Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Приключенията на Ераст Фандорин (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Смерть Ахиллеса, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Деница Минчева (2011 г.)

Издание:

Борис Акунин. Смъртта на Ахил

Превод: София Бранц

Редактор: Боряна Джанабетска

ИК „Еднорог“, София, 2003 г.

ISBN: 954–9745–58–9

История

  1. — Добавяне

2.

По-рано Хасан докарваше от Турция и Персия контрабандата и я продаваше на прекупвачи. Сега започна да я разнася лично — до Екатеринодар, Ставропол, Ростов, на нижегородския панаир. Стоката вървеше добре, защото Хасан не беше скъпчия. С купувача си стискаха ръка и поливаха сделката. После Ахимас настигаше клиента, убиваше го и връщаше покупката обратно — за нова продан.

Най на кяр бяха от ходенето в Нижни Новгород през 59-та. Продадоха една и съща партида астраган — десет денка — три пъти. Първия път за хиляда и триста рубли (Ахимас настигна търговеца и служителя в дюкяна му на горски път, уби и двамата с кинжал); втория път за хиляда и сто (прекупвачът успя само учудено да изохка, когато любезният студент, с когото пътуваха заедно, му заби острието в джигера); третия път за хиляда и петстотин (в пояса на арменеца, гледай ти късмет, намери още почти три хиляди).

Когато убиваше, Ахимас беше спокоен и му докривяваше само ако смъртта не настъпеше на секундата. Но рядко се случваше — имаше точна ръка.

Така продължиха три години. През това време княз Барятински плени имама Шамил и голямата война в Кавказ приключи[1]. Вуйчо Хасан се ожени за девойка от заможен планински род, после си взе и втора булка, от по-беден род — на хартия му се водеше храненица. Купи си в Соленоводск къща с голяма градина, из която се разхождаха кресливи пауни. Стана дебел, обичаше да пие шампанско на верандата и да философства. Вече го мързеше да се качва в планината за контрабандата — сега сведущите хора му я караха на крака. После се заседяваха, пиеха чай, пазаряха се за цената. Ако преговорите не вървяха, Хасан пращаше да повикат племенника му. Ахимас идваше, възпитано поздравяваше с ръка на челото и мълчаливо се вторачваше в твърдоглавеца със светлите си спокойни очи. Това винаги вършеше работа.

Една есен, на другата година след освобождаването на крепостните в Русия[2], при Хасан пристигна старият му авер Абългази. Разказа, че в Семигорск се е появил нов човек, от покръстените, на име Лазар Медведев. Идвал лани да лекува коремни болежки, харесало му, та останал. Оженил се за красавица без зестра, вдигнал си на баира къща с колони, купил три минерални извора. Сега всички пият вода и си правят бани само при Медведев, а дори се говори, че той всяка седмица праща за Петербург и Москва по десет хиляди бутилки минерална вода. Но не това е най-интересното, а че Лазар имал желязна стая. Не хващал вяра на банките, и много правилно, мъдър човек. Всичките си купища пари пазел в избата под къщата, там имал стая с всички стени железни, а вратата й била такава, че и с топ да стреляш, няма да я пробиеш. Трудно било да се влезе в тази стая, рече Абългази, затова не искал отнапред пари за разказаното, а бил съгласен да почака за подялбата колкото потрябва, и то с най-скромна претенция — само по десет копейки от всяка рубла, дето ще прибере Хасан.

— Желязна стая — а, това е много трудна работа — важно поклати глава Хасан, който никога не беше чувал за такова нещо. — Затова, Аллах да ми е на помощ, твоят пай, любезни, ще е по пет копейки на рубла.

После повика племенника си, преразказа му чутото от стария Абългази и рече:

— Върви в Семигорск. Виж каква е тази стая.

Бележки

[1] Руският генерал-фелдмаршал Александър Барятински (1815–1879) през 1856–1862 е командващ войските и наместник в Кавказ през последния етап на Кавказката война. Пленява Шамил (29 август 1859 г.). Шамил (1799–1871) — трети имам на Дагестан и Чечения (1834–1859), водач на освободителната война на планинците срещу руските царски колонизатори; пленен и изселен в Калуга. Умира в Медина, на път за Мека. — Б.пр.

[2] Освобождаването на крепостните в Русия — 1861 г. — Б.пр.