Таряй Весос
Лодката вечер (1)

Встъпление първо

Моят първи сън.

Моят прекрасен сън

за вода, която се лее, и за моя сън.

 

Сърцето живее край реки, които се леят.

Реките подяждат в своя ход бреговете,

чиито ивици, все по-тесни, остават безименни.

 

Винаги има там брегове

за един сън

за вода, която се лее, и за моя сън.

* * *

Очакването в Змийско гнездо,

където децата, уплашени, стояха и чакаха

змията да изпълзи отвътре.

 

Никой и нищо не се появи

през всичките години.

Нищо не се приплъзна под петата.

 

Толкова, толкова отдавна…

Сега е късно

и тънкият скелет на змията просветва в нощния мрак,

притулен сред камъните

оголен,

излъскан от мудния вятър.

Така и не се приплъзна под петата.

 

Там вятърът свири за никого

беззвучно през процепа по-тънък от косъм.

Свисти покрай тъмното око.

Окото, което укрива всяко деяние,

всяка мисъл, всяка мъничка твар,

а и змията, така люто прокълната.