Джо Витале
Очаквай чудеса (18)

Как работи умът ви

Вероятно сте чували безброй гуру да говорят за нашия съзнателен и подсъзнателен ум. Причината е, че и двата играят изключително важна роля в това, защо правим каквото правим, и също така определят колко лесно и бързо можем да се променим.

Просто казано, съзнателният ум е мястото, в което получавате всички входящи сведения и преживявания от своя свят. Когато се изправяте пред нови събития и идеи, вашият съзнателен ум има способността да приема или отхвърля всяка избрана от вас идея. Когато вашето обкръжение поражда у вас определени мисли, съзнателното е филтърът, който ви позволява да изберете само онези идеи и събития, с които искате да бъдете емоционално обвързани. Съзнателното е също и мястото, на което създавате мечтите и целите, които искате да осъществите в живота си. През целия си всекидневен живот вие постоянно избирате какво да обработва и на какво да бъде изложен умът ви, но, подобно на повечето хора, вероятно не осъзнавате, че това е избор. Това е една от причините, поради които хората и обстоятелствата, с които избирате да се обградите, са толкова важни. Може да се окаже много трудно да преодолеете една негативна среда, докато една позитивна среда ви дава непосредствен живот и укрепва емоционалното ви състояние. Ако постоянно сме заливани с негативни послания, ще избираме негативни мисли и идеи, които ще бъдат складирани в нашето подсъзнание. Тогава се превръщаме в негативна личност с негативни идеи и мнения. Същото важи за позитивните послания. Причината е, че вашето подсъзнание приема това, което му давате. То не прави преценки или изчисления: то просто приема.

Подсъзнанието е „емоционалният ум“ или „чувстващият ум“. Древните гърци го наричат „Сърце на сърцата“. Както вече казахме, именно нашите емоции призовават Закона на привличането и ни носят това, върху което се съсредоточаваме. Ако се тревожим, че може да се случи нещо, тогава подсъзнанието ни насочва в такава посока, че предизвикваме случването на това негативно събитие. По подобен начин, ако създадем положителна идея за начина, по който искаме да се развият събитията или за това как искаме да се справим със злополучните събития в живота ни, тогава подсъзнанието може и ще покаже този положителен резултат. Тревогата и съсредоточаването върху онова, което не искате, отнема точно толкова време и енергия, ако не и повече, колкото съсредоточаването върху онова, което искате. Винаги привличате още от енергията, с която сте в хармония, и ако е негативна, тогава ще получите именно такава. Насърчителното послание от разбирането как работи нашето подсъзнание, е че можем да следим дейността на подсъзнанието си и което е по-важно, можем да се научим да увеличаваме положителните си резултати. Чрез повторението на тези факти те ще се превърнат в реалност в живота ни. Един начин да промените негативните си убеждения по отношение на себе си е като промените мисловните си навици. Мисловен навик е това, което постоянно си повтаряте. Може да е нещо от рода на: „Не ме бива за мениджър, затова не мога да притежавам собствен бизнес“, или „Имам едър кокал, затова никога няма да бъда слаба“, или „И роднините ми не изкарваха добри пари, така че какво очаквате?“ Може да имате също и положителни мисловни навици от рода на: „Обичам себе си заради това, което съм“, или „Ще ме споходят хубави неща, защото очаквам чудеса всеки ден“, или „Вселената ме обича“. Имате ли мисловен навик, който потвърждава дадено убеждение, което храните по отношение на себе си? От полза ли ви е този навик, или потвърждава убеждение по отношение на вас, което ви се иска да беше различно?

Резултатите говорят по-силно от думите. Като избирате и се отдавате на нов навик, в крайна сметка ще промените своето убеждение за себе си, докато създавате доказателства, основаващи се на постигнатите резултати.

Интересно е, че много хора, с които разговарям, смятат, че тези втълпени убеждения трябва да идват от някакво голямо травматично преживяване; всъщност вярно е точно обратното. Повечето хора развиват убежденията си относно това, което могат или не могат да постигнат, дори от най-дребните и незначителни събития. Причината е в това, че, в нашето детство, тези случки са приемали несъразмерна реалност. Посещавали ли сте отново дома, в който сте живели като дете? Изненадвали ли сте се колко малък ви се струва сега, при положение, че си го спомняте като много по-голям? Сега си помислете за някой инцидент, който може да се е случил на детската площадка или в класната стая, когато сте изпаднали в неловко положение или сте се почувствали като пълен глупак. Макар че в действителност тази случка може да е била съвсем маловажна, за вас е била силно травматична.

Думи, казани от родител или любим човек, могат да повлияят за цял живот на вярата ви във вашия потенциал и способността ви за промяна, ако го позволите. Възможно е да имате близки или приятели, които постоянно ви повтарят да зарежете мечтите и да се съсредоточите върху реалността. Вие трябва да решите дали ще им позволите да ограничават живота ви.

Всеки от нас трябва да помни, че това, кои ще станем, не се предопределя от това, със или без какво сме родени. Още повече, не можете да обвинявате другите за своите успехи или провали, тъй като това е пътят към безотговорността и безпомощността. Можете само да промените себе си и отношенията си с другите хора. Това е пътят към истинското щастие и успех. Знанието, че имате пълен и цялостен контрол върху собствената си съдба, независимо какво се случва или какво казват другите, ви дава свободата да откриете истинското си „аз“ и да определите какви ще станете. Следва историята на Пеги и как тя превъзмогва идеите в собствения си ум, за да успее:

През февруари 2008 г. реших, че трябва да се задействам и да реша веднъж завинаги върху какво ще съсредоточа бизнеса си. От близо пет години ръководех успешна компания за грижи за домашни любимци и се чувствах изтощена. Сърцето ми не беше в тази работа и изразходвах голяма част от енергията си, отдалечавайки се от страстта си към изцеляването, обучението и писането. През годините бях получила няколко предложения за закупуване на бизнеса ми, но все още протаках решението. Това доведе до липса. Бях затънала на едно място. Гледах как приятели и обичани от мен хора потеглят към града, докато аз не си бях изплатила ипотеката. Усещането за липса ме караше да се чувствам затънала, да се приемам като жертва и да изпитвам страх. Макар да знаех, че нося отговорност за съдбата си, все още изпитвах негодувание. Четях и препрочитах „Ключът“ на Джо Витале. Изглежда, че не се случваше нищо. Написах номер и дата за приключване с продажбата на бизнеса ми. Създадох си красива представа, че се намирам на спокойно място и отново имам пари. Оставих мисълта. Знаех, че трябва да си изясня нещата, затова купих „Аудио книгата за вътрешното освобождаване“ и я слушах всеки ден, докато пишех сутрешните си страници. По-малко от ден, след като започнах „Аудио програмата за вътрешното освобождаване“, разбрах ролята, която трябваше да играя в своя успех. Най-накрая се обадих на потенциалния нов купувач, който ми беше писал в средата на март. Приключихме сделката по-малко от седмица след този телефонен разговор. Получих точната сума, която бях написала, в брой, плюс още 10 000 долара на месечни вноски: и всичко това, по-малко от два дни след „срока“, който си бях определила. Ето поуката — трябваше да поема контрола над собствената си съдба. Става дума за нещо повече от това, отколкото просто да напишете и да си представите целите си. Става дума за това ясно да си дадете сметка за „инструментите“, изпратени от вселената, и след това да ги използвате!

Законът на привличането действа, ако следвате нишките, подадени от вселената. Много съм благодарна на целия процес, тъй като се научих на търпение, научих какво е усещането за липса, и се научих на състрадание. Освен това се научих да задействам това, което наричам активна вяра. В това се състои същността на Закона на привличането: да свършите работата. В миналото приемах, че понеже искам всичко да върви лесно и без усилие, това означава, че някой ще се появи с чек и на мен няма да ми се наложи да правя нищо по въпроса. Сега съм наясно с ролята, която свободната ми воля играе във всеки дар, който получавам. Вселената иска да бъда щастлива и е готова да ми даде всеки „инструмент“, нужен ми, за да постигна мечтите си.

Пеги Арвидсън

http://intuitiveevolution.com

Пеги посочва, че навикът й постоянно да се чувства като жертва наистина я е провалил. Колко пъти на ден чувате някой да казва: „Не съм виновен аз“? Колко пъти сте го казвали? Едно невероятно гибелно убеждение, към което много хора се придържат, е „синдромът на жертвата“. Това не означава, че не сте преживявали злополучен обрат на събитията, но трябва да помните, че не събитието е това, което определя изхода. Той се определя от вашата реакция спрямо това събитие и от това, до каква степен приемате отговорността. Ако решите да посрещате всяка трудност с отношение от типа: „горкият аз“, тогава ще получите именно това: жалък живот. Когато се възприемате по-скоро като жертва на живота, вместо като участник в него, това отслабва решителността ви и е много лесно да се почувствате като хванати в капан и да останете в ролята на жертвата през целия си живот.

Често пъти човек, впримчен в цикъла „горкият аз“, звучи приблизително така:

• Шефът ми винаги ме кара да се чувствам като нищожество.

• Изглежда, че не мога да намеря време да си поема дъх.

• Ако в радиус от двайсет мили наоколо има неудачник, то аз съм излизала с него.

• Жена ми си мисли, че рина парите с лопата.

• Не съм виновен аз, ако точно в момента не се намира никаква работа.

Следващия път, когато се хванете, че проявявате поведение от типа „горкият аз“, се опитайте да поемете известна отговорност, като започвате всяко изречение с местоимението „аз“:

• Аз избирам да остана на тази работа, макар че съм неудовлетворен и нещастен.

• Аз позволявам на семейството си да ме подлага на финансов натиск, защото се страхувам да кажа „не“.

• Аз избирам да излизам на срещи с хора, които знам, че не харесвам, защото се страхувам от обвързване.

• Аз обичам хората да ме съжаляват, задето ми е толкова трудно.

Щом започнете да използвате тази техника, веднага ще откриете колко негативно и унищожително всъщност е да играете ролята на жертвата. Ще откриете също и че в повечето обстоятелства всъщност не сте жертва, освен в собствените си представи. Вие имате властта да се промените, ако искате.

Друго унищожително поведение, което може да ограничава вярата ви в себе си, е това на човека, който вечно си намира оправдания. Вечно склонният да си намира оправдания човек е много изобретателен, когато става дума да избегне или да отложи изпълнението на целите си, като в много случаи звучи така:

• Прекалено съм уморен/а.

• Нямам достатъчно време.

• Имам прекалено много други отговорности.

• Прекалено съм стар/а.

• Прекалено зает/а съм.

• Твърде млад/а съм.

Те си намират оправдания за всичко, за което можете да се сетите. Мнозина така и не осъзнават, че всъщност са си намерили оправдание да не живеят. Анонимните Алкохолици имат поговорка: „Има милион оправдания да си вземеш едно питие, но не и добра причина“.

Намирали ли сте си оправдание, за да не завършите колеж? За това, че не печелите повече пари? За това, че не си намирате страхотна връзка? Оправданията изобилстват, но истинските причини са малобройни. Поемете отговорност за себе си и престанете да си намирате оправдания.

Следващата история илюстрира колко лесно е да си намираме оправдания и колко малко значение имат те в дългосрочен план:

Бях бременна с петото си дете и живеех в малка къща с две спални. Отчаяно се нуждаех от по-голямо жилище. В една стая живееха вече четири деца. Дядо ми вече беше починал, но приживе винаги ми казваше, че ако някога имам нужда от пари за купуване на жилище, трябва просто да помоля и той ще ми помогне да реша проблема. Бяха минали години и бях забравила за това. Мама ми предложи да го помоля за помощ сега. Защо не, помислих си, нямам какво да губя, а освен това винаги силно съм вярвала в ангелите и отвъдния живот и знаех, че дядо не е много далече. Така че започнах искрено да се моля: „Дядо, можеш ли да ми помогнеш да намеря наистина хубаво жилище? Нуждая се от повече място и за предпочитане, хубав двор, с ограда. Ще бъде чудесно да има пясъчник, а може би и цветна градина, в която да мога да се забавлявам, и, ако не е прекалено да помоля за това, ще е много хубаво да има и зеленчукова градина.“ Наистина изложих подробно желанието си. Седях във ваната и на практика му предавах специалната си молба. Това беше в края на май, а бебето се очакваше през юли. Почувствах без съмнение, че дядо ми ме чу. По лицето ми започнаха да се стичат сълзи и започнах да ридая. Трябваше да спра и просто да забравя за това.

Следващия уикенд съпругът ми изведнъж реши, че този ден ще чистим двора и ще изхвърляме боклуците. Не оспорих решението, но беше странно. По-късно същия следобед приятелката ми неочаквано се отби и ни покани на вечеря с пуйка. С радост приех предложението. Докато пиехме чай, неочаквано се отби брат й и съобщи, че щял да се мести на запад, защото от службата го прехвърляли на друго място, и в началото на седмицата обявявал жилището си за продан. Радарът ми се включи. Уговорихме се да се срещнем във вторник сутринта, за да мога да огледам къщата, преди той да я обяви. Имайте предвид, че по това време нямах абсолютно никакви пари, нито някакви спестявания: нищо. Изглеждаше малко глупаво дори да ходя на оглед, но трябваше да го направя.

Когато пристигнах във вторник сутринта, открих прекрасна гледка: красиво жилище с три спални, плюс допълнително помещение с печка на дърва. Целият двор беше заобиколен от огромна бяла ограда, с порта и хубава голяма барака. Точно до бараката имаше голям пясъчник. По цялото протежение на алеята имаше зеленчукова градина. Онемях и в същото време ми призля на стомаха. Не знаех как ще се справим, но трябваше да опитам. Това беше всичко, за което се бях молила, и дори повече. Отидох в банката, изпълнена с увереност (или така изглеждаше) и казах на служителя какво ми е необходимо и как може да го осъществи. Той каза:

— Вие нямате пари.

Отвърнах:

— Знам това. Не е ли ваша работа да ми намерите тези пари?

Сега той онемя. За всяко негативно изказване аз имах позитивно.

Той каза:

— Трябва да внесете депозит от 4000 долара.

— Няма да стане — рекох. — Нямам толкова време.

Той се замисли за миг:

— Добре, ако успеете да съберете 2000 долара, мога да се оправя с документите.

— Смятайте го за свършено — казах.

През следващите два месеца ядяхме много спагети и виенски кренвирши, но въпреки това аз бях упорита и спестявах всяко петаче, до което успеех да се добера. Два дни преди приключването, не ми достигаха четиристотин долара. Започнах да изпадам в паника. Бях се трудила толкова упорито, а сега бях толкова близо. Откъде щях да намеря парите? Същата вечер се обади майка ми, че току-що е получила първия си чек с помощи като безработна за 454 долара. Управителят на банката ме увери, че средствата трябва да са в наличност в сметката само за два дни, за да бъдат показани, а после той отново щял да се оправи с документите. Бях успяла. На косъм, но успях.

Никога няма да забравя емоциите, надигнали се в мен в деня, в който ни връчиха ключовете. Съпругът ми се прибра вкъщи и когато ги сложи в ръцете ми, без да му казвам, разбра, че трябва да отида и трябва да съм сама. Отидох в къщата, за да прекарам малко време насаме с дядо и да му благодаря за новия си дом. Бебето се роди през юли, точно навреме, а през октомври вече се бяхме нанесли. Някои биха казали, че се е случило чудо, и аз наистина вярвам, че стана така. Казват, че тъгата гледа назад, тревогата се оглежда наоколо, а вярата гледа нагоре. Аз просто запазих вярата. Независимо какво искаме или от какво имаме нужда, трябва да го вярваме с всяка частица от съществото си и то трябва да бъде така.

Белинда Хърбърт, начинаеща писателка и поетеса

Като съзряващи не всички подлагаме на проверка системата на вярванията и убежденията си. Всъщност можем да се въздържаме и да живеем в блажено неведение, че нещо липсва, докато някакъв катализатор не ни накара да се стреснем и да започнем да се питаме кои сме и в какво всъщност вярваме. Това може да бъде недоволство като цяло от живота, който водим, особено ако той не отговаря точно на очакванията ни. Или може да е нещо по-травматично от рода на развод или загуба на любим човек. Катализатор може да бъде почти всичко, което поставя под въпрос това, за което през по-голямата част от живота си сме знаели, че е вярно. Едно от прекрасните неща в това, да сме човешки същества, е че всички притежаваме способността да се променяме. Мнозина са преживели славния миг на преобразяващото откровение, което е насочило целия им живот в нова посока. Те са отстъпили назад и са познали силата, която съществува във всеки от нас, след това са се заели да впрегнат тази сила да работи за тях. Вие самите можете да преживеете тази трансформация в живота си, но искам да ви предупредя, че реакцията от страна на онези, които ви познават, може донякъде да ви изненада.

Част от вътрешния диалог, който водите със себе си, може да гласи, че не сте особено умни, че не се интересувате от правилните неща или че нещата, които наистина искате, са недостижими. Има стара поговорка, че „Нещастието обича компанията“, и затова е логично много от хората в семейството ви или групата, към която принадлежите да водят точно същия вътрешен диалог. За нещастие, когато един човек в определена група се стреми да постигне нещо отвъд това, с което са свикнали всички членове на тази група, реакцията е по-скоро отрицателна, отколкото положителна. Всички живеем в определена зона на комфорт, и ако един от хората в границите на тази зона се изкачи на ново ниво, останалите неизбежно ще се опитат да го дръпнат обратно. Това е интересна дихотомия, характерна единствено за човешките същества. Ние сме социални същества и искаме да принадлежим към някаква група. Въпреки това, ако тази група ви възпира, трябва да продължите напред, дори и това да означава да изгубите някои от тези връзки. Причината за съществуването на нашия групов манталитет е главно в страха: страх от провал, страх от непознатото, страх от загуба. Макар че хората във вашия социален или семеен кръг може и да ви дават негативна обратна връзка, те ще са убедени, че ви спасяват от катастрофа. Ако разгледате внимателно реакциите на тези хора, ще откриете, че те ви обезкуражават не от безчувственост. Те ви обезкуражават поради собствените си страхове. Те са искали да останете при тях, където е „безопасно“.

За много хора това изгражда отношение на безпомощност. Някои са склонни да прекарат целия си живот в това гранично състояние, като копнеят за по-добър живот, но нямат куража да се устремят към него. Те често се изпълват с озлобление и раздразнение: нямат какво да покажат от живота си освен провалени мечти. Времето е кратко и мечтите трябва да бъдат сграбчвани и осъществявани, а не трупани на купчина от съжаления.

Първата стъпка към освобождаването от отношението на безпомощност е да изчистите ума си от вътрешно програмирания ви негативен диалог. Когато ви хрумне негативна мисъл, спрете ума си и изчистете тази мисъл от него. Сега сте свободни да я заместите с положителна. Негативните мисли се натрупват една върху друга с течение на времето и ще смажат духа ви. Затова разчистването на някои, но не и на други, може да доведе до пристъпи на депресия и самосъжаление.

Има три основни категории пагубен диалог. Има вероятност да попадате в поне една или в повече от тези категории. Тези категории са „Съжаление“, „Нерешителност“ и „Страх“.