Жорж Нурижан
Латински сентенции и мъдри мисли (14)

O

obsequium, amicos verita odium parit (обсеквиум амикос верита одиум парит) — угаждането създава приятели, истината — неприятели.

oderint, dum metuant (одерит дум метуант) — нека ме мразят, стига да се боят. Израз на латинския трагически поет Аций — цитиран от Цицерон. — Може да служи за девиз на деспотическите и мнителни владетели.

odi profanum vilgus (оди профанум вилгус) — мразя простия народ (Хораций).

odi sapientem, qui sibi ipsi non sapit (оди сапиенцем кви сиби ипси нон сапит) — мразя мъдрец, който за себе си не е мъдрец.

odium est ira inveterata (одиум ест ира инветерата) — омразата е застарял гнев.

officium damno esse haud decet praestantibus (официум дамно есе хауд децет престантибус) — услугата не бива да е във вреда на този, който я прави.

oleum perdidisti (олеум пердидисти) — прахосал си маслото, т. е. изгубил си времето. (Древните се осветявали с дървено масло и казвали за едно лошо съчинение, че авторът му напусто е изразходвал маслото си, докато го напише).

omne ignotum pro magnifico est (омне игнотум про магнифико ест) — всеко нещо, което не познаваме, считаме го за чудесно. (Великолепен афоризъм на Тацит).

omne nimium nocet (омне нимиум ноцег) — всеко излишество (всеко прекалено) вреди.

omne principium grave (омне принципиун граве) — всеко начало е трудно.

omne vivum ex ovo (омне вивум екс ово) — всека жива твар произхожда от зародиш. Афоризъм на английския биолог Харвей).

omne nimium vertitur in vitium (омне нимиум вертитур ин вициум) — всичко прекалено се превръща в порок.

omnia bona bonis (омниа бона бонис) — всички неща са добри за добрите.

omnia mecum porto (омниа мекум порто) — всичкото си богатство нося със себе си. — Отговор на гръцкия мъдрец Биас към неговите съграждани, които, като бягали от родния си град Приен пред настъпващите войски на Кир и били претоварени с дрехи и вещи, се чудели, че философът не носел нищо със себе си. — Той искал да каже, че истинското богатство се състои в мъдростта.

omnia si perdas, famam servare memento! (омниа си пердас фамам серваре мементо) — ако всичко изгубиш, гледай да запазиш доброто си име.

omnia sunt incerta, cum a jure discessum est (омниа сунт инцерта кум а юре дисцесум ест) — всичко е несигурно, когато човек е отстъпил от правото.

omnia vincit amor (омниа винцит амор) — любовта всичко побеждава.

omnis amans amens (омние аманс аменс) — всеки влюбен е безумен.

omnis dies velut ultimus ordinandus est (омнис диес велут ултимус ординандус ест) — всеки ден требва да се разпределя така, като че ли е последен.

omnis homo mendax (омнис хомо мендакс) — всеки човек е лъжец.

omnium rerum mors est extremum (омниум рерум морс ест екстремум) — от всички неща смъртта е последното.

onus probandi (онус пробанди) — задължението (главно на обвинителя) да подкрепи с доказателства обвиненията си.

opera et studio (опера ет студио) — с труд и прилежание.

o pessimum periclum, quod opertum latet! (о песимум периклум квод опертум латет) — най-лоша е скритата опасност.

ora et labora (ора ет лабора) — моли се и работи.

ora pro nobis (ора про нобис) — моли се за нас.

orbis pictus (орбис пиктус) — пъстър свет, свет в образи, труд на бележития чешки педагог Ян Амос Коменски.

o sancta simplicitas! (о санкта симплицитас) — о свещена простота! Възклик, приписван на Ян Хус (а според други — на Иероним Пражки), когато видел една баба да хвърли и тя дървета в кладата, над която той горел жив. — Този израз се употребява иронично, за да се осмее наивен — простодушен израз или поведение.

o tempora, o mores! (о темпора, о морес) — о времена, о нрави! Възклик, с който Цицерон изказва възмущението си от покварата на съвременниците си, в първата си реч против Катилина.