Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
И дольше века длится день…, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010)
Корекция
NomaD (2011)

Издание:

Чингиз Айтматов. Денят по-дълъг е от век…

Рецензент: Пенка Кънева

Руска. Първо издание

Литературна група — художествена.

Редактор: Гюлчин Чешмеджиева

Художник: Любомир Михайлов

Художник-редактор: Стефан Десподов

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Радослава Марипович, Грета Петрова

Дадена за набор: октомври 1981 г.

Подписана за печат: февруари 1982 г.

Излязла от печат: февруари 1982 г. Формат 84×108/32

Печатни коли 21,50. Издателски коли 18,06. УИК 18,10.

Цена 2.09 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2

 

Чингиз Айтматов. И дольше века длится день… Изд. „Киргизстан“, Фрунзе, 1981

История

  1. — Добавяне

От автора

Всеки знае, че трудолюбието е задължително мерило за стойността на един човек.

В този смисъл Едигей Жанеелдин, или както още го наричат познатите му, Бураний Едигей, е действително истински труженик. Той е един от онези, върху които, както казват хората, се крепи земята. Свързан е с епохата си, доколкото мога да твърдя, съвсем здраво и това е неговата същност — той е син на своето време.

Ето защо, когато се занимавах с проблемите, засегнати в романа, за мен беше важно да видя света чрез неговата съдба — съдбата на фронтовака, а и на железничаря. И се опитах да го сторя, доколкото ми бе възможно. Образът на Бураний Едигей е израз на отношението ми към основния принцип на социалистическия реализъм, чийто главен обект за изследване е бил и си остава човекът на труда.

Далеч съм обаче от мисълта да абсолютизирам самото понятие „труженик“ единствено защото той е „прост, обикновен човек“, усърдно оре земята или пасе добитък. В сблъскването на вечното и преходното в живота човекът-труженик е интересен и важен дотолкова, доколкото представлява някаква личност, доколкото е голям духовният му багаж, доколкото е изразител на своето време. Именно затова се опитах да поставя Бураний Едигей в центъра на вълнуващите ме проблеми, в центъра на съвременния ми свят.

Бураний Едигей е труженик не само по природа и по характера на своите занимания. Той е човек с трудолюбива душа. А човекът с трудолюбива душа си задава въпроси, на които другите имат винаги готов отговор, затова вършат лениво работата си дори когато я вършат добре, и живеят само като консуматори.

А трудолюбивите хора като че ли ги свързва някакво братство — винаги умеят да се разпознават помежду си и да се разберат, ако пък не се разберат, то да се замислят. Нашето време им дава толкова храна за размисъл, както никое друго време до сега не им е давало. Нишката на човешката мисъл се е устремила вече от Земята към Космоса.

Вероятно най-трагичното противоречие в края на XX век се крие в това, че човешкият гений е безграничен, а не може да се реализира поради създадените от империализма политически, идеологически и расови бариери.

В днешните условия, когато са налице не само техническите възможности за сигурно излизане в Космоса, но когато икономическите и екологичните нужди на човечеството властно изискват тази възможност да се осъществи, подклаждането на вражди между народите, разпиляването на материални ресурси и мисловна енергия за надпревара във въоръжаването е най-чудовищното от всички престъпления срещу човека.

Само отслабването на международното напрежение може да се смята за прогресивна политика днес. Няма в света по-отговорна задача от тази.

Ако човечеството не се научи да живее в мир, то ще загине. Атмосферата на взаимно недоверие, напрежение и конфронтация е една от най-сериозните заплахи за спокойния и щастлив живот на човечеството.

Хората могат да бъдат търпими един към друг, но не могат да мислят еднакво, оставайки при това хора, запазвайки човешките си качества. Още от древността и до наши дни желанието да лиши човека от неговата индивидуалност е съпътствало целите на имперските, империалистическите, хегемонистичните претенции.

Човекът без спомени за миналото, изправен пред необходимостта отново да определи мястото си в света, човекът, лишен от историческия опит на своя народ и на другите народи, се оказва извън историческата перспектива и е годен да живее само ден за ден.

Достатъчно е да си припомним „културната революция“ в Китай, манипулациите със съзнанието на народа, свели диалектиката на сложното многообразие в живота до равнището на няколко цитата от така наречените червени книжки на Мао, да си припомним съдбата на народа с най-древни традиции при днешната хегемонистична политика на китайското ръководство, за да се убедим във връзката между тези явления. Колкото и парадоксално да изглежда това, но и други неща са взаимно свързани: отричането — или фалшифицирането — на миналото и самодоволният високомерен шовинизъм, който има нужда да издигне около себе си китайска стена, защото само зад нея може да се поддържа митът за превъзходството на един народ над всички други.

Както в предишните си произведения, така и този път аз се опирам на легендите и митовете, на преданията, като опит, оставен ни в наследство от миналите поколения. И същевременно за първи път в писателската си практика прибягвам до използването на фантастичен сюжет. Както едното, така и другото не е самоцел за мен, а метод на размисъл, един от начините за познание и интерпретация на действителността.

Разбира се, събитията при описаните контакти с извънземната цивилизация и всичко случило се във връзка с това не почива на абсолютно никаква реална почва. Никъде не съществуват в действителност сарозекски и невадски космодруми. Цялата „космологична“ история е измислена от мен с една-единствена цел — да заостря в парадоксална, хиперболизирана форма ситуацията, пълна с потенциални опасности за хората на земята.

Колкото до значението на фантастичната измислица, още Достоевски е писал: „Фантастичното в изкуството има граници и правила. Фантастичното трябва до такава степен да се доближава до реалното, че почти да му повярвате.“ Достоевски е формулирал точно закона за фантастичното. И наистина и митологията на древните хора, и фантастичният реализъм на Гогол, Булгаков, Маркес или научната фантастика — всички те, въпреки цялото си различие, са убедителни именно поради своето докосване до реалното. Фантастичното подсилва някои страни в реалното и след като определи „правилата за игра“, ги показва философски обобщено, стараейки се да разкрие до крайна степен потенциала в развитието на избраните от него черти.

Фантастичното е метафора на живота, която ни дава възможност да го видим под нов, неочакван ъгъл. Метафорите станаха особено необходими в нашия век не само поради нахлуването на научно-техническите постижения в областта на довчерашната фантастика, но по-скоро, защото е фантастичен светът, в който живеем, който е разкъсван от противоречия — икономически, политически, идеологически, расови.

И така, аз искам сарозекските метафори в моя роман още веднъж да напомнят на трудещия се човек, че той е отговорен за съдбата на планетата…