Най-важното за една книга, за един автор, е да накарат читателя си да мисли. Ето, че и аз попаднах под въздействието на Улица Консервна на Джон Стайнбек. Тази книга по време на социализма може да е била считана от определени кръгове за декадентска, а авторът им, чиито писания често влизат в конфликт с постулатите на социалистическия реализъм да бъде определен като упадъчен или дегенерат поради фотографското повествование на една чужда действителност и дори щрихи от живота на един лалугер. Не зная дали Улица Консервна се е преляла към За мишките и хората или обратно, но четейки и двете, усещането, че и най-добрите помисли на мишките и хората пораждат често само теглила и горести е особено осезаемо. Но в това „често“ има особен, дълбок смисъл. Чрез него се разкрива оптимизмът на автора. Без него, това би било проява на краен песимизъм и безпътица. И този оптимизъм струи от лъчите на сутрешното слънце, от повея на морския вятър…Въпреки мазните тигани, потрошените мебели, омърфулените книги въздействието на описанието на изгряващото слънце над вмирисаната на риба улица, осеяна с глави на херинга, пренаселена от котараци и над всичко това властва музиката на Равел и Дебюси.
За мен Джон Стайбек е един отчаян оптимист, един оптимистичен песимист в историите на който побеждава не доброто или лошото, а животът такъв, какъвто е.
Благодаря на Читанка!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.