Франц Каспар
Фридолин (5) (Весела история за деца)

Нощта във вагона завършва със студена баня

„Къде ли съм?“ — мислеше Фридолин, когато се събуди на следващата сутрин. Във всеки случай не си беше в къщи в топлия кош. Не, лежеше на твърдия под в средата на една локва и беше целият мокър.

Фридолин скочи.

„Какво става? — помисли си той. — Как ли съм влязъл тук?“

Едва сега се сети, че беше пътувал с влака. Сигурно бе заспал във вагона и тъкмо искаше да се огледа, когато една голяма четка за под го халоса по муцуната.

Вече прекаляваха! Фридолин залая и изскочи изпод седалката.

Но не биваше да го прави. Защото чистачката, която миеше пода с четка и вода, нададе силен писък и от страх падна назад в голямата кофа, така че водата се разплиска на всички страни.

— Помощ! Помощ! — викаше тя, без да спира.

— Добро утро ти желая — каза Фридолин. — Съжалявам много, че…

Но жената не го остави да се доизкаже:

— Нещастно псе! — викаше тя. — Ще ти кажа аз на теб…!

Цялата зачервена, тя грабна четката и искаше здравата да начеше кожата на Фридолин. Но той бързо се напъха отново под седалката и погледна жената с невинен поглед.

— Нали вече казах, че съжалявам — обади се той. — Защо викаш така?

Тогава жената млъкна, опря юмруци на хълбоците си и погледна учудено Фридолин.

— Ти си интересно куче — каза тя. — Първо плашиш човека до смърт, а после се чудиш защо се ядосва. Кажи ми само как си влязъл тук и какво правиш всъщност във влака.

— А ти нали няма да повикаш полиция или кондуктора — попита Фридолин. — Тогава остави четката и седни. Ще ти разкажа всичко. Това е тъжна история.

Жената избърса ръцете си в престилката и седна на седалката. Извади от една кошница хляб и парче сирене.

— Е, какво е станало? — попита тя и измърмори още веднъж: — Че трябваше да ме плашиш така!

— Първо, да ти кажа кой съм. Казвам се Фридолин и съм от градчето Зибентюрм — започна кучето. — Вчера имах рожден ден. Младият ми господар ми подари красив нашийник. И с това започна нещастието.

— Не разбирам — прекъсна го жената, като дъвчеше парчето хляб. — Нов нашийник не е нещастие!

— Ами знаеш ли, такъв е животът — отвърна Фридолин. — Малко се поразходих с нашийника из градчето и отначало се почувствувах много добре. Но това не се хареса на големите кучета. Те ме подгониха и аз се напъхах на гарата в един вагон за животни. Изведнъж влакът тръгна и когато исках да сляза, вагонът беше заключен. После исках да се промуша през решетката на вагона и сигурно тогава съм си загубил нашийника. Сега трябва да намеря кравите, които бяха във вагона. Една от тях се казва Лиза и е пристигнала тук, в Оберкирх. Нали тук е Оберкирх?

— Да, тук е Оберкирх — отговори чистачката. — И вчера следобед пристигна влак с животни. Мисля, че кравите вече са отишли на пасището.

Фридолин скочи.

— Наистина ли? — извика той. — А знаеш ли на кое пасище?

— Не, откъде мога да знам — отвърна жената, — но се чудя какво общо имат кравите с твоя нашийник. Предполагам, че не са го взели със себе си.

— Не, сигурно не — съгласи се Фридолин. — Но Лиза ми е приятелка. Тя сигурно е видяла и може да ми каже какво е станало с моя нашийник. Трябва да го намеря на всяка цена. Какво ще каже иначе младият ми господар! За този нашийник си е дал всичките спестявания.

— Тогава сигурно скоро ще го намериш — успокои го жената. — А сега ела да си хапнеш малко хляб и сиренце. Сигурно днес не си слагал залък в устата си.

— Всъщност не обичам много сиренето, но сега съм толкова гладен — отвърна Фридолин. — От вчера сутринта не съм хапвал нищо. И съм така жаден, че бих могъл да изпия почти цялата кофа с вода.

Чистачката даде на Фридолин половината от сандвича си със сирене. Напълни от един термос чаша мляко с кафе, изпи я и после наля и на Фридолин. Никога в живота си той не беше ял толкова вкусна закуска.

— Знаеш ли — каза чистачката, — ако бях на твое място, щях да отида при началника на гарата и да го попитам. Може някой да е намерил твоя нашийник и да му го е занесъл.

— В никакъв случай — извика Фридолин, — само не при началника на гарата! Той сигурно знае, че съм пътувал без билет от Зибентюрм дотук. Ако ме хване…

— Да, тогава трябва да питаш в селото къде са отишли вчера кравите — предложи жената. — А сега трябва да продължа работата си. Сбогом, скъпи Фридолин, желая ти много щастие. И ако някога дойдеш с твоя господар в Оберкирх, не забравяй да ми дойдеш на гости. Само те моля, не ме плаши пак така. Иначе наистина ще те посрещна с четката!

Фридолин показа глава през вратата навън и се огледа внимателно на всички страни. Не се виждаше никакъв кондуктор и никакъв началник-гара.

Но нещо друго накара кучешкото му сърце да забие по-силно. Отсреща на последния коловоз стоеше един влак с няколко червеникавокафяви вагони за животни.

— Благодаря много! — извика Фридолин на чистачката, скочи долу и се затича към другия влак.

— Точно това е вагонът, в който се скрих от лошите кучета — помисли си той. — Сигурно в него моят нашийник е пътувал от Зибентюрм до Оберкирх! А може и още да е там.

С един скок дакелът се качи горе и започна да души из целия вагон. Но напразно: имаше само кравешки лайна и нищо друго.

Не, не беше толкова просто да намериш изгубения подарък за рождения си ден!