Още през студентските си години прочетох това интересно повествование. И се възхитих. Заради високия професионализъм, историческата достоверност, искрената човешка топлина, която блика от страниците му. Може би е наистина българската „Война и мир“… Второто четене на харесала ти някога книга крие риска от разочарование.След доста години, препрочитайки я, не почувствах разочарование. Напротив — открих още достойнства в нея. Знам, че няма да засенчи „Под игото“. Но съм убеден, че трябва да бъде поставена до нея на рафта на домашната библиотека.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.