Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Марсианские рассказы, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Разпознаване и корекция
gogo_mir (2011)
Източник
kosmos.pass.as

Разказът е публикуван в списание „Космос“, брой 7 от 1976 г.

 

 

Издание:

Автор: Пиер Гамара; Валери Циганов; Андрей Балабуха

Заглавие: Фантастично читалище: Списание „Космос“, 1976 г.

Преводач: Александър Димитров; Русалина Попова; Цвета Пеева; Стефка Христова; Невяна Кънчева; Силвия Борисова

Година на превод: 1976

Език, от който е преведено: руски; английски; френски; полски

Издател: Фантастично читалище

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: сборник разкази

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7047

История

  1. — Добавяне

Самотният вятър

Той полегна за минутка сред пясъчните дюни, ласкаво се притисна към загладените им склонове и като си отдъхна, полетя нататък. Денем кръжеше над планетата в слабите слънчеви лъчи, а нощем при леката светлина на двете й луни. Прелиташе над полюсите, вдигаше облаци сняг, връщаше се при екватора и печално виеше сред пустите домове, сякаш търсеше някого.

Не знаеше, че никога вече няма да играе с гъстите коси на младите марсианки, закачливо да докосва полите на широките им празнични дрехи. Той беше просто един вятър и за него хората, дошли на планетата, по нищо не се отличаваха от предишните й обитатели; струваше му се, че всичко си върви постарому.

Но за хората той беше прекалено сух и бръснещ; те се криеха от него в своите метални къщи, а ако излезеха на улицата, обличаха скафандри. Марсианците никога не правеха така. Те го поемаха с пълни гърди, ловяха го с разперени ръце и радостно се смееха, когато галеше лицата им. Хората бяха съвсем други и понякога, когато вятърът се усилваше, се страхуваха от него.

Но той беше просто един вятър и не им се сърдеше. За него светът си беше останал същият. Той кръжеше над полюсите, връщаше се при екватора, дръзко прелиташе над безлюдните улици на градовете и му беше все едно.

Той даже не подозираше колко е самотен.

 

 

— Аз говоря за общите принципи — каза Петровски.

— Има ли някакво значение!

— Има — каза Петровски. — И на мен вече са ми ясни някои от тези принципи. Най-важният от тях е крайна предпазливост и уважение към безжизнените, според нас, планети. И още: трябва да се опитаме да си представим какъв живот би могъл да се породи в дадените условия, не непременно да прилича на този, който ни е известен на Земята, по-скоро обратното. Същественото е колкото се може повече да се откъснем от привичните си представи.