Николай Янков
Уводни думи

„Когато засвиреше есенният вятър в комина, баба ни събираше край огнището и ние се захласвахме в разказите й… А когато станеше късно и дори вятърът заспеше, баба се вдигаше от трикракото столче и ни канеше да спим.

— Разказвай, бабо! — молехме я ние. — Още ни разказвай…

— Повече не зная — отговаряше тя. — Повече знаят книгите.“

Така писателят Емил Коралов споделя как се е родила любовта му към книгата. И като него биха могли да свидетелствуват мнозина.

От бабините приказки и разкази, от майчините песни припламваше някога любознанието у българските деца, за да навлязат, нетърпеливи и жадни, в света на книгите. От бабините приказки и разкази, от майчините песни се разбуждаха първите трепети към правдата и благородството, за да избуят чрез книгите в нестихващ копнеж по хубост и съвършенство.

Днес телевизията замести „вечерите край огнището“, но любопитството към света, жаждата за знания, поривите към красота си остават неизменни. Нещо повече. Днес децата някак по-бързо навлизат в заобикалящия ги свят, по-активно се приобщават към стремежите и вълненията му, искат повече да знаят, повече да могат.

В това ускорено развитие на съвременните деца важна роля играе книгата. Телевизията, разбира се, също свърши своето — тя например буквално ни затрупва с информация и с това разширява познанията ни, скъсява разстоянията до събитията и случките и с това ни прави техни непосредствени наблюдатели, онагледява представите ни и пр., — но книгата е и си остава с нищо незаменим фактор за идейно-естетическо въздействие. Тя не само дава познания, тя развива ума и подхранва въображението, дава ти право на свое виждане и тълкуване на събития и герои, предоставя неограничени възможности да мислиш и да мечтаеш. Над страниците на книгата може да задържаш поглед, колкото си щеш, може да се връщаш към прочетеното и отново да тръпнеш пред човешките характери и съдби, да живееш с образите на героите и да съхраниш обаянието им понякога за цял живот.

От бабините приказки и разкази някога до днес, както се казва, изтече много вода. Светът отиде далеч напред, нашата родина уверено навлезе в социалистическата си ера. Друг начин на живот, друго мислене, други мерки за стойностите. Някогашните мечти на хората за добруване например изглеждат твърде „скромни“ пред висотите, които достигна в наши дни човешкият прогрес, цивилизацията.

Нашият днешен живот предоставя обилен материал за разкази — разкази за новото в бита на хората, за новото в човешките отношения. За нас това означава разкази за социалистическото ни изграждане, за епохалните промени, които настъпиха и настъпват във всички области на живота и в душевността на преобразователите на този живот, на тия, които сега отдават своя ум и сърце, и на тия, които утре ще поемат поста им. Тъй е устроен човекът, че той никога не се задоволява с постигнатото. Днес по-добре от вчера, утре по-добре от днес — такова е неписаното му правило. Човешкият дух е в постоянно движение, в неизменно търсене на нови хоризонти по неспирния път към красота и хармония.

Разказите в тази книга са писани в наши дни и носят характерните белези на динамиката на нашия живот. Темите и сюжетите им са най-разнообразни. Писателите обръщат поглед към миналото, загребват с пълни шепи от настоящето, заглеждат се и в бъдното, за да ни разкрият непреходни граждански и нравствени добродетели и да ни приближат до заревото на комунистическия идеал. Сякаш искат да ни кажат: кълновете на бъдещето са в нашето днес.