Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
After the Music, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 136 гласа)

Информация

Сканиране
Слава (2010)
Разпознаване и корекция
Daniivanova (2010)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2010)
Допълнителна корекция
asayva (2014)
Форматиране
in82qh (2014)

Издание:

Даяна Палмър. Звезден прах

ИК „Коломбина“, София, 2002

Редактор: Теодора Давидова

ISBN: 954–732–044–0

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция от asayva

Втора глава

На следващата сутрин Сабина се събуди с чувство на страх. Мисълта й тутакси се върна към миналата вечер и сърцето й се сви при спомена за строгите устни, насочващи се към нейните.

За първи път в живота си тя бе изпитала подобно вълнение. Каква ирония, че се случи с мъж, който бързо се превърна в най-големият й враг. За разлика от други жени, тя избягваше случайните връзки. Добре познаваше възможните последици от тях.

Колко странно, че Хамилтън Торндорн Трети я бе взел за леконравна. Усмихна се. Ако на земята съществуваше жена, която той не би могъл да купи с парите си, то това беше Сабина.

Едва държеше очите си отворени, но успя да стигне до скъпия нощен клуб на Бърбън Стрийт, в който тя и групата работеха. Никога не се отнасяше небрежно към работата си, но днес бе разсеяна по време на репетициите.

Беше късен следобед, оставаше около час до излизането им на сцена и тя тъкмо допяваше една песен, в която се разказваше за изгубена любов, когато Ал дойде. Той изглеждаше толкова унил, колкото и тя се чувстваше. Лицето му бе смръщено.

— Можеш ли да ми отделиш минута? — попита той.

— Разбира се — отвърна тя и скочи от сцената при него в атлазените си панталонки, блузка и кожени ботуши. — Ей сега ще се върна — извика на момчетата от групата.

Високият и слаб Рики Търнър, пианист и ръководител на групата, й махна да върви.

— Десет минути, не повече. Трябва да репетираме още две парчета.

— Добре — съгласи се Сабина. — Все се притеснява — подшушна тя на Ал, докато сядаха на близката маса, на която сервитьорите подреждаха салфетките, сребърните прибори и чашите. — Изпитва ужас да не се срути сцената или светлините да паднат върху главите ни, да не се препъна в кабела и да падна върху барабаните. — Тя се засмя тихо. — Рики се изнерви покрай концертите. И тъкмо когато започна да се поуспокоява, приехме този ангажимент.

— Какво се случи вчера? — попита направо Ал.

Тя се изчерви и погледна настрани.

— Попитай брат си.

— Питах го. Каза ми да питам теб. Виж, ако те е засегнал…

— Мисля, че аз го засегнах повече — ядосано отвърна тя. — Ударих го с все сила.

Очите на Ал се разшириха.

— Торн? Ударила си Торн?

— С цялата си…

— Разбрах. Нищо чудно, че се държеше толкова студено. — Той я изгледа внимателно. — Торн иска да те види.

— О, той иска! — стъписа се тя. — Нима? Каза ли кога?

— След петнайсет минути. Преди да избухнеш и да откажеш, чуй какво ще ти кажа. Обадих се на майка ми и й съобщих, че искам да дойдеш с мен на ранчото за няколко дни по Великден. Тя се обади на Торн и поговори с него. Очевидно той е готов да отстъпи. Мисля, че просто иска лично да те покани. Но ако не се видиш с него, всичко отива на вятъра. Включително — добави той рязко — благотворителният концерт за детската болница. Не мога да намеря друг спонсор. Без Торн ще можем да организираме само концерт на живо в някой театър. И няма скоро да съберем достатъчно пари. Не успях да му разкажа за благотворителния концерт. Точно сега не иска и да ме чуе.

— И ти мислиш, че иска да чуе мен? — заяви тя. — Аз пък не мисля, че искам да прекарам Великден със семейството ти.

— Разбира се, че искаш. Ще си изкараме чудесно. Майка ми ще ти хареса.

— Сигурна съм в това, но не харесвам брат ти!

Той въздъхна.

— Новото крило на болницата ще обслужва семейства, които не могат да си позволят да платят необходимите суми — каза той и я погледна. — Особено деца със заболявания като рак. Освен това ще бъде изграден и изследователски център.

Тя го погледна с блеснали очи.

— Ал…

— Естествено, рано или късно ще се построи. След няколко години. А междувременно много деца ще трябва да ходят в други градове, някои от тях дори няма да могат да получат помощ…

— Ще отида, изнудвач такъв — раздразнено го прекъсна тя. — Знаеш, че не мога да загърбя каквато и да било благотворителна инициатива. Но ако отвратителният ти брат отново се държи лошо с мен, ще го цапардосам.

— Така те харесвам. — Той се усмихна. — Иди в кантората и му дай да разбере!

Тя го остави да обяснява на момчетата от групата защо е излязла. Тъкмо затваряше вратата зад себе си, когато чу Рики да се оплаква. Сабина ускори крачка и едва се сдържа да не се разсмее.

Няколко минути по-късно тя спря пред представителната кантора, в която се намираше централният офис на „Торн Ойл“. Пое си дълбоко въздух и се опита да успокои бясно препускащото си сърце. Не биваше да позволява на страха да оголи слабите й места и да даде възможност на врага да ги атакува. Все пак нямаше основание да си мисли, че обиграният, порочен иначе Хамилтън Рейгън Торндорн Трети може да иска нещо повече от приятен разговор.

Тя се засмя сама на себе си. Разбира се, на него много му допадаше идеята, че по-малкият му брат се е забъркал с изгряваща рок звезда и искаше да й го каже.

Въздъхна примирено, отвори вратата и влезе в лъскавия, скъпо обзаведен офис, в който офис мениджърката — красива блондинка, пишеше нещо на компютъра.

— Мога ли да ви помогна? — попита тя учтиво посетителката.

— Искам да се видя с Хамилтън Торндорн Трети — отговори Сабина и също се усмихна. — Предполагам, че ме очаква.

Блондинката внимателно огледа стройната й фигура, облечена с високи тесни ботуши от черна кожа с маншет, розови атлазени панталонки, прилепнали по тялото, бяла атлазена блузка с голямо деколте, бюстие, обшито със сребърни мъниста, и наметната с тънко яке. Сабина едва се сдържа да не избухне в смях. Костюмът й бе доста екстравагантен, но тя имаше изпълнение след по-малко от час и нямаше никакво време за преобличане, така че важният господин трябваше да я приеме по работно облекло. Лицето й придоби тревожно изражение. Имаше лошо предчувствие. Особено след случилото се вчера. Но най-добре беше да приключи с това сега. Торн беше от онзи тип мъже, които не биха се поколебали дори да се качат на сцената по средата на изпълнението, за да получат отговор на въпросите си.

— Ще съ… съобщя за вас — заекна блондинката и звънна по интеркома. — Господин Торндорн, тук е… — Тя сложи ръка на слушалката. — Извинете, как е вашето име?

— Кажете му, че Сабина е тук — отговори тя с характерния си звучен глас.

— Госпожица Сабина е тук. Казва, че я очаквате. Да, господине. — Тя затвори телефона. — Господин Торндорн ви чака. Влезте.

Блондинката посочи вратата до бюрото си. Сабина й се усмихна мило, натисна дръжката и подаде глава.

Веднага съжали, че не е имала време да си облече нещо по-подходящо. Отново се налагаше да се държи безцеремонно.

— Тук съм, ваша милост — каза тя на мъжа зад писалището и бутна нехайно вратата зад себе си. — Хайде, казвайте, но по-бързо. След по-малко от четирийсет и пет минути започва изпълнението ми.

Той се изправи. Видът му наподобяваше акула, която порейки вълните, спокойно и коварно преследва жертвата си. Светлокафявият костюм, който носеше, не прикриваше мускулите на ръцете, гърдите и краката му. Когато заобиколи писалището и тръгна към нея, той я погледна по начин, който я накара да се почувства така, сякаш някой я бе полял с разтопена лава.

Имаше същото добре познато студено изражение. Когато сините му, невъзмутими очи се спряха върху нея, Сабина се опита да прогони връхлитащият я спомен от вчера.

Той натисна бутона на интеркома и каза:

— Никакви разговори, скъпа.

— Да, господине — чу се отсечен отговор.

След това настъпи тишина, докато петролният магнат се готвеше за това, в което бе най-добър — заплахите.

Скръсти ръце на гърдите си и насиненото му око се присви, докато оглеждаше изящната й фигура.

— Самореклама, а? — подхвърли той с лека усмивка.

— Това е сценичният ми костюм. Ал каза, че си искал незабавно да ме видиш, затова зарязах всичко и дойдох. Атлазът е моя запазена марка — напомни му тя.

— Да, вече чух. Колко искаш? Колко ще ми струва обещанието ти, че ще оставиш Ал на мира?

— Безцеремонен, както винаги — отбеляза тя и го погледна. — Сблъсквал ли си се някога с нещо, което не си могъл да купиш с парите си? Освен тази петролна рафинерия, предполагам. Очевидно тя е много по-важна за теб, отколкото такова дребно нещо като щастието на Ал.

Той повдигна вежда и отново присви насиненото си око. Тя си спомни за издайническия тик, но не му обърна внимание.

— Чух, че Ал е летял до Савана, за да ти предложи ангажимент в моя нощен клуб.

— Твоят нощен клуб? — възкликна тя. — Доколкото знам, заведението е обща собственост на теб, брат ти и майка ви.

При споменаването на майка му, той видимо се скова.

— Вчера Ал ми съобщи ужасната си идея. Не те искам в ранчото ми по време на празниците. Това е единственото място, където държа да не ме занимават разни жени.

Тя вирна главата и заяви:

— Аз харесвам Ал. И ако той иска да бъда с него на Великден, с удоволствие ще приема.

Дълбоко в себе си тя се запита защо Ал е поканил нея, а не Джесика, която му лежеше на сърцето. Дали не се опитваше да прикрие истината?

— Слушай какво ще ти кажа, евтина авантюристке — внезапно произнесе той. — Няма да позволя някаква си рок певица с алчен поглед, вперен в чековата книжка на брат ми, да му завърти главата!

Приближи се към нея, бръкна в джоба на жилетката си, хвана я грубо за ръката и пъхна парче хартия между гърдите й.

— Вземи това и се разкарай от живота на брат ми. Аз съм опасен враг. Запомни!

Придружи я до вратата и я избута навън.

— Ще предам на майка ми извиненията ти, че не можеш да дойдеш — саркастично добави той и затръшна вратата.

Блондинката погледна втренчено Сабина, която трепереше цялата, с почервеняло от унижението лице и блеснали от ярост очи. Точно както едно време, помисли си тя обезумяла, точно както се беше случило с майка й. Без да поглежда, посегна и извади чека. Знаеше, че това е чек. Разгърна го с треперещи пръсти. Беше за 20000 долара, написан на нейно име. Тя се вгледа в него в продължение на една дълга минута, докато лицето й стана мораво.

Имаше чувството, че никой никога не му се бе противопоставял. Ако не беше толкова разгневена, би се махнала, но сега това бе невъзможно. С нахакана походка тя влезе в стаята, смачка чека, без да го поглежда, и му го хвърли в лицето.

— Виж какво, синеока баракудо — каза тя, вперила искрящите си очи в него. — Ал ме покани да отида на ранчото и аз ще отида. Вземи си чека и запуши с него високомерната си физиономия.

Със злобен поглед той стана от писалището и го заобиколи с вид на товарен влак, който се спуска по планински склон.

Тя веднага отстъпи назад и застана зад големия кожен диван. В очите й се четеше смесица от ярост и страх, докато той се приближаваше към нея.

— Хайде направи го, Хамилтън Рейгън Торндорн Трети — предизвикателно го подкани тя, гледайки го право в очите. — Само да ме удариш и толкова бързо ще се озовеш в съда, че ще ти се завие свят.

— Заслужава си — каза той, качвайки се на дивана с обувките.

— Не смей да ме… — извика тя, докато той прескачаше кожената облегалка на дивана и протягаше ръце към нея. Така и не успя да довърши изречението си. Устата му бе толкова близо до нейната и я стискаше така, че й причиняваше болка.

Тя се опита да се пребори с него и да се освободи, като го удряше го със свитите си в юмруци ръце. Той я блъсна в стената и я притисна с тежестта на тялото си. След секунди, като че ли си даде сметка какво прави. Неочаквано стана мил и когато бедрата му се притиснаха в нейните, тя внезапно почувства съприкосновението с мъжествеността му и затаи дъх. Той отдръпна малко жадната си за целувка уста, плъзна ръце към бедрата й и когато погледите им се срещнаха, я привлече към себе си. Гръдният му кош се издигаше и спускаше тежко, при което докосваше чувствителните й гърди.

— Причиняваш ми болка — каза тя несигурно.

— И те плаша, нали? — попита той учтиво, долавяйки страха в очите й.

— Да — призна тя.

Той я остави да се отдръпне малко, опитвайки да не забележи тя силната му възбуда. Сърцето й поуспокои ритъма.

— Да не би да имаш… навика да преследваш жени… прескачайки дивани в кабинета си? — задъхано попита тя, запазила чувството си за хумор.

Той не се усмихна, но краищата на устните му леко се извиха.

— Не. Повечето от тях не се осмеляват да ме предизвикват. — Той я остави да се отдалечи с печална усмивка. — От друга страна, нито една жена не ме е възбуждала толкова силно.

Тя се обърна с лице към прозореца, опитвайки да скрие червенината, избила по лицето й.

— Значи, искаше да ми кажеш, че не мога да те купя, нали? — попита той, отиде към писалището и си запали цигара.

— Точно така — заяви тя.

— Има и други начини — каза той като пушеше спокойно и наблюдаваше иначе пригладената й коса, която в гнева си бе разрошил.

— Като например да ме прелъстиш? — предизвикателно попита тя и го погледна. — Няма начин. Втори път няма да те допусна толкова близо да себе си.

— Трети път — поправи я той и леко пламъче светна в очите му. — Ако дойдеш на ранчото може да се озовеш в трудно положение. Попитай Ал как реагирам на предизвикателствата.

Нямаше нужда да го пита. Вече бе разбрала сама.

— Ти просто искаш лично да избереш съпругата на Ал, нали? Искаш да го ожениш за жена, която да отговаря на твоите изисквания, а не на неговите.

Той отново присви око.

— Мисли каквото искаш за мотивите ми, но ще трябва да се пребориш с мен, за да стигнеш до Ал. По-добре се откажи, преди някой да е пострадал.

— Това заплаха ли е? — попита тя.

— Обещание. — Той дръпна от цигарата и нещо непознато пламна в сините му очи. — Аз съм практичен човек. Все още можеш да вземеш чека, ако го искаш. Без условия, приеми го като жест на щедрост.

Тя го погледна, като продължаваше да обмисля нещата.

— Предполагам, че все пак ще мога да дойда на ранчото за Великден?

Той отново си дръпна от цигарата.

— Опитай.

Сабина сви устни. Този чек щеше значително да увеличи шансовете на Ал да построи новото крило на детската болница и щеше да разяри този обичащ да се прави на покровител петролен магнат. Тя протегна ръка.

Изглеждаше леко разочарован, когато тя посегна към чека, и все пак небрежно й го подаде.

— Умно момиче.

— И представа си нямаш колко умно. Засега — добави тя. Изпрати му въздушна целувка и си тръгна.

— Приятен ден — каза тя на русата секретарка и весело напусна офиса.

Час по-късно Сабина се появи на сцената на луксозния нощен клуб на Бърбън Стрийт. Чувстваше се безумно дръзка. Тази вечер тя направи най-доброто изпълнение в кратката си кариера. Групата свиреше в забързан ритъм, а Сабина, покрита с атлаз и пайети, пееше с проникновения си, звучен глас, като открояваше всяка дума, а тялото й откликваше на ритъма на барабаните. Можеше да почувства музиката, всъщност я чувстваше и изглежда многобройната публика също я чувстваше — хората ръкопляскаха, пееха заедно с нея и се усмихваха възхитено, когато тя ги поведе стремително към края. Движеше се по сцената, къпеше се в разноцветните светлини и когато замря и последния акорд, публиката остана като омагьосана. Ал я наблюдаваше с тревожно, намръщено изражение.

Когато свърши, тя слезе от сцената и седна при него. Гневът все още блестеше в очите й.

— Какво има? — попита тихо той.

— Четеш ми мислите, нали, приятелю? — подхвърли тя. Поръча си чаша кафе на сервитьора и се усмихна на Ал. — Брат ти и аз изкарахме още два рунда.

— Пак ли? За Бога! Трябваше да се сетя — измърмори той и прокара ръка през косата си. — Никога не се уча от грешките си, никога!

Тя извади чека от чантичката си и му го показа.

— Ето на колко те оценявам според него. На твое място бих се обидила. Ти струваш несравнимо повече!

Лицето на Ал почервеня и той се разтрепери от гняв.

— Ще му разбия физиономията — процеди той.

— Ще ти дам боксови ръкавици.

— Не си ги изпробвала върху него, нали? — попита той, като я наблюдаваше как си играе с чека.

Тя избухна в смях.

— Разбира се, че ги изпробвах. — Усмихна се загадъчно и не спомена повече за случилото се. — После ме предупреди, че идеята да дойда на ранчото не е добра, а аз му казах, че и дяволът не може да ме спре. Добро приятелство се заформя, нали?

Той въздъхна шумно.

— Господи! Как си се справила! Сабина, ти си страхотна! — възкликна ентусиазирано той и се засмя. — Наистина ли ще дойдеш с мен?

— Разбира се.

Ал я погледна доволно.

— Чудесно. Сега остана да те спечеля и за останалата част от плана ми. Между другото, какво ще правиш с този чек?

Тя разгъна чека за 20000 долара.

— Давам го за твоя нов проект. Подписан е, разбира се от отвратителния ти брат.

Без да обръща внимание на изражението му, тя се разписа с усмивка на гърба на чека и му го подаде. Той го взе и сви вежди.

— Но той си е помислил, че си взела чека, за да ме зарежеш!

— Нека си мисли каквото ще — каза тя и се облегна на стола.

— Ще те намрази — засмя се той. — Не си виждала Торн в действие.

Не се съмнявам, весело си помисли тя.

— Цял живот съм била изложена на риск.

Той се пресегна през масата и хвана ръката й.

— Трудно можеш да си разчистиш сметките с Торн. Той е способен да те нарани.

— Защото е богат ли? — попита тя със смях.

— Не. Защото е Торн. Парите нямат значение.

— Мразя да ме правят на глупачка — промърмори тя. — Мразя да бъда унижавана. Той ще си плати за това. А аз с удоволствие ще му го върна.

Погледът му се плъзна по лицето й.

— Искаш ли да си разчистиш сметките с него и същевременно да ми помогнеш?

— Естествено — отвърна тя, без да се колебае.

— Тогава позволи ми да ти купя годежен пръстен.

Сабина за малко щеше да припадне. Погледът й издаваше какво става в главата й и Ал не успя да се сдържи.

— Не, разбрала си ме погрешно — засмя се той. — Аз много държа на теб и съм сигурен, че и ти държиш на мен. Но нямам предвид да се оженим.

— Искаш да се преструваме на сгодени?

— Точно така! Писна ми Торн да прогонва приятелките ми, защото си мисли, че не мога сам да се оправя в личния си живот. Истински ще се радвам, ако веднъж му се опълча. Той е само десет години по-голям от мен, а се държи така, сякаш ми е баща.

— На колко години каза, че е той? — попита Сабина с любопитство.

— На трийсет и четири.

— Наистина ли си на двайсет и четири? — Тя се усмихна. — Мислех, че си поне на шейсет.

— Как не те е срам! Да нападаш този, който ще ти помага в грандиозната вендета!

— Какво трябва да правя? — попита тя и присви устни.

— Непрекъснато да бъдеш до мен. Особено — добави той с дяволита усмивка, — на ранчото. Това ще го съсипе.

— Ами майка ти? Ще ми бъде неприятно да я разиграваме.

— О, майка ми не е проблем. През повечето време е в Европа, и най-вече откакто баща ми почина преди десет години. Странно как Торн с лекота е управлявал „Торн Ойл“ на моята възраст. А аз се боря със зъби и нокти за самостоятелността си.

— Ти не си като него — спокойно каза тя. — Приеми го като комплимент.

Ал повдигна глава и леко се усмихна.

— Така ли мислиш? Повечето жени го намират за очарователен и много секси.

— Не харесвам властните мъже, които се налагат — категорично произнесе тя. — Мога да се справям в живота и без да ми се казва какво да правя. Още от малка съм си бунтарка.

— Искаше ми се и аз да бях такъв. Но бях принуден да изучавам петролния бизнес под надзора на Торн и през ум не ми минаваше да отстоявам независимостта си. — Той се усмихна смутено. — А сега, когато се опитвам да скъсам веригите, откривам, че те са много здрави. Преди да навърша двайсет и пет не мога да вляза във владение на имуществото си. И това дава възможност на брат ми още една година да упражнява пълен контрол над мен.

— А след това?

— След това ще притежавам значителна част от акциите на компанията и ще имам достатъчно пари, така че, ако искам, мога да основа собствена петролна компания. — Той притегли ръката й към устните си и нежно я целуна. — Помогни ми да спечеля независимост. Носи няколко седмици пръстена, който ще ти дам, и наблюдавай как Торн рие земята от ярост.

— Докато не се опита да изрита и мен — каза тя, смеейки се. — Може би трябва да нося отрова със себе си.

Ал мълчаливо наблюдаваше милото й лице.

— Наистина ти е влязъл под кожата, нали?

Тя сви рамене.

— На партито беше ужасно. Но днес получих най-силния шамар в лицето след онзи в детството ми. — Тя извъртя очи нагоре. — Ще нося пръстена заради теб. Но не се охарчвай излишно, разбрахме ли се? И то с уговорката да можеш да го върнеш!

— Добре — усмихна й се той.

Пръстенът, който й донесе на следващия ден, беше платинен със смарагд, обграден с диаманти, много изискан. Тя ахна.

— Все пак аз не съм беден — изпревари той протеста й. — За мен това изобщо не е скъп пръстен.

Сабина го сложи на пръста си и поклати глава.

— Като си помисля колко сметки за отопление на съседите ми могат да се платят с него…

— Да не си посмяла — каза той. — Абсурд! Не можеш да заложиш пръстена.

Тя се засмя чаровно и очите й заискриха.

— Знаеш, че няма да го направя. Но някак се чувствам виновна, че ще го нося.

— Отива ти. Смарагдът прави кожата ти да изглежда като кадифе. — Ал се поколеба за миг. — Торн ми се обади.

Тя усети, че лицето й се смръщва и настроението й се разваля.

— Така ли?

Ал се облегна на стола с питие в ръка.

— Съобщих му, че току-що съм ти купил годежен пръстен.

— А той?

— Ами… Затворих по средата на тирадата му. — Ал се подсмихна. — Беше разярен.

— Кога заминаваме за ранчото? — попита тя притеснено.

— Вдругиден.

— Толкова скоро? — прошепна тя и го погледна жално.

— Ще си под моя закрила, не се притеснявай — обеща той. — Ще бъдем там само няколко дни. Освен това Торн не стои постоянно в ранчото. А сега със сигурност няма да се задържи там.

— Заради мен ли? — Тя погледна пръстена и се почувства нежелана. Усети нервност. — Може би идеята ти не е чак толкова добра, Ал?

— Не можеш да се измъкнеш — развесели се той. — Ще те съдя за нарушаване на договора.

Сабина избухна в смях.

— Ах, ти! — промълви тя. Гърдите й се повдигнаха и отпуснаха с тежка въздишка. — Ал, страх ме е от него — добави тя тихо.

— Знам. — Погледът му стана замислен. За първи път я виждаше да се страхува от мъж и се учуди защо. — Сабина, той няма да те нарани. Не и физически.

Долната й устна започна да трепери. Тя мразеше това издайническо треперене и за да не забележи Ал, стана от масата.

— Ще си приготвя багажа и ще бъда готова — обеща тя. — Сега искам да поспя. Ще ме изпратиш ли?

— Ще те закарам — скочи той. — Не се притеснявай. Всичко ще бъде наред.

Надяваше се Ал да излезе прав. Много се страхуваше от Хамилтън Рейгън Торндорн Трети, а той я ненавиждаше. Това, което правеше, си беше чисто безумие. Май трябваше да се прегледа при психиатър. Разбира се, той можеше и да не дойде на ранчото. Успокои се с тази мисъл, но изведнъж се сети за нещо друго.

— Джесика! — възкликна тя, докато Ал паркираше пред блока, където живееше.

Той я погледна изненадано.

— Какво?

Тя преглътна.

— Ами, чудех се какво ли ще си помислят другите?

— Не това имаше предвид. Сабина, моля те, кажи какво има?

Болезненият израз на лицето му я окуражи и тя реши да му каже. Джесика едва ли щеше да й прости, но може би си заслужаваше.

— Ще ме убие, че съм ти казала. Но… — Тя въздъхна и го погледна в очите. — Ами, виждаш ли, Джес е влюбена в теб.

Ал онемя. Без да може да каже нещо, той се взря в таблото така, сякаш никога не беше го виждал. Пръстите му си играеха с ключа на стартера.

— Наистина ли?

Сабина не отговори. Тя просто седеше и го наблюдаваше. Той си пое дълбоко въздух и на лицето му се прокрадна усмивка.

— Сигурна ли си? — попита той и я погледна.

Тя кимна и също се усмихна.

— По дяволите! — Той отново си пое дълбоко въздух. — Джес… — След това внезапното му въодушевление изчезна и лицето му посърна. — Какво значение има това сега? Торн няма да ми позволи да бъда с нея. Тя си няма нищо, камо ли петролна рафинерия.

— Аз ще бъда изкупителната жертва, забрави ли? — усмихна му се Сабина, съзирайки смарагда. — Иди и обясни на Джес защо е трябвало фиктивно да се сгодиш за мен. Ще бъде сама тази вечер. Щяхме да пием кафе след шоуто, и може да отидеш вместо мен.

Първоначално той се намръщи, но тутакси се усмихна.

— Ами…

— За Бога, иди! Торн няма да узнае, освен ако сам не му кажеш.

Ал сви рамене.

— Ами…

— Боязливостта не печели победи — изрецитира тя.

— Права си. — Той я погледна. — Не те ли е страх от това, което предстои?

Тя поклати глава. Вътрешно цялата трепереше, но нямаше да позволи той да го разбере. Джес бе най-добрата й приятелка. Ал значеше много за нея. Щеше да го направи за тях. Освен това, ядосано си помисли тя, би било добре петролният барон поне веднъж да бъде поставен на място. И тя бе тази, която ще го направи.

— Добре. Няма какво да правиш повече тук. Ще се видим утре.

Сабина излезе навън.

— Внимавай да не катастрофираш — пошегува се тя.

Ал я погледна, машинално запали колата и потегли замислено. Почуди се дали да не се обади на Джес и да я предупреди. Но след това си каза, че тя като разведена жена има проницателен ум, и се отказа. Джесика щеше да се справи. Или поне така си мислеше Сабина.

 

 

Сутринта тъкмо пиеше първата си чаша кафе, когато на вратата се почука енергично.

Стана да отвори и се смая при вида на Джесика, която стоеше отвън с почервенели очи и чорлава червена коса.

— Джес! — възкликна тя. — Какво се е случило?

— Какво ли не — проплака тя. — Моля те, направи ми кафе.

— Разбира се.

Сабина се загърна по-плътно с халата си и отиде да вземе чаша за кафе от шкафа. Когато се върна в стаята, завари Джесика седнала до малката масичка, стиснала глава между двете си ръце.

— Какво се е случило?

— Не си ли личи?

Известно време Сабина наблюдаваше с мъка най-добрата си приятелка. Потресе се от занемарения й вид, от големите сенки под очите й.

— Ал и ти… — започна тя.

— Бинго! — Джесика си наля кафе и нервно отпи от него. Вдигна поглед. На лицето й бе изписана болка. — Какво си казала на Ал вчера?

Сабина премигна.

— Нищо — излъга тя.

— Трябва да си му казала нещо — жално промълви Джесика и сложи чашата на масата. — Вчера дойде у нас. Каза, че минавал наблизо и си помислил, че може да изпием по чаша кафе. Знаеш как се чувствам, през всичките тези месеци. Е, той ми съобщи, че вие двамата сте се сгодили, и аз превъртях. Замерих го с една нощна лампа и го пратих по дяволите. — Тя смутено се усмихна. — Е, накрая се стигна дотам, че той ме целуна. След това ми каза, че единствената цел на годежа ви е да заблудите Торн. И отново ме целуна. — Тя си пое въздух. — Боже мой, Боже мой, предполагам, че съвсем ми е размил мозъка, защото когато тръгна към спалнята, аз го последвах. Това бе най-кратката нощ в целия ми живот! Сега не мога да се прибера вкъщи, защото той още е там, не мога да отида и в офиса. Страх ме е, че ме мисли за леконравна, а тази сутрин съм толкова влюбена в него, колкото никога не съм си представяла, че мога да бъда!

Лицето на Сабина грейна. Тя се усмихна и прегърна приятелката си.

— Той те харесва! — възкликна тя. — Разбира се, че те харесва. Познаваш Ал, за Бога! Никога не би те вкарал в леглото в резултат на импулсивно желание. Прекалено е деликатен, за да го направи.

— Но сигурно ме мисли за леконравна жена!

— Да се обзаложим ли, че не е така? — Сабина отиде до телефона, седна енергично на креслото до него и набра номера на Джес.

— Не го прави! — извика Джесика и се хвърли да вземе телефона.

Сабина усмихнато се бореше с нея.

— Недей. Тихо!

Дълго даваше свободно, докато накрая Ал вдигна.

— Ало? — сънено промърмори той.

— Здрасти, Ал — каза Сабина.

— Здрасти — бавно произнесе той и изведнъж възкликна: — Джес! Сабина, Джес при теб ли е? О, Господи, какво ли си е помислила… Тя там ли е?

— Да — каза Сабина и видя как Джес закрива лицето с ръце. — Тук е. И е много притеснена.

— О, Боже, стана тя, каквато стана — простена Ал. — Веднага щом разбере, Торн ще я изпрати в Сибир… Дай ми да говоря с нея, моля те!

— Иска да говори с теб — каза Сабина, подавайки слушалката на изплашената си приятелка. — Хайде. Изглежда, доста е разтревожен.

Джесика взе слушалката.

— Ало — произнесе тя несигурно, отмятайки назад коса. — Да. О, да! — започна да се успокоява и се усмихна. — Да. — Джес приседна и Сабина излезе от стаята.

Пиеше кафето си в малката кухня, когато след няколко минути Джесика дойде при нея. Изглеждаше едновременно сломена и щастлива.

— Ще се прибера да поговорим — каза тя. — Но всичко изглежда безнадеждно. Нали знаеш, Торн иска да ожени брат си най-малко за петролна рафинерия. — Тя сви рамене. — Сигурна съм, че няма да приеме някаква си разведена секретарка. — Тя вдигна поглед. — Хей, ти нали не си влюбена в Ал?

— Ние с Ал сме само близки приятели. Лъжливият годеж трябваше да му помогне да се противопостави на брат си. Но сега може да го използваме за друга цел. А относно влюбването… Знаеш какво ми беше, докато растях. Известно ти е, че не искам да се обвързвам, и си наясно защо.

— Да — отвърна Джес с тъжна усмивка. — Разбирам те. Просто искам да бъдеш толкова щастлива, колкото съм и аз, скъпа приятелко. — Тя взе чантичката си. — По-добре да тръгвам. Ал каза, че няма да отиде на работа, докато не поговорим. Мисля, че вчера той и Торн пак са се карали заради рафинерията.

— От големия брат направо блика любов, нали? — отбеляза хладно Сабина.

— Опасен е. Внимавай с него.

— Ти си тази, която трябва да внимава — измърмори Сабина. — Аз съм пушената херинга, т.е. примамка, ти си лисицата — сетне се усмихна.

— Лисица, няма що — засмяно каза Джесика. — Недей да се преструваш. Ти си най-добрата приятелка, която някога съм имала.

— Същото се отнася и за теб. — Сабина погледна годежния пръстен. — Ще го пазя за теб — изгледа я тя дяволито.

Джесика се засмя.

— Никак не ми беше смешно, когато разбрах новината. Но сега намирам, че е чудесна.

— Иска ми се да бях видяла лицето ти.

— Беше придобило несравнимо прелестен лилав цвят — с усмивка каза тя и тръгна към вратата. — Благодаря за кафето.

— Пак заповядай — отвърна Сабина. — Ще се видим по-късно.

Джесика й кимна леко и излезе.

 

 

Въпреки че Сабина не мислеше, че нещата ще свършат дотук, на следващата вечер след изпълнението й я очакваше изненада. Ал и Джесика я чакаха и след като се преоблече и грабна дългото си кашмирено палто втора употреба, тя седна на тяхната маса, цялата в слух за това, което искаха да й кажат.

— Здрасти — усмихна й се Джесика.

— Здрасти, здрасти — повтори Ал.

Тя ги наблюдаваше внимателно, с присвити устни.

— Приличате на крокодили, които са хвърлили око на някое тлъсто пиле. Каква е тази каша, която сте забъркали, и която със сигурност ще ми създаде проблеми?

— Ти доброволно се съгласи — припомни й Ал, смеейки се.

Сабина погледна годежния пръстен на ръката си.

— Да, но просто ще го пазя за Джес.

— Джес и аз ще се оженим следващата седмица.

В първия момент Сабина не можа да повярва. Засия цялата, а после за малко да се разплаче от умиление при вида на щастливите им лица.

— Но това е прекрасно!

— Направим ли го, брат ми ще бъде безсилен — каза Ал. — Освен това в завещанието се споменава, че ако се оженя, моментално влизам във владение на наследството. — Той изглеждаше неимоверно щастлив. — Торн никога повече няма да има възможност да ми казва какво да правя. А ние с Джес ще спрем да се тревожим за опитите му да ми намери „достойна“ съпруга.

— А аз трябва да отвлека вниманието му. Това ли искаш да ми кажеш? — попита тя.

Ал кимна.

— Ще бъдем в ранчото в Бомонт няколко дни. С помощта на майка ми ще те предпазя от конфликти и всичко ще бъде наред. За да изпълнява задълженията си, на Торн често ще му се налага да излиза и докато работи, аз ще се измъквам с Джес, за да подготвим нещата.

Сабина се замисли. Разбира се, че искаше да им помогне, но противопоставянето по такъв начин на Торн щеше неизбежно да й навлече неприятности. Не беше забравила как се бе почувствала в неговите ръце, а не понасяше да бъде уязвима. Вероятно той осъзнаваше какво въздействие има върху нея. Щеше да го избягва по всякакъв начин, особено ако той приемеше годежа сериозно. Тогава би прибягнал и до най-долни инсинуации, за да спаси брат си, и тя се притесняваше от средствата, които би могъл да използва.

— Нали не си забравила, че заминаваме утре сутринта — припомни й Ал.

— Да, но какво ще стане с ангажиментите ми?

— Намерихме певица, която ще те замести — бързо отвърна Ал. — Съжалявам, знам, че това няма да ти хареса, но Торн спомена, че ако ще идваш на ранчото, няма да ти бъде удобно да пътуваш всеки ден дотук.

Тревожно предчувствие я парна.

— Ще имам ли работа, когато се върна? — попита тя.

— Разбира се! — възкликна Ал. Но не изглеждаше толкова сигурен и започна тихо да ругае. — По дяволите, Сабина, съжалявам. Не мога да се преборя с Торн. Господи, кой ли би могъл?

— Ще поговоря с него, докато сме на ранчото — каза Сабина. Дори успя да се засмее. Не можеше да обвинява Ал, че си е такъв. Желанието й да го предпази бе първото нещо, което я бе привлякло към него. Чувстваше го като по-малък брат. А и обичаше прекалено много Джесика, за да й обърне гръб. Трябваше да се нагърби с петролния барон, да го залъже. — По-добре да вървя да си приготвям багажа — рече тя с усмивка. — Е, Джес, не се притеснявай за нищо. Ще се погрижа големият брат да не попречи на плановете ви.

Джес стана и нежно я прегърна.

— Обичам те — пламенно изрече тя. — Моля те, внимавай! — Тя погледна Сабина. Очите й издаваха всичко, което си мислеше. — Ти си много по-уязвима, отколкото някой може да предполага.

Сабина се изправи.

— Не се притеснявай, че ще се справя. Ще се видим сутринта, Ал — добави тя.

— Ти си истинско съкровище — каза той искрено.

— Побъркала съм се — измърмори тя на себе си. Имаше чувството, че извършва най-голямата грешка в живота си. Все едно да ръчкаш кобра с пръчка.