Ханс Цибулка
Сицилия

Парливи стрели портокалите зрели запалват

        и пищно растат тук маслини, бадеми и орех.

Разцъфват треви по уханната руса земя —

        минзухар, тимиан, лайкучка, детелина и мак.

Безбройни рояци от птици пернати и пъстри.

        Пчелите и тука събират златистия мед.

Сладко е светлото мляко от сок на смокини,

        високо над мак зажаднял класовете навеждат глава.

Хвърчат край цъфтящия кактус сребристите птици,

        а в пустото село децата се молят за хляб.

Селяци без ниви ожънват земята. Плодът не е техен.

        Устата възсива напомня планинската лава.

Редят се ръкойките — скършени млади криле.

        На рамо понасят жените товара си тежък.

Припадне ли здрач, планините далечни синеят,

        превити и прашни тълпите се връщат дома.

Деца рахитични стоят пред отворени порти,

        със сбръчкана кожа и въшки по своите коси.

В порутени хижи, по пода, със глина измазан,

        хлебарки кръстосват край маси и столове вехти.

Котлето със черна верига над огъня висне

        и всеки ден леща със олио старо варят.

Понявга пекат кукуруз върху огън оскъден

        и свъсени гледат жените планинския връх,

където, накрай долината, във вила от мрамор

        от земното вино владелецът пие сега.

Но долу в полите, наострило вече ушите,

        селото към изток се вглежда и дълго слухти.