Алексей Толстой
Златното ключе (14) (или приключенията на Буратино)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Золотой ключик, или Приключения Буратино, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
TriAM505 (2011)

Издание:

Алексей Толстой. Златното ключе или приключенията на Буратино

Превод от руски: Георги Константинов

Редактор: Ангел Каралийчев

Рисунки: Александър Кошкин

Издателство: „Детская Литература“

 

ISBN: 5–05–002915–5

История

  1. — Добавяне

Момичето със сините коси спасява Буратино

Зад клоните на дъба, където висеше Буратино, се разля утринната заря.

Тревата на поляната стана синкава, небесносините цветя се покриха с капки роса.

Момичето с къдравите сини коси пак се показа на прозорчето, разтри и широко отвори сънените си прекрасни очички.

Това момиче беше най-красивата кукла от кукления театър на синьор Карабас Барабас.

Тъй като не можеше да понася грубите постъпки на стопанина си, то избяга от театъра и се засели в самотната къщичка на синкавата поляна.

Животните, птиците и някои насекоми много го обикнаха — сигурно за това, че то беше възпитано и кротко момиче.

Животните му донасяха всичко, което му беше необходимо.

Къртицата му носеше полезни корени.

Мишките — захар, сирене и парчета колбаси.

Благородното куче — пуделът Артемон — му носеше кифли.

Свраката крадеше за него от пазара шоколадови бонбони със сребърни книжки.

Жабите донасяха в орехови черупки лимонада.

Ястребът — печен дивеч.

Майските бръмбари — разни плодове.

Пеперудите — прашец от цветята, за да се пудри.

Гъсениците изстискваха от себе си паста за зъби и за смазване на вратите, за да не скърцат.

Лястовичките унищожаваха осите и комарите наоколо…

И тъй, като си отвори очите, момичето със сините коси веднага видя Буратино, който висеше с главата надолу.

buratino020.png

То сложи ръце на бузите си и извика:

— Ах, ах, ах!

Под прозореца, като трепкаше с очи, се появи благородният пудел Артемон. Той току-що беше остригал задната половина на тялото си — нещо, което вършеше всеки ден. Къдравите косми под предната половина на тялото му бяха вчесани, кичурчето на края на опашката му беше превързано с черна панделка. На една от предните си лапи носеше сребърен часовник.

— Готов съм!

Артемон обърна носа си встрани и приповдигна горната бърна над белите си зъби.

— Извикай някого, Артемон! — каза момичето. — Трябва да се свали бедният Буратино, да се внесе вкъщи и да се извика лакар…

— Готов съм!

Артемон от готовност се завъртя така, че под задните му крака полетя влажен пясък… Той се спусна към мравуняка, събуди с лая си цялото население и изпрати четиристотин мравки да прегризат връвта, на която висеше Буратино.

Четиристотин сериозни мравки запълзяха на върволица по тясната пътечка, качиха се на дъба и прегризаха връвта.

Артемон прихвана с предните си лапи падащия Буратино и го отнесе у дома… Като сложи Буратино на кревата, той в кучешки галоп се спусна към горския храсталак и веднага доведе оттам знаменития доктор Кукумявка, фелдшерката Жаба и народния знахар Богомол, който приличаше на суха клечица.

Кукумявката допря ухото си до гърдите на Буратино:

— Пациентът е по-скоро мъртъв, отколкото жив, — прошепна тя, като отвърна глава на сто и осемдесет градуса.

Жабата дълго мачка с влажната си лапа Буратино. Като размисляше, тя гледаше с изпъкналите си очи едновременно на всички страни. После избъбра с голямата си уста:

— Пациентът е по-скоро жив, отколкото мъртъв…

Народният лекар Богомол започна да се докосва до Буратино със сухите си като сламки ръце.

— Едно от двете — прошушна той — или пациентът е жив, или е умрял. Ако е жив — той ще остане жив или няма да остане жив. Ако е умрял — може да се съживи или няма да се съживи.

— Шшшарлатанство — каза Кукумявката, размахна меките си крила и излетя на тъмния таван.

От злоба Жабата цяла се наду.

— Какакакво отвррратително невежество! — изквака тя и шляпайки с корема си, заподскача към влажния зимник.

Лекарят Богомол се престори за всеки случай на изсъхнала клечица и се изтъркаля от прозореца навън.

buratino021.png

Момичето плесна с хубавите си ръце:

— Но как да го лекувам, граждани?

— Дай му рициново масло — изкряка Жабата от зимника.

— Рициново масло! — закиска се презрително Кукумявката на тавана.

— Или рициново, или нерициново — изскърца зад прозореца Богомол.

Тогава изподраният, целият в синини нещастен Буратино простена:

— Няма нужда от рициново, аз се чувствувам много добре.

Момичето със сините коси се наведе грижовно над него:

— Буратино, моля ти се — замижи, стисни си носа и го изпий.

— Не искам, не искам, не искам!…

— Ще ти дам бучица захар…

В същия миг върху покривката на кревата изскочи една бяла мишка с парче захар в устата си.

— Ще ти го дам, ако ме послушаш — каза момичето.

— Само зааааахарта ми дайте…

— Но разбери най-после — ако не изпиеш лекарството, ти може да умреш…

— По-добре да умра, отколкото да пия рициново…

Тогава момичето каза строго, с глас на възрастен човек:

— Стисни си носа и гледай към тавана… Едно, две, три.

Тя изля рициновото в устата на Буратино, пъхна му веднага захарчето и го целуна.

— Ето, свърши се!…

Благородният Артемон, който обича всичко, което завършва благополучно, хвана със зъби опашката и си започна да се върти под прозореца като вихър… с хиляди лапи, хиляди уши, хиляди светещи очи.