Жорж Нурижан (автор)

Жорж Нурижан или Джорджо Нуриджани (на италиански: Giorgio Nurigiani, на арменски: Ջորջո Նուրիջանի) е италиански публицист, писател, филолог и литературен критик от арменски произход.^[1]

Жорж Нурижан е роден в 1892 година. През 1911 година завършва гимназия в Стара Загора, след което се завръща в Италия и учи право в Университета в Рим. Преподава две години във Военноморската академия в Ливорно, след което се завръща в София. Става кореспондент на италиански вестници, секретар по печата при италианското посолство у нас (от 1919 г.), съветник е на папския нунций в България Анджело Ронкали.

Още в 1913 година публикува първите си работи за Македония. След Първата световна война става редовен дописник на множество италиански вестници, в които публикува статии за Македонския въпрос – „Куриере де ла Сера“, „Идея Национале“, „Трибуна“ и други. Едновременно с това пише и в редица софийски вестници. През 1919 година е секретар по печата при италианското посолство в София.^[2] Заедно с Пол Жантизон и Колинс в 1921 година приема покана на Националния комитет на Съюза на македонските братства за обстойна анкета по българо-сръбската граница за издевателствата на сръбските власти над българите. Нурижан публикува резултатите от анкетата във вестник „Идеа Национале“, превръщайки ги в достояние на цялата европейска общност.^[3] През 1933 година публикува книгата си „Македонската трагедия, гледана от Рим“, в която са включени мненията на над 40 италиански общественици и културни дейци за случващото се в Македония. От 1935 година Нурижан е директор на вестник „Светоглас“ – орган на Дружеството на чуждестранните публицисти и писатели в България.^[2]

Наред с това е автор на граматики, италианско-български и българско-италианските речници, както и на сериозни изследвания на български език върху италианската култура и литература и на книги за български писатели и критици. Между по-важните му издания са „Италианското обединение и неговите герои” (София, 1932), „Мандзони, Кардучи и Д´Анунцио” (София, 1932), „Творци на италианския дух. Срещи и разговори” (София, 1934), „Философията на Бенедето Кроче” (София, 1939), „Стожери на българската литература” (София, 1940), „История на италианската литература” (София, 1940), „Рим през вековете” (София, 1941), „Любовта на Байрона в Италия” (София, 1941), „Български критици” (София, 1941).^[4]

Макар че през ноември 1944 година е съучередител на организацията „Общество за култура и изкуство“, която подпомага усилията на българските правителства за излизане от международна изолация, през 1947 година е принуден от новите власти да напусне България и се установява в Рим. През 1966 година променя коренно своите защитавани с години становища по Македонския въпрос^[2] и приема македонизма. Според Константин Пандев в късните си съчинения „Ж. Нурижан изопачава сам себе си“.^[5] Посвещава на новите си възгледи три книги, издадени в Италия.

Нурижан е автор на над 3000 статии и студии^[2]. Творчеството му освен издания, посветени на актуални теми, включва съчинения, интерпретиращи италианското и българското литературно и историческо минало, драматични и прозаични произведения, съставителство на речници и граматики.

• Grammatica bulgara ad uso degli italiani. Con pref. di S. Mladenov, Sofia, 1920 (в книгата: Giorgio Nurigiani)
• Българо-италиански речник, София, 1928, 528 с., второ издание – Пловдив, 1943, 672 с.
• От олтара на Св. Франциск до българския трон, София, 1930, 24 с.
• Създателите на италианската държава. Макиавели – Кавур – Мацини – Гарибалди – Криспи – Мусолини, София, 1930, 163 с.
• Dieci anni di vita bulgara (1920 – 1930), Sofia, 1931, 224 p.
• Мандзони-Кордучи-Д`Анунцио, София, 1931, 31 с.
• Италианска граматика. Grammatica italiana ad uso dei Bulgari, София, 1932, 233 с. (първо издание от 1921 г., Хайделберг), трето издание – София, 1940
• Македонската трагедия, гледана от Рим, София, 1933, 135 с.
• Творци на италианския дух. Срещи и разговори, София, 1934, 160 с.
• Лестница от безсмъртни. Данте Алигиери. Франциск Азиски. Макиавели. Леонардо да Винчи. Микеланджело. Джанбатисте Вико. Галилей. Леопарди. Мандзони. Росини, София, 1935, 157 с.
• Il paese delle rose Bulgaria, Sofia, 1936, 34 p.
• Могъществото на българския дух. Сказка, София, 1937, 32 с.
• Инородни елементи в съвременната държава, София, 1938, 32 с.
• Очите на живота, София, 1938, 128 с.
• История на италианската литература, София, 1939, 432 с.
• Стожери на българската литература, София, 1939, т. I, София, 1940, т. II (с предговор на М. Арнаудов)
• Философията на Бенедето Кроче, София, 1939, 96 с. (с предговор от П. Бицилли)
• Българското племе в десет образа, София, 1940, 112 с.
• Българската майка, София, 1940, 48 с.
• Приятели на България, София, 1940, 400 с. (с предговор от Г.П. Генов)
• Прозрения, София, 1940, 112 с.
• Рим през вековете, София, 1940, 80 с., второ издание – София, 1941
• България пред утрешния ден, София, 1941, 32 с.
• Макиавели и неговото учение, София, 1941, 119 с.
• Български критици, София, 1941 г.
• Миражът на славяните, София, 1941, 32 с.
• Български критици, София, 1941, 160 с.
• Любовна песен. Драма в 3 действия, София, 1941, 64 с.
• Любовта на Байрона в Италия, София, 1941, 32 с.
• През острието на живота, София, 1941, 256 с.
• Glorie bulgare, Sofia, 1942, 207 с.
• В страната на Испериховите потомци, София, 1942, 120 с.
• Галилео Галилей, София, 1942, 31 с.
• Джузепе Мацини и неговото дело, София, 1942, 63 с.
• Животът като идея и постижение (Избрани есета), София, 1942, 152 с.
• Италианско-български речник, Пловдив, 1942, 506 с.
• Моралът, София, 1942, 32 с.
• Откровения на мъдрост, София, 1942, 160 с.
• При Д`Анунцио, София, 1942, 63 с.
• Проблясъци, София, 1942, 96 с.
• Зад кулисите на политиката, София 1943, 160 с.
• Камило Кавур, София, 1943, 32 с.
• Криспи и България, София, 1943, 54 с.
• Сто града ме слушаха, София, 1943, 195 с.
• Творци и литература (Литературни силуети), София, 1943
• Латински сентенции и мъдри мисли, 1945
• Корабът на изкуствата, София, Общество за изкуство и култура, 1945
• Вечното у българина, София, 1943 г.
• За Жорж Нурижан, Жорж Нурижан – 30-годишната му книжовна, публицистична и обществена дейност, 1913 – 1943 г., София, 1943 – СБП
• Изтерзани сърца (разкази), София, 1946, 160 с.
• България пред утрешния ден, Рим и София, 1963 (на италиански и бълг. език)

• Grammatica italiana ad uso dei Bulgari, 1921
• Grammatica bulgara: ad uso degli italiani; con prefazione del Prof. Dott. St. Mladenov. – Milano: Hoepli, 1930 (в книгата: Giorgio Nurigian)
• Macedonia ieri e oggi, Roma 1966
• Vocabolario delle lingue italiana e macedone, Roma 1967, 751 p.
• The Macedonian genius through the centuries, 1972

• Български книги 1878 – 1944. Библиографски указател, том IV, София 1979, стр. 303 – 304.
• Български книги 1878 – 1944. Библиографски указател, том VI, София 1983, стр. 353.
• РИМ-Габрово, ф. Б. Бараков. Писма между Б. Бараков – отшелник в крепостта Урвич край Панчарево и приятелят му Ж. Нурижан от Рим.

• Румен Шивачев, „Жорж Нурижан и уникалният „Вестник на гениите“, Портал за култура, изкуство и общество, 31 август 2018 г.

Нормативен контрол BNE BNF CONOR.BG Europeana FAST ISNI LCCN NKC NLG PLWABN ICCU VIAF WorldCat

Портал „Македония“