Таряй Весос
Птиците (15)

15

Изгаряйки от нетърпение, Матис се върна тук на следващия ден и не остана излъган в надеждите си. Недалеч от своите знаци той намери нови точки и чертички, оставени от птичи клюн.

Матис очакваше това, но все пак вълнението бе толкова силно, че му се наложи да седне на един камък.

Значи между тях наистина съществуваше връзка.

И какво му казваше птицата на своя прекрасен език?

Нямаше никакво съмнение. Птицата му пишеше за горещо приятелство. Точка, точка, точка. Това означаваше: вечно приятелство.

Матис взе клечката и тържествено отговори, че и той се отнася по същия начин към птицата.

Беше лесно да пише на нейния език. Толкова много неща имаха да си кажат. Бяха се появили и нови отпечатъци от стъпки. Матис реши, че наподобяват на следи от танц. Самотната птица бе танцувала за някого.

Само че не можеше да я издебне и крадешком да погледа танца й.

Матис се озърна наоколо и високо изрече:

— Какви неща само!

Каза го на обикновен човешки език, който прозвуча грубо и делнично. Искаше му се вече да говори само на птичи език — да се прибере у дома при Хеге и да й говори само по този начин. Може би тогава тя щеше да почне да разбира онова, което досега оставаше скрито за нея.

Но Матис не се осмеляваше да го стори, можеше да си представи как щеше да свърши всичко. Щяха просто да го затворят. Изобщо не ги интересуваше най-прекрасният от всички езици, те го презираха.

Усещайки струящата в себе си радост, Матис се приведе и написа още нещо. Можеше да покрие с писмото си цялото дъно на пресъхналата локва. Но не биваше да го прави — трябваше да остави място и на бекаса. Всеки ден и двамата ще бързат насам, леко, сякаш танцувайки, и ще пишат онова, което сърцата им искат да кажат.

На третия ден от откритието всичко се повтори, и на четвъртия също. Хеге се заинтересува защо така често ходи в гората.

— Хм! — отговори Матис.

Тя не попита повече.

Изкушението да устрои засада нарастваше, но Матис не се поддаваше. И с нетърпение очакваше всеки нов ден.

На петия той не откри обичайното писмо от бекаса. Какво става? И в гората сякаш бе по-тихо от обикновено?

Жегна го болезнена мисъл: бекасът е умрял.

Не, не!

Четиридневната кореспонденция така беше обсебила Матис, че когато не откри ново писмо в калта, започна веднага да си въобразява най-различни нещастия, кое от кое по-страшни. Все пак, преди да си тръгне, написа нещо на бекаса. Вечерта стоеше на верандата и чакаше. Хеге спеше.

Влажен мек въздух, както трябва да бъде. Изведнъж го прониза една мисъл:

Ще дойде ден, когато кръженето няма да го има. И бекаса няма да го има.

— Кой тук предсказва нещастия? — внезапно успокоен извика Матис във влажния въздух. Защото се появи той — желан, познат и благословен, летящ в същата посока, издаващ същите звуци. Не се наложи да разбужда Хеге.

Когато на следващия ден отиде на мястото на срещата, там го очакваше ново послание.

Ето как са нещата между нас, помисли си той.

По дъното на локвата имаше още свободно място, ала скоро и то щеше да се покрие с точки и следи от танцуващи крачета.