Чела съм я преди 20години и въпреки това много често в трудни моменти се сещам за нея. Като учебник, като правило, когато се лутам и удрям като муха в стената и не знам как да преодолея обречеността, историята изниква в главата ми и се чувствам по-спокойна и по-силна. Когато казват, че няма правило как да живееш все се сещам за Живот назаем…Нощ в Лисабон също ми е много любима. Ами това е Ремарк!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.