Марк Аврелий
Към себе си (10)

Седма книга

1. Какво е порокът? Той е това, което толкова пъти си наблюдавал. И изобщо трябва да бъдеш готов, когато ти се случва нещо, да си спомниш, че си го виждал много пъти. Навсякъде — и горе, и долу ще откриеш същите неща, с които са пълни историите и на древността, и на по-близкото минало, и на тези от вчера. С тях са пълни и сега градовете и къщите ни. Нищо ново няма. Всичко е обичайно и краткотрайно.

2. Основните възгледи живеят. Възможно ли е да бъдат умъртвени, щом са неугасими и мислите, които им отговарят? От тебе зависи да ги възвръщаш постоянно в живота. Аз мога да имам правилно мнение по този въпрос. Щом като мога, защо се тревожа? Което е вън от ума ми, няма никакво отношение към ума ми. Това разбери и ето те прав. От тебе зависи да се върнеш наново в живота. Виждай нещата отново тъй, както си ги виждал. Именно в това се състои връщането в живота.

3. Тщеславно тържествено шествие, драма на сцената, стадо овце и говеда, схватка на копиеборци, кокал, подхвърлен на кученца, залък хляб в басейна за рибите, угрижени, мъкнещи товар мравки, побегнали в уплаха мишки, разигравани на конец марионетки. Трябва да участвуваш във всичко това в добро разположение на духа и без да роптаеш. Редно е обаче да забележиш, че всеки има такава стойност, каквато е стойността на нещата, които го занимават.

4. Нужно е да следиш дума по дума това, което се говори, и да съобразяваш какво става при всеки човешки импулс. В първия случай трябва да внимаваш за смисъла на казаното, а във втория веднага да видиш импулсът към каква цел е насочен.

5. Дали умът ми е достатъчен за това, или не? Ако е достатъчен, ще си послужа с него за тази работа като с инструмент, даден ми от всеобщата природа. Ако не е достатъчен, или ще отстъпя на можещия по-добре да извърши работата, стига това да не е извън реда, или ще се наема, доколкото мога, но като взема за помощник можещия, така щото, упован на моето ръководно начало, да направи полезното и нужното за общността в този момент. Каквото и да правя — било лично, било в съдружие с друг, да го съобразявам единствено с това, с общополезното и пригодното.

6. Колко превъзнасяни до бога люде са вече потънали в забрава! Колко превъзнасяли ги са си отишли отдавна!

7. Не се срамувай, че ти помагат. Като войник при обсада на град трябва да изпълниш възложеното ти. Тогава, ако си куц и не можеш да се качиш сам на крепостната стена, нали ще успееш с помощта на друг?

8. Нека не те тревожи бъдещето. Ако трябва, ще достигнеш до него със същия разум, който ти служи сега за настоящето.

9. Всички неща са вплетени помежду си. Връзката им е свещена и помежду им никое не е чуждо на друго, защото са подчинени и същевременно съграждащи реда на един и същ свят. И светът, образуван от всичкото, е един, и богът, преминаващ през всичкото, е един, и материалната същност е една, и законът е един, единият общ разум за всички разумни същества, и истината е една щом като е едно и съвършенството за единородните същества, причастни към същия разум.

10. Всичко материално тутакси потъва в материалната същност на вселената. Всяка причинност тутакси се поема в разума на вселената, а споменът за всичко тутакси бива погребан във вечността.

11. За разумното същество природосъобразното и съобразното с разума действие са едно и също нещо.

12. Прав или изправян.

13. Каквито са в единните организми частите на тялото, в такова разумно отношение, макар и раздалечени, са разумните същества, защото са създадени за един вид общо сътрудничество. Мисълта за това ще ти идва по-често наум, ако повтаряш в себе си, че си член от организма, съставен от разумни същества. Но ако се наречеш не член, а част, значи още не обичаш от сърце хората и не те радва докрай вършенето на благодеяния. И още — ако го правиш просто като нещо редно все още не го правиш като добро на себе си.

14. Нека на това, което е изложено на случване и претърпяване, да му се случва отвън каквото пожелае. И нека, ако иска, да се оплаква от претърпяното. Що се отнася до мене, аз няма да допусна мнението, че случилото се е зло, и няма да се чувствувам ощетен. Във възможностите ми е да не го допусна.

15. Независимо какво прави или говори някой, аз трябва да бъда достоен човек. Все едно златото, смарагдът и пурпурът да можеха да кажат: „Независимо какво прави или говори някой, аз трябва да бъда смарагд и да запазя цвета си.“

16. Ръководното начало никога не безпокои само себе си, искам да кажа, не плаши себе си и не се подтиква към страсти. Ако някой друг може да го уплаши или наскърби, нека го стори. То само няма да използува способността си за образуване на мнения, за да се подложи на подобна промяна. Що се отнася до тялото, нека само да го е грижа да не претърпи нещо, ако може, и нека каже, ако претърпява. Плашена, наскърбявана и изобщо съставяща си мнение по този въпрос, душата няма как да претърпи защото не е предразположена към подобна преценка. Доколкото зависи лично от него, ръководното начало не изпитва нужда от нищо, освен ако само не се накара да изпита. По същия начин то е несмутимо и неможещо да се възпре, освен ако само не се смути и възпре.

17. Благополучие — това е благо божество# или… благо. А ти какво се каниш да правиш, въображение мое? В името на боговете, нека както си дошло, така и да си идеш. Не си ми нужно. Дошло си по стар навик. Не ти се сърдя. Само си иди!

18. Някой се страхува от промяната? Та какво може да стане без промяна и има ли нещо по-мило и по-свойствено за всеобщата природа от нея? Би ли могъл да се изкъпеш ако дървата не се променяха? Щеше ли да се храниш, ако храните не се променяха? И кое друго полезно нещо би се изпълнило без промяна? Не виждаш ли, че и това ти да се промениш е от подобно естество и че по подобен начин е необходимо за всеобщата природа?

19. Като в порой влачи всички тела материалната същност на вселената, свързани и съдействуващи в цялото също както частите на нашето тяло помежду си. Колко Хризиповци, колко Сократовци и Епиктетовци е погълнала вече вечността. Нека същото да важи и за всеки човек, независимо кой, и за всяко нещо.

20. Само това единствено ме безпокои да не би да правя нещо, което моят човешки строеж не желае или така, както не го желае или това, което сега не желае.

21. Скоро ще забравиш всичко, скоро и тебе ще те забравят всички.

22. Присъщо на човека е да обича и тези, които му вредят. Ще се убедиш в това, ако си представиш, че са ти роднини, и съобразиш, че грешат поради незнание и против волята си и че не след дълго ще умрат като тебе и най-вече, че не ти е навредено, защото ръководното ти начало не е станало по-лошо, отколкото по-рано.

23. Като от восък всеобщата природа извайва от материалната същност на вселената сега конче, после го стопява и използува неговия материал за дръвче, после за човече, после за нещо друго. И всичко това възниква за кратко. Няма нищо страшно, че едно сандъче се разпада, както и че бива сковано.

24. Злобното изражение на лицето е съвсем против природата. Когато се повтаря често, то убива красотата и накрая тя угасва тъй, че изобщо не може да се възстанови. Опитай се с помощта на това да разбереш, че горното е против разума. А ако изчезне и усещането, че грешим, нима остава друго основание за живота ни?

25. Всичко, което виждаш, уреждащата всичко природа ей сега ще го промени и от неговата материална основа ще създаде друго и на свой ред други от неговата, за да бъде винаги млада вселената.

26. Когато някой сбърка спрямо тебе, веднага си представи какво е възприемал за добро или зло, та е сбъркал. Разбереш ли, ще го съжалиш и нито ще се удивиш, нито ще се разгневиш. Защото навярно и ти сам все още възприемаш за добро същото като него или нещо друго от този вид. Тогава е редно да го извиниш. Ако пък вече не приемаш подобни работи за добри или лоши, толкова по-лесно ще е да се отнесеш благосклонно към допусналия грешка.

27. Недей да мислиш за отсъствуващото като за вече присъствуващо, ами избери най-достойното от това, което е налице, и с негова помощ си напомни как би се стремил към него, ако не беше тук. Същевременно обаче се пази да не би, воден от силното удоволствие, да привикнеш да го цениш дотам, че да изпаднеш в смут, ако се случи да не е налице.

28. Събери се в себе си! Разумното ръководно начало е по природа наклонно да си бъде достатъчно, когато върши справедливост, както и само по този път да се сдобива със спокойствие.

29. Изтрий въображението! Спри дърпането на конците! Очертай настоящето! Разбери какво се случва — било на тебе, било на друг! Раздели и разчлени дадения предмет на материално начало и оформяща причина! Мисли за последния си час! Сбърканото от някого остави там, където е станала грешката!

30. Постоянно поставяй едни до други мислите и думите си, прониквай с ума си в това, което правиш и което ти се случва.

31. Нека простотата, чувството за срам и безразличието към това, което е между добродетелта и порока, те дарят с ведрост. Обикни човешкия род и последвай бога.

Той казва: „Всичко е условност, действителни са само елементите.“# Достатъчно е да помня, че всичко е условност и условното се оказва съвсем малко.

32. За смъртта — разпръскване, ако светът е от атоми; а ако е нещо единно — било угасване, било отиване другаде.

33. За мъката — непоносимата прекъсва живота, траещата е поносима. Правейки обход, умът запазва своето спокойствие, а ръководното начало не става по-лошо. Нека, ако могат, поразените от мъка части да се произнесат за нея#.

34. За славата — виж мислите им, какви са — какво преследват и какво избягват. И че както при дюните едни се наслагват върху други и покриват предишните, също и в живота предишното бива покрито от нанесеното върху него следващо.

35. „А комуто са присъщи възвишена мисъл и способност да обхване цялото време и цялото битие, мислиш ли, че такъв човек ще държи на човешкия живот?“ — „Не е Възможно“ — казва той. „Значи такъв човек няма да смята и смъртта за нещо страшно?“ — „Ни най-малко.“#

36. „Присъщо е за един цар да върши благодеяния, а да му се отплащат с хули.“#

37. Грозно е лицето да става смирено, да се оформя и краси, както нарежда умът, а той да не оформя и краси сам себе си.

38. „Не бива на нещата ти да се гневиш, защото тях не ги е грижа.“#

39. „Да доставиш радост и на безсмъртните богове, и на нас.“#

40. „Живот пожънва като плодоносен клас и тъй един остава за разлика от друг.“

41. Ако за мен и двете ми деца боговете не помислиха, и в това има разум."#

42. „Доброто и справедливостта са с мене.“

43. Недей се присъединява към жалбите им и не се терзай!

44. „На това аз с право бих отговорил: Не говориш добре, човече, ако смяташ, че един мъж, който има и най-малка стойност, трябва да пресмята възможностите за живот и смърт, а да няма предвид в действията си единствено дали постъпва справедливо, или не и дали като достоен или негоден човек.“#

45. „Така стоят нещата в действителност, мъже атиняни: каквото място заеме в строя някой било сам, понеже го смята за най-добро, било по заповедта на началника си, там трябва според мен да остане и да се излага на опасност, като не държи сметка нито за смъртта, нито за нещо друго, а само за позора.“#

46. „Но, драги, виж да не би благородно и добро да са нещо различно от това да спасим от опасност себе си и другите. Действително това нещо, колко дълго да се живее, един истински мъж трябва да изостави и да не се влюбва в живота, но като се повери на бога за това и повярва на жените, че никой не би избягнал съдбата си, да търси начина, по който би преживял колкото се може най-добре живота, който има да живее.“#

47. Да наблюдаваш пътищата на звездите като движещ се заедно с тях и постоянно да ти е в ума преобразуването на елементите един в друг. Подобни мисли очистват от нечистотата на земния живот.

48. Хубаво е казано у Платон: „Който съчинява слова за хората, той също като от някакво високо място трябва да обгръща с поглед ставащото долу на земята: стада, войски, обработване на земята, сватби и разтрогвания, раждания и кончини, съдилищна гълчава, пустеещи земи, различни варварски племена, празници и траурни оплаквания, пазарища, пъстрата смесица и реда от свързването на противоположности.“#

49. Като разглеждаш отминалото, можеш да разбереш както промените в настоящия момент, така и да предвидиш бъдещото. Защото ще бъде изцяло от същия вид и няма да може да избегне ритъма на ставащото в момента. Затова е все едно дали ще наблюдаваш четиридесет или десет хиляди години човешкия живот. Какво повече ще видиш?

50. „Роденото от земята се връща в земята, това пък с въздушно потекло отново се завръща в небесния свод.“#

Или следното: разпадане на взаимно привличащите се атоми и един вид разпръскване на безчувствените елементи.

51. И още:

„С храна, пиене и магически действия избягваме потока на съдбата, за да не умрем.“#

„Сред мъките, довеждащи до вопъл, няма как да не изпитаме и духащия от боговете вятър.“#

52. По-опитен борец, но не по-съобразяващ се с общността, нито по-скромен и по-готов да се подчини на случващото му се, нито по-добронамерен към пропуските на своите близки.

53. Нищо страшно няма, когато една работа може да се свърши съобразно общия за боговете и хората разум. Няма основание да се боиш, че ще претърпиш вреда в случаите, когато можеш да бъдеш полезен по пътя на справедливата, съобразена с твоя строеж дейност.

54. Навсякъде и във всеки момент от тебе зависи, и да бъдеш доволен от настоящото стечение на обстоятелствата, изпълнен с почит към боговете, и да се отнасяш с хората, с които си в момента, съобразно справедливостта, и умело да следиш да не се промъкне в това, което си представяш в момента, нещо непонятно.

55. Не отклонявай погледа си към чуждите ръководни начала, а гледай направо натам, накъдето те води природата — и всеобщата чрез това, което ти се случва, и твоята чрез нужното сам да направиш. Всеки трябва да върши съответствуващото на неговия строеж. Останалите същества са създадени заради разумните, във всеки случай по-несъвършените заради по-съвършените, а разумните същества едни за други. Водещ в строежа на човека е стремежът към общност. На второ място идва способността да не се отстъпва пред телесните афекти. За движението на разума и ума е характерно да се огражда и никога да не допуска да бъде надмогнато нито от движението на чувствата, нито на страстите, защото те са животински, а движението на ума държи да има първенство и да не допуска тяхното надмощие. И с право, тъй като влиза в природата му да си служи с всички други. Третото в разумния строеж е устойчивостта и неподдаването на измама. Та държейки се о тези качества, нека твоето ръководно начало да следва правия път и ще има своето.

56. Все едно, че си живял до този момент и че вече си умрял, така проживей останалата част от живота си — съобразно природата.

57. Обичай единствено това, което ти се случва и което е вплетено в съдбата ти. Има ли нещо по-подходящо?

58. При всяка случайност имай пред очи ония, на които се е случило същото и които после са били недоволни, учудени и възмутени. Та къде са те сега? Никъде. Да не би и ти да желаеш същото? Не искаш ли да оставиш чуждите превратности на извършилите и претърпелите ги, а ти цял да се отдадеш на въпроса как да се възползуваш от тях? Добре ще се възползуваш и ще ти послужат като материал. Само внимавай и се стреми да бъдеш достоен във всичко, което вършиш. И помни тези две неща — без значение е обстоятелството, при което се действува…#

59. Копай навътре! Вътре е изборът на доброто и той може винаги да тече, стига само винаги да копаеш.

60. Редно е и тялото да бъде стегнато, а не размъкнато — било в движение, било в покой. Както умът се проявява на лицето и пази постоянно неговия събран и изпълнен с достойнство израз, нещо подобно трябва да се изисква и от цялото тяло. Но при спазването на това не бива да се достига до крайности.

61. Изкуството на живота напомня повече изкуството на борбата, отколкото на танца, по това, че човек е готов да посрещне и да устои на удари, за които не знае предварително.

62. Нека постоянно да преценяваш кои са хората, които желаеш да са ти свидетели, и какви ръководни начала имат. Нито ще ги виниш, ако грешат против волята си, нито ще се нуждаеш от свидетелството им, ако гледаш в извора на мненията и влеченията им.

63. Всяка душа се лишава от истина против волята си, казва той.# Също тъй и от справедливост, сдържаност, благонамереност и от всичко подобно. Крайно необходимо е непрекъснато да помниш тези думи. Ще станеш по-ласкав към всички.

64. При всяка сполетяла те болка да ти бъде подръка, че тя не е нещо грозно, нито нанася вреда на ръководещия те ум. Болката не го разваля нито доколкото е разумен, нито доколкото е настроен общностно. При повечето болки нека ти помогне и възгледът на Епикур — няма нищо непоносимо и вечно, стига да не забравяш за собствените си граници и да не добавяш към това друго. Помни още, че неприятното усещане от ред неща, които са идентични на болка, остава незабелязано — примерно че ни се спи, че ни е горещо или нямаме апетит. Та когато се случи да изпиташ неудоволствие от някое от тях, кажи си, че отстъпваш пред болка.

65. Гледай никога да не изпитваш към човекомразците това, което те изпитват към хората.

66. Откъде можем да знаем дали Телаугес не е имал по-съвършен характер от Сократ? Не е достатъчно, че Сократ е умрял, покрит с повече слава, че е разговарял по-изкусно със софистите, че е понасял твърдо нощния студ, че се е противопоставил благородно на заповедта да отведе в затвора човека от Саламин и че се е перчил, разговаряйки по улиците#, за неща, които биха спрели човека, ако са верни. На друго трябва да обърнем внимание: каква душа е имал Сократ и достатъчно ли му е било, че е справедлив спрямо хората и благочестив спрямо боговете и че нито негодува срещу човешката негодност, нито робува на нечие невежество, нито приема като чуждо отреденото му от цялото и че не го търпи като непоносимо, нито оставя ума си да се изпълня със съчувствие към страстите на плътта.

67. Природата не те е примесила тъй неотделимо в състава на цялото, щото да е недопустимо да се отграничиш и да вършиш със собствени сили своето. Огромна е възможността да станеш божествен човек и никой да не разбере това. Помни го винаги и още, че от малко неща зависи да живееш щастливо. И не защото не си успял в диалектиката и в науката за природата, затова да се откажеш да бъдеш независим, скромен, отдаден на общността и послушен на бога.

68. Да живееш без насилие и в пълно душевно разположение дори ако всички те охулват с всякакви хули и зверове разкъсват членовете на обгръщащата те телесна маса. Какво пречи при тези обстоятелства умът да запазва своето спокойствие, способността за вярна преценка на външните събития и готовността да извлича полза от изпречилото му се? Така че преценката да казва на идващото насреща: „Ти си такова в същността си, независимо че мнението те прави да изглеждаш различно.“ А готовността да извличаш полза да казва на изпречилото се: „Тебе търсех. Защото винаги мога да превърна наличното в момента в материал на добродетелта на разума, на обществената добродетел и изобщо на човешкото или божието изкуство.“ Всичко, което се случва, става присъщо за бога или човек и не е нито ново, нито неподдаващо се на направляване, а напротив — познато е и лесно за обработване.

69. Съвършенството на нрава се проявява в това да прекарваш всеки ден като последен и нито да роптаеш, нито да стоиш вцепенен, нито да се преструваш.

70. Бидейки безсмъртни, боговете не недоволствуват, че се налага в такава вечност да понасят безусловно и винаги толкова много и такива несъвършени същества. На това отгоре те полагат всякакви грижи за тях. А ти, който си вече едва ли не в края, отказваш, и при това бидейки един от несъвършените.

71. Смешно е да не бягаш от собствената си порочност, което е възможно, а да бягаш от порочността на другите, което е невъзможно.

72. Това, което разумната, зачитаща обществото способност открие, че противоречи на ума и на общностното съществуване, тя с право го смята за по-ниско от равнището й.

73. Когато ти си извършил добро, а друг го е изпитал, какво трето чакаш още? Или като глупавите — да ти се признае, че си сторил добро, и да бъдеш възнаграден?

74. Никой не се уморява да му помагат. Помагането е природосъобразно действие. Тогава, додето помагаш, не се уморявай да ти помагат.

75. Всеобщата природа се е устремила към създаване на вселената. При това положение или всичко ставащо се осъществява като необходимо последствие, или е лишено от разум, тогава ще са лишени от разум и главните събития, към които е устремено в подтика си ръководното начало на вселената. Помненето на тази мисъл ще ти помогне да посрещнеш много неща по-спокойно.