Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Irresistible, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 64 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Daniivanova (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)
Сканиране
helyg

Издание:

Анет Бродрик. Непреодолимо изкушение

ИК „Арлекин-България“ ЕООД, София, 1994

Редактор: Ирина Димитрова

ISBN: 954–11–0265–4

История

  1. — Добавяне

Седма глава

Поразителният контраст между тъмния тен на загорялото му тяло и нейната ослепително бяла кожа очарова Куин. Невярващ на очите си, той докосна плоския й корем и в отговор усети трепет под дланта си.

Ръцете й обвиха шията му — доверчиво, всеотдайно, с готовност.

— Страх ме е да не нараня ръката ти — прошепна Дженифър.

— А аз се боя теб да не нараня — отвърна той и целуна ухото й. — Не съм способен да отговарям за последствията…

— Няма значение.

— Но не и за мен.

— Нищо няма да ми стане, Куин. Тази нощ е безопасно.

— О, мила, още от първия миг, когато те срещнах, трябваше да бъдеш нащрек… Не е безопасно да ми се довериш. — След това признание той отново сведе глава и обгърна с устни розовото връхче на гърдата й. — Имаш ли представа колко силно те желая… Колко отдавна?

— О, и аз, Куин… Толкова много, че дори боли — прошепна тя.

Куин положи върховно усилие да се овладее. Никога в живота си не бе желал толкова силна някоя жена и въпреки това сега… О, всемогъщи Боже! Да, с цялото си същество копнееше да й дари наслада, да й покаже колко му е скъпа. Тялото му жадуваше да изрази безкрайното благоговение, което изпитваше пред нея, и стократно да й върне полученото удовлетворение. Той усещаше ръцете й, които с милувки го притегляха все по-близо и по-близо, невинни, търсещи, неспособни да изразят докрай силата на обхваналото я трепетно вълнение. Тялото й му признаваше колко силно е желанието й, готовността да му се отдаде.

Куин вече нямаше сили да се сдържа. А тя бе толкова крехка, че го бе страх да не я нарани — тази малка, прекрасна, съвършена жена. Взря се в лицето й, в тънката бръчица между веждите, в ситните капчици пот, избили по челото й.

Колкото и да му се искаше, не можеше повече да отлага мечтаното удовлетворение. Трябваше да я направи своя. Още сега.

Поведе я уверено, пламнал от сладостния начин, по който тя му отвръщаше… В един миг срещна нежна преграда и се сепна.

— Дженифър? — попита и впи очи в нейните.

— Моля те, не спирай — задъхано отвърна тя.

— Не знаех, любима…

— Моля те, Куин — проплака тя, — моля те.

Той стисна очи. Господи! Наистина му се случваше за пръв път. Никога преди… Ето защо му се бе сторила тъй уплашена в началото. Та тя бе тъй невинна.

А Куин нямаше избор. Сега вече не можеше да спре. Усети как разкъсва нежната, но стегната преграда, която му се стори колкото част от нейното тяло, толкова и от неговото. Заболя я. Почувства го със сърцето си. Беше сложила ръка на устата си, за да не чуе приглушения й стон. От очите й се стичаха сълзи. А единственото, което той успя да направи, бе да я притисне още по-силно и с устни да изпие рукналите сълзи.

— Съжалявам, любима. Ужасно съжалявам. Не исках да ти причиня болка — прошепна с дрезгав глас.

Тя го целуна по устните, сетне отново и отново.

— Няма нищо, Куин. Знаех, че първия път ще боли. Просто не знаех колко. Но няма значение, наистина.

И сама се притисна в него, за да му покаже с тялото си колко нови и вълнуващи са за нея тези трепетни усещания.

Реакцията й, изпълнена едновременно с нежност и плам, накара Куин отново да загуби контрол над себе си. Беше я наранил в желанието си да й достави удоволствие. А ето че тя, още преди да е отминала болката, се устремяваше към него. Страстта го погълна изцяло, сякаш го лиши от разум. А душата му се молеше и тя да почувства магията, вълшебството, чудото на взаимното отдаване.

Усети трепета й в мига, когато тя извика името му. Това най-сетне го освободи от последните задръжки. Разтърсилото го усещане бе неописуемо, той усили ритъма, запита се дали някога ще бъде същият както преди.

Тя стенеше, притиснала уста в рамото му. Куин опита да се отмести, уплашен да не я смаже с тежестта си, а Дженифър сякаш помисли, че ще я изостави и още по-силно се вкопчи в тялото му. Зацелува го в някакъв унес, възторжено плъзна ръце по прекрасните очертания на мускулите му и той отново бе готов. И отново изживя същото невероятно гмуркане в океан от блаженство.

Когато се съвзе, отмахна кичура, засенчил лицето на Дженифър.

— Пак ти причиних болка — произнесе мъчително.

— Не! Чувствам се прекрасно! — възрази тя. — Не съм и предполагала, че ще бъде толкова хубаво. Зашеметяващо!

— Аз също за пръв път изпитвам нещо толкова. Шеметно е наистина подходящата дума.

Дженифър отвори очи и се намръщи.

— Смяташ ли, че ще ти повярвам?

— Боя се, че не ме разбра. Не исках да кажа, че ми е за пръв път. Просто за пръв път го правя с любов. Изумен съм.

Тя му се усмихна, а той осъзна, че изражението й в този миг ще го преследва до края на живота му.

— Радвам се, че така се чувстваш, Куин. Аз също трудно бих обяснила онова, което изпитах. — Дженифър се размърда плахо и го изгледа с недоумение. — Не знаех, че толкова дълго остава така…

— Досега не ми се е случвало. — Макар да бе изпитал облекчението на върховно удовлетворение, Куин все още не бе готов да престане да я люби. — Защо все пак не ми каза, че ти е за първи път?

— Не зная. Май не намерих начин да го спомена. Пък и…

— Кажи.

— Нямах представа, че проявяваш интерес към мен.

— За Бога, ти наистина можеш да объркаш човек.

— Нали каза, че не трябвало…

— Бях убеден, че съм прав, но пък и нямах сили да те пусна да си отидеш.

— Радвам се да го чуя — рече тя и го целуна.

Куин се възползва и я прехвърли върху тялото си. Косите й го обгърнаха като водопад.

— С тази завеса най-сетне съм сигурен, че сме само двамата. Казвал ли съм ти колко много харесвам косите ти?

Тя поклати глава.

— А обичаш ли да яздиш?

— Не мога да кажа, че ми остава много време, но всъщност да, обичам. Защо питаш?

— Ами ако обещаеш да не използваш камшик, ще ти предложа да се поупражняваш. — Макар да знаеше, че гласът му звучи нехайно, усещаше в тялото си нарастващо напрежение. Едва се сдържа да не се раздвижи. Този път обаче бе решен тя да почувства, че сама владее положението.

Дженифър наистина схващаше бързо. Леко се наклони напред и плахо се раздвижи. Когато го чу да простенва, попита загрижено:

— Причинявам ли ти болка?

— Това, което чувствам, съвсем не е болка, скъпа, повярвай ми.

Тя притихна, увлечена в новите усещания. Поизправи се на колене, като ту усилваше, ту отслабваше темпото, опиянена от смътната мисъл, че в тези няколко мига неговото тяло е изцяло подвластно на нейното.

Много скоро Куин почувства, че не издържа повече. Притисна тялото й под своето, с което сложи край на играта. И ето вече той бе господар на положението, той диктуваше темпото, което тя следваше с възторга на откривател. Дженифър сключи крака на гърба му, за да не му позволи да я изостави, макар и за част от секундата.

Този път двамата достигнаха блажения екстаз едновременно. Тихият вик от устата на Дженифър сложи тържествен край на вълшебството.

Всеки мускул по тялото на Куин трептеше от изнемога и той внезапно си припомни колко малко време бе изминало, откакто получи огнестрелната си рана. Ръката ужасно го болеше, чувстваше тялото си така, сякаш стадо слонове бе го използвало за танцова площадка.

Щом разбра, че се е отпуснал с цялата си тежест върху Дженифър, напуши го смях, който прозвуча едва когато успя да поеме глътка въздух. Можеше и да издъхне в този миг, но дали лекарите биха го отдали на усложнения вследствие на раняването?

Най-сетне се претърколи, ала ръцете му бяха отмалели. Дженифър учудено се отмести и се опита да разгадае изражението му.

— Какво има?

— Аз като че ли се опитвам да се убия — призна си той и с края на чаршафа избърса потта от челото си.

— Бях ти затиснала ръката, това ли е?

— О, не, любима. Просто я бях забравил… Толкова се бях увлякъл…

Тя се изправи и се огледа.

— Може би най-добре ще е пак да вземеш от лекарството.

Куин я спря, отвратен от гледката на треперещата си ръка, при това ненаранената му ръка.

— Писна ми да се тъпча с това лекарство, благодаря ти. Просто стой спокойно, моля те.

Тя се изтегна до него и постави ръка на гърдите му. Сърцето му бумтеше като парна машина, достигнала пределното налягане.

— Добре ли си?

— Скоро ще ми мине, скъпа. Преживяното ми дойде твърде много, това е. — И прокара пръст по скулите й надолу към брадичката. — Просто не мога да ти се наситя. Колкото повече ми даваш, толкова повече нараства желанието ми… и ето че сега не съм в състояние дори да помръдна.

Дженифър му се усмихна, сгрята от топлината в очите му. Трепкащата светлина на свещта й осигуряваше възможност да го наблюдава, да следи промяната в изражението му и най-вече — да чете чувствата в очите му.

Досега не бе познавала човек с толкова наситено черни очи, сякаш зеницата ги изпълва докрай. При първата им среща бяха й се сторили безчувствени и студени, но с времето бе открила, че единствено очите издават истинските му чувства. Изразяваха и най-незначителното вълнение, без да е произнесъл и дума.

В момента й се струваха озарени от светлина, сякаш не свещта, а тъкмо неговите очи осветяваха стаята. Ако някога се опиташе да намери определение за любовта, трябваше да открие думите, с които да опише погледа на Куин тъкмо в този миг.

Никой от двамата не бе произнесъл тази дума, естествено, като че ли тя бе табу помежду им. Колко странно. Изпитваха едно и също нежелание да споменат неизбежното — че на сутринта той щеше да замине и никога повече нямаше да се срещнат.

Дженифър отказваше да мисли за утрешния ден, за другия след него, както и за живота, който й предстоеше да прекара без Куин. Усети, че мъжът се размърда и отвори очи. Видя го да приближава гарафата с вода. Наля си в чаша, изпи я и когато я напълни повторно, натопи една от чистите кърпи и се върна до леглото.

Коленичи пред младата жена и нежно я докосна с кърпата. Въпреки всичко, което бяха преживели за едно, Дженифър почувства, че се изчервява.

— Какво правиш, Куин?

— Това ще те освежи, скъпа. — И продължи да прокарва хладната материя по пламналото й тяло. Искаше да отмие следите от първата й среща с мъж и в същото време да й остане само хубав спомен.

След време духна свещта и предложи:

— Хайде да поспим. Късно е вече.

Дженифър се сгуши в него както беше му обърнала гръб. Беше трогната от вниманието, а и студената разтривка наистина й бе помогнала — вече не усещаше кожата си толкова болезнено изранена.

Как да не го обичам, запита се тя, заслушана в равномерното му дишане, което й подсказа, че той вече спи. И си позволи да се отдаде на мислите си, прокраднали се още в началото на вечерта. Огромно бе учудването й, че с този мъж не бе изпитала никакъв срам. Още отначало беше се опитвала да не обръща внимание на сексуалното напрежение помежду им, ала го бе долавяла съвсем осезателно. Нима всяка друга на нейно място не би се питала какво ли е да прекараш една нощ с Куин? Походката му издаваше с каква сила е заредено мускулестото му тяло… и Дженифър се бе убедила, че не се е излъгала. Тялото му бе не само добре тренирано, но и умееше да дарява върховно удоволствие.

В полусън тя се запита дали е възможно да убеди Куин колко хубаво би било, ако се отдаде на любовта и забрави войната.

 

 

На Дженифър й се присъни лазурносинята лагуна сред белите пясъци с пръснати тук-там палми. Куин отново бе там. Този път никакви дрехи не им пречеха и тя буйно се хвърли на врата му и сключи крака около кръста му, както бе нагазил в плитката вода.

Отвори очи, осъзнала, че не всичко в това видение е сън. На слабата светлина от прозореца зърна Куин, полуизправен над нея.

— Не се бой, няма да те нараня.

— Но ти не бива… Не трябва…

Погледна я и в очите му отново струеше онази светлина.

— Просто се отпусни и ще изпиташ двойно по-голямо удоволствие.

Пръстите му отново разпращаха сладостни усещания по тялото й до най-съкровените му кътчета.

Беше я насърчил да се отпусне. Нима това бе възможно, когато всяко негово движение предизвикваше у нея невероятен, спонтанен отклик. Тялото й се издигаше към неговото, осъзнало сякаш какво е пропуснало през всичките тези години.

Когато отново се сведе над нея и я целуна, тя тихичко извика. И най-лекото му докосване вече наелектризираше тялото й до такава степен, че плътта й сякаш се разпадаше на хиляди частици пулсираща наслада.

Куин притисна младата жена, почувствал нарастващото в нея напрежение. Все едно вътре в нея се натягаше някаква пружина, все повече и повече, докато в един миг внезапно се отпусна, потапяйки цялото й същество в нов водопад от сладостно удоволствие.

Дженифър го притегляше все по-близо, погълната от отчаяна жажда да усети, че я изпълва докрай. Искаше го сега!

— О, Дженифър! — задъхано изрече Куин, неспособен да й се съпротивлява повече. Тя се раздвижи, подтикната от непреодолимото желание да достигне екстаза, и тялото й отново се напрегна, когато тя почувства пресекливото дишане на мъжа в ухото си. Внезапно й се стори, че нещо вътре в нея експлодира, усети тръпката, разтърсила Куин, сетне и двамата заедно се понесоха по вълните на сладостна отмала.

Този път заспаха едновременно, без да отслабят прегръдката си, сякаш предизвикваха съдбата да се помъчи да ги раздели.

Телата им бяха все тъй вплетени едно в друго, когато след кратко почукване вратата се отвори.

— Дженифър! Хайда току-що ми каза…

Дженифър отвори очи тъкмо да зърне изуменото изражение на Пол, преди да хлопне вратата.

Куин се размърда сънливо и прошепна в ухото й:

— Кой беше?

Едва сега тя се сети, че при него бе влизал само лекарят. Нещо й бе подсказало, че естеството на работата му изисква да го предпазва от нежелани срещи. И той нямаше откъде да знае какви последици би могло да има нахълтването на Пол. Тя трябваше сама да се справи с положението, без да го замесва. И затова бе принудена да го излъже:

— Трябва да е бил някой от помощниците на Хайда.

Огледа леглото, голите им тела, падналите завивки и неволно потръпна. По никакъв начин не би могла да запази в тайна случилото се през нощта. А искаше ли да направи подобен опит? Никому не бе длъжна да дава обяснения за поведението си, това се отнасяше дори за Пол.

Смяташ ли, че имаш право? — запита се. И пред себе си призна колко много се бе променил животът й през тези няколко дни. Познаваше Пол от четири години. А беше му позволявала само бегли целувки. Куин познаваше от седмица. И бе му позволила… да прави с нея каквото пожелае.

Не съжаляваше за случилото се. За нея последните няколко часа щяха да останат незабравими. Даваше си сметка, че няма да го види никога вече. Дори ако се срещнеха отново тук в Ширан, това не би се отразило на отношенията им. Всеки от тях бе твърдо решен да постигне целта си. Навярно в крайна сметка те се стремяха към едно и също, ала пътищата, които бяха избрали, в момента ги превръщаха едва ли не във врагове.

Куин още не бе отворил очи. Сигурно беше буден, ала бе приел спокойното й обяснение, без да се замисли дори. Тя леко погали гърба му.

Как би могла да съзира в този мъж свой враг? Добре знаеше какво отношение би възприел Пол. Ако имаше откъде да научи, че Куин е от хората, които бяха стреляли по него, а нея бяха взели като заложница, би направил и невъзможното, за да си отмъсти.

Да, наистина. Време бе Куин да си върви, да се върне при оръжието, при бунта, който организираше, при своята представа за постигане на мир. Дори в крайна сметка да се окажеше неин враг, тя пак не би му устояла.

— Куин?

— Кажи.

— Време е да ставаме.

Той се размърда, протегна се, а когато раздвижи ръка, лицето му се изкриви от болка.

— Имаш право. Време е да тръгвам.

— Облечи се, докато намеря нещо за хапване. Досега нарочно те криех от семейството и близките на Хайда. Имах чувството, че предпочиташ никой да не те види, да не би да те разпознае.

— Ти си ме закриляла? — изгледа я той напрегнато.

— Естествено. И ти го направи за мен.

— Не ти ли попречи фактът, че в известен смисъл съм част от хората, които те взеха в плен?

Тя се подпря на лакът и прокара пръсти през косите му.

— Зная за теб всичко, което ми е нужно, Куин Макнамара. Каквото и да те е довело в Ширан, щом го приемаш за разумно, приемам го и аз.

— Дори да имаш възражения срещу основанията ми, така ли?

— Позициите ни са равностойни. Ти също не приемаш моите основания да дойда тук.

— Имаш право. Прекалено опасно е за теб. И ще става все по-лошо.

Тя седна в леглото и посегна към робата си.

— Наистина ли? — попита с привидно безгрижен тон.

— О, по дяволите! Забрави, че съм го казал. — Куин набързо си обу панталона и се обърна към нея. — Не. Запомни го. Просто не задавай въпроси. Готов съм на колене да падна, за да те накарам да напуснеш тази страна. Готова ли си да го направиш… заради мен?

— Случилото се тази нощ дава ли ти право да ми казваш как трябва да постъпя?

Той поклати глава и посегна към ризата си.

— Не, Дженифър, случилото се не ми дава никакво право над теб. Не се заблуждавам, повярвай ми. — Отмести очи, ала тя съзря болката в тях. — Забрави какво ти казах. Всеки от нас си има свой живот. Нека бъде както искаш. — Бръкна в джоба на ризата и извади цигарите си.

Тя излезе да се погрижи за закуската.

Когато се върна, Куин си бе взел душ, косата му искреше от капчици вода. Друга промяна сякаш не се забелязваше.

— Благодаря ти — рече кротко, когато тя постави храната пред него. Започна да яде, като част от храната зави в кърпата, за да я вземе за из път. Дженифър го наблюдаваше безмълвно.

Когато привърши, Куин огледа стаята, сетне отмести очи към младата жена.

— Как ще изляза оттук?

— Ела, ще ти покажа — рече тя и тръгна към вратата.

Поведе го по коридора, сетне зави и в дъното на втория коридор се озоваха пред залостена врата. Тя отмести резето и двамата излязоха в градина. Продължиха покрай висок дебел зид и скоро откриха обрасла с трева тясна пътека. Там бе джипът, покрит с платнище.

— Как е попаднал тук? — попита Куин, като отметна брезента и огледа колата.

— Аз го докарах. Хайда реши, че тук в двора никой няма да го забележи. Карай по пътеката, портата е на стотина метра. Като излезеш, пак затвори, докато ключалката щракне.

Това бе краят. Куин вече си имаше храна, вода, кола, с която да си отиде. Нищо повече не му пречеше да се върне при Омар.

Обърна се и погледна Дженифър. Болката, която почувства в гърдите, бе толкова силна, че сякаш бе на прага на сърдечна криза. Или може би просто такова бе усещането, когато сърцето ти се пръска на мънички ненужни парчета.

Тя не бе имала време да сплете косите си. Всъщност изглеждаше недоспала. Очите й бяха леко подпухнали, устните също, личаха дълбоки морави сенки над скулите.

Куин леко прихвана главата й.

— Искам да се пазиш.

— Щом казваш, ще го направя. — Тя преглътна мъчително. — И ти се пази.

— Не се тревожи.

Тя пое дълбоко дъх и издиша много бавно. Куин допря устни до нейните.

— Благодаря ти, че се появи в живота ми. Никога няма да те забравя.

Тя поклати глава, но не проговори. Очите й заблестяха, а младата жена ги задържа широко отворени, все едно се страхуваше да премигне.

Куин отстъпи назад и се качи в джипа. Моторът запали още с първото завъртане. Без да погледне към Дженифър, той даде на заден ход, зави и пое по пътеката към портата.

Отвън, заслепен от яркото слънце, сякаш внезапно се опомни и пое на юг.

Прекалено дълго бе прекарал в полутъмната стая. Светлината, като че ли му причиняваше болка, насълзяваше очите му. Той рязко ги избърса с опакото на ръката си и примигна, за да се съсредоточи върху пътя пред себе си. А пътят го отвеждаше далеч от Дженифър Шеридан.