Патриша Грасо
Амулетът на Венера (4)

4

Принцът беше сънувал английски дами, всяка от които изглеждаше като Саманта Дъглас.

Рано сутринта Рудолф седеше на ръба на леглото и наблюдаваше жената, която миналата нощ беше обсебила сънищата му. Дори в сивотата на зимното утро тя приличаше на ангел и беше много по-красива от всяка друга жена, която беше познавал. Или всичко се дължеше на вътрешната й красота? С абаносовочерните коси, които обрамчваха лицето й и падаха до кръста, Саманта притежаваше нежност и очарование, което го бе завладяло. Тази жена нямаше нищо общо с ярката, почти груба привлекателна сила на русата Олга.

Вместо да продължи да мисли за съпругата, която беше загубил, Рудолф се съсредоточи върху спящото момиче пред него. Наведе се безшумно над нея и вдъхна аромата й, който отново му напомни за рози и жасмин. Протегна ръка да докосне бузата й, но изведнъж спря.

Той я искаше. Много.

Страстното очакване и пулсиращата радост го накараха да се усмихне. О, да, щеше да я вземе още преди пътуването им да е завършило. Щеше да изследва с пръсти и устни всеки сантиметър от копринената й кожа и да опознае тялото й по-добре, отколкото се познаваше самата тя.

Същество, изпълнено с любов, снизходителност и безкористност. Саманта Дъглас беше всичко, което желаеше от жената. Когато се ожени за Олга, жадуваше да получи именно това.

— Събуди се, принцесо — произнесе тихо той. — Поздрави новия ден.

Спящата красавица изохка съвсем не като дама и се обърна на другата страна. Грабна наметката си и се зави презглава.

Рудолф отново се наведе над нея и пошепна:

— Трябва да се събудите, Саманта.

— Махайте се — изсъска тя изпод завивката.

На устните му заигра момчешка усмивка. В следващия миг дръпна наметката й и крехкото тяло, облечено само в тънка риза, се изложи на утринния студ.

Саманта скочи. В първия момент очевидно не разбра къде се намираше, но после бузите й се обагриха в червенина. Грабна наметката си и скри голотата си от жадния му поглед.

— Пийнете кафе — подкани я Рудолф и й поднесе димяща чаша, която беше оставил на съседното легло.

— Още е тъмно — оплака се Саманта и взе чашата, при което пръстите им се докоснаха.

Рудолф усети как тя моментално се скова и погледна в неописуемите й сини очи. Докосването я бе развълнувало също като него.

— На изток вече се зазорява — съобщи той. — Искам да тръгнем веднага.

Саманта отпи глътка кафе и се намръщи.

— Много е силно.

— Подсилих го с малко водка — обясни Рудолф и се засмя, когато тя направи гримаса. Стана и я погледна отвисоко. — Оставил съм ви кана с гореща вода да се измиете. Ще закусим в каретата — след като свърши, той остана известно време при нея, като я наблюдаваше съсредоточено.

— Не мога да се мия, ако продължавате да стоите тук — каза Саманта и сините й очи засвяткаха опасно.

— Струва ми се невероятно, но когато спите, изглеждате още по-красива от обикновено — промълви Рудолф и тя се изчерви още повече. Доволен от въздействието на думите си, той излезе и грижливо затвори вратата зад гърба си.

Само след минути Саманта влезе в голямата стая, увита в наметката си. Завари Рудолф на колене пред огнището да гаси огъня. Той погледна през рамо и се надигна.

— Желая ви честита нова година, милейди — изрече с усмивка той.

— И на вас честита нова година, ваше височество.

— Готова ли сте?

Саманта взе калъфа с цигулката си, кимна кратко и се запъти към вратата. Карл ги чакаше отвън с каретата. Рудолф понечи да й помогне да се качи, но тя спря и вдигна глава към небето. Ярки оранжеви и виолетови ивици осветяваха небесния свод на изток, докато хоризонтът на запад все още беше потопен в тъмносин мрак.

— Колко е часът? — попита учудено тя.

— Още е много рано — отвърна неопределено Рудолф и се качи след нея в каретата. Саманта се постара да седне по-далече от него, но той се приближи и зави коленете й с пътническо одеяло, подплатено с кожа.

— Под кожата няма да ни е студено, особено ако се топлим взаимно — без да обръща внимание на страхливите й погледи, принцът я прегърна и я привлече към себе си. — Още е рано. Облегнете глава на рамото ми и поспете.

Саманта го погледна смаяно с огромните си сини очи. Как, за бога, да се отпусне и да заспи, когато двамата седяха толкова близо един до друг?

Когато принцът вдигна въпросително едната си вежда, тя направи единственото възможно в момента: облегна глава на рамото му. Никога нямаше да признае, че близостта му я плашеше. Жените от семейство Дъглас не показваха слабостта си.

Каретата се носеше с главоломна бързина. Саманта погледна навън. Изгряващото слънце подчертаваше красотата на леденото зимно утро. Майката природа почиваше под студената снежна пелена и чакаше топлата пролет.

— Каква е тази кожа? — попита тя, като се разположи по-удобно под топлата завивка.

— От полярна мечка. Величествено бяло животно, което живее далече на север.

Саманта се изправи и го погледна изненадано.

— Наистина ли сте ходили толкова далеч?

— Баща ми ме заведе на лов точно когато мечките се местеха от едно убежище в друго — разказа Рудолф. — Убих тази мечка, но ми стана толкова мъчно за нея, че се отказах завинаги от лова.

— Насилието за удоволствие е отвратителен начин за прекарване на времето — кимна мъдро Саманта, зарадвана от мнението му. Макар да се движеше във висшето общество само от няколко месеца, тя беше имала достатъчно случаи да се увери, че господата много обичаха да се хвалят колко невинни твари са избили. Най-после беше срещнала мъж, които притежаваше достатъчно самочувствие да признае, че не обича да убива.

— Естествено аз нямах намерение да сторя зло на мечката — продължи принцът. — Всъщност се целех в баща си.

Саманта отвори уста и забрави да я затвори — толкова смайващо беше разкритието му. Изведнъж се почувства в опасност редом с него.

— Вие… опитали сте се да убиете… да убиете собствения си баща? — заекна тя.

Рудолф вдигна рамене.

— Той искаше да ме убие.

— Сигурно се лъжете — възрази Саманта. — Никой човек не би убил собственото си дете, камо ли пък първородния си син.

— Баща ми ме мрази, откакто съм се родил — обясни равнодушно принцът. — Искаше аз да се махна и Владимир да заеме мястото ми. Но сега по-добре ми разкажете как успяхте да измъкнете ключа от Игор.

— Бих предпочела да говорим за друго — каретата се раздруса и Саманта падна на гърдите му. Бузите й пламнаха от смущение. — Много съжалявам.

— Аз не съжалявам — отвърна Рудолф с неустоима усмивка. — Позволявам ви по всяко време да падате върху мен. Хайде, кажете ми как успяхте да извадите ключа от джоба му.

— Колко е часът? — осведоми се тя.

— Не се опитвайте да избягвате въпроса ми!

— Ако ми кажете колко е часът, ще ви разкажа, каквото искате да знаете — отвърна тя с омагьосваща усмивка.

Когато бръкна в джоба на жакета, за да извади часовника си, Рудолф извика смаяно — не можа да го намери.

— Това ли търсите, ваше височество? — попита невинно Саманта и размаха часовника под носа му.

Рудолф избухна в смях.

— Искам веднага да ми кажете как го направихте!

— Ръцете ми са по-бързи от краката — обясни гордо Саманта. Тъй като двамата с принца нямаха бъдеще, можеше спокойно да го информира за съмнителните си таланти. — След като баща ми загуби богатството си, ни трябваха пари за всекидневни нужди. Нали разбирате, трябваше някак си да оцелеем. Тори и аз станахме превъзходни джебчийки, Анджелика беше невероятна майсторка в играта на карти и хвърлянето на зарове.

Саманта очакваше да чуе смях, но лицето на принца помрачня. Той я привлече към себе си и помилва с устни слепоочието й.

— Трябвало е някой да се погрижи за вас.

Саманта не знаеше как да реагира; облегната на рамото му, тя се чувстваше невероятно сигурно в силните му ръце. Трябваше по някакъв начин да прогони от съзнанието си ужасяващата мисъл, че той се бе опитал да убие собствения си баща. Много искаше да повярва, че е действал при самоотбрана. Погледна верижката си и установи, че рубинът не е потъмнял. Очевидно от страна на Рудолф не я заплашваше опасност.

— Погледнете ме, Саманта — пошепна с дрезгав глас Рудолф. Когато тя се подчини, красивото му лице се приближи към нейното, за да я целуне. Саманта затвори очи, но малко преди устните му да докоснат нейните, стомахът й се обади с шумно къркорене. Толкова се засрами, че й се дощя да потъне в земята.

— Трябва да хапнете нещо — усмихна се Рудолф и бързо я целуна по устните. Посегна към кошницата, оставена на отсрещната седалка, и извади черен хляб и сирене. Поднесе й малка бутилчица с думите: — Трябва на всеки час да пием по една глътка, за да ни е топло.

Саманта глътна съвсем малко и отново усети как парливата течност премина от гърлото до стомаха й. Веднага захапа сиренето.

— Бързо се учите — похвали я принцът.

 

 

Привечер стигнаха до Страдфорд на Ейвън и отседнаха в препълнената таверна „Черната лястовица“. Притисната между принца и печката, Саманта се чувстваше удобно и сигурно. Тя хапна мълчаливо от гъстата говежда супа, като през цялото време наблюдаваше принца отстрани. Сиянието на огъня играеше по лицето му и тя изпита възхищение от благородния профил, правия нос и чувствено извитите устни, изваяни сякаш от най-фин мрамор. Веднага си представи как докосват нейните и се изчерви.

В кръчмата беше много топло. Смутена, Саманта сведе поглед към ръцете на принца с дълги пръсти. Неволно се запита какво ли щеше да е да усети тези ръце върху кожата си и да бъде милвана от тях.

— Защо се изчервихте? — попита Рудолф, който се обърна към нея точно в този момент.

Саманта се изчерви още по-силно.

— Нищо ми няма — отговори тихо тя и когато принцът се усмихна развеселено, побърза да смени темата: — Как мислите, колко време ще останем в Шотландия?

За нейна изненада той сложи ръка върху пръстите й и рече:

— Много дълго, надявам се.

В стомаха й се разля гореща вълна, бедрата й затрепериха.

— Не е редно — отговори решително тя. — Семейството ми ще се тревожи, а годеникът ми… — сведе поглед и промълви: — Май вече нямам годеник.

— Обещавам да ви обезщетя за загубата — каза Рудолф и помилва ръката й.

— И как ще го направите, ваше височество? — попита тя, като го погледна открито в очите.

— Все ще ми хрумне нещо — усмихна се уверено той и поднесе ръката й към устните си. — Готова ли сте да се оттеглите?

Саманта кимна.

— Позволете да ви отведа в покоите ви, принцесо — Рудолф се надигна и й предложи ръката си.

Саманта взе калъфа с цигулката си и стана. Усети ръката на принца на гърба си, когато той я поведе през навалицата. На първия етаж Рудолф отвори последната врата отляво. Щом влязоха в стаята, запали свещта, оставена на масата.

Саманта огледа малкото помещение, почти изцяло запълнено от леглото, и усети присвиване в стомаха. Досега винаги беше била най-разумната от трите сестри. Как бе станало така, че в момента се намираше на стотици километри от дома си с мъж, който й беше почти чужд?

Тя свали наметката си, протегна се и промълви с лека прозявка:

— С нетърпение чакам да си легна — като чу падането на резето, се обърна стреснато. Принцът събличаше жакета си. — Какво правите, за бога? — извика смаяно тя.

Рудолф я погледна с леко смръщено чело.

— Лягам си.

— Не можете да спите тук!

— Стига, Саманта, много сме уморени, за да се караме.

— Настоявам незабавно да отидете в друга стая — извика Саманта. — В противен случай ще унищожите завинаги доброто ми име!

— Аз пък си мислех, че доброто ви име вече е унищожено — отвърна той с развеселена усмивка.

— Тогава ще си отида аз — заяви тя и се запъти към вратата.

— Не поставяйте търпението ми на такова тежко изпитание, принцесо — изсъска Рудолф и й препречи пътя. — Съблечете се и си легнете като добро момиче.

Саманта го погледна нерешително. Как да сподели леглото с него, без да загуби добродетелта си? Рано или късно… Погледът й се плъзна към рубинената звезда, която беше все така светла. Или леля й беше излъгала за магическите сили на камъка, или от страна на принца наистина не я заплашваше опасност.

— Е, добре — промърмори тя.

Докато принцът събуваше ботушите си, тя си свали роклята и я остави на близкия стол. Останала само по риза, се огледа крадешком дали той не я наблюдаваше, но Рудолф беше с гръб към нея.

След като се пъхна в леглото и се зави до брадичката, Саманта се сети, че не е извършила ежедневния си благодарствен ритуал. Коленичи до леглото, скри лице в ръцете си и зашепна тихо:

— Благодаря ти, господи, за…

— Какво правите там? — попита Рудолф.

Саманта отвори пръстите си и примигна насреща му. За бога, той беше свалил ризата си! Колко красив беше гърбът му, силен и мускулест.

— Какво правите? — повтори въпроса си той, този път с леко пренебрежение.

— Благодаря на небето.

— За какво?

Беше й трудно да се съсредоточи, докато полуголият принц я наблюдаваше.

— За… за… това не ви засяга — заяви възмутено тя. — Моля ви да облечете отново ризата си.

Устните му се накъдриха в усмивка.

— Няма ли най-после да се научите да не ми говорите така неуважително — укори я нежно той. — Все пак съм руски принц.

Без да му обръща повече внимание, Саманта се пъхна в леглото и му обърна гръб. Тогава през главата й мина ужасяваща мисъл.

— И не си помисляйте да свалите панталона си!

— Стига, принцесо — в гласа му имаше смях.

— Защо ме наричате така? — тя не посмя да се обърне.

— Казах на собственика, че сте ми съпруга.

Саманта се обърна изненадано и се притесни ужасно, като видя, че той се е навел над нея. Мускулестите му гърди бяха покрити с тъмни косъмчета.

— Вие… гърдите ви са непокрити — веднага усети колко глупаво прозвучаха думите й и се изчерви.

Рудолф я дари с омайна усмивка.

— Защо не последвате примера ми?

Срамът я накара да се изчерви още по-силно. Принцът се наведе още повече към нея.

— Не се страхувайте, само ви дразня — промълви той и леко потърка носа си о нейния.

Саманта се усмихна несигурно. Вместо да се отдалечи, Рудолф продължи да я гледа втренчено и тя потъна неспасяемо в загадъчните дълбини на тъмните му очи.

— Сладки сънища, принцесо — пошепна дрезгаво той, наведе се и нежно докосна устните й. Каква добродетелна целувка, каза си неволно Саманта. Ала нежната милувка се оказа измамна, защото връхчето на езика му се плъзна изкусително между устните й. Веднага щом Саманта отвори уста, той плъзна езика си навътре и задълбочи целувката.

Саманта притисна длани към коравите му гърди, но вместо да го отблъсне, помилва с пръсти живите мускули. Когато ръцете й обгърнаха шията му, усещането на голата му гръд върху оскъдно облеченото й тяло я възбуди.

Едва когато принцът престана да я целува, разумът се върна в главата й. Той помилва нежната й буза, пламтяща от срам и възбуда, и пошепна:

— Лека нощ, принцесо.

Стъписана, Саманта трябваше да признае, че не беше оказала съпротива на опита му за близост. Претърколи се настрана и му обърна гръб. Новосъбуденото й тяло и разбунените чувства я хвърлиха в дълбоко объркване. Откъде се беше взела тази… похот? Как можеше да се държи така неприлично? Или поведението й показваше, че се е влюбила в принца? Ако той не беше истински джентълмен… Как можеше да се сдържа? И преди всичко, какво означаваше поведението му? Наистина ли я харесваше, или тя беше само развлечение по време на пътуването?

Саманта затвори очи. Една част от нея се срамуваше от нещата, които беше извършила, но другата част копнееше за още. И тогава си спомни за бога.

„Сигурно не си възхитен от поведението ми, господи — помоли се безмълвно тя, — но въпреки това ти благодаря, че ми разреши тази целувка. Ще съм ти особено задължена, ако…“ — запазиш доброто ми име или девствеността ми?

Тя се усмихна сънено, защото бе взела решение. „Ако запазиш доброто ми име.“

 

 

На следващата сутрин Саманта се събуди рано и в първия момент не разбра къде се намира, ала бързо си възвърна ориентацията. За нещастие през нощта се бе приближила прекалено много до принца, за да се възползва от телесната му топлина. Лежеше на една страна, опряла буза на гърдите му и не смееше да се раздвижи, тъй като той я притискаше здраво към себе си. Насън беше преметнала крак връз долната част на тялото му и сега усещаше ерекцията му от вътрешната страна на бедрото си. Когато отвори очи, забеляза, че презрамките на ризата й са се смъкнали и гърдите й са разголени.

Принцът спеше. Дали да вдигне ризата, си или да го изчака да се събуди? Не, не можеше да го събуди, докато беше толкова близо до него.

Без да се помръдва, Саманта се опита да реши какво трябва да направи. Погледът й се премести от разголените й гърди към мускулестия му, леко окосмен гръден кош. За да види лицето му, тя раздвижи леко главата си. Плъзна поглед по шията му, по красиво оформената брадичка, чувствените устни, правия нос… до тъмните очи, устремени в нея.

За бога, принцът изобщо не спеше! Докато тя беше разглеждала тялото му, той правеше същото с нея.

Погледът му улови нейния и Саманта усети как ръката му се приближи към голата й гръд. Пое шумно въздух, когато пръстите му се плъзнаха по настръхналата кожа и обхванаха гърдата й. Той размачка меката плът и плъзна палец по зърното, което моментално се втвърди и щръкна.

Интензивността на тъмния поглед и пръстите, които милваха зърното на гърдата й, събудиха в тялото и чувство за слабост. Дъхът й спря, в корема й запърхаха пеперуди. Безкрайно горещ, помитащ всичко по пътя си пламък запали буен огън някъде между бедрата й.

— Имате прекрасни, чувствителни гърди — изрече с пресипнал глас Рудолф и бързо вдигна ризата й, за да я покрие. Лицето на Саманта пламтеше от смущение. Думите му бяха предизвикали у нея неутолимо желание.

Но какво би могла да му отговори? „Много благодаря“ изглеждаше не на място, макар че очевидно й бе направил комплимент — поне тя мислеше така.

— Красивото ми момиче — пошепна на руски Рудолф. — Любов моя…

— Какво означава това? — попита любопитно Саманта.

— Означава, че ще ми смачкате крака с бедрото си — изохка той и тя избухна в смях.

— Ще ми кажете ли какво означава наистина?

Вместо да отговори, Рудолф се усмихна многозначително.

 

 

Животът беше едно безкрайно пътуване на север.

Саманта разглеждаше местата, през които минаваха, от прозорчето и се смееше на наивността си. Като малко момиче пламенно желаеше да пътува с красив принц в разкошна карета. Той беше нейният герой, нейният рицар, който укротяваше само с един поглед съседските деца с непрекъснатите им подигравки. Сега си казваше, че е трябвало да бъде по-внимателна в желанията си.

— На какво се усмихвате? — попита принцът.

Саманта обърна глава към него и красивото, изсечено като от камък мъжко лице предизвика болка в сърцето й. Ако обстоятелствата бяха други…

— Спомних си, че като дете най-голямото ми желание беше да се возя в красива карета.

Рудолф се усмихна.

— И сега желанието ви стана действителност.

Каретата мина през някаква неравност и Саманта за пореден път падна на гърдите му.

— Вече знам, че господ винаги намира начин да ни накаже със собствените ни желания — отбеляза сухо тя.

— Искате ли да ви науча на няколко руски думи? — Рудолф очевидно се стараеше да я забавлява.

— Нямам особено желание.

— Глаза означава очи — започна той, сякаш не беше чул думите й. — Повторете, моля.

— Глаза — повтори с въздишка Саманта.

Рудолф посочи нослето й.

— Нос.

— Нос.

— Губы означава устни — продължи той.

— Губы — повтори търпеливо тя.

— Отлично произношение — похвали я принцът. — Аз ще посочвам, а вие казвайте руските думи.

— Глаза… нос… губы.

Той я прегърна под кожената завивка и я привлече към себе си. Погледна я в очите и пошепна нещо на руски.

— Какво означаваше това? — попита с усмивка Саманта. — Като комплимент ли трябва да го приема?

Лицето му беше само на сантиметри от нейното.

— Казах, че искам да ви любя.

Усмивката замръзна на устните й. Принцът прекаляваше с интимностите. Трябваше да му обясни, че не може да иде в леглото с мъж, който не й предлага бъдеще.

Сякаш беше прочел мислите й, Рудолф я удостои със снизходителна усмивка.

— Можете просто да ми кажете да се махна.

Саманта вдигна съвършено оформените си вежди.

— Или да си държа ръцете далече от вас.

Саманта избухна в смях.

Рудолф помилва бузата й и изрече нежно:

— Я тебя люблю.

— Какво означава това?

— Искам да ме научите на джебчийското си изкуство — смени рязко темата той.

Саманта взе ръката му и я вдигна към светлината, за да я разгледа. Попипа дългите пръсти и сложи длан върху неговата.

— Ръцете ви са много големи — заключи делово тя.

— Въпреки това ми обяснете как го правите — помоли той.

Саманта го дари с омайваща усмивка, която никак не подхождаше на неприличните й мисли. Прегърна го и привлече лицето му към своето.

— За да имаш успех като джебчия, трябва да се упражняваш старателно години наред — заговори тържествено тя, докато устните й почти докосваха неговите. — Трябва да отклониш вниманието на жертвата, докато бързо претърсваш джобовете й — устните й потърсиха неговите и тя усети как ръцете му я обгърнаха. Той отговори страстно на целувката й. Устните му бяха топли, а когато езикът му се опита да си пробие път навътре, тя му позволи да вкуси меката сладост, която се криеше в устата й. Последваха още и още горещи целувки.

Саманта трябваше да впрегне цялата сила на волята си, за да се отдръпне. Засмя се победоносно и размаха под носа му златния му джобен часовник.

— Разбирате ли какво имам предвид?

Рудолф избухна в луд смях.

— Нима твърдите, че обикаляте лондонските улици и целувате непознати мъже?

— Естествено, че не — отговори Саманта и добродетелно сведе поглед. — Обикновено използвам куцането си: спъвам се и политам срещу някой джентълмен, който бърза да ми се притече на помощ.

Рудолф я щипна леко по нослето.

— А къде се научихте да омагьосвате принцове?

Саманта се изчерви.

— Мисля, че някои хора се поддават на магия по-лесно от другите, ваше височество.

Най-сетне стигнаха в Брадфорд, разположен в малка долина само на осем мили западно от Лийдс. Карл спря каретата пред входа на първото крайпътно заведение и Рудолф въведе Саманта в кръчмата. Само след няколко минути двамата седяха близо до огъня и ядяха говеждо печено и йоркширски пудинг със сос от ряпа.

След малко в кръчмата влезе Карл и съобщи на господаря си:

— Ваше височество, утре рано следобед ще стигнем в Карлайл. Дъмфрийз е на половин ден път оттам.

Принцът кимна доволно.

— Седни да се нахраниш.

— Няма ли да седнете при нас? — предложи Саманта.

— Не, благодаря, милейди — отговори мъжът и лицето му изрази неподправен ужас. Поклони се и бързо се оттегли на една маса близо до входа за кухнята.

Саманта хвърли бърз поглед към принца и видя усмивката му.

— Какво е толкова забавно?

Рудолф се наведе към нея.

— Вие сте най-прекрасната жена, която някога съм срещал. Влязохте в живота ми като сладък, свеж полъх в задимена стая.

— Много благодаря… ако това беше комплимент — отвърна тя с несигурна усмивка.

— Разкажете ми повече за враждата между баща ви и стария Емерсън — подкани я нетърпеливо той.

— Мисля, че този въпрос е приключен — отговори тихо Саманта. — И щеше да приключи окончателно, ако се бях сгодила за Александър.

Като я чу да споменава Александър Емерсън, Рудолф се намръщи недоволно.

— Въпреки това бих искал да узная повече.

— Когато бях още дете — започна с въздишка Саманта, — Чарлз Емерсън с измама отне на баща ми почти цялото семейно богатство. Татко загуби остатъка, когато се опита да си върне поне известна част на игралната маса. Трябваше да напуснем къщата на Гросвенър Скуеър. Малко преди да заминем, стана нещастието… злополуката, която осакати крака ми.

— Чарлз Емерсън ви е блъснал с каретата си — уточни Рудолф.

Саманта кимна.

— Дук Инверъри, най-добрият приятел на татко, със сигурност щеше да ни помогне, но по онова време беше в Шотландия.

Рудолф вдигна едната си вежда.

— А когато се върна от Шотландия?

— Баща ми беше твърде горд, за да моли за помощ — обясни просто Саманта. — Дукът ни е търсил, но напразно. Цели десет години сестрите ми и аз ковахме планове как да отмъстим на Емерсън, особено след като татко се пропи и заболя.

— Какво отмъщение измислиха трите млади дами? — осведоми се любопитно принцът.

— Голямата ми сестра се научи да мами на карти и зарове, но не намерихме начин да проникнем в лондонските игрални салони.

— Все пак успяхте ли да си отмъстите?

— Анджелика случайно се запозна с Робърт Кембъл, без да знае, че е син на дука — разказа му Саманта. — Когато татко почина, леля Рокси се обърна за помощ към негова светлост и той ни покани да живеем в дома му. Робърт обеща да отмъсти вместо нас. Тогава се намеси Венеция Емерсън Кембъл, сестрата на Александър, овдовялата снаха на Робърт. Опита се да убие Анджелика, за да стане дукеса Инверъри. Доколкото разбрах, тя е отровила и собствената си сестра, младата жена на Робърт. За да избегне скандала, дук Инверъри предложи Венеция и баща й да заминат за Австралия и те са вече там. Така Александър стана граф Уинчестър и наследи семейното богатство.

— Защо са пощадили Александър? — попита възбудено Рудолф.

— Александър не е виновен в нищо — отвърна решително Саманта. — Той реши да се ожени за мен, за да компенсира злото, сторено от баща му. Така семейството ни щеше да си възвърне земите и богатството, макар и чрез брак.

— Значи вие сте жертвеното агне на семейството?

— Как можете да говорите такива отвратителни неща? — думите му я изненадаха и обидиха.

— Вие не го обичате.

— Харесвам го и го уважавам — Саманта се изчерви и добави едва чуто: — Недъгавите млади дами не са желана партия.

Рудолф сложи ръка върху нейната.

— Лекото ви куцане няма никакво значение, принцесо.

— За мен има — възрази тя. — А сега искам вие да ми разкажете защо баща ви предпочита Владимир.

Позата на принца рязко се промени. Усмивката в очите му угасна и бе заменена от гняв и още нещо. Тъга ли беше? Съвсем естествено беше да мрази баща си, който беше затворил майка му в лудница. И да страда от липсата на бащина любов. Защо един мъж би причинил такова страдание на жената, която обича? Защо бащата бе отхвърлил първородния си син и бе избрал родения след него?

Като видя гнева и болката по лицето на Рудолф, Саманта съжали, че бе задала този въпрос. Сведе очи и извърна глава.

— Вече е късно. Време е да се оттеглим — каза Рудолф, изправи се и й подаде ръка.

Щом влязоха в спалнята, Саманта хвърли наметката си на един стол и се съблече по риза. Знаеше, че няма смисъл да възразява срещу присъствието на принца. След това коленичи до леглото и покри лицето си с ръце. Както винаги, молитвата и беше безмълвна. „Благодаря ти, господи, че ни позволи да стигнем толкова далеч…“

— Саманта?

Тя разтвори леко пръстите си и хвърли бърз поглед към Рудолф, който седеше в другия край на леглото и изуваше ботушите си. При вида на мускулестата му гръд й се разтърси от сладостни тръпки.

— Аз… искам да се извиня, че се държах толкова рязко — обясни тихо той. — Просто не искам да говоря за баща си. Моля ви да не ме питате вече за него.

Принцът очевидно не беше свикнал да се извинява за поведението си и Саманта реши да се задоволи с първия жалък опит.

— Ще уважа желанието ви — отговори сериозно тя.

Рудолф кимна и чертите му се отпуснаха.

„Благодаря ти, господи, за извинението на принца“ — продължи молитвата си Саманта. След малко се покатери в леглото и се зави до брадичката.

Щом легна до нея, Рудолф я привлече към себе си, без да помоли за разрешение, и я притисна до силното си тяло, шепнейки:

— Ела при мен, принцесо.

Саманта се наведе над него и се взря в загадъчните черни очи. Играта на светлинките от свещите и огъня направи съвършеното лице още по-привлекателно.

— Дайте ми целувка за лека нощ, принцесо.

Саманта се усмихна и сведе глава, докато между устните им не остана повече от сантиметър. Тя го целуна, отначало колебливо, после все по-смело, докато плахото докосване се превърна в страстна целувка. Провря език между устните му, както правеше той, и със задоволство установи, че той потрепери. Когато устата му се отвори, тя плъзна език навътре и бе поздравена с бурна радост.

Рудолф я прегърна и я притисна към себе си с безкрайна нежност. Без предупреждение я претърколи настрана и изведнъж се озова върху нея. Огнените му целувки не й дадоха възможност да протестира и прогониха надалече здравия разум. Накрая покри с пърхащи целувки очите, слепоочията, нослето и шията й.

— Искам да ви помилвам — изрече дрезгаво той. — Само да ви помилвам, нищо повече.

Целуна я отново, езикът му нахлу в устата й и тя не се възпротиви. Пръстите му се плъзнаха от бузата към шията й, помилваха рамото, слязоха към лакътя и се върнаха по чувствителната вътрешна страна на ръката.

Саманта усети неизпитвана дотогава сладост и се отпусна. Колко приятно би било да усети милувките му по всеки сантиметър от недокоснатото си тяло, помисли си тя и инстинктивно се притисна към милващата му ръка. Сърцето й беше пълно с копнеж.

Рудолф бавно плъзна ръка по младото тяло, покрито само с тънка риза. Саманта простена, когато пръстите му погалиха гърдите й, но не останаха дълго там, а продължиха пътя си, за да помилват меката кожа на корема и да очертаят извивките на хълбоците. След това се заеха да изследват вътрешната страна на бедрата.

— Колко си красива — пошепна на руски принцът. Устните му бяха съвсем близо до нейните. Отново я целуна страстно и свали презрамките на ризата й. Съвсем бавно смъкна леката дрешка сантиметър по сантиметър надолу, докато гърдите й се разголиха под тъмния му поглед. През цялото време я гледаше втренчено в очите. Внимателно обхвана едната й гърда и започна да я гали.

Забравила всичко около себе си, Саманта се надигна към него — желаеше милувките му, нуждаеше се от тях! След като се наслади на меката плът, той се зае да масажира зърното. Разтърка го между палеца и показалеца си, за да го възбуди, и розовото връхче стана тъмночервено и твърдо като перла.

Саманта имаше чувството, че ще умре от удоволствие. Изведнъж усети устата му върху гърдите си. Когато устните му обхванаха зърното и го засмукаха, тя изстена задавено. Отново се надигна срещу него, защото искаше… искаше… не можеше да го назове.

Принцът също простена и се отдели от нея. След малко Саманта отвори очи и видя, че той я гледа. В погледа му светеше желание, но имаше и още нещо. Копнеж.

— Време е да спим — каза след малко той и вдигна презрамките на ризата й. Отпусна се по гръб и я настани удобно на рамото си. — Утре ни предстои дълъг път.

Саманта въздъхна едва чуто. Не се боеше от дългото пътуване, боеше се от себе си. За да скрие смущението си, зарови лице на гърдите му. В главата й се появи ужасна мисъл: как щеше да го погледне в очите утре сутринта след безсрамното си поведение? Щеше да се преструва, че нищо не се е случило, и вечерта да поиска отделни стаи.