Очаквах повече от тази книги, особено след многото позитивни коментари. Ремарк ми е доста любим автор.
Тримата Другари е моят фаворит. Няма как да опиша колко ми харесва, нито колко истински живот струи от тази книга. Нощ в Лисабон, Триумфлната Арка, Искрица живот също ми харесаха много.
Затова бях сигурна, че в Живот на Заем, ще намеря същия Ремарк. Някак си, не е същият. Някак изморен, обременен и излишно разтеглив е тук. Лилиан, която е на толкова крехка възраст и от живота не е видяла почти нищо, изведнъж разсъждава като достолепен мислител. Не искам да засягам никого с мнението си. На моменти книгата ми се стори ужасно и скучно разтегната. Човек се изгубваше в безкрайните терзания на главната героиня. Стори ми се мудна книга и въобще не мога да я сравня с останалите от автора, които съм чела.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.