Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Корекция
NomaD (2011)
Източник
Литературен клуб

Публикация в кн. „Рисунките на вятъра“, Михаел Крюгер, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2007 г.


11

В мига преди бурята,

в напълно празната секунда

преди дъждът да завземе живота

и светкавицата да се покаже,

когато изведнъж разговорите

прекъсват, когато човек не знае

с какво ще се запълни празнотата,

когато всички спомени са безследно

изгубени и теб вече те няма:

точно в тази секунда трябва да влезеш

във водата, и водата да премине през теб.

13

Влюбени до полуда в далечината, влюбени

в границата на мисленето, влюбени

във водата, която ни служи

за огледало: ние подреждаме небето

върху повърхността, и като вятър

го разбъркваме отново. Само един свят?

Много светове. Светът на глада,

на желанието, светът на надеждата,

чиито въдици привидно удържат

загадъчното равновесие: основната фигура,

към която, макар и късно, трябва да се върнем.

16

Тук всичко се стича накуп

през годината в огледалото на сезоните;

пенесто, после отново равнодушно

се повдига одеялото, диша тежко

през есента, когато с погледи

раздърпваме тънките остатъци от светлина.

И гласовете отъняват, същите

които казват, че народът бил като дете.

Толкова много неща стоят, стоят

лошо. Само понятията се угояват,

като че не знаем тяхната история.

Край