• 1. Ироним (30 юни 2007 в 04:30)

    Наивно, но все пак любопитно.

    Основната част от изложението е осъвременен преразказ на по-известните византисйки писмени източници със силни елементи на литературно съчинение. По тази причина коментари върху изводите трудно могат да бъдат правени.

    От друга страна произведението преповтаря глупостта (нямам друга дума) на българските историци от началото на века, които продължават да търсят аргументи за отхвърляната днес теза за тюркският, номадски, племенен произход на древните българи и преобладаващия славянски характер на изградената държава. И макар да се касае за началото на миналия век, за негативите които ни носи номадската теза можем да виним само себе си…

    Стана ми ясно и защо през 50-те и 60-те г на новата генерация български историци им се налага да защитават българският произход на редица писмени паметници, създавани около покръстването и известни предимно в чужди преписи като Закона за съдене на людете, Славянската еклога, Земеделският закон и пр. („Както наскоро предположи проф. Вашица…“)

    За финал: не отминавайте произведението, защото представлява чуждо и донякъде непреднамерено мнение за нас, а видимото му изоставане и едностранчивият подход при разглеждането и анализа на събитията (за да се определя като изследване) не са болка за умиране. Все пак, историята може да изглежда и другояче от версията, излагана с известни отлики в училищните ни учебници.

    Ако обичате историята и не сте фанатичен патриотар (за да можете да изчетете текста без да плюете ожесточено), предполагам че общото Ви усещане от текста ще бъде положително.

    Приятно четене!

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.