Борис Акунин
Смъртта на Ахил (27)

3.

Срещата с поръчителя се състоя в Санкт Петербург, на тиха уличка, където го докараха в закрит файтон. Возилото дълго криволичи по улиците, прозорците бяха с плътни пердета. Тези предпазни мерки развеселиха Ахимас.

Не направи опит да запомни пътя, макар че познаваше с географска точност руската столица — навремето тук му се случи да изпълни няколко важни поръчки. Но нямаше нужда тайно да поглежда и да брои завоите — беше се погрижил за своята безопасност и, първо, беше въоръжен както трябва, а второ — водеше четирима помощници.

Те пътуваха до Русия в съседния вагон и сега с два кабриолета следваха файтона. Неговите хора бяха професионалисти и Ахимас знаеше, че няма да го изпуснат от очи и няма да се издадат.

Файтонът спря. Мълчаливият кочияш, който го посрещна на гарата и според офицерската стойка явно не беше кочияш, му отвори вратата и с жест го покани подир себе си.

Наоколо няма жива душа. Едноетажна къща. Скромна, но прилична. Все пак странно: макар да е лято, всички прозорци са затворени и пердетата са спуснати. Едно леко трепна и тънките устни на Ахимас за миг се извиха в усмивка. Тези дилетантски хитрини започваха да го забавляват. Всичко е ясно: аристократи си играят на заговор.

Водачът му го отвеждаше нанякъде през анфилада от стаи. При последната спря и го пусна напред. Когато Ахимас влезе, двете крила се затвориха зад гърба му и щракна ключ.

Озърна се с любопитство. Чудна стая — никакви прозорци. Вътре само кръгла маса и два стола с високи облегалки. Впрочем не можеше добре да види, защото имаше само една запалена свещ и слабата й светлина не стигаше до тъмните ъгли.

Изчака очите му да свикнат с мрака и привично огледа стените.

Не откри нищо подозрително — нито тайни прозорчета, от които можеше да го държат на мушка, нито допълнителни врати. Само в дъното откри още един стол.

Ахимас седна до масата. След пет минути вратата се отвори и влезе висок мъж. Не се настани до масата, а прекоси помещението, без да поздрави, и седна в дъното.

Значи никак не е глупав. Чудесен номер: Ахимас седеше насред стаята, осветен от свещта, а събеседникът му се скри в тъмнината. Не виждаше дори лицето му — само силуета.

За разлика от „барон Фон Щайниц“ този, без да губи време, започна по същество.

— Искали сте да се срещнете с първото лице — заговори той на руски, — аз приех. Гледайте да не ме разочаровате, господин Велде. Няма да ви се представям, за вас съм monsieur NN.

По изговор — от висшето общество. На около четирийсет години. Но може и по-малко — гласът е на човек, свикнал да командва, а такива гласове винаги са по-зрели. По маниер — строга личност.

Извод: дори да е великосветски заговор, нещата са сериозни.

— Кажете за задачата — рече Ахимас.

— Добре говорите руски — кимна сянката. — Доложиха ми, че по-рано сте били руски поданик. Това е много добре. Няма да трябват много разяснения. Най-малкото не е необходимо да ви обяснявам колко е значителна персоната, която трябва да бъде убита.

Впечатли го удивително ясния изказ — никакви деликатности, никакви „отстранен“, „обезвреден“, „неутрализиран“.

А мосю NN все така монотонно, без никаква пауза съобщи:

— Става дума за Михаил Соболев.

— Онзи, когото наричат Белия генерал? — уточни Ахимас. — Героят от последните войни, най-популярният военачалник в руската армия?

— Да, генерал-адютант Соболев, командващ Четвърти армейски корпус — невъзмутимо потвърди силуетът.

— Моля да ме извините, но съм принуден да ви откажа — любезно каза Ахимас и скръсти ръце на гърдите си.

Според науката за жестовете тази поза означава спокойствие и непреклонна решителност. Но освен това пръстите на дясната му ръка обхванаха ръкохватката на малкия револвер, прибран в специалния джоб на жилетката. Револверът се наричаше „велодог“ и беше измислен за колоездачи, когато трябва да се бранят от нахални псета. Четири кръглочели куршумчета двайсет и втори калибър. Джунджурийка, разбира се, но в ситуация като тази може да свърши полезна работа.

Отказ от изпълнение на поръчението, след като обектът вече е назован, крие голяма опасност. В случай на усложнение Ахимас възнамеряваше да действа по следния начин: стреля в челото на поръчителя и отскача в най-тъмния ъгъл. Там няма лесно да го надвият.

На влизане не го обискираха, затова целият му арсенал беше налице — и колтът, направен по лична поръчка, и ножът за забиване от разстояние, и испанският автоматичен нож. Две минути всякак ще устои, а междувременно, щом екнат изстрелите, ще нахлуят неговите хора. Затова Ахимас беше напрегнат, но спокоен.

— Защо, и вие ли сте от привържениците на Соболев? — нервно попита силуетът.

— Не ме интересува Соболев, аз съм привърженик на здравия разум. А здравият разум ми диктува да не участвам в неща, които предвиждат по-нататък премахване на изпълнителя, в случая това съм аз. След акции от подобен мащаб не се оставят живи свидетели. По-добре потърсете някой новак. Най-обикновено политическо убийство — нищо сложно — той стана и леко заотстъпва към вратата, готов всеки миг да стреля.

— Седнете — с повелителен жест му посочи стола човекът в тъмното. — Не ми трябва новак, а най-перфектният в занаята, защото случаят, напротив, е много сложен. Сега ще разберете. Но първо да ви разкрия някои неща, които ще ви спестят подозренията.

Долавяше се, че мосю NN не е свикнал да дава обяснения и полага усилия да не избухне.

— Това не е политическо убийство и не е заговор. Обратно, заговорник и държавен престъпник е Соболев, комуто не дават мира лаврите на Корсиканеца. Нашият герой е планирал военен преврат. В заговора участват двама офицери от неговия корпус, а също и бивши съратници на генерала, мнозина от които на служба в гвардията. Най-опасното е, че Соболев с популярен не само в армията, но и във всички прослойки на обществото. А ние, дворецът и правителството, предизвикваме недоволство у едни, открита омраза у други. Престижът на царската фамилия падна много след позорното преследване на самодържеца, завършило с убийството му. Подгониха помазаника Божи като на лов за зайци! — гласът му се изпълни с гневна мощ и зад гърба на Ахимас веднага скръцна вратата. Онзи, за когото дворецът и правителството влизаха в категорията „ние“, нетърпеливо махна с ръка в бяла ръкавица и вратата пак се затвори. Тайнственият господин продължи спокойно, без гняв: — Известени сме за плана на заговорниците. Сега Соболев прави маневри, чиято истинска цел е репетиция на преврата. След това с помагачите си ще замине за Москва, за да се срещне там, по-далеч от Петербург, с някои от гвардейските генерали, да се увери в подкрепата им и да разработи окончателната диспозиция. Ударът е предвиден за началото на юли — по времето, когато е прегледът на войските в Царско село. Соболев смята да вземе членовете на царското семейство „под временна опека“ — за тяхно добро и в името на спасяването на отечеството — в гласа му зазвуча тежък сарказъм. — Самото отечество ще бъде обявено в опасност и в него ще трябва да се установи военна диктатура. Имаме сериозни основания да предположим, че безумното му намерение ще бъде подкрепено до голяма степен от армията, дворянството, търговското съсловие, дори и от селячеството. Белия генерал подхожда идеално за ролята на спасител на отечеството!

Мосю NN стана, сърдито се разходи край стената, изпука с пръсти. Но остана в тъмната сянка, не си показа лицето. Ахимас видя само царствен нос и бухнали бакенбарди.

— Така че, господин Велде, в настоящия случай вие не извършвате никакво престъпление, защото Соболев е осъден на смърт от съд, в който участваха висшите сановници в империята. От двайсет височайше назначени съдии седемнайсет гласуваха наказанието. Присъдата вече е потвърдена от императора. Съдът беше таен, но абсолютно законен. Онзи господин, когото сметнахте за посредник, беше един от съдиите и постъпи в интерес на международната сигурност и мира в Европа. Както вероятно ви е известно, Соболев е водач на войнствена славянска партия и негово идване на власт неминуемо ще доведе до война с Германия и Австро-Унгария. — Държавникът се спря и загледа невъзмутимия слушател. — Затова нямате причина да се опасявате за живота си. Не преговаряте с престъпници, а с висшата власт на великата империя. Предлага ви се ролята на палач, а не на убиец. Задоволява ли ви моето обяснение?

— Да речем — Ахимас сложи ръцете си на масата. Стрелбата май отпадаше. — Но кое му е сложното? Защо не може просто да бъде отровен или дори застрелян?

— Аха, значи сте съгласен — мосю NN кимна и седна. — Сега ще ви обясня защо ни трябва толкова авторитетен специалист. Да започнем оттам, че не е лесно да се стигне до Соболев. Той денонощно е заобиколен от адютанти и ординарци, които са му фанатично предани. А и няма как просто да бъде убит — цяла Русия ще скочи. Той трябва да умре по естествен начин, без никакви двусмислици и съмнения. Но има и още нещо. Да речем, че и ние бихме могли да премахнем с отрова злоумишленика. Ала заговорът вече е стигнал твърде далеч. Дори смъртта на предводителя не може да спре заговорниците. Те ще докарат делото докрай с идеята, че изпълняват заветите на Соболев. Най-вероятно без вожд няма да сполучат, но Русия ще бъде удавена в кървав хаос и върховната власт окончателно ще се компрометира. В сравнение с господа соболевците декабристите ще ни се сторят палавници. И сега ще ви поставя задачата в цялата й главоломна цялост — той енергично изреди, като сечеше тъмата с удари на бялата си ръкавица: — Соболев трябва да бъде унищожен така, че за широката общественост смъртта му да изглежда естествена и да не предизвика възмущение. Ще му направим тържествено погребение, ще му вдигнем паметник и дори ще кръстим на името му някой кораб. Русия не трябва да се лиши от единствения си национален герой. Но същевременно Соболев трябва да умре по такъв начин, че съратниците му да се деморализират и да се лишат от знамето си. Той трябва да остане герой за тълпата, но ореолът му да угасне за заговорниците. Както виждате, новак не може да се справи. Кажете ми: изобщо постижимо ли е всичко това? — в гласа му за първи път прозвуча нещо като неувереност.

Ахимас попита:

— Кога и как ще получа останалата сума?

Мосю NN въздъхна с облекчение.

— Когато Соболев тръгне за Москва, у него ще е целият паричен фонд на заговора — около милион рубли. Подготовката на преврат иска много разходи. Като убиете Соболев, ще си вземете парите. Надявам се, че това няма да ви затрудни?

— Днес по руски стил е 21 юни. Казвате, че превратът се предвижда за началото на юли. Кога тръгва Соболев за Москва?

— Утре. Най-късно вдругиден. Ще остане там до 27-и. После ще се отбие в рязанското си имение и оттам право в Петербург. Знаем, че има срещи с генералите на 25-и, 26-и и 27-и. За целта от Петербург в Москва ще пристигнат специално… Впрочем няма нужда от имена. Без Соболев тези хора не са опасни. След време без много шум ще ги пратим в оставка. Но по-добре е все пак Соболев да не се срещне с тях. Не искаме славни генерали да опетнят имената си с държавна измяна.

— Във вашия случай подобни нежности са неуместни — неочаквано кипна Ахимас. Задачата и без допълнителното свиване на срока беше твърде сложна. — Искате да стане до 25 юни, тоест ми давате само три дни. Ще опитам, но не обещавам.

Същия ден той плати на своите хора и ги освободи, повече не се нуждаеше от услугите им.

И с вечерния влак потегли за Москва.