Джон Кехоу
Успехът и парите (35)

33. Изглед

Ние живеем на границата на чудото.

Хенри Милър

Преди няколко години, по време на един семинар в Сидни, Австралия, един от курсистите ме попита дали бих посетил баща му, на когото наскоро му била поставена диагноза рак. Болестта се била разпространила в над 60 % от организма на възрастния господин и нямало практически никакъв шанс да оздравее. Лекарят казал на пациента си, че му остават около 3 месеца живот. Семейството било обхванато от отчаяние, а бащата изпаднал в истински шок.

Съгласих се и уговорихме времето за посещение. Пристигнах с такси до дома на болния, а той ме посрещна на вратата и ми благодари, че съм дошъл. Роднините предварително се бяха уговорили и направиха така, че ние да останем сами за час. Ще помня винаги този един час.

В продължение на петнадесет или двадесет минути разговаряхме за живота, за неговата краткотрайност и непостоянство. След това той ме покани да излезем в задния двор на къщата — оттук се откриваше зашеметяващ изглед към малък морски залив и сградата на операта. Можех да видя платноходки и яхти, пързалящи се по цялото пристанище. Беше величествено. И тук той произнесе думи, които ме потресоха до дъното на душата ми: „Джон, аз съм много практичен човек с много практични възгледи. Вярвам в упорития труд, имащ за цел да обезпечи семейството ми и да му осигури комфортен живот. Предполагам, че вие бихте могли да ме наречете работохолик… или, по-точно бивш работохолик, — поправи се той с лека усмивка. — Живял съм в тази къща двадесет години. Ще се навършат този септември. Преди четири дена, узнавайки от лекаря, че ми остават само три месеца живот, бях съсипан. Излязох тук, седнах точно на мястото където сме сега и погледнах всичко това — морето, яхтите. Гледах колко е красиво и спокойно. И внезапно разбрах, че никога преди не бях забелязвал тази великолепна картина. Не я бях виждал истински. Разбира се, излизал съм тук и съм гледал всичко това стотици пъти, но винаги мислех за своята работа. Съзнанието ми винаги беше заето с нещо. Никога не можах просто да спра, да направя пауза и да се насладя на този пейзаж. А е толкова красиво…“ Тук неговият глас прекъсна и той тихо заплака. Продължихме да стоим. Двама възрастни мъже, споделящи мъката на този тежък момент.

Много бих желал да кажа, че тази история има щастлив край, но това не е така. Бащата почина няколко месеца след това. От нея обаче може да се извлече важен урок. Ще го формулирам съвсем просто: „Не забравяйте изгледа.“ Имам предвид този изглед, който се открива пред вас през всеки ден от живот ви. Всеки има своя изглед в живота си. Не го пропускайте. Не му позволявайте да премине незабелязано край вас. Джон Ленън го е казал великолепно: „Животът е това, което ни се случва, докато правим планове за него.“ И именно това се случва. Оказваме се вечно заети. Оказваме се прекалено заети, за да го видим и оценим! Попадаме в капана на класифицирането на всяко събитие като добро или лошо, позитивно или негативно. Неща, които ни карат да се чувстваме добре или зле. Но нима всичко, което преживяваме не е част от живота и защо той трябва винаги да е приятен?

Да очакваме, че животът ще ни кара винаги да се чувстваме добре, че вечно ще ни радва, носейки ни само приятното и желаното, означава да живеем с илюзии. Колко жалко. Параноично би било да имаме непрекъсната нужда да бъдем щастливи, удовлетворени и жизнерадостни. Станали сме такива скъперници. Не сме оставили в себе си и в своя живот никакво място за болка, смут или даже просто скука. Игнорираме и отхвърляме всичко, което считаме за неприятно. Но, отбягвайки подобни изпитания и преживявания, вместо да ги приемем като част от нашия живот, ние подсъзнателно отхвърляме самия живот. Започваме да страдаме напразно и сърцето ни се облива в кръв за най-несъществените дреболии. Отказваме да разберем, както обича да казва един мой приятел, че „животът е многостранен.“ Не трябва да сме придирчиви. Не трябва да казваме — „Харесвам това, а онова не ми харесва.“ Това е комплексно споразумение. Може да се вземе само изцяло. Дори нещастието, болката и тежкият удар на съдбата играят своята роля във великата картина на развиващия се живот.

Приемането на живота в неговата цялост и отделянето на време да се оцени неговото разнообразие и великолепие ще ни отвори очите за много неща, които сме приемали за даденост. Настоящият момент, например, винаги включва в себе си целия живот изпълнен с безкрайни богатства. Той съдържа много повече, отколкото сме в състояние да възприемем. Погледнете облаците, дърветата, птиците, играещите деца, пъстротата на всичко наоколо, пъпките, които разцъфват, жуженето на насекомите, пълзенето на мравките, как денят следва нощта — вижте луната и звездите. Всеки Божи ден носи в себе си повече красота и радост, отколкото изобщо можем да приемем и докрай да оценим.

Въпреки това ние продължаваме да живеем нашия единствен и неповторим живот, оставайки съсредоточени в срокове и задачи: кога трябва да погася поредната вноска за нещо, кога съм длъжен да изпълня своите отговорности, кога ще забогатея, кога ще дойде някое особено събитие, кога ситуацията ще се промени. Да, всичко това е прекрасно, но какво става днес? Какво става точно в настоящия момент?

В Дзенбудизма съществува практика, която някои наричат „голяма глътка“ и означава пробив през всички ограничения на вечно заетото съзнание, с цел да се оцени всичко такова, каквото е. Когато се храните, сте длъжни в пълнота да възприемате храната — вкуса, цвета, състава й. Когато сте в градината, всичко става специално: цветята, небето, въздухът, жуженето на насекомите, усещането на земята под краката ви. Не е необходимо нищо друго. Всичко е налице. И вие сте там, наблюдаващи, ценящи, разбиращи. За това трябва практика, но ние също можем да се научим да го правим по свой начин, в семейства си, в работата си, в забързания си живот. Можем да отделим време специално, за да се научим да правим това.

Понякога човек трябва да преобърне нещата с краката нагоре, за да почувства смисъла на заобикалящото го. И какво, ако има момент когато чувствате полъха на вятъра в лицата си, прегръщате своето дете, забавлявате се заедно с приятели, събирате цялото си семейство на пикник, когато помагате на нуждаещ, когато се любувате на залеза, изхвърляйки боклука, отивате на разходка, каните приятели на вечеря… какво, ако това е така и го има? За какво да правим всичко това? Защо в настоящия момент това е толкова важно? Защото трябва да спрем за момент тази ежедневна надпревара с живота, в която сме постоянни участници и да се замислим в какво трябва да се вгледаме.

Нека започнем да виждаме красотата, която съществува в сърцата на заобикалящите ни хора. Твърде често забравяме за това. Добре би било да си напомним, че в света, в човешкото сърце има много доброта и благост. Да признаем факта, че на всяка кражба, убийство, мошеничество, за което слушаме или четем, противостоят хиляди актове на милосърдие, извършени от съвсем обикновени хора. Всъщност живеем в свят, в който хората постоянно си помагат един на друг.

Не вярвате ли в това? Не го ли виждате? Оставете вестника си. Изключете телевизора. Излезте и се разходете в собствения си квартал. Отворете очите и душите си. Почувствайте сърцата на обикновените хора. Наоколо е толкова красиво! Доброта, великодушие, щедрост, любов, приятелски чувства — те са навсякъде. Вижте жената, която обучава колега в нови за него неща. Другата, която отива в болницата, за да посети своя приятелка или колежка. Или още една, изпекла торта, за да я отнесе на възрастната си леля и да нахрани самотната старица. И този мъж, който успокоява и ободрява приятел в труден за него час. Вижте младият човек, който тренира малките деца и ги обучава в тънкостите на футбола, а след тренировката купува на тези момчета сок и кифли с пари от собствения си джоб. Също и този, който помага на приятел да поправи автомобила си, разбира се, без никакво възнаграждение. Или човекът, който заедно със съседите организира някакво местно мероприятие. И също тази жена, която помага в храненето на бездомните. Удивени ли сте? Не знаехте, че светът е прекрасно място, където е приятно да се живее? Не виждахте, че човешките сърца са пълни с доброта? Вгледайте се в собственото си сърце — нима там няма доброта? Знайте, че има безброй други такива като вас. Не се оставяйте да ви заблудят и не се самозаблуждавайте.

Анди Уорхол казва, че животът е изкуство и е бил прав повече, отколкото сам е мислел. Всеки от нас е художник, а нашият живот е нашата картина. Ние сме длъжни сами да нарисуваме тази картина с различни бои и образи по собствен избор и виждане. Никой не може и няма да рисува вместо нас. Никой не е в състояние да изживее нашия живот, освен нас самите и само ние можем да го сътворим в съответствие с решителността си, възгледите и разбиранията си.

Животът на всеки човек е уникален. И най-великият шедьовър, който може да се създаде — това е добре изживяния живот.

Забавлявайте се, преуспявайте, печелете много пари, бъдете този, който променя света, но преди всичко — не забравяйте онзи изглед!