Читателски коментари (за „Скарлет “ от Александра Рипли)

И аз мислех така преди около десет години, когато я прочетох за пръв път. Сега я препрочитам и съм ужасно разочарована. Прилича ми на обикновен fanfic, вярно, написана от човек, който може да пише, но диалозите, динамиката и описанията са сведени до стандартен любовен роман, като стотиците в този сайт например. „Отнесени от вихъра“ е нещо съвсем различно. Като фен на Рет и Скарлет, и на мен би ми се искало след последната страница на „Отнесените“ двамата отново да се съберат, но логически, предвид развитието на характерите, това е невъзможно. На практика Рипли, при цялото си усърдие и добри намерения, просто изпълнява the wishful thinking на феновете. Нелогично и абсурдно въпреки цялата красота на езика и първоначалното желание. Главните герои са като кукли,подбутвани в желаната сюжетна рамка, без развитие или даже в противоречие с образите им в оригиналния роман.

Ако се разглежда като самостойна книга не е толкова зле. До оригинала, и като негово продължение — не става. Не може и да бъде иначе, защото „Отнесените“ е абсолютно self-contained и може да подлежи на други погледи и интерпретации (например „The Wind Done Gone“ на Alice Randall), но не и продължения.

Възхищавам се на мотивацията на Ал. Рипли, която я е накарала да препише на ръка десетки страници от Gone with the Wind (по нейни собствени думи), за да усети по-добре стила на Мичъл. Въпреки всичко — за мен тази книга остава добре написан fan fiction. Препоръчвам поредиците/книгите и „Чарлстън“ и „Ню Орлийнс“. Писателските и качества проличават много по-ясно, когато не се стреми да оцвети завършен паметник.