Читателски коментари (за „Софийско жителство “ от Тодор Костадинов)

Книгата е доста елементарна, монотонна, залагаща на ненужен драматизъм. Страшните терзания на поредния човек от провинцията, който иска да остане в София, незнайно по какви причини, когато тогава имаше работа за всеки и навсякъде. Не разбирам, защо повечето хора напускаха прекрасните си родни места, за да се засилят в един чужд за тях град, какъвто е София. София е мой роден град и аз за нищо на света, освен ако нямам основателна причина, не бих я напуснала. Сега не мога да си позная града. И да, ако се върне поминъка на хората, трябва да се върне и жителството. Какво се случва всъщност - на населеното място му трябват специалисти, за да се развива, пращаше си младите хора да учат и да се върнат, но повечето се чудеха как да останат в София, за мен необяснимо защо. Освен това не толкова сполучливи елементи на загадъчност - нямата полугола жена в колата и отвличането на литературния герой ми дойде малко повече. Освен това - аристократичната фамилия, която живее в центъра на София - не разбрах от старата аристокрация ли се води, или от новата номенклатура, както и приятелите. Повчето наистина стари фамилии са пострадали от бомбардировките, в много от малкото останали неразрушени жилища са били настанявани хора от новия елит. Освен това, едно възпитано момиче в традиции, няма да си купува момче с парите на баща й. Това ми беше страшно унизително. И не на последно място, ако наистина някой е възпитаван в такова семейство, много трудно ще намери общ език с обикновено селско момче, не за друго, но те просто се движат в различни плоскости. И не разбрах защо софийските интелектуалци са представени, като ненужни паразити. Иначе адмирации, да, всички, които с труд и желание сбъдват мечтите си. Освен това много хора от провинцията ,бяха доста по-добре материално от много софийски професори. Общо взето от цялата книга лъха субективизъм и доста изопачаване на фактите.