Пер Улуф Сундман
Чудакът (3)

3

Позвъних в „Едсгорден“. Свен Янсон бил заминал и щял да се върне чак след цяла една седмица. Това бе премного дълъг срок. А защо търся Свен Янсон?

Отговорих:

— Мислех да го попитам как е постъпил, когато е предложил на Нилферт да се пренесе от „Едсгорден“ в моя хотел.

— Винаги можеш да намериш благовиден предлог.

— Имаш ли някакво предложение? Окесон рече:

— Кажи си направо, че не ти е особено приятно да държиш тук такъв необикновен мияч.

— Трудно е.

— Кажи си направо, че според всички гости той е симпатичен човек и прочие, но че тази история със собствените прибори постепенно започва да дразни.

Поклатих глава. Това бе още по-трудно, не толкова за мен, колкото за него, а, значи, всъщност и за мен.

— Трябва да измисля нещо — казах.

Същия следобед го помолих да дойде в моята малка канцелария. Затворих вратата, която инак винаги: беше отворена.

— Моля, седнете, господин Нилферт — поканих го аз.

— Лятото наистина дойде — подех сетне и седнах пред писалището си.

— Скоро ще почнат да возят сеното — отбеляза той.

— Исках нещо да ви кажа, господин Нилферт.

— Великолепно.

— Вие поживяхте тук известно време, десет-единадесет дни, струва ми се.

— Добре ми е тук — рече той с широка, любезна усмивка. — И все пак си мислех за нещо.

Стана и отиде до голямата карта, окачена на стената.

— Ето, на това място сме ние. А там, малко по-нагоре вдясно, като че има друг малък пансион, нали?

— Едва ли е на повече от тридесетина километра с автобуса — отговорих.

— Нали разбирате — повтори, — харесва ми тук. Но пък дали да не се преместя там?

Сложи ръка на рамото ми.

— Не се докачайте, действително тук ми харесва, но е толкова интересно да се обикалят нови места, да се сменя средата.

Той отново седна на стола, предложи ми пурета, но сам не запали.

Поседяхме мълчаливо известно време. След това ме запита:

— Може би ще ми направите услуга, като позвъните там и попитате дали разполагат със стая за мен.

— С удоволствие.

Отново настъпи мълчание. Той стана и отвори вратата.

— Смятам да се поразходя преди вечеря — каза. — Нали няма друго нещо?

— Не, благодаря — отвърнах аз.