От всички книги на Ремарк, които съм чела досега, тази и „Време да се живее, време да се мре“ (извинявам се, ако съм объркала заглавието, но чувството, което оставя дадено произведение е по-важно) ми оставиха най-силно впечатление. Всъщност и „Нощ в Лисабон“ много ми харесва. Изобщо, сама не мога да опиша как се чувствам след всяка негова книга. И само ще добавя, че човек трябва да е поне малко зрял, за да достигнат тези произведения до него, и че всяка негова книга те кара да преосмислиш живота си и да си зададеш въпроса „Така ли искам да живея..?“ Първата книга на Ремарк, която прочетох, бешие „Триумфалната арка“, и макар да беше само преди три години, явно не бях дорасла за нея. Сега бих я прочела пак с голямо удоволствие.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.