Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 10 гласа)
Корекция
khorin68 (27.02.2011)
Корекция
ira999 (27.02.2011)
Корекция
filthy (27.02.2011)
Сканиране
Петър Копанов

Издание:

Димитър Пеев. Алиби

Редактор: Милан Асадуров

Оформление: Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев

Илюстрация на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректор: Паунка Камбурова

Българска, II издание

Дадена за набор на 26.III.1979

Подписана за печат на 25.VII.1979

Излязла от печат на 15.VIII.1979

Формат 32/70×100

Изд. номер 1261

Тираж 60 120

Печ. коли 15

Изд. коли 9,71

Цена 1,00 лв.

Код 08 95361–21331 5506-26-79

Книгоиздателство „Г. Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“, София


1

Към входа на грамадната сива кооперация бавно крачеше окован в сребърни брони рицар. С изваден меч, стиснал здраво огромен щит, той застана пред полуоткрехнатата врата и я ритна три пъти церемониално. Но вратата не изкънтя, както би желал рицарят. Той беше с гуменки, а не с железни обувки. А и добре познаваше тази врата — главния вход в замъка на тевтонските рицари. Тя никога не се затваряше въпреки двата надписа, залепени по нея: старият „Моля, затваряйте вратата. От ръководството“, и новият, строг и лаконичен, но не по-резултатен „Затваряй вратата!“. И сега тя само изскърца измъчено.

— Хвърли меча си, о, Юранд от Спихов — зачу се от входа гласът на херолда. — Хвърли и щита си, свали и шлема. И облечи това!

От прозореца на мазето полетя в краката му скъсан, мръсен чувал.

Той не беше глупав като Юранд от филма. Той познаваше вероломството на кръстоносците. И бе дошъл в замъка им не за да се предава, а за да се бие с тях.

И боят не закъсня.

С див, свиреп крясък: „Мръсно полско куче!“ — от прозореца на мазето хвърлиха остро копие в краката му. Чу как изпращя скъсаният крачол на анцуга му, но болка не почувствува. От входа заизскачаха врагове с насочени мечове и копия.

Нито един от тях не бе тъй богато облечен като него. Картонът на броните им бе боядисан с обикновени водни бои, мечовете им бяха недодялани летви. А и не всички имаха шлемове. Затова пък бяха много. А той — сам. Но нищо. Сега ще видят кой е Юранд от Спихов.

Боят започна като елегантна фехтовка, но скоро страстите се разпалиха. Особено след като един от тевтонците успя с ловък удар изотзад да скъса и свали шлема на Юранд. И той заудря, колкото имаше сила, с тежкия си дървен меч. Биеше, мушкаше. И него го биеха. Пробиха щита му. Снощи цял час го бе мазал със сребърен бронз.

Внезапно сражението замря. Тевтонците отпуснаха мечове и копия. Юранд, подозрял някаква подлост, постоя в бойна готовност още няколко секунди и не издържа. Извърна се да види какво бе привлякло вниманието на враговете му.

Пред съседната кооперация бе спрял необикновен автомобил. Приличаше на малък камион, но вместо открита каросерия имаше нещо като стаичка без прозорци. От шофьорската кабина излезе мъж, облечен в тъмен костюм. Момчетата видяха как, като се наведе да вземе чантата си, изпод сакото му лъсна цев на пистолет и затаиха дъх. Той каза нещо на шофьора и застана на тротоара. Започна да оглежда сградата.

Камионът имаше отзад врата. Тя се отвори и от нея излязоха още трима мъже. Те носеха куфарчета, чанти, дървен триножник и голям фотоапарат, какъвто децата не бяха виждали. Сега вече, водени от Юранд, те се приближиха до камиона и се опитаха да надзърнат във вътрешността му. Но на вратата се появи млад милиционер. Той изгледа учудено рицарските им доспехи, но в следващия миг стана строг. Скочи пъргаво на паважа и подвикна:

— Айде, деца. Движение!…

Момчетата неохотно се отдръпнаха.

Човекът с пистолета кимна на останалите и влезе в кооперацията. Другарите му го последваха. Децата се напътиха да тръгнат след тях, но милиционерът, който завършваше шествието, ги изгледа предупредително и те останаха на тротоара. През прозорците на стълбището се виждаше как хората се изкачват, как се събраха на площадката на третия етаж.

— У Любчови отиват — прошепна великият магистър на тевтонците.