Гийом Аполинер
11 000 камшика (3) (или похожденията на един принц)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Les Onze Mille Verges ou les Amours d’un hospodar, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,5 (× 57 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Zornica (2012 г.)
Корекция
NomaD (2012 г.)

Издание:

Гийом Аполинер

11 000 камшика

 

Френска

Първо издание

 

Guillaume Apollinaire

Les Onze Mille Verges

Société nouvelle des Ed. Jean-Jacques Pauvert, 1973

 

Встъпителна студия © Емилия Коралова-Стоева

Превод от френски © Атанас Сугарев

Художествено оформление © Момчил Колчев

 

Médium 999 — Colibri

Publishing Group

Sofia, 1993

 

Технически редактор Кирил Настрадинов

Формат 84/108/32

Печатни коли 9

Издателски коли 7.56

Цена 15 лв.

 

Електронна обработка ЕТ „ФИБКО“

ИК „Медиум 999 — Колибри“, София

ДП „Полипринт“, Враца

I5BN 954-529-023-4

 

За кориците са използвани фотографии от анонимни автори, включени в албума „Игрите на жестоките дами 1850-1960“.

История

  1. — Добавяне

III

Няколко дни след случката, на която кочияшът на файтон 3269 и стражарят сложиха тъй неочакван край, принц Шибеску едва се съвземаше от своите преживявания.

Следите от бичуването бяха позараснали и той се бе изтегнал вяло върху софата в един от салоните на „Гранд-хотел“. За възбуда четеше любопитната хроника в „Журнал“. Една от историите го вдъхнови. Престъплението беше ужасяващо. Миячът на съдове в някакъв ресторант беше опекъл задника на един млад помощник-готвач, после го натеглил, както бил още топъл и кървящ, хапвайки препечените меса. Съседите притичали от виковете на този новоизлюпен Вател[1] и задържали садиста-мияч. Случката беше описана с всичките й подробности и принцът й се наслаждаваше, като лекичко загалваше извадения си от копчелъка любимец.

В този момент се почука. Усмихната камериерка, свежа и много сладка с бонето и престилката си, влезе, щом чу мощното „Влез!“ на принца. Тя носеше едно писмо и пламна при вида на разгащения Мони.

— Не си отивайте, русокоса красавице, искам да ви кажа две думи.

Същевременно той затвори вратата, придърпа Мариет за кръста и лакомо впи устни в нейните. Отначало тя се задърпа, но скоро взе да се отпуска под въздействието на прегръдката и устата й се разтвори. Езикът на принца веднага се провря вътре и Мариет тутакси го ухапа, а после погъделичка връхчето му с пъргавото си езиче.

С едната си ръка младежът обгърна талията й, а с другата повдигна полите й. Оказа се, че тя отдолу не носи нищо. Ръката му бързо се пъхна между две едри и закръглени бедра, каквито човек не би заподозрял у нея, тъй като беше висока и слаба. Плодът й бе богато окосмен. Тялото на Мариет гореше и докато тя се отпускаше, изнасяйки напред слабините си, ръката на принца се шмугна във влажната цепка. Същевременно нейната ръка зашари, по копчелъка на Мони и извади оттам разкошния екземпляр, на който Мариет бе хвърлила око на влизане. Те нежно се заопипваха — той я галеше по клитора, а тя прокарваше едва-едва пръст по влажнеещата главичка. Принцът я побутна към софата, сложи я да седне, вдигна краката й и ги постави на раменете си. Мариет разкопча корсажа си и изтръска на свобода коравите си едри гърди, които той се зае да смуче поред, докато й вкарваше нажежения си шиш. Скоро тя се развика: „Ах, колко е хубаво… ах, как добре го правиш…“ и развъртя задник като въртоглава. След миг той усети как камериерката свършва, мълвейки:

— Сега… сега… докрай… целият…

Скоро след това тя внезапно го сграбчи в ръка и рече:

— Достатъчно тук.

Измъкна го и го въвря в друга, кръгла дупка, разположена по-надолу като око на циклоп между две месести бели полукълба. Смазаният от нейната мъзга член влезе мазно и след като й го наби няколко пъти с юнашка сила, принцът изля семеструя си в дупето на хубавката камериерка. После го извади със сочно „пльок“, като че ли бутилка се отпуши, а спермата по връхчето му се бе смесила с малко изпражнения. В този момент някой звънна в коридора и Мариет рече:

— Трябва да видя кой е.

И изчезна, след като целуна Мони, който й пъхна два луидора в ръката. Щом тя излезе, той се изплакна и разпечата писмото, което съдържаше следните редове:

Красиви румънецо,

 

Къде се дяна? Вече би трябвало да си се съвзел от умората. Спомни си какво ми каза: „Ако не го направя двайсет пъти поред, нека ме накажат единайсет хиляди камшици“. Ти не го направи двайсет пъти и толкова по-зле за теб.

Онзи ден те посрещнахме в бърлогата на Алексин на улица „Дюфо“. Но след като вече те познаваме, можеш да дойдеш и у нас, защото у Алексин сега е невъзможно. Тя не може да приеме дори мен. Затова си има тази бърложка — нейният сенатор е много ревнив. А мен не ме е еня. Моят любовник е пътешественик и сега сигурно вдява перли с негърките от Кот д’Ивоар. Можеш да дойдеш у нас, улица „Прони“ №214. Чакаме те в четири часа.

Гъзолин д’Анкон

Принцът прочете писмото и погледна колко е часът. Беше единайсет преди обяд. Той позвъни да му пратят масажиста, който го разтри и го опъна благопристойно. Мони малко живна. Изкъпа се и след като се почувства бодър и освежен, позвъни на бръснаря, който го вчеса и го опъна артистично. После се качи педикюристът. Той му оправи ноктите и го опъна яко. Едва тогава принцът се почувства напълно във форма. Тръгна надолу по булевардите, нахрани се обилно и нае файтон, който го откара до улица „Прони“. Там намери малката къща, изцяло обитавана от Гъзолин. Една стара прислужница го въведе вътре. Къщата беше обзаведена с умение и вкус.

Веднага го вкараха в една спалня с твърде ниско, но затова пък много широко месингово легло. Паркетът бе покрит с животински кожи, които заглушаваха шума от стъпките. Принцът бързо се съблече и когато беше вече гол, влязоха Алексин и Гъзолин в своите прелестни неглижета. Те се засмяха и започнаха да го целуват. Мони седна и ги придърпа да се разположат на коленете му, като повдигна полите им така, че те хем изглеждаха благопристойно облечени, хем той усещаше голите им дупета върху бедрата си. Започна да ги опипва, докато те гъделичкаха сечивото му. Когато усети, че са добре възбудени, им рече:

— А сега ще се позанимаем малко с уроци. Накара ги да седнат на един стол срещу него и след като се замисли за миг, рече:

— Госпожици, току-що установих, че не носите гащи. Как не ви е срам! Бързо да вървите да си ги обуете.

Когато се върнаха, той започна учебните занимания.

— Госпожице Алексин Манжту, как се нарича кралят на Италия?

— Много се лъжеш, ако си мислиш, че знам и че това ме интересува — отвърна Алексин.

— Отивайте в леглото! — провикна се учителят.

Той я накара да застане гърбом на колене върху кревата, повдигна полите и смъкна гащите й, откъдето изплуваха лъщящите от белота полукълба. Започна да ги пляска с длан и те порозовяха. Това възбуди Алексин, която и без друго едва се сдържаше, но скоро и принцът стана неудържим. Подпъхнал ръце около гърдите на младата жена, той я застиска под пеньоара, а после плъзна пръсти надолу към клитора, за да го погъделичка. Но от пръв допир му стана ясно, че тя вече си е пуснала сока.

Нейните ръце също не бездействаха. Тя беше сграбчила гордостта на принца и го насочваше към тясното си содомово отверстие. Наведе се, за да вирне по-добре задник и да улесни Мони.

Скоро главичката се озова вътре, после и останалата част, а твърдите орехи заудряха младата жена по седалището. Скучаещата Гъзолин също дойде на леглото и започна да лиже отдолу Алексин, която, почитана и от двете места, чак се разплака от удоволствие. Разтърсваното й от блаженство тяло се гънеше като от страдания. От гърлото й се изтръгнаха хрипливи вопли. Едрият инструмент изпълваше задника й и при движението напред-назад опираше в ципата, отделяща го от езика на Гъзолин, който обираше сока, предизвикан от тази разгрявка. Коремът на Мони заудря задника на Алексин. Скоро принцът се заклати по-мощно и захапа за врата младата жена. Гордият му орган още се изду. Алексин не можа да понесе сполетялото я щастие и рухна върху лицето на Гъзолин, която продължаваше да я лиже, а Мони я последва в падането, както беше добре заклещен. След още няколко тласъка принцът беше готов. Алексин остана просната без сили на леглото, докато Мони отиде да се мие, а Гъзолин стана, за да се изпишка. Тя взе едно гърне, разкрачи се отгоре му, повдигна поли и обилно се изпика. После, за да отърси и последните капчици, останали по космите, пусна една тънка нежна пръдня, която извънредно много възбуди Мони.

— Изакай се в ръцете ми, изакай се в ръцете ми! — извика той.

Гъзолин се усмихна и когато той застана зад нея, тя приклекна леко и започна да прави необходимите усилия. Девойката беше с гащички от прозрачна батиста, през които се виждаха хубавите й тръпнещи бедра. Черни чорапи с ажури стигаха до над коляното и плътно прилепваха по двата прекрасни прасеца с изящни очертания — нито прекалено дебели, нито прекалено слаби. В позата, в която бе застанала, дупето й стърчеше навън, прелестно обкръжено от запретнатите гащички.

Мони напрегнато съзерцаваше двете мургави, възрозови, мъхести полукълба, в които пулсираше буйна кръв. Той разглеждаше леко изпъкналата долна част на гръбначния й стълб, под която се проточваше чертата на задника. Отначало широка, после стесняваща се и слизаща в дълбочина с увеличаването на дебелината на двата бута, тя стигаше до нагънатата, мургава и кръгла дупчица на ануса. Първите резултати от усилията на младата жена бяха, че накараха отверстието да се разшири и оттам да се покаже малко от гладката и розова кожа, която се намира вътре и прилича на обърната устна.

— Изакай се, де! — подкани Мони.

Скоро се появи острото връхче на едно лайнце, което само се показа и бързо се прибра в скривалището си. После то отново изскочи, следвано бавно и величествено от остатъка на суджучето, което се оказа едно от най-хубавите изпражнения, произвеждани някога от дебело черво.

Лайното се точеше мазно и дълго, грижливо усукано като корабно въже. То грациозно се полюшваше между красивите бутове, които все повече се разкрачваха. Скоро се разлюля по-силно. Дупчицата още повече се разшири, задникът се друсна леко и топлото димящо лайненце тупна в шепите на Мони, който се протегна, за да го хване. Той извика: „Остани така!“ — и навеждайки се, хубаво облиза задника, като въртеше изпражнението в ръцете си. После с наслаждение го разчупи и намаза цялото си тяло. Гъзолин се съблече, за да не остане по-назад от Алексин, която вече беше гола и показваше на Мони своя прозрачен от белота голям задник.

— Изакай се отгоре ми! — извика Мони на Алексин и се просна на пода.

Тя леко приклекна над него и така той можеше да се наслаждава на спектакъла, представян от задната й дупка. Първите усилия изкараха малко от спермата, която Мони бе посял там. После се показа изпражнението, жълто и меко, което падна на няколко пъти. Тъй като Алексин се смееше и мърдаше, то кацаше на различни места по тялото на Мони, чийто корем скоро бе украсен с няколко от тези благоуханни плужеци.

Същевременно Алексин се изпика и топлата струя, обливаща мъжествения инструментарий на Мони, разбуди неговите животински инстинкти. Гордият му член започна да се надига лека-полека, докато достигна обичайната си големина, а главичката, алена като турско фесче, се заклати пред очите на младата жена, която, приближавайки се към нея, приклякваше все повече, докато накрая наниза зейналата си праскова на напращелия член. Мони беше възхитен от гледката. Спускайки се надолу, мъхестите задни бузи на Алексин разкриваха все повече апетитната си закръгленост. Съблазнителните им извивки се открояваха, подчертани от разчекнатите бедра. Когато задникът се спусна достатъчно и аха да погълне мъжеството, той отново се повдигна и подхвана едно много приятно движение нагоре-надолу, което изменяше видимо формата му и така се откриваше една приказна гледка. Олайненият Мони се наслаждаваше неописуемо. Скоро той усети как влагалището се стяга, а Алексин простена задавено:

— Мръсник… наближава… свършвам!

И заизпуска своя секрет. Ала Гъзолин, няма свидетелка на тази сцена, се бе разгорещила и като я изтръгна рязко от нейния кол, се метна върху Мони. Без да се смущава от лайната, които също я изплескаха, си го набучи на свой ред, издавайки въздишка на доволство. Затресе се страховито, викайки „Хак!“ при всяко движение на хълбоците си. Алексин, раздразнена, че са я лишили от благата, отвори един шкаф, измъкна оттам камшик от кожени ремъци и започна да шиба задника на Гъзолин, чиито тласъци станаха още по-страстни. Възбудена от гледката, Алексин замахваше с всичка сила. Ударите се сипеха върху прелестното дупе. Мони наклони леко глава настрани и видя в огледалото насреща как едрата задница на Гъзолин се повдига и се спуска. При повдигането бузите се разтваряха и за секунда се мярваше розетката, която бързо се скриваше при спускането, когато сочните кълки се затваряха. Отдолу разтегнатите окосмени устни лакомо поглъщаха огромния пулсиращ плужек, който при повдигането се показваше цял олигавен. Ударите на Алексин зачервиха до кръв нещастния задник, който вече се тресеше от удоволствие. Скоро едно шибване остави първата кървава диря. И шибащата, и шибаната бяха изпаднали в екстаз като вакханки и явно се наслаждаваха еднакво и двете. Мони сподели техния екстаз и ноктите му заораха сатенената кожа по гърба на Гъзолин. За да може да удря по-удобно, Алексин застана на колене до двамата. Нейният едър бузест задник, тресящ се при всеки удар, се намери на два пръста от устата на Мони.

Езикът му незабавно се пъхна там и подтикнат от неистово сладострастие, принцът захапа дясната кълка. Младата жена извика от болка. Зъбите бяха пробили кожата и свежата й аленочервена кръв ороси пресъхналото гърло на Мони. Той я преглътна, намирайки я леко солена и с привкус на желязо. В този миг Гъзолин се замята като бясна. Виждаше се само бялото на очите й. Устата й, изцапана от лайната по тялото на Мони, изпусна едно стенание и младата жена се изпразни едновременно с принца. Алексин се просна изнемощяла върху тях, хъркайки и скърцайки със зъби. Мони, който завря език в плода й, трябваше само да го врътне два-три пъти, за да я довърши. Напрежението спадна след няколко финални подскоци и триото се пльосна сред изпражнения, кръв и сперма. Те заспаха така и когато се събудиха, часовникът в стаята отброяваше полунощ.

— Не мърдайте — каза Гъзолин. — Чух някакъв шум. Не е прислужничката, защото отдавна трябва да си е легнала.

Студена пот обля лицата на Мони и двете млади жени. Косите им се изправиха, а голите им омазани с лайна тела се разтърсваха от тръпки.

— Май има някой — подхвърли Алексин.

— Има някой — потвърди и Мони.

В този миг вратата се отвори и оскъдната светлина, която проникваше от среднощната улица, открои две мъжки сенки, облечени в пардесюта с вдигнати яки и нахлупени над очите бомбета.

Внезапно първият включи електрическото фенерче, което държеше в ръка. Лъчите му осветиха стаята, но крадците не забелязаха проснатата на пода група.

— Много лошо мирише — промърмори първият.

— Да влезем все пак. Може да намерим мангизи из шкафовете — рече вторият.

Точно тогава Гъзолин, която се беше довлякла до електрическия ключ, освети внезапно стаята.

Крадците останаха като втрещени пред тази голотия.

— Господ да ти е на помощ, Корнабьо — каза първият. — Имаш вкус!

Той беше кестеняв колос с космати ръце. Разчорлената му брада го правеше още по-отблъскващ.

— Я какви веселяци — включи се и вторият. — На мен лайната ми носят щастие.

Беше блед едноок нехранимайко, който дъвчеше фас от изгаснала цигара.

— Имаш право, Гемийо — отвърна Корнабьо, — и аз току-що нагазих в тях. Като начало смятам да ощастливя госпожицата. Но нека преди всичко обърнем внимание на господина.

И като се нахвърлиха върху ужасения Мони, разбойниците му запушиха устата и му вързаха ръцете и краката. После Гемията се обърна към двете треперещи, но като че поразвеселени жени:

— А вие, девойчета, постарайте се да бъдете любезни, иначе ще се оплача на Проспер.

Той държеше палка в ръката си и като я подаде на Гъзолин, заповяда й да налага Мони с всичка сила. После застана зад нея и извади един тънък като кутре, но иначе въздълъг накрайник. На Гъзолин започна да й става забавно. Гемията я зашляпа по бутовете и занарежда:

— Е, бузест красавецо, ще ми посвириш ли на флейта? Аз обичам изотзад.

Той опипваше и мачкаше едрия мъхест задник, после промуши отпред ръка, стисна с два пръста клитора и внезапно дари Гъзолин със своето тънко, но затова пък дълго шило. Момичето започна да върти задник, като същевременно продължи да налага Мони, който, неспособен да се предпази, нито да извика, се гърчеше като червей при всеки удар на палката. И колкото по-силно я работеха, толкова по-силно възбудената Гъзолин удряше и викаше:

— Подлец, ето ти за твоята мръсна уличница… Гемийо, забий ми докрай щика си!

Скоро Мони започна да кърви. През това време Корнабьо беше сграбчил Алексин и я беше метнал на кревата. За начало задъвка набъбналите й зърна, после се прехвърли върху вкусния й плод и го налапа целия, като подръпваше със зъби къдравите руси косъмчета от туфата. Накрая извади дебелия си, макар и не особено дълъг щик, както го определи Гъзолин, с лъскава морава главичка, обърна Алексин и я зашляпа по розовия задник, като от време на време прокарваше длан в браздата между бутовете й. После я намести върху лявата си ръка така, че с дясната да може да бърка във влагалището. При това я стискаше за руното и й причиняваше болка. Тя се разплака и стенанията й се усилиха, когато Корнабьо започна да я пляска с цяла шепа. Огромните й розови бутове се затресоха, задникът й потръпваше всеки път, когато върху него се стоварваше тежката лапа на крадеца. Накрая Алексин се опита да се защищава. Със свободните си нежни ръце започна да дере брадатото лице и да скубе косми по същия начин, по който той се отнасяше към руното й.

— Така ще е по-добре — каза Корнабьо и я обърна, при което тя стана свидетел на сцената с участието на Гемията, обслужващ изотзад Гъзолин, която пък удряше кървящия Мони, и това я възбуди.

Дебелият член на Корнабьо вече се удряше в задника на Алексин, но все не улучваше, подскачаше наляво и надясно, по-горе и по-долу. Ала веднъж налучкал цепката, крадецът сграбчи гладките заоблени хълбоци на девойката и като я придърпа към себе си, затъкна й го с всичка сила. Болката, причинена от този несъразмерен орган, който й разчекна задното отверстие, сигурно щеше да я накара да изреве, ако не бе превъзбудена от всичко случило се дотук. В следващия миг Корнабьо извади сечивото си, обърна Алексин по гръб и опита да влезе отпред. Поради размера си той едва-едва успя да промуши моравата лъскава главичка, но Алексин обгърна с крака кръста на крадеца и го стисна с такава сила, че той не само се вмъкна докрай, но вече не би могъл да го извади, дори и да иска. Последва енергична сцена на зверско съвокупление. Корнабьо смучеше гърдите й, а брадата му я гъделичкаше и така я възбуждаше, че тя мушна ръка в панталона на възседналия я мъж и пъхна пръстче в задната му дупка. После, без да спрат за миг основното си занимание, те започнаха да се хапят като диви животни. Изпразниха се бясно, ала Корнабьо, заклещен в Алексин, отново взе да надига глава и тя примижа, за да се наслади по-цялостно на тази втора загрявка. И докато Корнабьо се удоволства три пъти, тя успя да свърши тази работа цели четиринайсет пъти. Когато дойде на себе си, Алексин видя, че отдолу цялата е в кръв, разранена от огромния Корнабьо. Забеляза също, че Мони потрепва конвулсивно на пода, а цялото му тяло представлява една рана.

По заповед на едноокия крадец Гемията, Гъзолин беше коленичила пред него и го смучеше.

— Хайде, ставай, кучко! — изрева Корнабьо.

Алексин се подчини и той я ритна така силно по задника, че тя се просна върху Мони. Корнабьо събра ръцете и краката й и ги върза, след което й запуши устата, без да обръща внимание на молбите й, сграби палката и започна да шари красивото й, привидно слабо тяло. Задникът й потреперваше при всеки удар на тоягата, после дойде ред на гърба, слабините, бедрата и гърдите. Мятайки се насам-натам, Алексин се натъкна на члена на Мони, който беше щръкнал като на мъртвец. Той случайно се оказа редом с плода на младата жена и безпрепятствено се вмъкна вътре.

Корнабьо усили темпото и заудря безразборно Мони и Алексин, отдали се на безпаметно съвокупляване. Скоро нежната розова кожа на девойката вече не можеше да се различи под синините и бликащата кръв. Мони изгуби съзнание и Алексин бързо го последва. Корнабьо, чиято ръка се беше уморила, се обърна към Гъзолин. Тя, както и преди, беше впила устни в Гемията, но едноокият все не успяваше да постигне удовлетворение.

Корнабьо заповяда на мургавата да се разкрачи, но доста се измъчи, докато я набримчи отзад. Тя също страдаше, но стоически, без да престава да смуче Гемията. Когато най-сетне овладя изцяло достойнствата на Гъзолин, Корнабьо я накара да си вдигне дясната ръка и заръфа гъстата растителност под мишницата й. Споходилият я оргазъм бе толкова мощен, че Гъзолин почти загуби свяст и неволно впи зъби в члена на Гемията. Той изрева от нечовешката болка, но главичката му вече бе отхапана. Току-що удовлетворилият се Корнабьо рязко измъкна уреда си от Гъзолин, която се просна в безсъзнание на пода. Кръвта на Гемията шуртеше като от чешма.

— Бедни друже — рече Корнабьо, — вече за нищо не ставаш. По-добре да свършиш още сега.

И като извади един нож, той нанесе смъртоносен удар на Гемията, отцеждайки върху тялото на Гъзолин последните капки сперма. Гемията умря, без да каже „гък“.

Корнабьо си закопча старателно панталоните, обра от чекмеджетата всички пари и дрехи, без да забрави бижутата и часовниците. После погледна Гъзолин, която лежеше безжизнена на пода.

„Трябва да отмъстя за Гемията“ — си рече и като извади на нова сметка ножа, със страшен замах го заби между бутовете на все още припадналата Гъзолин и го остави да стърчи там. Часовникът удари три часа след полунощ. Бандитът напусна къщата така, както беше влязъл, оставяйки четири тела, прострени на пода в стаята, пълна с кръв, изпражнения, сперма и неописуем безпорядък.

Вън той се насочи бодро към улица „Менил-монтан“, като си пееше:

Гъзът мирише си на гъз,

но не и на парфюм…

А също така и:

Ченге, ченге,

и в този мрак

гъзът ми се усмихва пак.

Бележки

[1] Вател — главен готвач при принц Конде. Самоубил се, защото на една вечеря, на която присъствал и Луи XIV, рибата не била поднесена навреме. — Б.пр.