Тами Хоуг
Кукла на конци (9)

Глава 8

Както Ани подозираше, новината за сбиването на Ренар с Форкейд вече бе обиколила града. Полицаите от нощната смяна и медицинските сестри от болницата обсъждаха частите от историята, които знаеха, в закусвалнята „Мадам Колет“, където сутрешната смяна сервитьорки ги поднасяха заедно със специалитета за закуска. Клюките и недоволството се носеха във въздуха заедно с миризмата на пържен бекон и кафе.

Ани изтърпя подвикванията и острите забележки, докато вървеше към плота, за да си вземе кафе, но там враждебно настроената келнерка й съобщи, че „кафето е свършило“. Редовните посетители на „Мадам Колет“ бяха изрекли присъдата си. Нямаше да се забавят и останалите жители на Байю Бро.

Те желаят някой да бъде признат за виновен — в съзнанието им поне, ако не в съда, помисли си Ани. Хората се чувстваха предадени, излъгани от системата, която неочаквано бе застанала на страната не на този, на когото трябва. Искаха да забравят последното убийство и да продължат да живеят, сякаш нищо не се бе случвало. Опасяваха се обаче, че това никога няма да стане. Бояха се, че злото броди из общината като зъл дух, пуснат от бутилката по погрешка, който никой не знае как да прибере обратно.

В „Бедния Ричард“ жената на прозорчето подаде кафето на Ани и й пожела приятен ден. Явно новината не бе стигнала до нея. Кафето бе както обикновено в „Бедния Ричард“ — черно, прекалено силно и горчиво на вкус от цикорията. Ани го пресипа в по-стабилна чаша, добави три сметанки и потегли из града.

Радиостанцията започна да пращи, с което й напомни, че тя не беше единствената в общината, която си има грижи.

„До всички полицаи в района. Вероятно случай 261 в крайградския комплекс на паркинга за каравани. Край“.

Ани грабна микрофона и натисна газта.

— Докладвам, че мога да отида там. На две минути път съм от мястото. Край.

След като не получи отговор, тя опита отново. Радиото отново запращя.

„10–1, Уан Ейбл Чарли, връзката прекъсва. Радиостанцията ви сигурно е неизправна. Къде сте? Край“.

— Отзовавам се на повикване за 261 в крайградския комплекс. Край.

Не чу нищо повече. Окачи микрофона, ядосана от смущенията в радиостанцията й и крайно разтревожена от съобщението за сексуално нападение. Беше попадала на няколко случая на изнасилвания по време на трудовия си стаж. Винаги съществуваше допълнителен емоционален елемент, с който се сблъскваше при тях. Това не беше обикновено повикване. Отиваше на мястото не само като полицай, а и като жена, готова да окаже подкрепа и съчувствие на жертвата, което никой мъж не можеше да й предложи.

Паркингът на крайградския комплекс се намираше на забутано място между Байю Бро и Лък и бе почти извън града. Мястото изобщо не приличаше на комплекс. Името предполагаше поне известна благоустроеност. В действителност обаче там имаше десетина ръждясали каравани, разхвърляни на два акра буренясал терен през седемдесетте години.

Ремаркето на Дженифър Нолън, някога боядисано в розово и бяло, се намираше в задния край на парцела. На предната му врата имаше лепенка, че се провежда операция за изясняване на престъпление. Ани почука на вратата с мрежа и се представи. Вътрешната врата се открехна пет сантиметра, после още малко.

Лицето, което видя, някога бе било хубаво, но Ани се усъмни, че ще възвърне предишния си вид. Двете устни бяха силно подути и цепнати, а очите — почти затворени от отока.

— Слава Богу, че сте жена — промълви Дженифър Нолън.

Червената й коса висеше на кичури като след баня. Беше се увила с розов пеньоар от изкуствена материя, който смутено загърна, когато се отмести от вратата.

— Госпожице Нолън, извикахте ли линейка? — попита Ани, като я последва в малкото холче.

Караваната вонеше на тютюнев дим и на плесен, която се завъжда под стари килими. Дженифър с мъка приседна на твърдото карирано диванче.

— Не, не съм. Не искам… Всички ще ме зяпат.

— Дженифър, нуждаете се от медицинска помощ.

Ани клекна пред нея и разпозна явните симптоми на силен шок. Много възможно бе Дженифър Нолън да не осъзнаваше напълно до каква степен е пострадала. Може би се чувстваше замаяна и не усещаше нищо. Защитният механизъм на отрицанието вероятно се бе включил — как може такова ужасно нещо да се случи тъкмо на нея, не можеше да е истина, било е ужасен кошмар. Логичната й мисъл бе нарушена — притесняваше се от появата на линейка, но не и на полицейска кола.

— Дженифър, ще извикам линейка. Съседите ти нищо няма да разберат. Главната ни грижа е ти да бъдеш добре. Разбираш ли? Искаме да сме сигурни, че ще се погрижат за теб.

— Боже мой — промърмори Стикс Мълън, който влезе, без да почука. — Явно някой вече се е погрижил за нея.

Ани го изгледа гневно.

— Иди да повикаш линейка. Моята радиостанция е повредена.

Тя се обърна отново към пострадалата, макар че Мълън не се и помръдна.

— Дженифър? Кога се случи това?

Жената огледа стаята. Очите й се спряха на часовника на стената.

— През нощта. Събудих се и той… той беше тук. Върху мен. Причини ми болка.

— Изнасили ли те?

Лицето й се сгърчи, сълзи потекоха от подутите й очи.

— Т-толкова внимавах. Защо, защо ми се случи това?

Ани не обърна внимание на въпроса й, не желаеше да й казва, че колкото и да е внимавала, това нямаше никакво значение.

— Кога си тръгна той, Дженифър?

Тя леко поклати глава. Дали не можеше, или не искаше да си спомни, не стана ясно.

— Беше ли се разсъмнало? Или беше още тъмно?

— Беше тъмно.

Това означаваше, че изнасилвачът отдавна бе изчезнал.

— Страхотно — измърмори Мълън.

Ани огледа отново Дженифър — несресаната коса, пеньоара.

— Дженифър, взимала ли си вана или душ, след като той си тръгна?

Сълзите й рукнаха още по-силно.

— Той… ме накара. Освен това се налагаше — произнесе тя натъртено. — Не можех да се понасям. Той цялата… ме изцапа!

Мълън поклати глава, ядосан от липсата на доказателства. Ани нежно докосна ръката на Дженифър Нолън, като внимаваше да не засегне следите от въжета по китките й. По кожата й би могло да има остатъци от влакна.

— Дженифър, можеш ли да ни го опишеш?

— Не — прошепна тя, приковала поглед в обувките на Мълън. — Той… беше с маска.

— Като онези за ски ли?

— Не.

С трепереща ръка тя посегна за кутията с цигари и към бялата запалка на масичката. Ани безмълвно отмести цигарите и ги сложи настрани. Малко вероятно бе Дженифър Нолън да не бе си измила зъбите или да не бе пушила, след като изнасилвачът си бе тръгнал, но независимо от това трябваше да се вземе секрет от устната й кухина. Всяка следа, оставена от изнасилвана, щеше да им даде ключ за идентифицирането му.

— Беше ужасно. Истински кошмар — каза жената и цялото й тяло се сгърчи. — С пера. Черни пера.

— Искаш да кажеш маската — подсказа й Ани. — Маска за Заговезни ли?

 

 

Чаз Стоукс пристигна на местопроизшествието със закуска — питка с пълнеж от месо. Беше в обичайния си вид — широк кафяв панталон и стара риза в кафяво и жълто. Сплескана черна шапка с подгъната периферия беше нахлупена ниско над очите му. Сенките под тях говореха каква нощ е изкарал.

Слънцето изобщо не се бе показвало.

— Взела си е вана — каза Мълън, слизайки по ръждивите метални стъпала на караваната. — Поне не е изпрала проклетите чаршафи. Имаме криминален случай.

Ани се появи веднага след него.

— Изнасилвачът я е принудил да се изкъпе. Има голяма разлика, глупако. Ти поне би трябвало да разбираш, че жената иска да се изкъпе, след като е правила секс.

— Нямам нужда от твоите брътвежи, Брусар — сряза я Мълън. — Дори не мога да си обясня защо си с униформа след снощната случка.

— А, извинявай. Че арестувах някой, който нарушил закона ли имаш предвид?

— Ники е наш събрат — намеси се Стоукс и метна остатъка от закуската си върху изсъхналите невени до караваната на Дженифър Нолън. — Ти се нахвърли срещу един от нас. Защо така бе, Брусар? Да не те е натиснал или нещо такова? Всички знаят, че се смяташ за много специална и не го правиш с ченгета.

— Ами да, виж само какъв избор имам — подигравателно каза Ани. — В случай, че те интересува, зад отворената врата седи жертва на изнасилване, задник такъв — сряза го тя. — Казва, че онзи бил с маска с черни пера като за Заговезни.

Стоукс трепна.

— По дяволите! Да не би да се е появил двойник?

— Може би.

— Какво искаш да кажеш? Че Ренар не го е направил и не е убил Пам Бишон? Или имаш друга идея за убийството?

Ани се изкуши да уточни, че никой не бе доказал вината на Ренар, но се въздържа. Стоукс й лазеше по нервите. Той твърдеше едно, тя — друго. По дяволите, тя вярваше, че Ренар е убиецът.

— Ти какво? — процеди Мълън подигравателно. — Да не си падаш по онази работа на Ренар? Изведнъж започваш да го защитаваш. Щом Ник и Чаз казват, че е убил Бишон, значи той е убил Бишон.

— Тръгвай да разпиташ хората, Брусар — нареди й Стоукс, когато линейката пристигна на паркинга за каравани. — Остави детективската работа на истинските ченгета.

— Мога да помогна при огледа на мястото — каза Ани, докато той отваряше багажника на камарото си.

Управлението не беше толкова голямо, нито пък имаше толкова работа, за да има отделен криминален отдел. Детективът, който чуеше сигнала, винаги идваше на местопрестъплението с екипировката си и ръководеше акцията, докато останалите полицаи снемаха отпечатъци и събираха доказателства в пликчета.

Багажникът на Стоукс беше пълен с боклуци — ръждясала кутия с инструменти, дълго найлоново въже за теглене на коли, мръсна жълта мушама за дъжд, два плика от „Макдоналдс“. Три гердана с ярки мъниста от минали карнавали на Заговезни се бяха оплели около крика му. Стоукс измъкна чисто нов комплект за снемане на отпечатъци и комплект за събиране на доказателства от по-подредения ъгъл на багажника и изгледа Ани косо.

— Не ни трябва твоята помощ.

Тя се отдръпна. Нямаше избор. Стоукс имаше по-висок чин от нея. Само като си представи как двамата с Мълън правят оглед на местопроизшествието, й прилоша. Стоукс беше муден, Мълън — слабоумен. Ако пропуснеха и не свършеха работата както трябва, случаят щеше да бъде провален. Разбира се, ако описанието на случилото се беше точно, което не бе гарантирано при пострадала в шок, щяха да съберат много малко доказателства.

Ани заобиколи караваната отзад, като отложи разпита на съседите. Нападателят беше влязъл в караваната на Дженифър Нолън посред нощ през задната врата, която не бе в зрителния обсег на другите каравани наоколо. Вероятността някой съсед да е видял нещо беше нищожна. Телефонният кабел бе прерязан. Нолън се бе обадила на 911 от дома на най-близката си съседка — старица на име Виста Уолъс, която според Нолън била почти глуха.

Ани направи снимки с „Полароид“ на разкъсаната мрежа на външната врата и на вътрешната, която е била отворена с лост и оставена да зее. Тук едва ли щеше да има отпечатъци. Нолън бе споменала, че нападателят й бил с ръкавици. Бил се хвърлил в леглото върху нея, завързал я за таблата, използвайки ленти бял плат, които носел със себе си. Нямаше следи от семенна течност по чаршафите, което показваше, че изнасилвачът или бе използвал презерватив, или не бе стигнал до изпразване по време на акта.

От онова, което бе чела, Ани знаеше, че противно на разпространеното мнение, доста често се случваше сексуалните престъпници да имат смущения. Изнасилването на жена целеше да дадат израз на гнева си, да наранят и да упражнят властта си. Мотивацията им се коренеше в омразата срещу някоя определена жена в миналото или срещу всички жени, което произтичаше от някаква преживяна несправедливост. Нападението над Дженифър Нолън беше планирано и организирано, което показваше, че е било главно за демонстрация на сила. Изнасилвачът е дошъл подготвен, носел е маска, лост, с който да разбие вратата, и бял плат, за да завърже ръцете на жертвата.

Удушвачът от езерото обикновено завързваше бял копринен шал около шията на жертвата си. В дадения случай ивиците плат бяха достатъчни, за да провокират разни слухове, ако се разчуеше. Липсата на семенна течност също би могла да бъде посочена като сходство. Но в случаите с удушвача от езерото жените биваха жестоко обезобразявани, а телата им — оставяни на природните стихии, така че най-вероятно това свидетелство не съвпадаше.

Основната разлика между случаите с удушвача от езерото и този на Дженифър Нолън беше, че тя бе останала жива. Беше нападната в дома си, а не на друго място, изнасилена, но не убита или обезобразена. Такива бяха и разликите между случая с Дженифър Нолън и този с Пам Бишон и все пак пресата щеше да търси допирни точки. Маската щеше да се сметне за шокиращо съвпадение.

Ани се зачуди дали сходствата и разликите с миналите случаи са случайни. Щом тя се замисляше върху това, значи и всеки друг би го направил. Страхът в община Парту щеше да достигне невиждана през последните четири години ескалация. Ситуацията и без това бе достатъчно сложна след убийството на Пам Бишон. Много хора смятаха Ренар за убиец, но в случая той се бе намирал в болницата „Девата на милосърдието“ по времето, когато Дженифър Нолън е била нападната.

Каква бъркотия само, помисли си Ани, забила очи в земята. Службата на шерифа бе понесла достатъчно критики заради случая „Бишон“. Сега изнасилвач с маска бродеше на свобода и докато Дженифър Нолън е била нападната, ченгетата са арестували не когото трябва. Ето така щяха да го опишат журналистите. И точно в центъра на тази история щеше да бъде личността на Ани Брусар.

Теренът около задната страна на караваната представляваше няколко метра буренясал чакъл, после „комплексът“ отстъпваше на гора, където под дърветата се стелеха меки, полуизгнили листа. Ани извървя разстоянието от единия край на караваната до другия, търсейки каквото и да е — отпечатък от стъпка, фас от цигара или изхвърлен презерватив. Откъм северния край на караваната забеляза ветрилообразно черно перо, дълго около два сантиметра и половина, закачило се за туфичка трева и глухарчета. Тя засне перото както го намери, после откъсна чист лист от джобния си бележник, сгъна го, постави перото в него и го пъхна между страниците.

Къде ли бе паркирал колата си изнасилвачът? Защо бе избрал точно това място? Защо бе избрал Дженифър Нолън? Тя твърдеше, че нямала връзки напоследък. Живееше сама и работеше нощна смяна във фабриката за лампи „Тру Лайт“ в Байю Бро. Логично фабриката беше мястото, откъдето би трябвало да започне разследването на заподозрените.

По всяка вероятност Ани нямаше да има възможност да разпита други, освен съседите. Сега вече случаят беше на Стоукс. Ако той имаше нужда от помощ, със сигурност нямаше да се обърне към нея. Освен това изнасилвачът би могъл да е някой съсед. Съсед не би се притеснявал къде да паркира колата си, а и би му бил известен графикът на Дженифър Нолън, както и фактът, че живееше сама. Може би задължението да разпита съседите нямаше да се окаже чак толкова отегчително.

Линейката тръгваше от паркинга на комплекса, когато тя се появи пред караваната. Жена с малко дете, опряно на хълбока й, държеше цигара в едната си ръка, застанала на вратата на дома си, от друга каравана набит възрастен мъж по бельо беше дръпнал пердето и наблюдаваше.

Ани сложи перото в найлоново пликче и го внесе вътре. Намери Стоукс в банята да събира косми от ваната с пинсети.

— Намерих това зад караваната — каза тя, оставяйки пликчето върху рафтчето. — Прилича ми на перо от тези, които използват за маски и костюми. Може би нашият бандит си сменя перушината.

Стоукс вдигна вежди въпросително.

— Нашият ли? Ти нямаш нищо общо с това, Брусар. И какво, по дяволите, да правя с това перо?

— Изпрати го в лабораторията. Сравни го с перата от маската, оставена върху Пам Бишон…

— Ренар е убил Бишон. Случаят няма нищо общо с това. Тук е действал някой имитатор.

— Добре де, все пак прати го в лабораторията, накарай Дженифър да ти нарисува маската, която е носил изнасилвачът, и виж дали ще намериш производителя. Може пък…

— Въобще нямаш представа какво говориш, Брусар — сряза я той, докато се изправяше на крака. Сложи космите върху листче и го сгъна, после го остави върху казанчето на тоалетната. — Казах ти и преди, не желая да се мотаеш наоколо. Махай се. Върви да напишеш няколко глоби. Упражнявай новата си служба при колонките за паркиране. Това ще бъде единственото, с което ще се занимаваш, миличка. Ако те лъжа, да пукна. Не можеш да предадеш събрат и да си запазиш службата.

— Това заплаха ли е?

Той протегна пръст и натисна синината на бузата й. Погледът му беше студен като лед.

— Аз не се заканвам, миличка.

Ани изскърца със зъби от болка.

— По-добре съчини историята от снощи с Ренар — каза той.

— Знам точно какво се случи.

Стоукс поклати глава.

— Вие, момичетата, нямате и понятие за чест, нали?

Тя отблъсна ръката му.

— Знам, че тя не включва извършване на престъпление. Отивам да разпитам съседите.