Даниел Стийл
Без драскотина (15)

Глава 15

Всяко чудо за три дни. Докато септември се изтърколи, таблоидите започнаха да губят интерес към историята на Мади и нейната дъщеря. На два-три пъти репортери атакуваха ресторанта в Мемфис, където работеше Лизи, но шефът й се оказа свестен човек и я скри в задната стая, докато си отидоха и престанаха да я безпокоят. За Мади беше по-трудно, защото тя бе непрекъснато на показ и имаше повече проблеми с избягването на репортерите. По настояване на Джак, не даваше никакви интервюта, нито правеше коментари. Друга снимка, освен онази пред театъра, не се появи на бял свят. Мади нито отрече, нито потвърди официално, че Лизи е нейна дъщеря. Въпреки че искаше да разкаже на целия свят колко е горда от нея и колко се вълнува, че Лизи я обича. Не го направи заради Джак.

С Лизи постигнаха съгласие, че за известно време Лизи няма да идва във Вашингтон, но Мади продължаваше да й търси апартамент в Джорджтаун, както и място в университета, а и Бил правеше каквото може, за да им помогне. Лизи беше благодатно протеже. Имаше отлични оценки и чудесни препоръки от учителите си в Мемфис.

 

 

Комисията на първата дама се събра отново и Бил беше щастлив да срещне Мади. Изглеждаше уморена и напрегната. Атаката на таблоидите бе дала своето отражение, а и Джак продължаваше да й създава проблеми. Беше сърдит заради рейтинга и не преставаше да твърди, че причина за това бил скандалът около незаконната й дъщеря. Но Бил знаеше това от ежедневните им разговори с Мади. Онова, което не знаеше и в което не беше сигурен, бе дали тя някога изобщо ще напусне съпруга си. Мади бе престанала да говори за това и очевидно обвиняваше себе си за повечето от проблемите, които имаха вкъщи.

Бил бе толкова разстроен от положението, в което бе Мади, че повика доктор Флауърс след една от срещите на Комисията и й разказа всичко, което знаеше. Тя обаче не му съобщи нищо ново, само се опита да го успокои.

— Повечето жени свикват с насилието — обясни психиатърката, заинтригувана както от интереса, който проявяваше, така и от реакцията му. Той изглежда се бе поболял от притеснение по Мади. — И това е най-хитрото, най-необяснимото нещо. Мъжете като Джак са много умели. Той я кара да се чувства отговорна за онова, което всъщност върши той, и представя себе си за жертва. А тя доброволно му позволява да го прави.

— Но какво мога да направя, за да й помогна?

— Да бъдем близо до нея. Да я изслушваме. Да изчакаме. Да й кажем честно как виждаме нещата и какво мислим. Ако тя иска да се чувства виновна, ще продължи да го прави. Трябва да намери сама пътя и да излезе от капана. Ти си направил всичко, което е по силите ти до момента.

Доктор Флауърс не му каза, че Мади й е споделила, как той всеки ден й се обажда по телефона и че цени особено много тяхното приятелство. Тя продължаваше да се чуди дали помежду им няма нещо повече от приятелство, но Мади я уверяваше, че в отношенията им няма дори и намек за нещо по-романтично или интимно. Психиатърката обаче не бе толкова сигурна в това. Но каквото и да беше, тя харесваше Бил и уважаваше както него, така и Мади.

— Просто се притеснявам, че в близките дни ще излее гнева си върху нея и ще прибегне до насилие.

— Той и сега я наранява — отвърна ясно докторката. — Но мъже като него невинаги използват юмруците си. Не мога да ти обещая сто процента, че Джак няма да ги използва. Мисля, че е достатъчно умен да не го прави. Обаче колкото повече усеща, че губи влиянието си над нея, че жертвата му се изплъзва, толкова по-зле ще става. Той никога няма да я пусне да си отиде доброволно.

Поговориха още известно време, но Бил не бе особено окуражен, когато се прибра вкъщи. Само веднъж в живота си се бе чувствал безпомощен и сега не преставаше да се чуди дали страховете му за опасността, в която се намира Мади, не произлизат от собствения му опит с жена му, когато бе отвлечена и убита. До онзи нещастен момент Бил не беше и сънувал, че може да се случи нещо толкова ужасно.

През следващата седмица той даде на Мади копие от ръкописа на книгата си.

Тя почти я бе преполовила по време на уикенда във Вирджиния и в очите й имаше сълзи, когато в стаята неочаквано влезе Джак.

— Какво по дяволите четеш, че така си се разциврила?

Времето беше дъждовно и Мади бе лежала цял следобед на дивана. Четеше и плачеше. Описанието на Бил как съпругата му е била отвлечена от терористите, дълбокият самоанализ на психическото му състояние, трогнаха сърцето й.

— Това е книгата на Бил Александър. Много добре е написана.

— О, виж ти! И защо, за бога, трябва да четеш боклуци от този род? Това момче е от губещия отбор, не го ли разбра? Пълен неудачник. Трудно ми е да повярвам, че може да напише нещо свястно. — Джак никак не понасяше Бил и открито го заявяваше. И сигурно щеше да го харесва още по-малко, ако подозираше колко много подкрепя Мади. Тя дори се чудеше дали тази неприязън не е породена от шестото му чувство.

— Много е интересна и вълнуваща.

Джак не й обърна повече внимание, но когато Мади потърси книгата вечерта, не можа да я намери и накрая го попита къде може да е.

— А, помислих си да ти спестя още една нощ, потопена в сълзи. Книгата е там, където й е мястото. На боклука.

— Изхвърлил си я? — Не можа да повярва Мади.

— Имаш да правиш много по-важни неща — нападна я той. — Ако вместо да четеш глупости, насочиш усилията си, където трябва, рейтингът ти ще се вдигне.

— Отлично знаеш, че си върша добре работата — отвърна Мади ядосано. В момента работеше върху скандал в ЦРУ и върху една история, свързана с подкупи в митническите власти. — Знаеш също така, че това не е проблем за мен.

— Може би си поостаряла, девойко. Нали знаеш, аудиторията не харесва жените над трийсет. — Винаги казваше нещо, с което да я подцени и обиди.

— Нямаш право да изхвърляш тази книга. Не бях я прочела. И освен това обещах да върна ръкописа — каза разстроено тя.

Джак изглеждаше абсолютно неангажиран. Очевидно не му пукаше за нейните чувства. Това бе още един израз на неуважение към нея и към Бил Александър. За щастие беше само копие, а не оригиналът.

— Не си губи времето, Мад.

Джак се качи в спалнята и когато тя го последва, правиха любов. Той отново бе станал груб. Сякаш я наказваше за грешките й. Не беше толкова брутален, че да го обвини направо, но когато му каза нещо в този дух, той отговори, че пак си въобразява разни неща. Опита се да я убеди колко внимателен е бил, но Мади знаеше по-добре. Познаваше го като петте си пръста.

 

 

Следващата седмица Брад обяви на всеослушание, че има проблеми с шоуто. Преди да отиде при Джак, говори с Мади. Беше осъзнал, че да си говорител не е лесна работа, дори с такъв компетентен колега като нея.

— Винаги съм мислел, че съм добър в ефир, но се оказа доста по-различно от това да свалиш знамето от дървото или от танка за две минути. — Той се усмихна печално и с известна доза съжаление. — Реших, че не ме бива за тази работа, не съм достатъчно сръчен. И за да бъда съвсем откровен с теб, ще ти кажа, че дори не ми е приятно да я върша. Нали човек трябва да прави само онова, което му доставя удоволствие?

Вече си бе намерил работа като кореспондент в Азия. Доколкото Мади можеше да прецени, нямаше търпение да замине за Сингапур. И въпреки че бе започнала да го харесва малко повече, тя почувства облекчение, че си отива. Но се чудеше каква ли ще бъде реакцията на Джак, когато научи за това решение.

Както и очакваше, Джак не направи никакъв коментар. На следващия ден излезе съобщение, че Брад напуска, но се е съгласил да остане на работа още една седмица. Бяха сключили временен договор за първите шест месеца, тъй като Брад не беше сигурен дали ще му хареса работата. Мади можеше да се закълне, че Джак никак не е очарован от решението на колегата й, но той не сподели нищо с нея. Всичко, което й каза бе, че това поставя още по-високи изисквания пред нея, докато намерят някого, който лесно ще се сработи с такъв труден партньор каквато била тя.

— Надявам се, че рейтингът ти няма да се срине съвсем — подметна той. Но страховете му бяха неоснователни и много бързо бяха опровергани. Вместо да падне, рейтингът на предаването мълниеносно се покачи и режисьорът дори предложи да продължат само с Мади и да не й търсят партньор. Джак обаче настояваше, че не е достатъчно силна да се справи сама и искаше с нея да има още един журналист. Това бе още един начин да я унижи, да натика самочувствието й в калта. Междувременно рейтингът на предаването достигна стойностите си отпреди уволнението на Грег и Мади беше щастлива, нищо че Джак не признаваше успеха й.

Въпреки огромното облекчение, което изпита, и доказателството за възможностите си, което получи, Мади все още се чувстваше потисната. Когато й се обаждаше по телефона, Бил усещаше в гласа й потиснатост. Доста дълго време се бе обвинявала за предаването. Липсваше й партньорството с Грег. Лизи също й липсваше. Мади не си даваше точна сметка какъв точно е проблемът, но сподели с Бил по телефона, че е в много лошо настроение и няма желание за нищо.

Настроението й значително се подобри, когато той й се обади, за да й съобщи, че е намерил място за Лизи в университета в Джорджтаун. Макар и да имаше отлични оценки и добри препоръки, това бе едно от най-популярните училища в страната и съществуваха известни затруднения. Бил бе използвал част от връзките и познатите си сред академичните среди. Мади бе силно развълнувана от новината. Тя сподели с Бил, че смята да наеме малък апартамент в Джорджтаун и така двете с Лизи ще могат да се виждат винаги, когато пожелаят. Беше ентусиазирана и му бе дълбоко благодарна за всичко.

— Почакай да видиш като й кажа! Милото ми момиченце! Ще се разплаче от радост!

— Не съм направил почти нищо — каза скромно Бил. — Тя наистина си го извоюва сама. Само побутнах някоя и друга вратичка. Но това нямаше да е възможно, ако тя не го заслужаваше.

— Ти си светец, Бил! — усмихна се щастливо Мади. Беше така потисната и унизена, когато трябваше да му обясни, как Джак е изхвърлил ръкописа му на боклука. Срамуваше се заради съпруга си и отвратителното му отношение, но не направи опит да го защити. Всъщност постъпката му нямаше оправдание.

Бил обаче никак не се впечатли и й изпрати друго копие, което тя дочете в редките моменти на отдих в офиса си, тайно от Джак. Беше свършила книгата точно преди един ден и сега поговориха върху нея. Мади смяташе, че ще има страхотен успех. Не само бе интелигентно написана, честна и искрена, но бе и изключително хуманна.

 

 

Този уикенд Мади има възможност да съобщи лично на Лизи добрите новини. Джак придружи до Лас Вегас група конгресмени и тя успя да вземе тайно от него самолет за Мемфис. Лизи я очакваше с нетърпение. Двете вечеряха заедно. Прекараха си чудесно. Кроиха планове за бъдещето и мечтаха. Мади обеща да й намери апартамент през декември, преди да започне вторият семестър в Джорджтаун. Лизи не можеше да повярва на щастието си.

— Не ми вземай нищо скъпо, мамо — каза тя със стеснителна усмивка. — Ако ще ходя по цял ден на училище, ще мога да работя само нощем и през уикендите и няма да ми стигат парите.

— И кога смяташ да си учиш уроците? — попита Мади загрижено. Наслаждаваше се на всяка минута, прекарана с дъщеря си. — Не можеш да работиш, ако искаш да имаш добри оценки, Лизи. Помисли за това.

Лизи си бе събрала достатъчно пари, за да изкара годината и дори половината следване, но все пак попита:

— Те не ми предлагат стипендия, нали?

— Те не, но аз ти предлагам. Не ставай глупава, Лизи. Времената се промениха. Вече си имаш майка. — Никой не печелеше повече от Мади Хънтър. Нейното предаване бе едно от най-високо платените в цялата страна. Имаше намерение да плаща за жилището и да поеме разходите й в колежа. За нея това не представляваше никакъв проблем. — Не очаквам да се издържаш сама. Заслужаваш малко отдих. Смятам, че си работила достатъчно.

Мади чувстваше, че трябва да свърши доста неща. Не можеше да поправи миналото, но можеше поне да осигури бъдещето на детето си.

— Не мога да позволя това. Ще ти върна всичко един ден, когато си стъпя на краката — обяви тържествено Лизи.

— Може да ме гледаш на стари години — разсмя се Мади, — като предана и благодарна дъщеря. — Истината бе, че те вече си принадлежаха и бяха предани една на друга. Бързо откриха, че споделят едни и същи виждания за живота, имат еднакви вкусове за дрехите и нещата, които харесват. Единственото, по което се различаваха, беше музиката. Но то бе обяснимо. Разликата в поколенията си казваше думата. Лизи си падаше по пънка и кънтрито, а Мади не харесваше и двете.

— Надявам се, че ще пораснеш и ще го надживееш — подразни я тя, но Лизи се закле, че това никога няма да стане.

— Тези боклуци, които слушаш, са истински царевичак, момиченце! Стават само за качамак! — отново я закачи Мади.

Прекараха една спокойна сутрин в неделя, след като се върнаха от църква. После Мади отлетя за Вашингтон и се прибра вкъщи, преди Джак да се е върнал от Вегас. Бе я предупредил, че ще се прибере около полунощ. Не му бе казала къде смята да ходи и нямаше никакво намерение да му казва. Лизи все още беше бомба със закъснител.

Мади тъкмо разопакова малкото си багаж, когато телефонът иззвъня. Бе изненадана да чуе гласа на Бил. Той никога не й звънеше вкъщи, обикновено само в офиса, защото се страхуваше, че Джак ще вдигне телефона.

— Неподходящ момент ли съм избрал? — попита нервно Бил.

— Не. Тъкмо се връщам от Мемфис. Бях при Лизи. Тя е във възторг от новините.

— Радвам се да го чуя. Мислих за теб през целия ден и се радвам, че си добре. Не знам защо, но се тревожих.

Това не бе нещо необичайно. Откакто бе влязла в живота му, той непрекъснато мислеше за нея. Мади се намираше в заплетена и трудна ситуация. Беше убедена, че дължи много на Джак и затова вярваше, че трябва да приеме всичко, което той й сервира. Бил не бе в състояние да я убеди, в каквото и да е друго, въпреки че тя започваше да осъзнава, че Джак е насилник и я малтретира. Бил бе под голямо напрежение и не преставаше да се тревожи за нея. Беше говорил дори с децата си, които бяха силно изненадани, че я познава.

— Мъжът ти наблизо ли е? — попита предпазливо Бил. Подозираше, че го няма, щом тя си позволяваше да говори за Лизи.

— Не. В Лас Вегас. Ще вечеря там и ще гледа последното нощно шоу, така че ще се прибере много късно. Каза след полунощ, но се обзалагам, че няма да се върне преди три-четири сутринта.

— Тогава какво ще кажеш да вечеряме заедно? — попита бързо той, спокоен, че я намира сама. — Мога да направя спагети и салата. Ще те задоволи ли такава обикновена вечеря? Или предпочиташ да излезем навън? Никога преди не беше я канил на вечеря, въпреки че бяха обядвали доста пъти заедно и тя винаги се бе наслаждавала на часовете, прекарани с него. Беше се превърнал в нещо като неин настойник, приятел и довереник и в известен смисъл в ангел — пазител. А след като Грег си отиде, остана единственият й приятел.

— Бих се радвала да вечерям с теб — усмихна се Мади на поканата.

И двамата решиха, че при него ще е най-подходящо. Нямаше начин да тръгнат клюки и сплетни, нито пък щяха да събудят интерес у таблоидите към нея. Никой от двамата не искаше подобни проблеми.

— Искаш ли да донеса нещо? Вино? Десерт? Салфетки? — Беше щастлива, че ще го види.

— Донеси само себе си. И не очаквай кой знае какви кулинарни чудеса от мен. Още съм аматьор в кухнята. Трябваше да свикна да се грижа за себе си.

— Не се притеснявай. Ще ти помогна.

Мади пристигна след половин час с бутилка червено вино. Беше облечена с бял пуловер и сини джинси, а косата си бе вързала на опашка. Изглеждаше много млада и приличаше на Лизи повече от всякога. Бил не се въздържа да не го спомене.

— Тя наистина е много мило дете — каза гордо Мади, сякаш бяха прекарали целия си живот заедно.

Тя бе силно впечатлена от начина, по който Бил действаше в кухнята. Беше облечен с изтъркани джинси и риза с навити ръкави и режеше съвсем професионално салатата. Специално за нея бе купил френски хлебчета, а спагетите бяха направо фантастични. Червеното вино бе много подходящо за тях.

Докато седяха в уютната кухня, която гледаше към градината, двамата си говореха за куп неща: за дипломатическите му мисии, за академичната кариера и за книгата му, за нейното предаване и от време навреме за децата си. Бил се отнасяше с децата си като с истински приятели. Знаеше, че може да си говори с Мади за всичко, дори за притесненията си относно брака на дъщеря си. Смяташе, че тя работи прекалено много, че е родила прекалено много деца за кратко време и се опасяваше, че зет му се отнася доста критично към нея. Разговорът течеше като в едно добре разбиращо се семейство и Мади можеше само да му завижда. И сигурно щеше да му завижда, ако я нямаше Лизи.

— Никога не съм осъзнавала, че децата са толкова важно нещо, защото не съм ги имала. Бях прекалено глупава да позволя на Джак да ме убеди, че те са никому ненужно зло. Но бе направил толкова много за мен, че му дължах поне малко благодарност. През целия ми живот хората са споделяли с мен проблемите, свързани с децата им, какво да им дадат, как да ги предпазят от това или онова. — Докато произнасяше тези думи, й се струваше непонятно, че бе живяла, лишена от това чувство. Но горчивината и незадоволеността й бяха изчезнали до известна степен, след като бе намерила Лизи. — Представи си, че не бях родила Лизи. Колко тъжен би бил животът ми! Празен и безсмислен.

— Трудно ми е да си го представя. Моите деца осмислят живота ми. Живея заради тях — съгласи се Бил. — Понякога си мисля, че съм повече свързан с тях, отколкото с Маргарет. Тя беше доста по-небрежна по отношение на децата. Винаги съм се тревожил повече за тях, дори малко преигравах като че ли.

Мади го разбираше. Тя също се тревожеше, че може да се случи нещо с Лизи и най-големият подарък, който бе получавала в живота си, неочаквано можеше да изчезне. Да й бъде отнет. Бе изпитала толкова огромна радост, когато го получи, че се ужасяваше от мисълта да не я загуби.

— Винаги ще се чувствам ужасно виновна, затова че я изоставих. Това, че Лизи се появи в живота ми, е истинско чудо. В известен смисъл тя е по-жизнеспособна и по-устойчива от мен. — Мади каза това не без възхищение, докато Бил поставяше чаша шоколадов мус пред нея. Както всичко, което бе сервирал тази вечер, той също бе много вкусен.

— Тя не е имала твоите проблеми, Мади. Учудващото е, че си успяла да се запазиш, след всичко, което ти се е случило. Въпреки че съм убеден, че Лизи също е имала тежки моменти в домовете на приемните си родители и в сиропиталищата. Не й е било лесно. Слава на Бога, че се намерихте. — Бил помълча за миг и й зададе един много странен въпрос. — Сега, като имаш Лизи и виждаш каква е, би ли искала да имаш и други деца?

— С голямо удоволствие, но мисля, че нямам много възможности за това — замисли се тя. — Не съм раждала и изоставяла други деца, а както знаеш не мога да имам повече собствени. Единственият начин е да си осиновя, но Джак няма да ми позволи.

Бил се натъжи, като чу, че Джак все още играе важна роля в нейните решения. В положението, в което се намираше, тя нямаше свободата да избира, но й липсваше и достатъчно кураж да я извоюва. И все още смяташе, че му е длъжна за всичко, особено след мъката, която му бе причинила с появата на Лизи и лъжите около нея.

— А ако Джак не съществуваше? Щеше ли да си осиновиш? — Беше безсмислен въпрос, но той бе любопитен да чуе отговора. Мади очевидно обичаше децата и изпитваше истинско удоволствие от общуването с новооткритата си дъщеря. Неочаквано се бе оказала добра майка, въпреки че не го забелязваше. Това очевидно й бе вродено и бе нещо естествено.

— Вероятно — отвърна Мади, като го погледна изненадано. — Никога не съм мислила по този въпрос. Сигурно защото никога не ми е идвало наум да напусна Джак. И все още не знам дали ще ми стигне смелостта да го направя.

— Искаш ли го? Да напуснеш Джак, имам предвид.

Понякога смяташе, че е готова, понякога не. Тази страна от нейния живот бе изпълнена с вина, конфликти и самоупрекване. Но в неговите очи това изобщо не беше брак. Тя се бе превърнала в негова жертва.

— Бих искала да оставя зад гърба си страха, агонията, болките и униженията, които изпитвам, когато съм с него. Може би онова, което наистина искам, е да го имам без тези неща. Но знам, че това не е възможно. Когато си мисля да го напусна, се страхувам, че ще оставя мъжа, който искам да бъде и който от време на време е. От друга страна си мисля, че оставам с копелето, като което се проявява така често. Трудно е да разделя двете неща. Никога не съм сигурна кой е той, с кого всъщност от двамата съм и коя съм аз.

— Може би всички ние повече или по-малко правим това.

Всъщност Мади бе скована от нерешителност, защото и двете страни бяха с еднаква тежест. Бил смяташе, че насилието, което Джак упражняваше върху нея, щеше да наруши този баланс. Но той не бе имал нейното нещастно детство, което предопределяше поведението й — да позволява на Джак да прави каквото си иска, без значение дали я боли или не. Трябваха й цели девет години, седем от тях женена за него, за да осъзнае, че той и Боби Джо всъщност са еднакви. Онова, което Джак правеше с нея, не беше по-различно от юмруците на Боби Джо, но бе невидимо — елегантното насилие, юмрукът в копринена ръкавица, терорът, под маската на страстта и грижата за любимия.

— Дори в моя случай — продължи Бил. — Аз също забравям някои неща, с които Маргарет ме е дразнила. Когато погледна назад и си спомня годините, през които сме живели заедно, всичко ми изглежда идеално. Но ние също имахме своите различия и дрязги, както повечето двойки в тежки моменти. Случва се и в най-добрите семейства. Когато приех първия си дипломатически пост и исках да напусна Кеймбридж, тя ме заплаши, че ще ме остави. Не искаше да ходи никъде и казваше, че съм полудял. Както се оказа впоследствие — той погледна тъжно Мади, тя се оказа права. Ако не бях напуснал страната, Маргарет щеше да бъде още жива.

— Не мога да се съглася с теб — отвърна Мади, като протегна ръка през масата, за да го докосне. Онова, което трябва да се случи, се случва. По един или друг начин. Ако е било писано, Маргарет щеше да умре в самолетна катастрофа, да я удари кола, да я убият случайно на улицата или при обир на магазин, да се разболее от рак. Човек не може да знае какво може да се случи. Трябва да живее с увереността, че е постъпил правилно. Останалото е съдба.

— Аз също мислех така. Не съм предполагал, че в Колумбия ще бъдем изложени на риск. В противен случай никога не бих приел поста там.

— Знам. — Ръката й все още държеше неговата. Той я вдигна и я целуна. Беше толкова приятно да седи с нея. — Сигурна съм, че и Маргарет го е знаела. Все едно да ти забранят да се качваш на самолет, защото самолетът може да падне. Човек трябва да живее живота си така, както може, и да приема разумните рискове. В повечето случаи си заслужава. Не бива да се обвиняваш, ако нещо не се получи както трябва. Това не е приказка и добрите феи не пристигат в решаващия момент. А и не е честно. Ти заслужаваш повече — каза просто Мади.

— Ти също — отвърна Бил. Държеше ръката й и я наблюдаваше. — Надявам се, че вярваш в това.

— Опитвам се да се науча — каза тихо Мади. — През живота ми много хора ми казваха, че не заслужавам нищо. Така съм свикнала с това изявление, че ми е трудно да не го чувам.

— Бих искал да ти помогна да свалиш тази тежест от плещите си. Ти заслужаваш много повече и много по-добър живот от този, който имаш, Мади.

— Та нали точно това правиш! Повече отколкото си мислиш. Без теб щях да съм загубена.

Тя му споделяше всичко. Всичките си страхове, надежди и проблеми. Нямаше нещо, което той да не знаеше за нея и живота й с Джак. Беше й по-скъп и от най-добрата приятелка. И Мади беше благодарна, че Господ й го бе изпратил.

Той наля по чаша кафе и двамата излязоха в градината. Въздухът беше хладен, но навън все още бе доста приятно. Седнаха на една пейка и той я прегърна през раменете. Беше прекрасна вечер.

— Ще трябва да го направим отново — каза Бил, — ако можеш, разбира се. — Тази вечер бяха имали голям късмет, че Джак беше във Вегас.

— Не мисля, че Джак би разбрал отношенията ни — отвърна честно Мади. Дори тя самата не бе напълно сигурна в тях. Знаеше, че Джак ще побеснее, ако случайно научи, че е вечеряла с Бил Александър. Но тя вече беше решила да не му казва нищо. Щеше да премълчи доста неща.

— Аз съм на твое разположение, Мади, в случай че се нуждаеш от мен. Надявам се, че го знаеш — каза той и се обърна към нея.

Луната осветяваше лицето му.

— Знам, Бил. Благодаря ти.

Погледите им останаха приковани за миг, после той мълчаливо я притегли по-близо до себе си. Дълго време не проговориха. Беше им хубаво да седят така.