Читателски коментари (за „Алхимикът “ от Паулу Коелю)

Ненавиждам „лицемерното“ четене. Когато някой рони сълзи над нещо, което няма смисъл и не разбира, за мен е евтин театър.Обградени сме от лицемерие, явно дори и в четенето. Не обичам евтините и празни нравоучения, пръкнали се от чужда призма .Лесно е да се раздават нравоучения, трудното е да създадеш произведение, което да вдъхновява,да грабва, да разказва история, която никой друг не е разказвал… Изхабен дървесен материал!