Читателски коментари (за „Чочарка “ от Алберто Моравия)

(предупреждавам, че съдържа spoilers)

Тази книга ме остави с много смесени чувства. Страшно ми харесваше и увличаше до момента на изнасилването. След това открих, че с почти нищо, предложено от автора, не съм съгласна, и все си мисля, че само мъж може да си представи по такъв начин психологическия ефект от едно изнасилване.

Съгласна съм, че характер на крайностите под силен стрес може да премине в противоположната крайност. Но да беше мотивирал безчувствеността и по-ясно, отколкото с простото преминаване от крайност в крайност при катаклизъм.

Всъщност, и преди това характерът на Розета не е разкрит сам по себе си (освен неколкократно с епитети от страна на майката). Тя е просто аксесоар на Чезира — не разбираме нищо за нея, тъй като не се проявява ни с действия, ни с думи.

И някак не ми звучи много убедително, че Розета ще се превърне в „нечия курва“, за да " се чувствува жена и да заличи по този начин спомена за онова, което й бяха сторили" броени дни след „онова“-то.

Да не говорим, че много ми се наби на очи как от всички войници, с които се срещат двете през цялото време, единствено негрите мюсюлмани се оказаха изнасилвачи. Но може би не би трябвало да осъждам стереотипизацията в книга, писана преди близо половин век, както бих го направила за съвременна книга.

Първо искам да отбележа, че има някаква грешка в първия абзац на 11 глава — все едно погрешно е копи-пейстната част от текста, който после и се повтаря дословно:

"Тогава бях мечтала за едно весело завръщане с някой военен камион, с ония едри руси младежи — англичани или американци, доволни така, както би постъпила Кончета, според нейната разбиране, че „войната си е война“. " и нататък.

За самата книга — много ми допадна, ужасна история — прекрасно написана. Съгласна съм с предишния коментар, но мисля, че е адски трудно за един мъж да пише от гледната точка на жена (и обратното). Единственият писател, който много ме е впечатлил в това отношение, е Стивън Кинг в „Долорес Клейборн“.

Какво да кажа…силен, завладяващ стил… на места трагикомичен, на други натуралистичен,извайва невероятни картини от пейзажа в унисон с настроенията на героите…много силен е при описанието на бита и манталитета на селяните, внушението с изнасилването и кражбата и после "катарзисът " чрез „състрадние“ и на мен не ми е особено убедително… Но си заслужава определено да се прочете!

Много ми хареса. Прочетох и се върнах назад, започнах отначало. Относно психологическите ефекти на изнасилването — едно момиче, отгледано в парникова среда, много религиозно и пламенно вярващо, получава силом това, за което не би помислило, преживява ужасите на войната, несигурността… и всичко се срива — вярата в Бог като всесилен защитник на слабите, в човешките отношения. Отивайки от невинност към цинизъм, може би последващото поведение не е толкова странно.

Наистина добър роман, но част от удоволствието се губи, тъй като текстът има нужда от сериозна редакция. Колкото до психологическия момент с изнасилването — смятам, че е описан доста точно.

Най-хубавото антифашистко произведение, което ми е попадало. Горещо препоръчвам!

С удоволствие я започнах, от любопитство я преполових, с досада приключих четенето. Наистина има голяма доза романтика и сравнително добра образност в описанията на италианския бит и психология, но… Много скучно! По скучност я сравнявам с ,, Железният поток" на А. С. Серафимович.

Книгата е много добра, определено образите и повествованието останаха дълго в съзнанието ми. Краят ми се стори някак претупан и като че ми липсваше нещо. И все пак остава една световна класика!

Типично за Италия, не ти натоварва много интелекта.