Бевърли Бартън
Белези по сърцето (18)

17.

Лейн обви ръце около тялото си и разтърка с длани голите си рамене. Дори и през август край реката беше хладно толкова рано сутринта. Защо не се бе сетила да се наметне с халата? А и какво изобщо правеше тук? Бягаш, защото си уплашена до смърт. Опитваш се да избягаш от съня. Но това беше само един сън. Не беше реалност. А в момента единствено реалната действителност можеше да я нарани.

Сънят обаче много лесно можеше да се превърне в реалност. Само една нейна дума и Джони Мак щеше да й стане любовник. Лейн не беше сляпа и забелязваше начина, по който я гледаше. Той я желаеше. Желаеше я така, както навярно бе пожелавал безброй други жени през годините. Тя можеше да отстъпи, можеше да му се отдаде, но дали би могла да се примири с факта, че за него не е нещо специално, че не е единствената жена на земята, орисана да укроти звяра в него? Такива бяха глупавите й фантазии на младини. Но сега вече бе станала по-зряла и по-мъдра. Някога го обичаше с цялата си душа, а той я уважаваше и ценеше приятелството й. Това обаче бе останало в миналото. Какво ги свързваше сега? Недоверието. Подозренията. Едно дете, на което и двамата отчаяно искаха да помогнат. И една първична страст, която влияеше върху всички останали аспекти от взаимоотношенията им.

Лейн никога преди не бе познала такава страст, не бе изпитвала силното желание, което я измъчваше денем и нощем. В началото на брака си се бе опитала да обикне Кент, опитала се бе да изпита наслада от физическия контакт между двамата. Неговият егоизъм обаче и себичното му желание да изтръгне Джони Мак от сърцето й бяха издигнали стена помежду им. А с годините жестокостта на Кент успя да унищожи и слабата привързаност, която някога бе изпитвала към него.

Какво ли би изпитала, ако можеше да се люби с мъжа, когото истински желаеше? Дори и да си даваше сметка, че не би могла да очаква нещо повече от една краткотрайна връзка с него, тя се питаше дали не си струваше да изгуби сърцето си отново, само за да получи единствения мъж, когото винаги бе желала.

Небето на изток започна да просветлява и тя си помисли за родилните болки, които съвсем скоро щяха да дадат живот на новия ден. Лунният сърп бавно избледня, сякаш се готвеше за последен поклон, преди да напусне звездната сцена. Неспирният, примамлив ромон на реката отекваше в смълчаното утро, а сутрешният ветрец браздеше водната повърхност и образуваше малки, къдрави вълнички.

Лейн се изправи и стъпи с босите си крака на студената и росна трева. И тогава го видя. Силуетът на висок мъж. Тя ахна, а след това се успокои, осъзнала, че е Джони Мак. Облекчението й обаче не продължи дълго. Дори и в полумрака Лейн можеше да забележи копнежа и решимостта, струящи от черните му очи. Веднага разбра защо я бе последвал. Не бе тръгнал след нея, за да разговарят за убийството на Кент. Или пък за Уил. Не беше тук, за да я увери за пореден път, че се бе върнал в Ноубълс Кросинг, за да й помогне.

Той продължи да се приближава, а лъчите на залязващата луна разкриваха все по-ясно стройната му, широкоплещеста фигура. По всичко личеше, че се бе измъкнал от леглото много набързо. Косата му беше разрошена, а ризата му — разкопчана. Цялото му същество излъчваше неподправена мъжественост и сила.

Лейн стоеше като замръзнала, подобно на елен, уловен в светлината на фаровете, неспособен да избяга от грозящата го опасност. Душата й се раздираше от противоречиви емоции, страхът й се бореше със силното желание и копнежа по този мъж. Рационалната част от съзнанието й, й подсказваше, че трябва да бяга, но тялото й я умоляваше да остане, да отвори сърцето си и да приеме неизбежното.

— Лейн. — Произнесе името й с неизразима нежност и обич.

— Не, не можем. — Тя колебливо отстъпи назад.

— Напротив, можем. — Той тръгна към нея, но след това рязко спря, забелязал, че Лейн продължава да отстъпва назад, а силуетът й бавно изчезва зад завесата от надвисналите към земята върбови клони.

— Ти не разбираш. — Когато гърбът й се блъсна в ствола на върбата, който блокираше напълно пътя й за бягство, Лейн се поспря, за да успокои накъсаното си, ускорено дишане. Беше се озовала в капан. От едната й страна беше дървото. От другата — Джони Мак, който бързо скъсяваше разстоянието помежду им. А отчаяното желание, разкъсващо душата й, само правеше капана още по-здрав.

— Накарай ме да разбера. — Той подпря едната си ръка на дънера на дървото, разперил пръсти над главата й.

Беше близо. Прекалено близо. Тя затвори очи, за да не гледа право в него. Как би могла да му каже истината за брака си с Кент? Страхливка, сгълча се Лейн. Рано или късно ще трябва да му кажеш колко глупава и наивна беше в онези години. Ще трябва да му разкажеш, че преди да извоюваш отново свободата си, се бе превърнала в достойна за съжаление, слаба и напълно безпомощна жена.

— Когато се омъжих за Кент бях девствена. — Тя отвори очи и погледна изражението на Джони Мак. Той се намръщи сякаш му бе причинила силна болка, а след това преглътна мъчително. — Винаги си бях мечтала, че ти ще си първият мъж, който ще ме люби.

— Така трябваше да бъде. — Той вдигна другата си ръка и докосна лицето й. Нежно. Колебливо. Сякаш се боеше, че тя ще го отблъсне и ще побегне. — Не можеш да си представиш дори колко силно желаех да съм първият мъж в живота ти.

— Нищо не се получи между мен и Кент. Още от самото начало. А по-късно… — Лейн дълбоко пое въздух, опитвайки се да почерпи сили от решимостта, която винаги бе носила в душата си. — Уил беше съвсем малко дете, когато престанах да споделям леглото на Кент. Двамата общувахме интимно само в случаите, когато той… когато той се налагаше със сила.

— Да не би да ми казваш, че те е изнасилвал? — Ръката на Джони Мак се сви в здрав юмрук и той я отдръпна от лицето на Лейн.

— Да, принуждаваше ме да правя секс с него. Неведнъж. И всеки път ми повтаряше, че е достатъчно просто да се престоря, че се любя с теб, защото той винаги бе подозирал, че правя точно това. Не съм казвала на никого за бруталните изнасилвания, на които ме подлагаше Кент. Единствената, която знае за тях, е Лили Мей, но аз не съм й казвала нищо. Тя сама се досети каква е истината. И се закле, че ще го принуди да спре завинаги, ако разбере, че ме е докоснал отново. — Лейн се отдръпна от дървото и от Джони Мак и се затича към водата.

— Лейн! — Джони Мак я последва, но не направи опит да я докосне, когато тя се спря и се обърна към него.

Небето на изток се обагри от пастелните цветове на изгряващото утро. Само след няколко часа хладният нощен въздух щеше да отстъпи пред жарката слънчева светлина и задушната влага на горещия августовски ден. Но тук, край реката, температурите бяха винаги с няколко градуса по-ниски благодарение на хладния ветрец, който вееше от водата.

Лейн се взираше в Джони Мак, но имаше чувството, че гледа право през него и се вглежда в миналото — в годините, пред които беше съпруга на Кент Грейъм. Годините, в които се бе оставила на милостта му и изпитваше толкова силен срам, че не смееше да сподели дори с родителите си в какъв кошмар се бе превърнал бракът й.

— След третото изнасилване му заявих, че ще го убия, ако отново се приближи до мен. — Лейн въздъхна дълбоко. — Купих си пистолет. А ти знаеш, че винаги съм мразила оръжията. След това го заплаших с развод. И възнамерявах да изпълня заканата си. Но точно тогава татко загина при автомобилна катастрофа и през последвалите почти две години трябваше изцяло да поема грижите по майка ми. А и Уил все още обичаше Кент. Затова продължихме да живеем заедно, но през повечето време всеки живееше собствения си живот. И за двама ни така беше по-лесно.

— Как си могла да продължиш да живееш с него след всичко, което ти е причинил?

Упрек ли долавяше в гласа на Джони Мак? Да не би да я кореше, че не се бе развела с Кент по-рано? Сега, връщайки се назад във времето, Лейн си даваше сметка, че е трябвало много по-рано да сложи край на този брак. Но по онова време тя вярваше, че постъпва по най-правилния начин.

— Останах съпруга на Кент, докато Уил стана почти на десет години и тогава най-сетне проумях, че един развод ще причини на детето много по-малко страдания, отколкото съвместния ни живот с Кент. По онова време пиянството на Кент бе станало толкова ужасно, че дори и мис Едит се съгласи, че Уил ще се чувства по-добре, ако живее само с мен. След развода тя продължи да плаща на Уил издръжката, която Кент трябваше да му осигури.

— Всичко, което си направила през изминалите петнадесет години, е било заради Уил, нали? — Джони Мак поклати глава, сякаш се опитваше да отрече очевидното. — Защото е мой син.

— Да, обикнах го още преди да се роди, защото беше твое дете. Но той стана и мой в мига, в който за пръв път го взех на ръце и го притиснах към себе си.

— Той трябваше да е наш син.

Лейн кимна.

— Да, трябваше. Но и сега, по някакъв странен и необясним начин, той пак е наш.

— Лейн, нима не разбираш, че двамата с теб трябваше да сме заедно тогава, преди всичките тези години. А също и сега, в този момент.

Той се присегна към нея, но тя вдигна и двете си ръце, за да го възпре.

— От толкова много години си мечтая за теб и си представям как ме любиш. Още от четиринадесетгодишната си възраст. Дори и след като напусна града, а аз се омъжих за Кент, ти остана единственият мъж в сърцето ми.

— Тогава трябваше да те взема със себе си…

— Но не го направи. И всеки път, когато Кент ме докосваше, аз си мислех за теб. С времето цялата любов, която изпитвах към теб, се превърна в омраза.

Той се вгледа в нея, а очите му се разшириха от изумление.

— Ти не ме мразиш, Лейн. Господи, скъпа, не би могла наистина да ме мразиш.

— Мразех те, защото ме изостави. Мразех те, защото бе направил дете на Шарън. Мразех те, защото заради теб се наложи да се омъжа за Кент. Мразех те и защото така и не ми се обади нито веднъж, нито веднъж не ми писа. — Лейн вдигна малките си юмруци и започна да удря с тях по гърдите на Джони Мак. По лицето й се стичаха сълзи, капеха по носа й, влизаха в устата й. — Мразех те, защото… — Тя преглътна риданията си и продължи да го налага, но ръцете й се движеха все по-бавно, а плачът й ставаше все по-силен и по-силен. — … защото те обичах толкова много, а ти не пожела да се върнеш и да ме вземеш при себе си.

Лейн потрепери, когато ръцете на Джони Мак обгърнаха тялото й. Той я привлече към себе си — бавно, внимателно, с неизразима нежност. Сведе глава и притисна устни към слепоочието й и в този момент тя сякаш се прекърши, тялото й се отпусна и се притисна към неговото. Цялото й същество копнееше за утеха и любов и тя се предаде на слабостта си, позволи си да бъде жена, раздирана от желанието си да притежава един мъж. Нейният мъж. Дори и този момент на близост да не се повтори никога повече, в този ранен час той беше неин. Само неин.

По-късно може би щеше да се разкайва за отстъпчивостта си. Но, независимо от всичките й съмнения и страхове, тя бе готова да рискува всичко, за да принадлежи поне за малко на Джони Мак. Когато устните му погалиха лицето й — ласкаво, нежно, — в тялото й се надигна мощна гореща вълна. Топлината я сгря като жаркото лятно слънце. Влага окъпа най-съкровеното кътче на женствеността й, докато тялото й се подготвяше да предстоящия любовен акт. Усети напрежение между краката си, почувства болка, каквато не бе познала до този момент.

Джони Мак целуна клепачите, носа й, бузите, брадичката и най-накрая спря устни върху нейните. Нежната ласка на меките му, потрепващи като крилца на пеперуда устни извика сълзи в очите й.

— Никога не бих те принудил насила — тихо прошепна той, без да откъсва устни от нейните. — Искам да те любя. Искам го така, както не съм искал нищо друго на този свят. Ще ми позволиш ли, Лейн? Ще ми позволиш ли да те обичам? — Зарови големите си пръсти в косата й и я дръпна силно, предявявайки правата си върху нея с увереност, която напълно противоречеше на пламенно поисканото позволение.

— Може да те разочаровам — прошепна му Лейн.

Истината бе, че никога не бе изпитала наслада от секса с Кент и често се бе питала дали и тя не носи част от вината за това. Може би беше една от онези жени, които не могат… Но с Джони Мак всичко щеше да бъде различно, нали?

Хванал лицето й в ръце, той се взря дълбоко в очите й.

— Вярваш ли ми, че няма да те нараня? Ще ми се отдадеш ли? Ще ми позволиш да те любя така, както искам?

Тя рязко пое дъх.

— Да. — Гласът й потрепери.

— Тогава няма от какво да се притесняваш, скъпа. Няма да ме разочароваш. Не би могла.

Целувката му започна със съблазнителни, ласкави докосвания с език. Когато тя отвърна на милувката, Джони Мак задълбочи целувката и завладя устата й със своята. Влажна. Топла. Властна. А когато Лейн въздъхна, той пъхна език в устата й и тя потъна в неописуемото удоволствие, което й достави интимният танц на езика му. И докато Лейн все още трепереше от страстната целувка, Джони Мак плъзна устни надолу по шията й и намери гърдите й. Устните му се сключиха около едното й зърно. Краката на Лейн се подкосиха.

— Искам да те видя — изрече той с предрезгавял от възбудата глас.

И без да чака разрешението й, пъхна палци под тънките презрамки, изхлузи ги надолу по ръцете й и свлече нощницата до кръста й. После насочи поглед към тялото й. Лейн се изчерви. Дали изглеждаше красива в очите му? Дали нямаше да остане разочарован?

Той рязко си пое дъх и изстена.

— В онези години непрекъснато се питах как ли изглеждат гърдите ти. Когато бяхме заедно се опитвах да не ги зяпам, но те бяха толкова сочни и съвършени, че едва се сдържах да не ги докосна.

Той повдигна гърдите й с ръце сякаш се опитваше да ги претегли, а след това докосна зърната с възглавничките на палците си. Лейн проплака, разтърсена от силната страст, запалила тялото й. Не знаеше колко още може да изтърпи. Той просто я бе целунал веднъж и бе погалил гърдите й, а тя вече щеше да се пръсне от обхваналата я възбуда.

Джони Мак сведе глава, за да поеме едното възбудено и твърдо зърно в устата си и едновременно с това пъхна ръка под нощницата й и погали плътта на бедрото й. Когато Лейн отметна глава назад и изплака от удоволствието, причинено й от устните му, които измъчваха с ласките си ту едната, ту другата й гърда, той стисна задника й с двете си ръце, повдигна я нагоре и я притисна към възбудения си пенис. Тънката материя на нощницата й по никакъв начин не можеше да възпре мъжествения натиск на твърдия като стомана член, изпънал до пръсване грубия плат на дънките му.

Преди Лейн да си даде сметка какво предстои, Джони Мак смъкна нощницата й надолу. Тя се свлече на земята и се насъбра около глезените й. Отдалеч приличаше на разтопен лимонен мус. Джони Мак я придърпа по-близо до себе си, пъхна едната си ръка помежду им и погали плоския й корем. Тя се хвана за раменете му, за да запази равновесие. И добре че го направи, защото в следващия миг ръката му се спусна надолу. Пръстите му проникнаха през меките косъмчета на венериния й хълм и продължиха да търсят и да изследват, опитвайки се да открият входа към женствеността й. Когато пъхна двата си пръста дълбоко в тялото й, а с палец продължи да я масажира ласкаво и нежно, бедрата й се затвориха около ръката му и не й позволиха да помръдне назад. Напрежението в тялото й ставаше все по-силно и по-силно.

— Не можеш дори да си представиш колко силно исках да направя това, когато ти беше шестнадесетгодишна и аз за пръв път забелязах, че вече не си дете — довери й той. — Винаги съм искал само теб, Лейн. Теб и никоя друга. Единствената жена, която знаех, че никога няма да имам. Жената, за която не бях достатъчно добър.

— О, Джони Мак, защо никога не ми каза какво изпитваш към мен? Аз си мислех, че просто не ме желаеш.

— Желаех те повече от всичко на света. Винаги съм те желал.

И сякаш изчерпал търпението си до край, той я вдигна във въздуха.

— Лодката на баща ти все още ли е в хангара?

— Не, продадох я — задъхано отвърна тя. — Преди повече от година.

Стиснал я здраво в прегръдките си, той отново се наведе към нея и устните им се сляха в жарка, изпепеляваща целувка. А когато най-сетне се отдръпна от нея и й позволи да си поеме дъх, Джони Мак заговори отново:

— Не мога да си спомня колко пъти през изминалите петнадесет години съм си представял как те любя в лодката. Това беше най-съкровената ми мечта в ония години, когато двамата с теб прекарвахме толкова много време край реката.

— Искаш да кажеш, че през тези години си мислил за мен?

Дали не я лъжеше? Дали не й казваше онова, което знаеше, че иска да чуе? Или наистина бе мислил и копнял за нея?

— Лейн, ти наистина не разбираш, нали?

— Какво искаш да кажеш?

Без да си направи труда да отговори на въпроса й, той я занесе под най-близката върба и я положи на земята. Тревата под нея беше росна и студена, но тя като че ли изобщо не забеляза това. Не можеше да мисли за такива неща в момент, в който Джони Мак притискаше тяло към нейното. Предницата на разкопчаната му риза докосна бедрата й, грубият плат на дънките му одра нежната й кожа. Едва в този момент Лейн си даде сметка, че е напълно гола. Но не и той.

— Ти беше моята фантазия, моят неизживян блян — призна й Джони Мак, а пламналите му от желание очи изпиваха със страстта си гърдите и лицето й. — Ти беше всичко, което желаех, макар да знаех, че никога няма да те имам. Ти беше прекалено добра за мен и аз си давах сметка за това. Въпреки това обаче исках да стана по-добър, за да бъда достоен за теб.

— Не мога да повярвам, че си изпитвал такива чувства към мен. — Сърцето й биеше като обезумяло. В душата й се надигаше радост, премесена със съжаление и страх и всичките тези противоречиви чувства се възпламеняваха в сърцето й подобно на фойерверки в нощното небе.

— С годините спечелих пари и заживях в Хюстън като почтен човек, но не преставах да мисля за теб. Представях си те щастливо омъжена за някакъв невероятен мъж, мислех си, че си майка на две или три деца. Нито за миг не ми хрумна, че би могла да се омъжиш за Кент. — Джони Мак се вгледа в очите й. — Не се върнах при теб, защото смятах, че без мен ще ти е по-добре.

Лейн нежно плъзна ръка по наболата брада на лицето му.

— Ти също беше най-съкровената ми фантазия. Знаех, че си ощастливил не една жена в града и се раздирах от ревност и завист. Отчаяно ми се искаше да разбера как бих се почувствала, ако можех да стана една от многото ти жени. — Надигна се едва-едва, за да докосне с тяло гърдите му, обви ръце около врата му и го притегли надолу към себе си. — Мечтаех си, че аз ще съм жената, която обичаш истински. Исках да бъдеш само мой. Завинаги.

Той сграбчи ръката й, свали я от лицето си я плъзна надолу по тялото си. Лейн разбра какво ще последва още преди ръката й да се спре на огромната издутина, скрита под дънките му.

— Ако наистина ме искаш, Лейн, вземи ме. Още сега.

Очите му искряха като черни диаманти, изражението на лицето му красноречиво разкриваше изпепеляващата страст, която бушуваше в душата му. Беше огромен, тъмен и опасно привлекателен мъж. Но въпреки това чакаше нея. Изпитваше непреодолимо желание да я има, но й остави свободата тя да предприеме следващия ход.

Лейн разкопча ципа му с несигурните си пръсти и ахна, усетила в ръката си огромния му, възбуден до краен предел пенис. Без да се поколебае нито за миг, тя го погали нежно и обви пръсти около него.

— Искам те, Джони Мак. Винаги съм те искала.