Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 32 гласа)

Информация

Разпознаване и форматиране
beertobeer (2010 г.)

Издание:

Тодор Костадинов. Софийско жителство

Българска, първо издание

Рецензенти:

Александър Панов

Антон Дончев

Атанас Наковски

Атанас Свиленов

Георги Величков

Дончо Цончев

Красимир Дамянов

Огнян Сапарев

Рашко Сугарев

Слав Г. Караславов

Редактор: Владимир Тороманов

Художник: Иво Попов

Технически редактор: Цветан Русанов

Коректори: Мая Жилиева, Милена Жилиева

Формат 84/108/32

Печатни коли 16

Издателство: „АТЛ-50“ ЕООД — София, 2004 г.

ISBN 954-91655-1-5

История

  1. — Добавяне

На дъщерите ми Лилия и Павела —

моят живот срещу това

никога да не се върне 1984-та.

Тази книга не се продава. Нека всеки, който я притежава, знае, че, независимо от начина, по който е попаднала у него, тя е скромен подарък от автора.

Тодор Костадинов

Предговор

Понякога имам чувството, че съм живял в два живота. Всичко, което беше преди, е толкова невъзможно днес, колкото и това, което става днес, бе невъзможно да се случи преди.

Предполагам, че подобно чувство в различна степен са изпитвали повечето хора от моето поколение и с моята съдба.

Мина време и сега ми е мъчно за всички.

Дори и за майор Николова от Четвърто районно, която ме изхвърли от квартирата заедно с багажа и ръкописите на моите книги, защото нямах софийско жителство. Тя вероятно е една прекрасна жена, служителка, съпруга и майка… а може би вече и баба. Ако някога прочете тези редове, нека знае, че не й се сърдя… И ако може, да ми прости, че ги написах. Единственото, с което тя и други добри хора в онзи живот можеха да ми помогнат, бе да не изпълняват служебните си задължения с прекалено усърдие. А тя не беше от тези, които се престараваха. Благодаря й…

Опитвам се напоследък да си отговоря на някои въпроси:

Кога и защо написах този роман?

Кой бях аз тогава?

Какъв беше онзи живот?

Защо никой досега не издаде роман „Софийско жителство“?

Защо сега издавам този роман?

Кой съм аз сега?

Какъв е този живот?

И колкото повече се мъча да търся отговорите, толкова повече се убеждавам, че отговорът е само един: Просто всичко е любов.

Бях гладен несретник и аутсайдер, който вярваше в толкова много неща… пишеше книги… но така и не успя да се научи да се харесва… на тях.

Сега съм преуспял, сит съм и давам хляб на другите… не пиша книги… другите гледат да ми се харесат… не вярвам в нищо друго, освен в любовта…

Любовта бе може би единственият мост, по който преминахме от единия живот в другия. Единствено любовта е причината същите хора да живеем в два живота, две битиета, две истории, две епохи…

А защо никой не издаде роман „Софийско жителство“ ли?

Защото всички, които някога можеха да напишат този роман, знаеха, че той вече е написан. А тези, които по-късно се научиха да съчиняват романи, не могат да го напишат. И на едните, и на другите пожелавам един ден най-после да разберат, че…

Просто всичко е любов.

 

Тодор Костадинов

11 януари 2001 г.

Бележки

[0] Жителство — административно разрешение за живеене в определено населено място, обикновено по-голям град — Речник на българския език, т. 5 С, 1987, стр. 87.