Патриша Грасо
Амулетът на Венера (10)

10

На следващата сутрин Саманта се събуди много късно. Протегна се, прозя се и плъзна поглед по голото си тяло. Споменът за нощта изникна ясен пред очите й и тя отново се разтрепери.

Затвори очи и се опита да си представи какво беше правила през дългата любовна нощ с принца. Отново усети устните му върху своите, усети как ръцете му милваха най-чувствителните й места, как възбудената му мъжественост я изпълваше и й показваше пътя към рая.

Ти не си му жена, укори я вътрешният глас и в сърцето й се надигнаха угризения на съвестта. Тя побърза да прогони обезпокояващите мисли. С доброто й име беше свършено, все едно дали споделяше леглото му или не. Имаше на разположение повече от петдесет години да се укорява за грешките и греховете си. Щеше да започне с това веднага след връщането си в Лондон.

Накрая Саманта стана, изми съня от очите си и облече утринна рокля от бял муселин. Нямаше търпение да види Рудолф и момчетата — хората, които бяха истинското й семейство.

Тя излезе от спалнята си и веднага видя, че Егидий беше вързан на стълбата. Щом я забеляза, кучета замаха приветствено с опашка.

— Кой те е вързал и те е оставил тук сам? — попита изненадано тя и го отвърза. — Ела с мен.

В трапезарията Дъруин й каза, че принцът и момчетата са заминали за Дъмфрийз, за да купят нови дрехи. Саманта се запита защо Рудолф не я бе събудил, но се зарадва, че беше взел присърце съдбата на момчетата.

— Кажете, моля, на негово височество, че може да ме намери в малкия салон — каза Саманта, след като закуси. — Ела, Егидий.

Тя се качи на втория етаж и влезе в малкия салон, обзаведен в синьо и златно. Отпусна се на дивана пред камината и се обърна към кучето.

— Сега ще се позабавляваме — заяви тя и извади цигулката си от калъфа.

Настрои инструмента, вдигна лъка и засвири. Мелодията събуди спомени за ароматен пролетен въздух, за слънчеви лъчи, танцуващи по водата, и за весело подскачащ по камъните поток.

Изведнъж Егидий вдигна глава и зави като вълк. Саманта избухна в смях и прибра цигулката в калъфа.

— Ела, Егидий — покани го тя и потупа възглавницата до себе си. Голямото куче скочи на дивана и полегна настрана с глава в скута й.

Тя започна автоматично да го чеше между ушите — движение, което й действаше също така успокояващо, както на кучето. Продължавайки да го чеше, тя се облегна назад и затвори очи. Образът на принца моментално изникна в съзнанието й и тя прекара следващия час в спомени за интимностите и любовния шепот, които бяха споделили през нощта. Постепенно обаче старата несигурност се настани отново в сърцето й и започна коварно да й нашепва злобни мисли.

Вече й беше ясно, че обичаше принца и нямаше да се омъжи за Александър Емерсън, дори той все още да я искаше. И още й беше ясно, че принцът не изпитваше към нея онзи вид привързаност, който би оправдал женитбата им. Освен това беше наясно с факта, че щом се върнеше в Лондон, щеше да бъде изключена от обществото.

— Лейди Саманта? — прозвуча възбуден глас откъм вратата.

— Тук съм — отвърна засмяно тя, познала гласа на Дрейк.

Двете момчета се втурнаха към нея, следвани от принц Рудолф, натоварен с множество пакети и пакетчета.

— Принцът ни купи нови дрехи — съобщи важно Дрейк.

Грант се изсмя доволно.

— И заповяда на онзи лош иконом да ги занесе в спалнята ни.

— Обядвахме в истински ресторант — извика Дрейк.

— Много се радвам, че сте се забавлявали — каза им Саманта и се обърна към принца: — Защо не ме събуди?

Вместо да й отговори, Рудолф изгледа укорно голямото куче.

— Животни нямат работа на дивана. Долу, Егидий! — едва когато животното слезе на пода и виновно размаха опашка, той посвети вниманието си на Саманта. — Да се върнем на въпроса ти — тази сутрин спеше толкова сладко, че не ми даде сърце да те събудя.

Дрейк се наведе към нея и съобщи тайнствено:

— Купихме ти подаръци.

— Наистина ли? — Саманта засия. — Обичам изненадите.

— Всички момичета обичат изненади — намеси се Грант.

— А ти обичаш ли ги? — обърна се Саманта към малкото момче.

Дрейк кимна.

— Обаче предпочитам добрите феи.

Сърцето на Саманта преля от обич и нежност. Очите й се напълниха със сълзи и тя започна да примигва, за да ги прогони.

— Господи, ето че пак плаче — изохка Грант. — Вече съм сигурен, че никога няма да се оженя.

Саманта погледна през сълзи към принца, който й намигна съзаклятнически.

— Дай това на лейди Саманта — заповяда той на Грант.

Момчето взе едно пакетче от ръката му, застана пред Саманта и заяви с почервеняло от смущение лице:

— Аз избрах това специално за теб.

В кутията имаше дамски бастун, направен от бамбук, с дръжка от месинг и твърда смола. За да го направи по-красив, майсторът беше изрисувал пъстри цветя.

— Прекрасен подарък — похвали го Саманта, макар че бастунът беше последното, което искаше. Не искаше никой да забелязва недъга й, не искаше да привлича излишно внимание върху куцането си и нямаше никакво намерение да използва бастуна.

— Ще се опираш на него, когато те боли хълбокът — обясни Дрейк.

— Непременно ще го направя — обеща тя. — Много ти благодаря, че си помислил за мен.

— Още не си видяла най-доброто. Погледни какво има тук! — момчето взе бастуна от ръката й и завъртя дръжката. Тя се отдели плавно и пред смаяните очи на Саманта се появи тънка италианска кама.

— Ще нося бастуна винаги когато излизам на разходка — обеща Саманта. — Така ще се чувствам сигурна, когато съм сама — тя не можа да се удържи и хвърли укорен поглед към принца. Ако имаше този бастун преди няколко седмици, сега нямаше да се намира в това непоносимо положение.

Освен това двете момчета бяха избрали за нея пъстър чадър и ветрило от синя коприна и пера.

— Прекрасни са! — извика Саманта. — Знаете ли, че с ветрилото се предават тайни послания?

Грант и Дрейк поклатиха глави.

— Искате ли да изпратя послание до принца?

Момчетата кимнаха възбудено.

Саманта поднесе полуотвореното ветрило към устните си. Принцът скочи от мястото си, прегърна я и леко я целуна по устата.

— Какво ти каза? — полюбопитства Дрейк.

— Дамата ми даде позволение да я целуна — Рудолф подаде на Саманта две малки кутии. — Това е от мен, любов моя.

Саманта отпори първата кутия и се усмихна меланхолично. Малката кама очевидно трябваше да замени онази, която принцът беше изхвърлил през прозореца на каретата. Във втората кутийка имаше кристална диадема, украсена с полускъпоценни камъни.

Саманта се взираше в накита, загубила дар слово. Рудолф извади диадемата от кутията и я сложи на главата й.

— Вече никой няма да ти се подиграва, че куцаш — изрече с дрезгав глас той. — И когато играем, винаги ще те избираме първа.

— Олеле, пак се разплака! — извика сърдито Грант.

Очите на Саманта се напълниха с горещи сълзи и устните й затрепериха. Опита се да се овладее, но една голяма сълза се плъзна по бузата й и тя засрамено сведе глава.

Рудолф изтри сълзата и нежно я целуна по бузата.

— Благодаря ти за магическите часове, с които ме дари, любов моя.

— Аз ти благодаря за магическата нощ, която преживях с теб — отговори Саманта и го погледна с безкрайна любов. После се обърна към двете момчета и заяви: — Днес е най-прекрасният ден в живота ми. Безкрайно съм щастлива с вас и с принца.

— Лейди Саманта, защо плачеш, когато си щастлива? — попита Дрейк. — Аз плача само когато нещо ме боли или съм тъжен.

— Лейди Саманта плаче, защото е чувствителна — помогна й Рудолф. — Чувствата на жените се различават от чувствата на мъжете.

— Разбирам — усмихна се с превъзходство Грант.

— Аз не — поклати глава Дрейк.

— Не е нужно да се притесняваш за чувствата на жените. Изчакай да пораснеш — утеши го Саманта. — А сега… Защо не отидем в балната зала и да измислим някоя весела игра?

— На какво ще играем? — попита веднага Дрейк.

— На добро общество — отговори Саманта.

— Никога не съм чувал за такава игра — заяви сърдито Грант.

— Трябва да се държиш така, сякаш се намираш в изискано общество — обясни Рудолф.

— И какво? — попита още по-мрачно Грант.

Рудолф протегна ръка на Саманта.

— Да вървим в залата. Там ще разбереш.

Принцът и Саманта, която не беше свалила новата си диадема, поведоха двете момчето и голямото куче към балната зала.

— Седнете ей там и ни наблюдавайте какво правим — нареди строго принцът и се обърна към Саманта: — Милейди, ще позволите ли да ви поканя на танц?

— Да, ваше височество — Саманта направи реверанс.

Рудолф я прегърна и затананика валс. Двамата се понесоха из залата, сякаш свиреше цял оркестър. Рудолф спря точно пред момчетата и каза:

— Сега аз ще свиря на пианото, а лейди Саманта ще танцува поред с всеки от вас.

Саманта направи няколко обиколки първо с Грант, после и с Дрейк, придружена от свиренето на принца и оглушителния лай на кучето.

След втория валс Саманта се поклони пред кучето и попита учтиво:

— Лорд Егидий, ще позволите ли да ви поканя на този танц?

Егидий излая възмутено, легна и скри глава между предните си лапи.

Всички избухнаха в смях.

Саманта прекоси залата и погледна през прозореца.

— Виждате ли онзи огромен стар дъб? — когато момчетата кимнаха, тя продължи: — Утре ще идем там и ще разгледаме къщичката в клоните.

— Истинска дървена къщичка? — извика възбудено Грант.

Саманта кимна.

— Аз обичам старите дъбове, а вие?

Дрейк изрази съгласието си с многократно кимане.

— Дъбовете са най-могъщите дървета — обясни замечтано тя. — Първо растат триста години, следващите триста години почиват, а накрая умират също триста години.

— Не знаех това — промълви Рудолф, който стоеше непосредствено зад нея.

— Как така умират триста години? — учуди се Грант.

— Постепенно изсъхват — каза Саманта и добави: — Колкото по-дебело е стъблото, толкова по-стар е дъбът.

— Също като при хората — изкиска се Грант.

След три часа Саманта влезе в гардеробната да се преоблече за вечеря. Избра тъмносиня копринена рокля и подходящ шал и сложи новата диадема. Погледна се бързо в огледалото и последва принца и момчетата, които бяха тръгнали към трапезарията още преди няколко минути.

Когато влезе в помещението, на лицето й изгря широка усмивка. Момчетата бяха пременени до неузнаваемост — тъмносини панталони и жакети, бели ризи и сини вратовръзки. По примера на принца те стояха зад столовете си и я чакаха.

— Велики боже, колко прелестни изглеждате! — извика щастливо тя.

— Момчетата не са прелестни, те просто изглеждат добре — поправи я сериозно Грант.

— Ще се задуша — изохка Дрейк и дръпна вратовръзката си.

— Джентълмените винаги носят вратовръзка на вечеря — обясни Саманта. — Негово височество носи връзки от детските си години и още не се е задушил.

Рудолф седна начело на масата, Саманта зае място вдясно от него, момчетата се настаниха насреща й.

— Тази вечер ще се научите да се храните прилично — заяви Саманта. — Откъде ще започнем, ваше височество?

— Вземете салфетките, които са пред вас — започна Рудолф и показа какво трябваше да се направи. — Разгърнете ги и ги сложете на скута си.

— Това се прави, за да не изцапаме дрехите се, ако случайно се окапем — обясни Саманта. — Ако има много прибори, трябва да започнете с най-външния и постепенно да стигнете до последния.

— Защо не можем да използваме един нож и една вилица за всичко? — осведоми се Дрейк.

— Колкото по-богат е един джентълмен, толкова повече сребро има на масата му. Права ли съм, ваше височество?

— Без съмнение — усмихна се принцът.

Под орловия поглед на иконома прислужниците започнаха да сервират вечерята.

— Не сърбайте супата — предупреди строго Саманта.

— Защо, по дяволите, има толкова много правила за ядене? — поиска да разбере Дрейк, очевидно уморен от вълненията през деня.

— На масата не се ругае — скара му се Рудолф.

— Никога няма да запомня всичко — оплака се Грант.

— След няколко вечери вече няма да се замисляш какво правиш — обясни Саманта. — Скоро ще следвате правилата съвсем автоматично, без да се притеснявате. Защо не ядеш супата си? — обърна се тя към Дрейк.

— Вътре плува нещо гадно.

— Това са стриди — обясни търпеливо Саманта.

— Не обичам стриди — заяви Дрейк с отвратено изражение.

— И аз не обичам — побърза да го подкрепи Грант.

— Опитвали ли сте някога стриди? — попита Рудолф и двете момчета поклатиха глави.

— Щом не сте опитвали, значи не знаете дали ги харесвате или не — отсече Саманта и веднага се укори за строгостта си. Господи, говореше също като леля Рокси!

— Стридите приличат на сополи — заяви Дрейк.

Рудолф избухна в луд смях и двете момчета се присъединиха към него. Саманта вдигна ръка към устата си, за да скрие кискането си, и се обърна към иконома. Дъруин се бе обърнал с гръб към масата, но раменете му потръпваха издайнически.

— Тогава няма да ядете супата — реши Саманта. — Утре ще ви обясня какво се прави, когато не харесвате някое от поднесените ястия.

След вечеря Саманта заведе момчетата да си легнат. Принцът я чакаше, облегнат на свързващата врата. На устните му играеше усмивка и тя неволно се запита какви мисли бродеха в главата му. Но първо трябваше да изпълни майчинските си задължения.

— Не бързайте да скачате в леглото — напомни им тя. — Първо трябва да благодарите на бога.

Момчетата коленичиха пред леглото и сплетоха ръце за молитва.

— Благодаря ти, господи, за новите дрехи, благодаря ти и за принца — изрече бързо Грант и смушка братчето си с лакът.

Дрейк хвърли нежен поглед към Саманта и заговори тържествено:

— А аз ти благодаря за лейди Саманта и за… — спря за малко и добави полугласно: — Но не беше нужно да ни изпращаш стридите.

— И аз така мисля — подкрепи го Грант.

Саманта притисна ръка към устата си, за да не се засмее, защото искаше момчетата да се научат всяка вечер да благодарят на небето за даровете му. Нямаше нищо лошо, че от време на време казваха неща, които не бяха съвсем на мястото си.

След като ги целуна по челата за лека нощ, тя се обърна да излезе. Рудолф все още я чакаше на вратата, скръстил ръце на гърдите.

Тъкмо когато стигна до него, Дрейк я повика от леглото:

— Лейди Саманта, ще ни разкажеш ли нещо за лека нощ?

— Каква история искате да чуете? — попита тя, върна се до леглото и приседна на ръба.

— Разкажи ни каква си била като малко момиче — помоли Дрейк.

Саманта погледна към Грант, който кимна усърдно.

— Е, добре — тя сложи пръст на устните си и се замисли какво би заинтересувало момчетата. Накрая попита: — Знаете ли какво значи „почукай с картофа“?

Двете момчета поклатиха глави. Саманта се обърна към принца:

— А вие, ваше височество?

— Не, любов моя — усмихна се Рудолф.

Тя се обърна отново към момчетата и заговори:

— Сестрите ми и аз…

— Как се казват сестрите ти? — прекъсна я Дрейк.

— Анджелика и Виктория.

— На колко са години? — попита Грант.

— Анджелика е на деветнайсет, Виктория на седемнайсет.

— Ами…?

— Искате ли да чуете историята или не?

Дрейк показа, че заключва устните си, Грант последва примера му. Саманта се обърна към принца и той направи същия жест.

Тя се изкиска като малко момиче и започна да разказва:

— Когато бяхме малки, сестрите ми и аз често се забавлявахме с играта „почукай с картофа“. Взема се голям, дебел картоф и се увързва здраво с конец. Конецът се връзва за бравата на някой съсед и картофът увисва пред вратата. След това се отдалечавахме от вратата, без да пускаме конеца. Скривахме се и няколко пъти дръпвахме конеца — картофът силно чукаше по вратата. Съседът отваряше, но отвън нямаше никого. Опитът ми показва, че твърде малко хора поглеждат надолу и забелязват картофа.

Момчетата и Рудолф избухнаха в смях и Саманта се зарадва на успеха на историята си.

— Горя от нетърпение да го изпробвам — извика въодушевено Грант.

— А какво ставаше, когато жертвата ви разбираше, че сте й погодили номер? — попита Дрейк с ококорени очи.

— Хуквахме, колкото ни държат краката — осведоми го Саманта.

— Обзалагам се, че нито веднъж не са те хванали — каза Дрейк.

— За съжаление това се отнася само до сестрите ми. Мен ме хванаха два-три пъти, защото раненият крак ми пречеше да тичам достатъчно бързо.

— И какво ти направиха? — попита напрегнато Грант.

— Жертвата ме отнасяше при родителите ми — обясни с усмивка Саманта, — а те обикновено ми издърпваха ушите.

Саманта се надигна и тръгна към вратата. Видя, че усмивката на принца беше угаснала и очите му святкаха подозрително. Дано не ме съжалява, каза си с болка тя. Не понасяше да я съжаляват — тогава се чувстваше нищожна и жалка.

Рудолф й отвори вратата към спалнята им с думите:

— След теб, любов моя.

— Ваше височество?

— Какво има, Дрейк?

— А принцовете дават ли целувка за лека нощ?

— Разбира се — засмя се Рудолф.

Саманта проследи с овлажнели очи как Рудолф отиде до леглото, наведе се и целуна момчетата по челата. Когато принцът отново се върна при нея, Дрейк извика от леглото:

— Още веднъж лека нощ, лейди Саманта!

— Лека нощ — отвърна тя със задавен от сълзи глас.

— Велики боже, тя пак плаче — простена Грант.

Когато вратата на спалнята се затвори зад тях, Рудолф се обърна към Саманта и изтри сълзите от бузите й.

— Момичетата са глупави гъски — повтори важно той думите на Грант. — Обърни се да ти разкопчая роклята.

Саманта се обърна с гръб към него и зачака нежното му докосване. След като изпълни задачата си, той я целуна по тила и тя се наслади на тръпките, които пробягаха по гърба й. Усети как той свали роклята от раменете й и я пусна на пода. Тя я прекрачи и застана пред него само по къса риза, копринени гащички, дантелени чорапи и леки обувки.

Когато той се наведе за роклята и небрежно я хвърли на дивана, Саманта се възпротиви:

— Така ще се измачка!

— Ще ти купя цяла дузина нови рокли — обеща той. Посегна към главата й и извади иглите от косата й. Буйните черни къдрици се разсипаха до талията. Рудолф свали презрамките на ризата й и я пусна на пода.

— Прекрасна си, любов моя — изрече с предрезгавял глас той и отстъпи крачка назад, за да я разгледа.

Саманта се изчерви и прикова поглед в килима. Рудолф повдигна брадичката й и изчака тя да го погледне в очите.

Без да я изпуска от поглед, той свали жакета си и го хвърли върху роклята й на дивана. Саманта веднага си представи как тялото му скоро ще покрие нейното и въздъхна. Последваха ботушите, панталонът и ризата.

— Искам да те целуна за лека нощ — каза принцът, когато застана гол пред нея.

Хвана я за раменете и я привлече към мускулестото си тяло, устата му завладя нейната. Саманта въздъхна тихо и се отдаде на чувствата си.

Целувката им беше страстна и продължителна и премина в следващата, и в следващата — без край.

Когато най-сетне се отдели от устните й, Рудолф остави пареща следа с език по шията към гърдите й. Падна на колене, обгърна крехкото й тяло със силните си ръце, опря чело в корема й и езикът му бавно се запъти към мястото между краката й. Връхчето му проникна бавно в тайната цепка, скрита под черни кичурчета, той обхвана с устни венериния хълм и продължи да я измъчва с играта на езика си.

Саманта извика учудено. В тялото й избухваха снопове искри. Заливаха я вълни от наслада и сетивата й се нажежиха до пръсване. Тя се задъха и се хвана здраво за него, за да не падне.

Когато се надигна, Рудолф целуна тръпнещите й устни, вдигна я и я отнесе на леглото. И там не я пусна, а я притисна силно до коравото си тяло и започна да милва гърба й.

— Ти си всичко, което един мъж може да си пожелае. Спи сега.

— Искам да направя с теб същото, което ти направи с мен — каза Саманта и погледна дълбоко в тъмните му очи.

— Утре ще изпълня желанието ти — обеща той и в очите му светна любов. — Сега ме прегърни и ме дръж здраво, докато заспим.

Саманта сведе глава към слабините му. Рудолф моментално я обърна по гръб и разтвори краката й.

— Е, добре, любов моя — пошепна той. — Щом толкова искаш, ще остана буден още няколко минути…