Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Блекколар (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Blackcollar, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
Ripcho (2011 г.)

Издание:

Тимъти Зан. Блекколар

Американска

Превод: Георги Стоянов

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“ — Петър Христов

Компютърна обработка: ИК „Бард“ ООД

Формат 84/108/32

Печатни коли 19

ИК „Бард“ ООД, 2003 г.

ISBN: 954-585-454-5

История

  1. — Добавяне

16.

Гаражът на Радикс беше разположен в края на друг дълъг подземен тунел — аржентианската Съпротива явно имаше слабост към тунелите. Целият потен под трите гъвкави бронекостюма и местното облекло, Кейн вървеше между Лейт и Мордикай и се чудеше защо комскуерът му позволява да ги съпровожда. Той искаше това, разбира се, но след онзи разговор колко важна е тази работа, не беше очаквал Лейт да се съгласи толкова лесно.

„Гаражът“ — голям изоставен склад — беше плътно ограден, но след тъмнината на тунела малкото утринна светлина, която проникваше вътре, беше достатъчна да минат между паркираните коли до изхода, където ги чакаше тяхната. Там чакаха и три фигури: Фюес, Тремейн и Бакши.

— Добро утро — поздрави Лейт, когато се приближиха. — Не очаквах да ви видя тук.

— Добро утро — кимна Тремейн. — Искахме да имате последната информация за движението на колитата.

— Научих я от хората на госпожа Куинлан по пътя насам — каза Мордикай. — Там изглежда доста спокойно.

— Да, спокойно е. И все пак бъдете внимателни — предупреди Бакши и леко се намръщи, като погледна Кейн. — И тримата ли отивате?

— Четиримата, ако броите и Фюес — каза Лейт и погледна последния. — Всички готови ли са?

Високият блондин кимна.

— Всичко е готово, комскуер.

— Добре, да тръгваме. — Той кимна на Тремейн и Бакши. — До скоро.

Колата беше очукан пикап, подобен на онзи, с който Кейн беше пътувал на Плинри. Този път обаче трябваше да седи на пода при багажа, тъй като Фюес и Лейт седнаха на седалката. Мордикай беше седнал срещу Кейн, подпрян на стената. Кейн опита това положение и го намери за удобно.

Вратата на гаража се отвори и пикапът изскочи на улицата. След три завоя се вляха в трафика на Каларанд.

Не мина много време и Кейн съвсем изгуби ориентация. Седеше ниско и на практика не можеше да види нищо нито през предното стъкло, нито през малките странични стъкла, така че усилията му да свърже завоите на пикапа със запомненото от картата се оказаха безполезни. Тихият разговор между Фюес и Лейт също беше безполезен.

— Това е щабът на службата по сигурност — онази бяла сграда с многото сателитни антени по покрива.

— Само за Каларанд или за цял Аржент?

— За всичко. — Дълга пауза; още един завой. — Това е авеню „Победа“ — прекръстено след войната, разбира се. Минава от един от западните входове в Стрип и оттам в правителствения център. Преди това ще трябва да слезем — още не сме измислили как да правим лични карти на колита.

— Ще слезем дори още по-рано — каза Лейт. — Не искам при това пътуване да влезем в Стрип. Просто карай успоредно на него и мини покрай затвора.

Фюес го погледна за момент.

— Така няма да видите много.

— Вярно, но и нас няма да ни видят.

— Въоръжени ли сте? — попита раздразнено аржентианецът. — Казах ви, че в Стрип не може да се внася оръжие.

— Точно затова няма да отиваме там — отговори търпеливо Лейт.

— Забравихте да ми кажете, а? Точно както забравихте да споменете, че ще дойде и Кейн?

— За какво се горещиш толкова? Ти си тук само да ни помогнеш, забрави ли?

— Извинявайте — промърмори Фюес толкова тихо, че едва се чу от бръмченето на двигателя. Той погледна към Лейт и Кейн видя киселата му усмивка. — Свикнал съм да ръководя нещата.

Лейт махна с ръка и остави думите му без внимание.

— Това пред нас стената на Стрип ли е?

— Да. Ще трябва да завием успоредно на нея, за да стигнем до Хенслоу.

— Завий по следващата улица. За известно време ще стоим на разстояние — заповяда Лейт. — На стената има порта точно от тази страна на затвора, нали?

— Да. Улица „Авис“ минава там, пресича „Парлетин“ точно до стената. Мога да ви предложа да погледнете портата от „Авис“, след това да завия надолу към „Парлетин“ и след това да мина покрай Хенслоу.

— Добре. Действай.

Фюес зави и Кейн се изправи на колене и видя стената. Беше мръсно бяла, три или четири метра висока и с метална мрежа отгоре. Портата беше като онези на стената на Капстоун, но с по една пешеходна въртележка от двете страни. Виждаха се четирима часови; може да имаше и други, които не се виждаха. Кейн пак седна на пода и се зачуди как Лейт ще се справи този път без сгъваемата пътека, която бяха използвали при стената на Капстоун.

Фургонът продължи. Все още неспособен да види нищо важно, Кейн потъна в собствените си мисли — и беше изкаран от тях, когато Фюес направи остър завой вдясно. Кейн вдигна глава и видя, че Лейт гледа напрегнато през задното стъкло.

— Следва ли ни? — попита Фюес.

— Още не — отговори Лейт. Все още гледаше назад.

— Кой? — попита Кейн и протегна шия да види.

— Наведи се — заповяда Лейт. — Мисля, че имаме опашка. — Той се обърна към предното стъкло и посочи напред. — Фюес, там завий наляво и се върни към стената.

— Смяташ ли, че е разумно? — попита Мордикай.

Лейт вдигна рамене, без да се обръща.

— Ако това е уловка на колитата, вече сме вътре. Продължавай и ще търсим място, където да се измъкнем.

Кейн усети как стомахът му се свива на студен възел. Очакваше силите за сигурност накрая да ги открият, но беше мислил, че атаката ще е насочена срещу щаба на Радикс. Сети се за предположението на Лейт, че Фей Пикиано може да е агент. Тя знаеше, че блекколарите може би ще направят тази обиколка днес.

— По дяволите! — изруга Фюес и натисна спирачките. Пикапът направи остър завод надясно, ускори и Кейн се плъзна по пода. Едва беше успял да се върне на мястото си, когато Фюес отново натисна спирачките. С продължително стържене на гумите пикапът спря.

— Барикада на пътя — тихо каза Лейт. — Затворени сме. Отпред е спряла кола, втора върви подир нас. Изглежда, във всяка има по петима колита. От всяка излизат по четирима, по един остава за подкрепа.

— Да се заема ли с тях? — попита Мордикай толкова спокойно, че Кейн потрепери.

— Още не. Нека първо излезем на открито. Ще ти дам знак.

Думите едва бяха излезли от устата на Лейт, когато задната врата на пикапа се отвори и се показаха две дула на пистолети.

— Всички да слязат! — отсече един властен глас. — Мърдайте!

Мордикай мълчаливо се измъкна; държеше ръцете си вдигнати. Кейн последва примера му. Една тежка ръка го хвана за рамото и го дръпна. Мордикай беше бутнат на другата стена. Миг по-късно Лейт и Фюес също слязоха. Четиримата мъже от силите за сигурност от предната кола и тяхната поява туриха край на всякакви мисли, които Кейн беше имал за чакане, още повече че Лейт не беше споменал, че мъжете от силите за сигурност носят магнитни белезници. Кейн знаеше, че те могат да се отключат само със специален деполяризатор. Ако имаха намерение да избягат, сега беше моментът.

Лейт очевидно беше стигнал до същия извод.

— Какво става? — попита той войника пред себе си. Едната му ръка жестикулираше с необходимата степен на нервност. Другата обаче даде едва забележим сигнал: „Атака!“

— Млъкни… — беше всичко, което войникът успя да каже преди Лейт да забие коляно в слабините му.

Докато се свиваше на две, войникът инстинктивно стреля с пистолета, но Кейн не изчака да види накъде полетяха иглите. Измъкна се от хватката на войника, освободи се и едновременно с това отстрани пистолета с лявата си ръка. Той не беше така бърз като Лейт; един изстрел разкъса ризата му и рикошира от гъвкавия бронекостюм под нея. Втори изстрел не последва — лакътят на Кейн се заби в лицето на войника, а още два удара го свалиха на земята.

Нямаше шанса да направи повече. Още докато оценяваше общото положение — Фюес тъкмо се справяше със своя войник, Лейт бе паднал и Мордикай, вече справил се с тримата други, се навеждаше да му помогне — чу зад себе си как изтрещя изстрел и остра болка прониза ръцете и главата му. Той ахна и се опита да се обърне, вдигнал ръце да защити лицето си; след секунда почувства как страната му се вцепени и краката му омекнаха като гумени. Светът се деформира лудешки и експлодира в дъжд от искри.

Искрите бавно се разнесоха и той видя, че гледа стената от може би тридесет сантиметра. Между него и стената имаше ръка със забити в нея три тънки игли; постепенно разбра, че е неговата собствена. После чу предпазливи стъпки и един глас:

— Окей, Гарт, всички са повалени.

— Сигурен ли си? — чу се друг глас. — Може би имат предпазни жилетки.

— Сигурен съм, разбира се — отговори първият нетърпеливо. — Виждам игли във всички. Ела и ми помогни да им сложим белезниците.

Последваха още стъпки и подкреплението от първата кола се показа зад пикапа.

— Какво стана? Не можах да видя много.

— И ние не видяхме много повече — отвърна първият. — Те просто подивяха. — Извадих късмет, че бях зад колата… нещо се заби в бронята и дори не видях кой го хвърли. Хайде, ела да се оправим с белезниците.

Кейн напрегна всичките си сили и се опита да размърда ръката пред себе си. Не видя да се помръдва, но усети вълни на болка. Отново се опита и отново безуспешно.

И изведнъж се чу възклицание, прекъснато от неочаквано тупване. Чу и шумолене на дрехи и тракане на метал, последвани от падане на две тела на земята.

За момент стана тихо. Кейн отново се опита да се помести. И тогава се появи една възлеста ръка и вдигна неговата — вдървената. Втора ръка заби в китката му иглата на малка спринцовка и той веднага почувства изтръпването да се оттича от ръката му и секунди по-късно вече можа да завърти глава и да погледне нагоре.

Лейт беше клекнал до него.

— Как си? — попита блекколарът.

Езикът на Кейн все още беше малко вдървен.

— По-добре — успя да отговори той. — Как…

— По-късно. Можеш ли да седнеш?

С помощта на Лейт Кейн успя да седне. Краищата на иглите паднаха, когато седна — върховете им вече бяха отчасти разтворени, макар и все още достатъчно твърди, за да причиняват болка. Боцкането отзвучаваше и с изключение на известно треперене на мускулите на ръцете и на краката. Кейн почти се беше възстановил.

— Добре съм, струва ми се. Ако не трябва веднага да се бия — каза той. — Другите добре ли са?

Лейт изкриви устни в лека усмивка, погледна над рамото на Кейн и попита:

— Мордикай?

— Почти сме готови — каза блекколарът. Гласът му беше малко неясен.

Кейн хвана ръката на Лейт, изправи се и се огледа. Мордикай тъкмо помагаше на Фюес да се изправи; проснати на средата на улицата бяха двамата поддържащи войници на силите за сигурност.

— По-добре да тръгваме — каза Мордикай и погледна Лейт.

Лейт кимна и се наведе да вземе двата иглени пистолета.

— Предната кола е по-близко. Хайде.

Заобиколиха пикапа. Кейн и Фюес все още малко се клатушкаха. Патрулната кола беше стара, на добре оборудвана с комуникационна апаратура и електронен локатор, както и с пушка, която приличаше на иглена. Лейт седна на седалката на водача, свали пушката от скобата и я подаде на Кейн, който заедно с Мордикай седна на задната седалка.

— Аз мога да шофирам — възрази Фюес, когато Лейт му посочи дясната врата.

— Може би по-късно — каза комскуерът, докато оглеждаше и опипваше арматурното табло. — Засега просто седни.

Фюес се подчини очевидно нещастен от това, което вероятно смяташе за понижение. Лейт се пресегна през седалката, подаде на Мордикай двата иглени пистолета, които беше взел, и каза:

— Провери пълнителите. — После стисна и огледа за последен път таблото. — Тръгваме.

Още не бяха стигнали ъгъла, когато от говорителя се чу глас.

— Петнадесети патрул, докладвай. Нарушителите обезвредени ли са?

— Какво да им кажем? — прошепна Фюес.

— Нищо. — Лейт включи с една ръка локатора и изкара на екрана план на улиците на Каларанд. — Може би ще предположат, че войниците в колата все още са заети. Провери дали останалите им коли са програмирани по такъв начин.

Фюес се захвана с контролите, а Мордикай каза:

— Каквото и да си намислил не разчитай на тези оръжия. Заредени са само за три залпа.

— Пушката има само два — каза Кейн. — Изглежда, някой е решил да се застрахова.

— Сигурно — съгласи се Лейт. — Два изстрела на пистолет за в случай, че някой се докопа до тях. Хитро.

— Като говорим за хитро — каза Кейн, — как вие с Мордикай се избавихте от иглите?

— Мордикай не се избави — каза Лейт. — Той беше парализиран като всеки друг. Аз също… за няколко секунди.

— Петнадесети патрул, отговори! — остро прозвуча от говорителя. — Установихме, че се движиш на запад от Марис; нуждаеш ли се от помощ?

— Не му обръщай внимание — заповяда Лейт, когато Фюес посегна към микрофона. — Нека продължат да се чудят.

— Съвсем скоро ще разберат — възрази Фюес. — Ако мога да ги накарам да мислят, че сме хора от службата, можем да спечелим малко време.

— Твърде късно е. — Мордикай посочи екрана на локатора. — Преди минута имаше много други сигнали… Положенията на колите на силите за сигурност. Току-що изчезнаха.

— Изключени сме от информационната мрежа — допълни Лейт, погледна в двете посоки, когато излязоха на едно кръстовище, и зави надясно. — Успя ли да определиш местоположението им?

— Двоен полукръг с основа срещу стената — каза Мордикай.

— Те ще се преместват обаче, нали? — попита Кейн.

— Да, но това ще отнеме време — посочи Лейт. — Както казах, трикът, който използвах, беше прост. Когато иглите ме удариха, се постарах да паднат върху лявата ми ръка и да счупят подкожната ампула с противоотрова, която имплантирах сутринта. Останалото е ясно, разбира се.

— Разбира се. — Кейн се чудеше защо Лейт, изглежда, беше оставил по-голямата част от боя на Мордикай. Сега разбра.

— Късмет, че не се е счупила по-рано.

— Животът е пълен с пресметнати рискове.

— Хей! — извика неочаквано Фюес. — Това е улица „Парлетин“ и стената пред нас… Ти си ни върнал назад!

— Не точно. — Лейт се пресегна напред и натисна един бутон, който активира предупредителните светлини на колата. Трафикът пред тях се отклони да не им пречи и Лейт направи плавен завой към „Парлетин“. — Начинът, по който са разположени, означава, че стената на Стрип е част от загражденията им — продължи комскуерът. — Няма да очакват да отидем в тази посока.

— В Стрип? — излая Фюес. — Това е лудост.

— Друг пресметнат риск — отговори кротко Лейт. — Те ще се втурнат да покрият всички изходи на Стрип и в объркването ще имаме по-добър шанс да се измъкнем.

— По-добре да се върнем — процеди Фюес през зъби.

Лейт погледна аржентианеца.

— Препоръката е отбелязана, боецо — каза той със студен глас, който изненада Кейн. — Затегни колана.

— Слушам, сър — промърмори Фюес.

Напред Кейн зърна предупредителни светлини и посочи.

— Някой идва.

— Виждам го — отговори Лейт. — Сложи ли си колана? Дръжте се. — Той натисна спирачките, обърна надясно и отново натисна газта. На по-малко от двадесет метра беше порталът на стената на улица „Авис“.

Часовите зад мрежата, напълно изненадани, нямаха възможност да окажат съпротива. И двамата замръзнаха за секунда, след това се втурнаха лудешки да се махнат от пътя на връхлитащата кола. Кейн не можа да види дали успяха; очите му автоматично се затвориха, когато се стегна за удара.

Удариха се със страхотна сила, която изхвърли Кейн напред в коланите. Чу се трясък на изкривен метал. В продължение на един проточил се миг бяха сигурни, че порталът е издържал… а после изведнъж продължиха напред, глъчката зад тях заглъхваше. Кейн отвори очи и видя през силно напуканото предно стъкло, че предницата на колата е сравнително непокътната.

— Успяхме! — каза той почти невярващо.

До него Мордикай тихо въздъхна и призна:

— Съвсем не бях сигурен, че ще успеем.

Лейт се бореше с волана.

— Колите на силите за сигурност обикновено са доста здрави — каза той. — Не бих желал да опитам това на портите на вътрешната стена обаче.

— Бяхте прав — призна Фюес и поклати глава. — Извинявам се, комскуер. Добре го измислихте.

— Запази комплиментите за по-късно — каза му Лейт. — Потърси кола, която можем да реквизираме… тази тегли наляво.

Кейн погледна по една напречна улица и видя предупредителни светлини.

— От запад идва кола на силите за сигурност!

— Зад нас също — добави Мордикай.

— Добре. — Лейт зави наляво на следващата улица и веднага натисна спирачки.

— Мордикай, ти се заеми с колата отзад. Ние ще оправим ей онази пред нас.

— Добре. — Мордикай изскочи от колата с един от пистолетите.

Лейт продължи половин пресечка до паркираната кола, която беше посочил.

— Слизайте всички — заповяда той. — Фюес, отключи колата.

След секунди спирачките на първата кола на силите за сигурност изскърцаха остро зад тях.

— Кейн, скрий се — рязко нареди Лейт, грабна пушката и пистолета и изтича до един вход.

Кейн се подчини, скочи пред тяхната кола и се наведе ниско. Преследващата ги кола, която междувременно беше спряла, блокира улицата и осигури укритие за шестимата от силите за сигурност, които се изсипаха от нея. Кейн погледна по улицата — няколко пешеходци благоразумно бягаха от сблъсъка — и извади една от трите си звезди за хвърляне. Изправи се, хвърли я и отново се наведе, когато отгоре изсвистяха паралитични игли. Стиснал двата други шурикена, той клекна колкото можа по-ниско; съжаляваше горчиво, че не беше останал в къщата. Тук беше само в тежест, човек, който можеше да стане причина всички да бъдат пленени или убити.

И тогава изведнъж роякът от игли спря. Някакво движение отстрана го накара да трепне преди да разбере, че е Лейт.

— Колата готова ли е вече? — попита комскуерът, докато тичаше с големи крачки към него.

Мордикай също тичаше към тях. Държеше небрежно игления пистолет. Зад него, близко до колата на силите за сигурност, Кейн видя шест неподвижни фигури.

Мордикай отново се беше справил със значително превъзхождащи го сили и отново Кейн беше изпуснал шоуто.

До него се чу тракане.

— Работи — докладва Фюес и точно в този момент още две коли на силите за сигурност се показаха иззад ъгъла.

Мордикай и Лейт реагираха едновременно и две звезди изфучаха от ръцете им. Невероятно, но въпреки голямото разстояние поне една попадна в целта и над скърцането на спирачки се чу излизането на въздух от спукана гума.

— Качвайте се! — заповяда Лейт и хвърли още две звезди. Войниците започнаха да стрелят.

Фюес беше отворил вратите и двамата с Кейн изпълзяха вътре. Лейт ги последва и избута Фюес от мястото на водача.

— Аз ще карам!

Мордикай изпразни игления си пистолет и се хвърли на задната седалка, когато колата тръгна. Лейт префуча в малък полукръг и се понесе към колата на силите за сигурност, блокирала пътя. Напрегнат, Кейн очакваше друг удар, но комскуерът качи колата на тротоара, като мина застрашително близко до сградата и почти забърса колата на сигурността. После даде газ и на следващия ъгъл зави наляво.

Кейн дори не се опита да потисне въздишката на облекчение, която се изтръгна от него. Под гъвкавата бронежилетка беше потънал в пот.

— На косъм — каза той, без да се обръща към никого.

— Още не е свършило — изръмжа Фюес. — Лейт, това е лудост. Колите отзад вече са предали описанието ни на всички патрули в града. Какво ще правим, ще сменяме коли и ще се надяваме да им се изплъзнем?

— Можем да го направим — съгласи се Лейт. — Но все пак ще трябва да излезем от Стрип. Не искам обаче да разбивам друга врата.

— Тогава какво ще правим? — настоя Фюес.

Лейт зави още два пъти преди да отговори.

— Постави се на тяхно място — каза той. — Ние обиколихме целия Стрип и неговите единадесет изхода и знаем, че голяма част от тяхната жива сила е съсредоточена в капана южно от Стрип. Досега можехме да сме намерили дори нова кола. При това положение какво би предположил ти, че правим?

— Че се насочваме на изток или запад. — Фюес вдигна рамене.

— Правилно. Затова тръгваме натам, където не ни очакват. — Още докато говореше, Лейт зави зад един ъгъл и спря.

Кейн примигна.

— Стената? Южната стена — добави той и погледна към слънцето.

Фюес протегна врат да види уличните знаци на ъгъла.

— Намираме се само на две преки от портата на улица „Авис“ — каза той разтревожено и озадачено.

— Отново вярно — съгласи се Лейт. — Всички навън. Оттук продължаваме пеша.

— Не можем да се изкачим през стената — каза Фюес, когато слязоха от колата. — Мрежата е пълна с детектори и проводници с високо напрежение.

— Зная. Ще минем през портала. Как сме с оръжието?

— Зле — каза Мордикай преди Фюес да може да се окопити от изненадата. — На мен ми е останал един шурикен плюс нунчакуто.

— Кейн?

— Две звезди.

— Дай ги на Мордикай. Фюес?

— Това е лудост! — възкликна аржентианецът. — Те имат там хора!

— Какви оръжия имаш, боец? — прекъсна го Лейт.

— Никакви!

Никакви? — Мордикай не можеше да повярва.

— Никакви, разбира се… Мислех, че ще отидем в Стрип. Вече ви казах.

— Няма значение — намеси се Лейт. — На мен са ми останали две звезди; може би това ще е достатъчно. Да тръгваме. Мордикай, вие с Фюес вървете на няколко метра пред нас.

Върнаха се до ъгъла и завиха надясно. По улицата се виждаха други пешеходци, в далечината движението на автомобили беше започнало да нараства. Докато вървеше до Лейт и се мъчеше да имитира небрежна походка, Кейн усещаше как тупка сърцето му. Това просто нямаше да успее… и фактът, че по едно време покрай тях бързо мина една кола на силите за сигурност, без да намали, с нищо не му помогна да промени мнението си. Очевидно правителствените войски не очакваха да са толкова далече на юг и пеша, но все някой накрая щеше да ги забележи.

Но минаха три пресечки до улица „Авис“, без тази хипотетична личност да се появи. Завиха на юг и тръгнаха към разрушения портал.

Като се имаше предвид колко малко време беше минало, откакто Лейт беше разбил пропускателния пункт, защитата му беше възстановена забележително бързо. Една кола стоеше напряко на пътя, като оставяше незащитени само по един метър от двете страни. Въртележките за пешеходци бяха оцелели и малък поток минувачи се изнизваше през хората на силите за сигурност.

— Вижте… шестима часови — промърмори Кейн и смуши нервно Лейт. — Не ни достига една звезда.

— Всъщност две. Виждаш ли будката?

На няколко метра от портата имаше будка с малки прозорчета. Вътре също седеше часови. Изглеждаше напрегнат и бдителен.

— Преброих и него — отвърна Кейн.

— От основата излиза кабел… и изчезва на един метър, където някога трябва да е имало по-стара будка. Вероятно е телефонен и силов. Ще трябва да се прекъсне.

— Ох, и това ли? — Кейн не беше забелязал кабела. — Какво ще правим с часовите, които са в повече? Дали да не се опитаме да се приближим достатъчно и да използваме нунчакуто на Мордикай?

— Съмнително е — каза Мордикай през рамо. Двамата с Фюес бяха забавили ход.

— Съгласен съм — кимна Лейт. — Ние вървим в погрешна посока през тази част на деня и те ще имат достатъчно време да се зачудят върху това. — Той спря. — Добре, нека опитаме. Онази външна стълба през улицата на около петдесет метра от портата дава достатъчно укритие за двама. Мордикай, вие с Фюес ще пресечете улицата и ще отидете до нея. Ние с Кейн ще се скрием във входа с въртящата се врата точно срещу нея от тази страна. Когато дам сигнал, откриваме огън.

— Разбрано. — Мордикай смуши Фюес и двамата забързаха по улицата.

— Лейт! — изсъска Кейн. — Ами часовите, за които нямаме оръжие?

— Не се тревожи за това. Просто върви предпазливо и бъди готов за спринт.

Кейн стисна зъби и продължи да върви; поглеждаше ту към часовите, ту към входа. Сега между тях и портата имаше седем или осем пешеходци и Кейн със закъснение се зачуди дали Лейт е взел под внимание тяхното присъствие. Входът беше на пет стъпки… четири… три.

Един от часовите гледаше към тях леко смръщен. Изведнъж очите му се разшириха и ръката му посегна към кобура.

— Хей!

— По-живо! — отсече Лейт. Кейт ускори крачка и в същия миг една черна мълния изсвистя покрай ухото му и той видя хората от силите за сигурност да се олюляват. Преди да има време да се притисне до стената, Лейт се хвърли върху него и го блъсна във входа.

— Добре ли си?

— Само изплашен… малко — успя да каже Кейн, като се опитваше да освободи една ръка да разтърка ребрата си. Над рамото на Лейт видя Фюес и Мордикай наведени зад стълбата. — Довършихте ли ги?

— Останаха двама. И сигурно знаят, че сме без шурикени… — Докато говореше, порой игли се удари в стената до входа.

— Чудесно — изстена Кейн. Дръжката на врата го беше подпряла в бъбреците и той се пресегна и се опита да я завърти. — Вратата е заключена. Ще ми направите ли малко място да се опитам да я счупя?

Втори залп игли прелетя покрай тях.

— Практически вече съм почти без укритие — каза Лейт.

— Скоро ще сте съвсем без укритие — озъби се Кейн. — Всеки момент ще дойдат!

За негова изненада Лейт се засмя.

— На това разчитам! — Лейт бързо надникна навън. — Ето ги, идват.

Кейн не можеше да направи нищо; чувството за безпомощност беше почти задушаващо. Войниците сигурно бях достатъчно умни да избегнат ръкопашния бой. Единственото, което трябваше да направят, беше да дойдат от двете страни на улицата, прикривайки се взаимно, и да стрелят директно. Изобщо никакъв риск… Стиснал ръце в юмруци, Кейн очакваше жилата на иглите…

И неочаквано Лейт излезе наполовина от убежището и замахна с ръка. Мордикай от другата страна на улицата повтори движението с точност до секунда. Един последен рояк игли изтрака шумно, когато Лейт се мушна обратно, и Кейн чу нещо тежко да пада на тротоара. Лейт погледна навън и излезе; Кейн предпазливо го последва.

Човекът от силите за сигурност лежеше на тротоара, нещо лъскаво блестеше в лявото му слепоочие. Лейт се наведе за миг над трупа и го взе. Нещото беше малко и сребърно, с окървавен край с формата на крило и някаква халка… Кейн ужасен разбра, че е драконовият пръстен на комскуера.

Мордикай и Фюес вече бяха при тях.

— Пеша ли ще ходим по целия път назад? — попита Фюес, когато забързаха към портала.

— Не е необходимо. — Мордикай посочи колата на пропуска. На неговия пръстен също имаше кръв.

Лейт кимна.

— Сигурно са я оставили незаключена и готова да тръгне. Фюес, ти ще караш.

Няколко случайни свидетели все още се мотаеха около портала с изражения от ужас до одобрение. Кейн ги наблюдаваше внимателно, но никой не посегна към лежащите на земята оръжия. Фюес и Лейт седнаха на предната седалка, Кейн и Мордикай — на задната и миг по-късно колата се понесе по улицата.

— Това е цивилна кола — каза Фюес и посочи арматурното табло. — Реквизирана, навярно. Прибираме ли се, или ще търсим още емоции?

— Завий наляво в съседната улица и след две пресечки ще ме оставиш — каза Лейт. — След това можете да се прибирате.

— За какво оставате тук? — попита Кейн и се намръщи.

— Още не съм разгледал затвора Хенслоу — тихо отговори комскуерът.