Читателски коментари (за „Живот на заем “ от Ерих Мария Ремарк)

Знаеш ли, atman, не беше ми хрумвало това сравнение за парния чук… Страхотно точно описва моята първа среща с Ремарк!

Трябва да съм бил на към 16, лятна ваканция и тъкмо бях приключил с всичко от Карл Май и Дюма, до което бях можал да се докопам — буден младеж, който си мисли че има литературен вкус. А и обичах да чета.

Попитах баща ми коя е любимата му книга и да ми препоръча нещо като за след Граф Монте Кристо.

Той ми каза: „Стига вече си чел глупости. Прочети Триумфалната арка.“ И ми я даде в ръка.

Какво съм разбрал и какво — не, не знам. Знам само че ме размаза. Като парен чук.

И колкото пъти съм се връщал към този автор през 25-е години от тогава, все е като за пръв път. Много малко такива автори има.