(предупреждавам, че съдържа spoilers)
Тази книга ме остави с много смесени чувства. Страшно ми харесваше и увличаше до момента на изнасилването. След това открих, че с почти нищо, предложено от автора, не съм съгласна, и все си мисля, че само мъж може да си представи по такъв начин психологическия ефект от едно изнасилване.
Съгласна съм, че характер на крайностите под силен стрес може да премине в противоположната крайност. Но да беше мотивирал безчувствеността и по-ясно, отколкото с простото преминаване от крайност в крайност при катаклизъм.
Всъщност, и преди това характерът на Розета не е разкрит сам по себе си (освен неколкократно с епитети от страна на майката). Тя е просто аксесоар на Чезира — не разбираме нищо за нея, тъй като не се проявява ни с действия, ни с думи.
И някак не ми звучи много убедително, че Розета ще се превърне в „нечия курва“, за да " се чувствува жена и да заличи по този начин спомена за онова, което й бяха сторили" броени дни след „онова“-то.
Да не говорим, че много ми се наби на очи как от всички войници, с които се срещат двете през цялото време, единствено негрите мюсюлмани се оказаха изнасилвачи. Но може би не би трябвало да осъждам стереотипизацията в книга, писана преди близо половин век, както бих го направила за съвременна книга.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.