Читателски коментари (за „Алхимикът “ от Паулу Коелю)

Книгата е направена по тертипа на американска презентация на телевизионен проповедник — грабва те веднага със сладкодумност, обсебва те и започва да те върти около едно и също. Зомбиране с едни и същи думи, една мантра, която се набива до безкрайност и т.н. А цялата история се върти около една от приказките на Шехерезада, която е доста по-стегната. Впрочем това е едно от нещата, които си заслужава да бъдат нападнати — не може да се правиш на гуру (Коельо) и да даваш напътствия за живота, а да си плагиат. Все едно да направя чалга версия на „Рапсодия в синьо“ и да съм велик композитор — не става…

Тема за размисъл: как човек следва мечата си примерно да стане писател ако е роден с IQ 30? Приказките са чудесно нещо ако не се опитват да бъдат наръчници по успех в живота.