Ан Болтън
Франк (3)

3

Отправиха се към малката спортна кола, известен италиански модел, която доста подхождаше на темперамента на собственичката си. Изглеждаше дива като нея, имаше онзи неповторим чар, типичен за елегантните и бързи спортни коли.

Франк се зарадва, когато Джинджър смъкна гюрука. В противен случай щеше да му се наложи да стои приведен. Едва смести дългите си крака.

— Удобно ли ви е? — попита тя, като забеляза трудностите му.

— Никога не съм се чувствал по-удобно — побърза да я увери. И това бе самата истина, защото съвсем близо до него бяха разположени чифт изумителни бедра. Той дори се премести още по-близо до нея, така че краката им вече се докосваха. Без да дава вид, че забелязва не особено оригиналната му маневра, Джинджър запали колата и потегли толкова рязко, че чакълът под гумите се разхвърча във всички посоки.

Франк с удоволствие наблюдаваше как вятърът си играе с дългата й руса коса. На лицето й бе изписана увереност и съсредоточеност, докато като на шега профучаваше със свирещи гуми по най-вътрешната крива на завоите.

— Страхувате ли се? — го попита, изпреварвайки една товарна кола.

— Не, разбира се. В Ню Йорк карам по същия начин — отвърна Франк.

Още не можеше да повярва, че допреди 24 часа е бил в Ню Йорк и е прелетял толкова мили, за да дойде в тази пасторална идилия, където властваха бедността и останките от миналото. Хората, които живееха тук, като че ли нямаха представа какво е това благосъстояние и комфорт. Покривите на къщите, оборите и оградите плачеха за ремонт.

— Невероятно! — промърмори той, когато спряха в двора на Алтманови. Имението приличаше на декор от филм за миналия век.

— Кое е невероятно? — попита Джинджър.

— Че всичко това може да съществува в Съединените щати.

— А защо да не съществува? Все пак Ню Йорк не е Америка — възрази тя и Франк почувства обидата в гласа й.

— Посещавал съм доста места, но никога не съм се сблъсквал с по-примитивни условия на живот. — Беше толкова впечатлен от видяното, че Джинджър тайно в себе си му прости.

— Почакайте тук, докато потърся стария Алтман — каза тя с топлата си усмивка, която отново предизвика познатото свиване в стомаха на Франк.

Робърт Алтман и жена му Софи също бяха доста особени. Селяни от немски произход, те бяха здрави, старомодни по един много мил начин, и след кратък разговор разбра, че тук е открил интересен материал за репортаж.

— Моля ви, елате в обора. Мери не е добре. Вече не я чуваме да мучи — разтревожено каза селянинът и повлече Джинджър към обора.

Франк ги последва раздвоен. Нямаше и представа какво го очаква, защото никога досега не бе си задавал въпроса как телетата идват на бял свят.

В полумрака, сред другите животни в обора, лежеше крава с огромно туловище и изцъклени от болка очи.

Джинджър коленичи до нея и тихо й заговори. Франк с учудване видя как ръката й бързо потъна някъде в задната част на кравата. Повече не можеше да слуша стенанията на животното.

— Телето е застанало напречно. Трябва да я упоя, за да го извадя. Франк, подайте ми чантата.

Докато правеше това, Франк почувства, че му се повдига от погнуса.

Между краката на жално мучащото добиче шурна поток от слуз и кръв.

Джинджър й постави упойка.

— Веднага ще й мине — каза тя и с все сила задърпа предните крака на телето, докато се показа главата му. Четвърт част по-късно тя вече подсушаваше новороденото със сено.

— Сърдечни поздравления за малкото биче. А и майката скоро ще бъде добре — каза тя, след като всичко приключи успешно.

Франк се облегна на стената, блед и отпаднал.

— Какво има, Франк? Не се ли радвате? Погледнете, малкият юнак вече се опитва да се изправи! — радостно извика Джинджър.

Но той вече бе изчезнал от обора.

— Изглежда трудно се владеете — последва го тя, като се усмихваше.

— В Бронкс мога да се меря с всеки, преодолявал съм приключения дори без драскотина. Но една крава родилка… — Франк махна с ръка. Току-що бе открил, че няма никакъв опит в общуването с крави.

Възвърна способността си да реагира едва след като почувства ръката на Джинджър в своята. Тя го отведе към къщата на Алтманови.

— Обичайно е след раждането на теле да се изпие по чашка ракия със стопанина — обясни му тя и Франк кимна въодушевен. В момента имаше нужда точно от това — една ракия, а още по-добре — тройно уиски.

Гледката, на която току-що бе свидетел, се оказа нищо в сравнение с питието, което му сервираха.

— Сам съм я варил — гордо каза стопанинът и отля от шишето.

Мътилката с неопределен цвят като огън изгори гърлото на Франк, затопли стомаха му и достигна до главата му на плътни облаци.

— Що за дяволско творение е това, за бога? — изхъхри той, когато успя отново да си поеме въздух.

— От най-избрани билки е — обясни селянинът, без да разбира защо очите на този уж здрав мъж внезапно се навлажниха.

Младата лекарка обаче с удоволствие изпи и втора чаша от билковата горчилка, с която Робърт толкова се гордееше.

— Натрупах преживявания за две седмици — установи Франк, когато поеха обратно.

Джинджър го погледна отстрани и попита:

— Доставя ли ви удоволствие да живеете в Ню Йорк?

— И още как! Не бих могъл да живея никъде другаде. Е, понякога там е доста напрегнато — отвърна Франк.

— Изписано е на лицето ви — добави тя.

На едно по-широко място отби встрани и спря. Франк я погледна с изненада:

— Какво е изписано?

— Напрежението. Изглеждате уморен. Имате сенки под очите. Сигурно никой не ви е казвал, че трябва да обръщате по-голямо внимание на здравето си. Не сте ли чувал за хора, които дори на 30 години получават инфаркт?

Франк я погледна. Не можеше да реши как да реагира. В забързания Ню Йорк хората твърде малко се интересуваха един от друг. А когато се събираха, то разговорите им се въртяха все около това, кой какъв психоаналитик посещава. Всеки се осведомяваше най-общо, чисто формално за здравето на другия.

— Знам, че всичко това е възможно, но аз съм напълно здрав — отвърна след известно мълчание.

Тя изглежда наистина се интересуваше от здравословното му състояние.

— Това е относително, Франк. Доста се задъхвате при по-голямо натоварване, имате изтощен вид… — В гласа на Джинджър прозвуча загриженост.

Франк погледна недостъпните й зелени очи и положи нежно длан върху бузата й.

— Благодаря, Джинджър! Хубаво е, когато някой проявява истински интерес към теб. Това също е ново за мен.

— Опитайте се да използвате времето при нас. Починете си, освободете се от напрежението. Ще направя каквото мога, за да успеете — обеща тя.

Гласът й звучеше любезно, но безпристрастно, а Франк искаше да усети в него някаква по-особена нотка. Едва потисна желанието си да й го каже. Вече знаеше, че с тази жена трябва да бъде нащрек. Явно беше от хората, които остро реагират на недодялани опити за сближаване.

Джинджър отново запали колата. Той не се и опита да я целуне! А нямаше да има нищо против, ако го беше направил. Отскоро познаваше Франк, но чувстваше, че й допада както никой друг досега. А тя беше от онези жени, които винаги със сигурност знаят какво искат.

Тим Робъртс, учителят в малкото училище в Уиндъм, минаваше за неин приятел. Той често й намекваше, че животът се управлява по-лесно, когато не си сам. Тя не искаше обаче да се омъжва за него. Тим бе мил, симпатичен, но не събуждаше у нея никакви по-дълбоки чувства, никаква страст.

Страст. Замисли се за момент над думата. С цялото си тяло чувстваше присъствието на мъжа до нея. Щеше да й е интересно да узнае за какво мисли той в момента. Тъмнокафявите му очи имаха вълнуващо унесен израз.

— Хареса ли ви излета, Франк? Ще ме придружите ли пак, след като изглежда оборите не ви допадат особено?

— Разбира се! Първо, защото такива наблюдения ще са от полза за филма ми, и второ — наслаждавам се на вашата близост.

— Много мило от ваша страна.

— Мога да кажа и други мили неща, но се страхувам, че не бихте искала да ги чуете. — Думите му прозвучаха толкова несигурно, че всеки от познатите му би се учудил, ако го чуеше как говори. Джинджър не само будеше възхищение у него, но го правеше плах и несигурен.

— И какви са те? — Въпросът й го върна в реалността.

— Вие сте най-необикновената жена, която познавам. И във ваше присъствие се смущавам като ученик — отвърна той.

— Това ме учудва. Мислех, че репортерите от вашата класа са винаги спокойни.

Мълчанието след тези думи бе красноречиво. Джинджър се замисли дали не гледа на нея като на селска невинност.

А в мислите си той се бореше с желанието, което го занимаваше от сутринта. Искаше да я целуне, трябваше непременно да усети вкуса на устните й…

Без да разменят и дума повече, навлязоха в двора на къщата. Може би някой от тях все пак щеше да направи решителната крачка към другия, ако в този момент не се бе появил Том, силно възбуден.

— Крайно време беше да се върнеш! Джанет направи вече първата беля! — извика той и посочи към конюшнята. Дан стоеше пред вратата й и изглеждаше доста объркан.

— Какво, за бога, се е случило? Да не би Джанет да се е опитала да изнасили Дан? — се пошегува Франк.

— Много по-лошо. Ударила му шамар — отвърна Том, хилейки се злорадо.

Джинджър се засмя.

— Това е много лошо. Дан е убеден в мъжествеността си. Не вярвам, че някога ще й прости. Как се със случило?

— Асистентката ни скучаеше следобед. Изведнъж откри, че в конюшнята има два ездитни коня. Твърдеше, че от малка умее да язди. Дан я повдигна да се качи, и в резултат тя полетя надолу от другата страна на седлото. Нарече го глупав селяндур… — Том не можа да продължи от смях. Накрая се овладя. — Е, Дан се реваншира, като я нарече глупава парцалена коза, която в сутиена си, както повечето момичета от града, има само въздух. Тогава тя му удари шамар.

— Къде е сега Джанет? — попита Джинджър.

— В стаята си и маже с крем синините, които са най-вече по задника й. — Том се ухили злорадо. — А Дан заяви, че няма да обядва повече с нас, ако и Джанет присъства на масата.

— О, щом Дан е казал това, значи наистина го мисли. Ще трябва да го утеша — обясни Джинджър и се запъти към мъжа, който все така безучастно стоеше до вратата.

Франк усети неприятния гъдел от надигаща се ревност, когато видя как Джинджър застана пред великана и започна тихичко да го уговаря. Макар и да не чуваше думите й, видя, че лицето на Дан чувствително се промени. А когато започна да милва и ръката му, исполинът се усмихна и кимна.

— Всичко е наред! — извика Джинджър и изчезна в конюшнята.

— Е, старо момче, как мина твоят излет? — попита Том, когато двамата останаха сами.

— Беше много интересен — отвърна Франк. — Помогнах при раждането на едно теле.

— Ти? Помогнал си при раждане на теле? Не вярвам. Та ти не можеш да различиш куче от котка! — усъмни се Том.

— Може би. Но научих как се ражда телето — не без гордост отвърна Франк.

— А госпожицата? Как е? — продължи Том. Искаше всичко да знае.

— Не знам, но бих искал да науча — отвърна Франк с тон, който изненада Том и го накара да замлъкне за момент.

— Нали не си се влюбил отново? Помисли за фиаското със Сюзан. Ти тъкмо го преодоля.

— Какво общо има между Джинджър и Сюзан? Разликата между тях е огромна. Те принадлежат на различни светове.

— Значи натам духа вятърът — сухо установи Том. — Ти искаш да преминеш от единия свят в другия, и то с развети знамена.

— Грижи се за себе си, Том. Хайде, от мен да мине, върви да масажираш насинения задник на Джанет. Може пък да ти дойдат други мисли в главата — предложи Франк и се запъти към малката къща, където бе стаята му.

 

 

По-късно, след като вечеряха и разговаряха за какво ли не, Франк се прибра в стаята и се съблече. Влезе в банята, но втрещен се закова на прага. През остъклената врата ясно личеше фигурата на голата Джинджър, която бе застанала под душа и си свиркаше, докато се сапунисваше.

Нищо не бе в състояние да го откъсне от тая гледка. Стоеше там и я наблюдаваше, докато накрая тя го откри.

— Здравейте, Франк — спокойно каза тя. — Изчакайте още няколко минути. Ще дойде и вашият ред.

Когато пое хавлията, която той й подаде, в изражението й нямаше и следа от смущение.

— Бихте ли ми подал още една за косите ми? — помоли тя.

Втората кърпа уви като тюрбан около мократа си коса.

— Извинете, Джинджър. Не знаех, че делим една баня — каза той с тон на разкаяно от лошата си постъпка момче.

Тя мило му се усмихна.

— Банята, етажа и цялата къща делим само двамата.

— Искате да кажете, че живеете тук, а не в другата сграда? — Франк беше смаян.

— Да, така е. Баща ми построи тази къща специално за мен. Долу, както знаете, е кабинетът ми, а тук горе живея аз. Впрочем, сега и вие. Неприятно ли ви е? — Изглежда не забелязваше, че хавлията й се свлича, и Франк получи прекрасната възможност да се любува на зърната на гърдите й.

— Неприятно? Напротив, много се радвам — едва преглъщайки отвърна той. — Надявам се, че няма да ви преча. Нощна птица съм.

— Е, ако не пеете много силно нощем, не танцувате буги и не драскате по стената с нокти, няма да ми пречите. В повечето случаи спя дълбоко — каза тя и разтърка раменете си. Докато се занимаваше с това, в долния край кърпата се разтвори. Гледката, която се разкри, бе изключително красива, Франк успя да съзре дългите й бедра чак догоре.

Това бе твърде много за него. Или трябваше да вземе още сега тази жена в обятията си и да я почувства, или да си тръгне! Веднага!

И тъй като държеше на Джинджър много повече, отколкото на всички други жени, които бе имал, реши да избере втората възможност. Напусна банята без коментар, влезе в стаята си и седна на леглото. Подпря глава на ръцете си и се опита да сложи в ред мислите си. Тогава чу гласа й.

— Ваш ред е, Франк. Оставих ви няколко чисти кърпи. Ползвайте винаги тъмните, защото светлите са моите.

Кърпи! Кой ти мисли за кърпи! И ако мислеше, то ги свързваше единствено с това, че обвиваха примамливото изкусително тяло на Джинджър.

— Бих искал да съм кърпа — измърмори той и се пъхна под душа.

— Какво казахте? — Джинджър бе отново в банята. — Извинявайте, Франк, забравих четката си за коса. Щом живеем заедно, трябва да свикнем с тези малки интимности — заяви тя и излезе навън.

„Тази жена ще ме подлуди, ако в най-скоро време не се сближим“ — помисли си Франк, докато топлата вода обливаше тялото му. Действаше му благотворно и успокоително.

Когато обаче най-сетне бе в леглото си, се почувства по-зле отпреди. Знаеше, че само на няколко метра по-нататък бе стаята на Джинджър. Не се предаде на изкушението, което го тласкаше към нея. Чувстваше, че моментът още не е настъпил. Все пак не можеше да отиде при нея просто така и да я вземе в обятията си.

Джинджър не се чувстваше в своята обител по-различно. Изпитваше същия копнеж по Франк.

„Жалко, че човек не може винаги да прави онова, което иска“ — помисли си тя. След това изгаси лампата и се унесе в мечти.