пепелника на страничната облегалка на фотьойла и повтори това, което знаеше около изчезването на Доктора. Стремеше се да не пропуска и най-малките подробности, а Главата го слушаше внимателно и търпеливо. На моменти му задаваше въпроси и разказа се проточи.

Някъде по средата на обясненията в хола влезе Слона. Седна на по-малкия от двата кожени дивана и заслуша внимателно. От време на време отпиваше малки глътки от чашата студено кафе, но си мълчеше.

Киро Малката гира отговори на последния въпрос на Главата и в стаята се възцари тягостно мълчание. Точно тогава влезе Александър Валяка. Огледа мъжете и веднага усети какво е настроението.

— Какво става, Тони. Да не погребваме някого.

— Седни. — Боса посочи с ръка. — Тази вечер са ударили Доктора. Охраната му е избита, а от него няма и следа. Направили са му засада докато е пътувал към центъра… Искам да разбереш кой стои зад това.

— Ще разбера, аз… — Александър се опитваше да прикрива мислите си, но си личеше, че новината го изненада неприятно.

— Може да са сърбите — каза Киро. — Заради далаверата с цигарите.

— Не ми се вярва — поклати голямата си глава Боса.

— Ами братята — обади се Слона.

— Не. Те си имат достатъчно проблеми… И стига вече с тия шибани предположения. Така може да ми изреждате до утре — Тони погледна към Валяка, търсейки отдушник за яда си. — Ти няма ли да кажеш нещо. Нали си ми съветник. Съветвай сега… Кой е ударил Доктора… Какво да правим.

— Нямам необходимата информация за подробен анализ — Александър остана спокоен. — Но… Щом не е намерено тялото на доктора, предполагам че е отвлечен. Ако са го искали мъртъв, да са го ликвидирали на място, а не е така… Как е станало нападението.

— Използвали са фалшива полицейска кола — каза Киро.

— Интересно… Вероятно това е работа на някой нов играч. Някой с достатъчно възможности и средства… Възможно е част от нападателите да са бивши полицай или хора от специалните служби. В екстремни ситуации човек е склонен да се придържа към това, което му е познато… Това ще стане ясно, когато разберем кой стои зад нападението… Общо взето аз смятам, че Доктора не е бил единствената цел на тази атака. Не. Той по-скоро е средство, с което да се нанесе удар по основната цел.

Александър погледна към Тони Главата.

— Мисля, че мишената си ти… Доктора е отвлечен, за да научат от него това, което знае за организацията… Разбирате какво означава това… Когато тези, които стоят зад нападението получат необходимата им информация, ще нанесат удар по групировката.

Тони изпсува ядно.

— Точно това им е целта… Гадни копеленца. Трябва да разбереш кой ме напада и да го унищожим преди да са стигнали до мен.

— Знаете ли, че Канал 3 може да дават нещо за Доктора? — обади се Слона. — Тия на Сашо Диков са като лешояди. Където има трупове и те са там.

Тони се пресегна и взе дистанционното от мраморната масичка. Насочи го към голямата плазма в дъното на стаята и я включи. Започна да превключва каналите и когато стигна до Канал 3 увеличи звука. Наистина предаваха репортаж от мястото, където бе атакуван Доктора. Часа в горния ляв ъгъл на екрана показваше, че кадрите са снимани в интервала от девет и тридесет до единадесет и тридесет.

Виждаха се изгорялата полицейска кола и двата автомобила от ескорта на Доктора, осветени от прожектори и заградени с жълта маркировъчна лента.

Около тях се суетяха навлечени в найлон служители на следствения отдел, търсещи някакви годни доказателства. Други техни колеги събираха гилзите и очертаваха местата, където ги бяха намерили, както и местата на труповете. Имаше и две пожарни коли, които вече прибираха оборудването си, но си личеше, че не са успели да спасят много от изгорелите автомобили. Зад жълтата лента се бе събрала тълпа зяпачи и журналисти, удържани настрана от редовите ченгета.

Мъжете и жените с микрофони приличаха на глутница хиени. Хвърляха се ту към един, ту към друг представител на властта, но от вялите отговори и стреснатите физиономии ставаше ясно едно. Никой нямаше представа какво точно се е случило.

В студиото Сашо Диков бе в стихията си. С патетичен тон разказваше престъпната биография на Георги Доктора и повтаряше до втръсване това, което хората и сами виждаха на екрана.

Антон гледа около пет минути, изпсува и изключи огромния телевизор.

— Искам веднага да задвижиш всичките си връзки и да разбереш кой стои зад това — каза той на Валяка.

Александър кимна с глава в знак, че ще бъде направено.

— Кога се прибира Яни? — погледна Тони към Киро Малката гира.

Боса говореше за Янис Папаридис, който ръководеше бизнеса с наркотици на групировката и бе най-близкия приятел на Киро.

— Трябва да кацне рано тази сутрин в София.

— Веднага щом се свържеш с него му кажи да дойде тука.

— Добре.

— А Кобрата къде е?

— Остана в София.

— Извикай и него. Да е тука утре сутринта.

Росен Кобрата бе бивша барета, напуснал специализирания отряд заедно с още няколко свой колеги. Сега Кобрата и бандата му от обучени убийци вършеха мръсната работа на Главата.

Тони стана от креслото и се обърна към Слона.

— Къщата обезопасена ли е.

— Напълно. Пратил съм няколко момчета да обикалят и отвън из гората.

— Имаш ли достатъчно хора.

— С тия, дето дойдоха с тебе и Киро имам трийсет и шест човека. Ако искаш мога да извикам още от Самоков.

— Няма да трябват — Тони подръпна колана на панталона си и се засмя за пръв път, откакто Киро бе дошъл. — Сега се качвам горе, че ме чакат жени на легло… Събудете ме утре, когато дойдат Кобрата и Яни.

 

 

В десет и петнадесет сутринта на следващия ден Киро потропа по вратата на спалнята, в която Антон бе прекарал нощта с двете манекенки. Не получи никакъв отговор и потропа пак, малко по-силно. Чу сънения глас на Главата, който извика „Какво“ и отвори вратата.

— Яни и Кобрата дойдоха — Малката гира пристъпи навътре в спалнята, оглеждайки сгушените до Тони момичета.

Едната все още спеше, полегнала на една страна. Набраната около гърдите й копринена завивка откриваше прекрасна гледка към дългите й крака и закръгленото дупе.

Другата бе вече будна и придърпа завивката нагоре, за да се прикрие.

Главата се протегна и се прозина шумно. Прегърна едното момиче, слагайки едрата си ръка върху гърдите му, а спящото погали по заголения хълбок.

— Добре… След половин час ще сляза.

Малката гира кимна с глава, огледа още веднъж голия задник и излезе от стаята.