Армен Викториян
Контрол върху съзнанието (15)

Четиринадесета глава
Несмъртоносно въоръжение

На 22 април 1993 година вечерните новини на телевизия Би Би Си излъчват материал за една нова американска разработка — несмъртоносно оръжие. Дейвид Шукмън, кореспондент в МО, интервюира о.з. полковник Джон Б. Александър от СВ и Джанет Морис, двама от главните защитници на идеята за дезориентиране и обезсилване на врага, без да му се нанасят действителни физически увреждания.^[1]

Несмъртоносното оръжие не е нещо ново. Разузнавателните служби, полицията и отбраната отдавна използват средства за объркване на врага. По време на женския протест във военна база Грийнъм Камън в Бъркшир американските военни използваха така наречените „оръжия с нов ефект“ като микровълни срещу протестиращите.^[2]

Несмъртоносните оръжия имат широк обхват на приложение — от разрушаване на техника, транспортни средства или сгради до деморализиране и объркване на персонала. През декември 1980 година Джон Александър публикува статия със заглавие „Новото умствено бойно поле“ в журнала на американските СВ, „Милитъри Ривю“. В нея става дума за твърденията, че телепатията може да се използва за разстройване електрическата активност на мозъка. Това привлича вниманието на генералите от СВ, които го насърчават да продължава с проучванията на така наречените от тях технологии за „нежно унищожение“ и така се ражда нов вид водене на война. След като през 1988 година се пенсионира от СВ, Александър постъпва в Национални лаборатории Лос Аламос и започва да работи с Джанет Морис, научен директор на Американския съвет за глобални стратегии (АСГС), чийто председател е д-р Рей Клайн, бивш заместник-директор на ЦРУ.^[3] Съвсем естествено Съветът започва да се интересува от военните приложения на различни научни проекти.

През цялата 1990 година АСГС провежда консултации с главните национални лаборатории, главните контрагенти и индустрии на отбраната и пенсионирани висши офицери от армията и разузнаването. С подкрепата на сенатор Сам Нън, председател на Сенатската комисия за въоръжените сили, е сформирана Група за разглеждане политиката за използване на несмъртоносни оръжия, оглавявана от генерал-майор Крис С. Адамс, СВ на САЩ (пенсиониран), бивш началник-щаб, Стратегическо авиационно командване.^[4]

През 1991 година Джанет Морис написва няколко труда^[5] и Командването за обучение и доктрини във Форт Монро, Вирджиния, публикува подробен проектодоклад със заглавие „Операционна концепция за обезвреждащи мерки“. В него са включени над 20 проекта, проведени в Национални лаборатории Лос Аламос, в които Александър е участвал.

В меморандум от 10 април 1991 година със заглавие „Нуждаем ли се от инициатива за несмъртоносна отбрана?“ Пол Волфиц, заместник-министър на отбраната по политическата част, пише на министъра на отбраната Дик Чейни: „Една водеща позиция на САЩ в несмъртоносните технологии ще увеличи възможностите и укрепи позициите ни в света след Студената война. Научно-развойната ни дейност трябва да бъде засилена.“

Морис вече изтъква, че макар „войната винаги да е нещо ужасно, една световна сила, заслужаваща репутацията си на хуманна, трябва да стане пионер в принципите на несмъртоносната отбрана.“^[6] Дефинирайки тази стратегия, тя оправдава харченето на парите на данъкоплатците въз основа на това, че е нужна доктрина за използване на несмъртоносни оръжия от САЩ в случай на криза „в страната или чужбина с цел запазване на живота“.

Почти никакво внимание не се обръща на офанзивното приложение на въпросните оръжия или на злоупотребата с тях, ако попаднат в ръцете на „пакостливи“ нации. Морис казва, че несмъртоносните оръжия ще обслужват интересите на нацията „в страната или чужбина, като упражняват сила, без да отнемат безразборно живот или да рушат собственост“^[7]. След това обаче признава, че „жертвите не могат да бъдат напълно избегнати“.^[8]

Според нейната теза областите, в които могат да бъдат полезни несмъртоносните оръжия, са „регионални или тесномащабни конфликти (авантюризъм, метежи, етническо насилие, тероризъм, наркотрафик, битови престъпления)“^[9]. Тя смята, че „с определяне на тактиките и стратегическо планиране“ САЩ биха могли да променят военните си възможности „в съответствие с вече познати заплахи“, с които биха могли да се сблъскат в един многополюсен свят „с глобализирани американски интереси и широко американско присъствие“^[10].

В доклада на Морис се препоръчват „два типа животозапазваща технология“. Изброени са и техники „за поражение върху материалната част“ с цел обезвреждане инфраструктурата на врага. Едната от тях е унищожаване или повреждане на електронните системи на врага или с други думи — спиране функциите на механичните системи. Това може да се постигне с използване на:

— Химически и биологични оръжия с вещества за поражение върху материалната част, „които не застрашават сериозно човешкия живот или околната среда, или вещества за поражение на личния състав без трайни ефекти“^[11].

— Лазерни заслепяващи системи за обезвреждане на електронни сензори или оптически устройства, т.е. за откриване на светлина или определяне на разстояние. В Пехотното училище на СВ вече са разработили преносимо лазерно оръжие, известно под името Система за самозащита на пехотата. Центърът за изследване, разработка и проектиране на въоръжението (ЦИРПВ) на СВ също са ангажирани в разработването на несмъртоносни оръжия чрез своята програма „Боеприпаси за ниски съпътстващи разрушения“ (БНСР). БНСР има за задача да разработи технологии за оръжия, способни да заслепяват и временно да изваждат от строя ракети, бронирани транспортни средства и личен състав.

— Несмъртоносни електромагнитни технологии.

— Неядрени електромагнитни импулсни оръжия.^[12] Генерал Норман Шварцкопф, командващ съюзническите сили по време на Войната в Залива, е казал пред Обединения комитет на началник-щабовете, че едно такова оръжие, разположено в Космоса и с „импулсен капацитет за големи територии“, е в състояние да изпържи вражеската електроника. По-малко известна обаче е съдбата на личния състав при подобен сценарий. В един съвместен проект с Национални лаборатории Лос Аламос и с техническата подкрепа на лаборатории „Хари Даймънд“ на СВ, ЦИРПВ е разработвало микровълнови „снаряди“ с висока мощност. Според ЦИРПВ лаборатория „Даймънд“ вече е „завършила анализ на радиочестотното въздействие върху представителен обект“ за микровълни с висока мощност.

— От химичните бойни вещества така наречените „свръхразяждащи“, „милиони пъти по-силно разяждащи от флуороводородната киселина“^[13], бяха главните кандидати. Един артилерийски снаряд би могъл да разпръсне желирани свръхсилни киселини, които да разрушат оптическите прибори/стъклата на бронирани транспортни средства и да „унищожат тихо ключови оръжейни системи.“^[14] Морис споменава и за телени мрежи, които да забавят транспортните средства, или за метални лодки тип „стелт“ с ниска радарна сигнатура „за нощни акции или всякакви морски или брегови потайни операции“^[15]. Друг на пръв поглед ексцентричен начин за унищожаване на вражеското оборудване от разстояние е „трошене с химикали или течен метал“ и „полимери за поразяване на материалната част“. Те можели да се използват с помощта на аерозолни системи за разпръскване на химически лепила или смазочни вещества (в които да има тефлон).

Втората категория според документите са „несмъртоносните технологии за унищожаване на личния състав“:

— Ръчни лазери за „заслепяване“, които обаче биха могли да пръснат очната ябълка и да ослепят мишената.

— Изотропи и излъчватели, т.е. задвижвани от експлозия муниции, способни да генерират много ярка светлина във всички посоки, с въздействие, подобно на това на ръчния лазер.

— Високочестотни микровълни, използвани по гореописания начин. Командването за специални операции на САЩ вече разполагат с това средство във вид на портативно микровълново оръжие.^[16] Както заявява Майрън Л. Уолбаршт, офталмолог и специалист по лазерните оръжия от университета „Дюк“ „Специалните части на САЩ могат без шум да прекъснат комуникациите на врага, но и да изпържат вътрешните им органи.“^[17]

— Друг кандидат е „Инфразвук“ с акустични лъчи. Заедно със „Сайънтифик апликейшънс енд рисърч асоушиитс“ (САРА) от Хънтингтън, Калифорния, ЦИРПВ и Лаборатории Лос Аламос са се занимавали сериозно с „разработването на свръхмощно МНЧ акустично-лъчево оръжие.“ Също така са търсили начини за изстрелване на непречупващи се (т.е. непроникващи) високочестотни акустични куршуми. Някои правителства вече са използвали инфразвук като средство за борба с безредиците, например във Франция. Учените на ЦИРПВ се стремят да стигнат по-далеч, като разработят методи за използване на импулсни химически лазери. Те биха могли да изстрелват „гореща плазма под налягане високо във въздуха пред повърхността на обекта, създавайки взривна вълна, която би оказала променливо, но контролируемо въздействие върху материалната част и личния състав“.

— Звукът с много ниска честота (20–35 Khz) или нискочестотните РЧ модулации могат да причинят гадене, повръщане и коремни болки. „Някои много нискочестотни звукови генератори в определен честотен обхват могат да причинят увреждане на човешките органи, а при по-високи нива, да изронят мазилката по сградите.“^[18]

През 1978 година ЦРУ има подобна програма, наречена Операция „Пик“, която е включвала отразяване на радио- или микровълнови сигнали в йоносферата, очевидно с цел засягане умствените функции на хората от набелязаните територии, включително източноевропейски ядрени инсталации.^[19]

Цялата концепция за несмъртоносните оръжия е буквално една кутия на Пандора с неизвестни последици. Главните хора, които стоят зад тази идея, са полк. Александър. Роден в Ню Йорк през 1937 година, той прекарва част от кариерата си като командващ на Зелените барети във Виетнам, превеждал е камбоджански наемници зад вражеските линии и е участвал в някои тайни операции, включително „Феникс“.^[20] Понастоящем е директор на програмите за разработване на несмъртоносни оръжия в Национални лаборатории Лос Аламос. През 1980 година е награден със званието доктор на природните науки от Университета Уолдън^[21] и отдавна се интересува от странични теми. През 1971 година, докато служи като капитан на пехотата в казарми Шофийлд, Хонолулу, той се гмурка близо до островите Бимини, за да търси изгубения континент Атлантида. Бил е официален представител на организацията за контрол върху съзнанието „Силва“, която провежда курсове по целия свят, и е изнасял лекции по темата „Предкатаклистични цивилизации“^[22] Александър е и бивш председател и член на управителния съвет на Международната асоциация за изследване преживяванията на прага на смъртта и заедно с бившата си съпруга Джан Нортъп е помагал на д-р К. Б. Скот да провежда ППС експерименти с делфини.^[23]

Пенсионираният генерал-майор Албърт Н. Стъбълбайн (бивш директор на Управлението за разузнаване и сигурност на СВ) и Александър са заедно в съвета на компанията за „виждане на разстояние“, наречена Пси-Тех. В компанията работят и майор Ед Деймс (бивш офицер от РУМО), майор Дейвид Морхаус (бивш офицер от 82-ра Въздушнодесантна дивизия) и Рон Блекбърн (бивш изследовател на микровълните и специалист от Военновъздушна база Къртланд). Пси-Тех получава няколко правителствени поръчки. Например по време на Войната в Залива Министерството на отбраната поисква от тях да използват ВР, за да открият обектите, където Саддам държи ракетите си „Скъд“. През 1992 година ФБР потърсва помощта на Пси-Тех за откриване на отвлечения директор на „Ексон“.^[24]

Със съавтори майор Ричард Гролър и Джанет Морис през 1990 година Александър публикува „Предимството на воина“.^[25] В книгата се описват подробно различни неконвенционални методи, които биха позволили на практикуващия ги да придобие „човешко съвършенство и оптимално справяне със задачите“, и следователно да се превърне в „непобедим воин“.^[26] Целта на книгата според авторите е „да се отключи вратата към необикновените човешки способности, които всеки от нас притежава. За да направим това, ние, подобно на правителствата по света, трябва да погледнем поновому на нетрадиционните методи за променяне на реалността. Трябва да накараме хората да осъзнаят силата на индивидуалната система тяло-ум — силата да манипулираме реалността. Трябва отново да поемем контрола върху своето минало, настояще и най-вече бъдеще.“^[27]

Александър е приятел на вицепрезидента на Клинтън Ал Гор. Отношенията им датират от 1983 година, когато Гор е участвал в проекта на Александър за невролингвистично програмиране (НЛП). Предоставените документи показват, че НЛП „представи пред избрани генерали и висши изпълнителски кадри“^[28] набор от техники за променяне на поведенческите модели.^[29] Сред първите генерали, преминали курса, е генерал-лейтенант Максуел Търман, който по-късно получи четвъртата си звезда и стана заместник началник-щаб на СВ и командващ на Южното командване.^[30] Сред другите висши участници са Том Дауни и Стъбълбайн. Една от любимите програми на Александър през 1983 година е проектът „Джедай“, чието име е взаимствано от филма „Междузвездни войни“.^[31] Казано с типичния им неразбираем жаргон, целта на проекта е да търси и „конструира преподаваеми модели за поведенческо/физическо съвършенство с помощта на неконвенционални средства.“^[32] По думите на Александър идеята е дошла от невролингвистичното програмиране. С помощта на приятели като Стъбълбайн, който по онова време е началник на Управлението за разузнаване и сигурност на СВ, той успява да намери субсидии за „Джедай“. Но всъщност концепцията не е толкова нова, колкото Александър се опитва да я представи.

Оригиналната идея, а именно да се покаже как с помощта на НЛП умения „човешката воля и концентрация влияят върху представянето повече от всеки друг фактор“^[33], е рожба на трима души независимо един от друг — Фриц Ериксон, гещалт-терапевт; Вирджиния Сейтър, семеен терапевт, и Ерик Ериксон, хипнотизатор.^[34]

Джанет Морис, съавтор на „Предимството на воина“, е друг бележит експерт в тази област. Освен научен директор на Американския съвет за глобални стратегии, тя е най-известна като писател фантаст и е член на Нюйоркската академия на науките от 1980 година, както и член на Асоциацията за електронна отбрана. Морис е посветена в японското изкуство на биоенергетиката йо-ре, член е на индонезийското братство Субуд и е завършила курса по метода Силва за контрол върху съзнанието.

Тя провежда експерименти с виждане на разстояние от 15 години и работи върху изследователски проект за въздействието на ума върху компютърните системи.

Морис ми разказа^[35] как Александър участвал в проекти за контрол върху съзнанието и психотроника в Национални лаборатории Лос Аламос. Той и неговият екип работели заедно с д-р Игор Смирнов, психолог от Московския институт по психокорелации. Тамошните учени били поканени в САЩ, след като през 1991 година Морис посетила Русия, където й показали техники, разработени от руската катедра по психокоригиране към Московската академия на науките.

Руснаците твърдели, че са способни да анализират електронно човешкото съзнание, за да му повлияят външно. След това му предавали подсъзнателна команда, използвайки ключови думи на фона на „бял шум“ или музика.^[36] С помощта на ултразвуков МНЧ тип предаване, акустичното психокоригиращо послание минавало по костите. Антифоните не успявали по никакъв начин да го заглушат. По думите на руснаците, подсъзнателните послания подминавали съзнателното ниво и започвали да действат почти незабавно.

К. Б. Скот Джоунс, бивш асистент на сенатор Клейрборн Пел (демократ, Роуд Айлънд), е бил член на Военноморското разузнаване на САЩ в продължение на 15 години, както и помощник военноморско аташе в Ню Делхи, Индия, през 60-те години на XX в. Джоунс е информирал Научно-консултативната комисия на президента и е свидетелствал пред комисии на Сената и Камарата на представителите по разузнавателни въпроси. След флота той „работи в научно-развойната общност от частния сектор, участваща във финансирани от правителството на САЩ проекти за Управлението по ядреното оръжие към МО (УЯОМО) и Управлението за разузнаване и сигурност на СВ.“ Известно време е бил директор на Рокфелеровите фондации и председател на Американското дружество за психоизследвания.^[37]

Джоунс е член на АВИАРИ, група офицери от разузнаването в сянка и МО, както и учени. Тяхната задача е да дискредитират всяка сериозно изследване в областта на НЛО. Всеки член на АВИАРИ носи име на птица. Името на Джоунс е ФАЛКОН^[38].

Един от техните агенти е НЛО изследователят Уилям Мур, който е представен на Александър от Скот Джоунс на едно парти през 1987 година. Мур казва пред публиката на конференцията, организирана от МУФОН (Мрежата за взаимопомощ по въпросите на НЛО), основана на 1 юли 1989 година в Лас Вегас, че висши членове на АВИАРИ са му обещали вътрешна информация в замяна на неговото „покорство“ и съдействие. Той помага за пропагандирането и разпространяването на дезинформация, подавана му от различни членове. Освен това казва, че са му възложили да насочи усилията си към д-р Пол Беневиц, експерт по електроника.

Докторът бил събрал доста видеоленти с НЛО, както и записи на електронни сигнали от необяснените събития над оръжейни складове Менцано на военновъздушна база Къртланд, Ню Мексико, през 1980 година. В резултат от атаката на АВИАРИ, придружена с няколко тайни влизания с взлом и психически натиск, Беневиц свършва в психиатрична болница.

Преди няколко години, преди да разкрия двама от членовете на АВИАРИ^[39], бях посетен от други двама (УТРИНЕН ГЪЛЪБ и ЯСТРЕБ), които бяха пропътували целия път до Великобритания, за да ми предадат едно тайно послание от високо място. В него се казваше, че ме съветват да прекратя работата си по темата. Отхвърлих предложението. Веднага след като публикувах изложението си, Александър призна, че наистина е член на АВИАРИ, под името ПИНГВИН. Точността на моята информация беше потвърдена и от още един член, Рон Пандолфи, известен под името ПЕЛИКАН. Той има докторат по физика и работи в сектор „Ракети и снаряди“ към канцеларията на заместник-директора по наука и техника на ЦРУ. Така че ролята на Александър е двойствена — макар и бележит експерт по несмъртоносни оръжия, той като че ли проявява особено желание да отклони вниманието от по-секретната работа на своите сътрудници.

В своята книга „Някъде там“^[40] журналистът от „Ню Йорк Таймс“ Хауърд Блум споменава за „една група, работеща върху НЛО“ в рамките на Разузнавателното управление към МО. Въпреки нееднократните отричания на РУМО^[41], съществуването на тази работна група ми беше потвърдено от не един член на самата група, включително независим източник от Разузнавателното управление на ВМС.

Групата се състои главно от висши членове на АВИАРИ: д-р Кристофър Грийн (СОЙКА), от ЦРУ^[42]; Харолд Путоф (БУХАЛ), бивш служител на АНС; д-р Джак Верона (ГАРВАН). (МО е един от инициаторите на проекта „Спяща красавица“ на РУМО, чиято цел е постигане на бойно превъзходство с помощта на променящи съзнанието електромагнитни оръжия.)

Постът на Александър, а именно ръководител програма „Нови мисии на конвенционалните отбранителни технологии“, Национални лаборатории Лос Аламос, му дава много власт. Един от проектите, към които проявява особен интерес, е НАДЕЖДНОСТ (на МО), „който насърчава търсенето на всички възможни източници на съществуващи и зараждащи се технологии, преди да се започне вътрешната разработка на нова технология“^[43]. Понякога участие в проекта имат контрагенти на МО като „Макдонъл Дъглас Аероспейс“.

Разполагам с няколко доклада, някои от които изготвени преди пристигането му в Лос Аламос, когато е работел в разузнаването на СВ. Тези доклади показват силния интерес на Александър към всякакви екзотични теми — НЛО, ЕСВ, психотроника, антигравитационни устройства, експерименти с преживявания на прага на смъртта, способи за водене на психологическа война и несмъртоносни оръжия.

Джон Александър използва натрупаната от него информация, за да разработва психотронни, психологически и влияещи върху съзнанието оръжия. Той започва да разсъждава за несмъртоносните оръжия преди десет години в доклада си „Новото бойно поле — съзнанието“. Очевидно му се иска да стане „велик магистър“. Ако това някога стане, лошо ни се пише на нас, обикновените смъртни.