Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

История

  1. — Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова.)

— Добродушен и благат,

от престолния ни град

президента се отделя

и по лондонска повеля

с нов цилиндър, с моден фрак

тръгва във специален влак…

— Как, как, как?

Без джандари в Лондон чак[1]?!

 

— Там в мъгливий Албион

ще го срещнат със поклон,

ще го надарят богато

с мъдрост, граници и злато

и помъкнал ги едвам,

ще потегли той насам,

мед и масло ще разлей…

— Брей, брей, брей,

мед и масло ще разлей!

 

— Демократ до демократ

сред престолния ни град[2],

блъснати от странен вятър,

у „Свободния театър“

се събират на конгрес —

хора с всепозната чест!

— Да, да, да!

Твърде честни господа!

 

— Бай Малинов — бодър шеф,

ще развали сънен кеф

и ще викне, ще възпее

моравите си идеи[3],

 

ще разправи, че у тех

за войната няма грех…

— Ех, ех, ех,

демократ да няма грех!

 

— Връбчо[4] гледал, чел, разбрал

изборите и в печал,

тръшвайки се на кревата,

с гняв изрекъл клетва свята:

„В знак на траур и протест

махам подлостта от днес!“

— Не, не, не,

туй не може той поне!

 

— В края на своя живот

кряскат яростно в „Народ“[5]

общоделските титани

и надувайки с закани

спуканата си тръба,

възвестяват те борба.

— Ба, ба, ба,

общоделец и борба!

 

— А отгоре на това,

офицерите едва

състезанья устроиха

и от скръб се изнапиха

зер сред пустото поле

господ пак ги с дъжд обле!

— Ха, ха, ха,

той да им бере греха!

Бележки

[0] Публикация: Червен смях. Седмично илюстровано литературно-хумористично списание. София, г. I, бр. 38 от 8 октомври 1920 г., с подпис: Хр. Смирненски.

[1] президента в Лондон чак — през октомври 1920 г. Ал. Стамболийски предприема дипломатическа обиколка из Европа, целта на която е да извади България от международната изолация и възобнови връзките й с другите страни; първата страна, която Стамболийски посещава, е Англия.

[2] Демократ до демократ // сред престолния ни град — през октомври 1920 г. се провежда конгрес на Демократическата партия в залата на Свободния театър.

[3] Бай Малинов — моравите си идеи — партийният цвят на Демократическата партия е бил морав; Малинов — Малинов, Александър (1867–1938) — буржоазен държавен и политически деец, юрист. От 1902 г. шеф на Демократическата партия. Министър-председател от 1908 до 1911 и през 1918 и 1931 г.

[4] Връбчо — Сава Донев Добриянов (1876–1946) — буржоазен журналист, член на народняшката партия, редовен сътрудник на в. „Мир“, в който печата клеветнически статии срещу партията на тесните социалисти и работническото движение.

[5] „Народ“ — всекидневник, орган на БРСДП (широки социалисти); излиза от 1911 до 1934 г. Води клеветническа кампания срещу партията на тесните социалисти; след Първата световна война провежда антисъветска и антикомунистическа политика.

Край