Читателски коментари (за „История на Първото българско царство “ от Стивън Рънсиман)

Книгата е забележителна и безпристрастна, за разлика от творенията на нашите историци и археолози.

В българските трудове винаги напира ефтинчьоз патриотизъм, и желанието да сме първи или най-големи.

Очевидно е едно — с идването на славяни и прабългари в материалния и духовен живот в тази област, наричава България стават катастрофални промени. Градоустройството и крепостното строителство западат, почти всико построено остава на ниво „суха зидария“ и градоплет векове. Край огромните римски градове се строят землянки и поставят шатри. Грамадните постройки се използват за материал, а новите създадени с този материал са жалки.Монументалното строителство практически замира, или е на крайно примитивно ниво. Даже строителството на църкви никога не достига мащаба и красотата на римските базилики, съществуващи преди официалното покръстване. Домашният бит е крайно примитивен, изчезва прекрасната гръко-римска керамика, изчезват красивите украшения, домашната посуда е примитивна и груба, и така почти до освобождението ни в 1978г. Изчезва металната домашна посуда, красиви ножове, прибори и др.Този тотален примитивизъм, липсата на цивилизация, която е невъзможна без традициите на оседналия живот, не издава ли номадския произход на прабългарите, съчетан и с ниското материално ниво на славяните? Очевадна е разликата в цивилизацията и достиженията на народите, които трайно и дълго живеят на едно място, и развиват занаяти и умения, постоянно надграждат достигнатото, и тези които имат номадски начин на живот, основното в който е търсенето на нови пасища и ловни територии.