Ивайло Г. Иванов
Хари Потър и сянката от планините (откъс) (1)

Глава първа
НЕОЧАКВАНА ПОКАНА

Хари Потър беше едно много необикновено момче. За разлика от другите момчета на неговата възраст, той никак не се радваше на лятната ваканция. А като си помислиш — тя току-що беше започнала. Връстниците му от света на мъгълите сега хукваха по екскурзии и летни лагери, пътуваха до далечни страни, а той бе принуден да прекара цялото лято в тясната стаичка, от която вуйчо Върнън и леля Петуния почти не му позволяваха да излиза.

Не, Хари не беше обикновено момче.

Той бе магьосник.

Хари лежеше по корем на леглото в стаята си, небрежно разлиствайки сборника „Магии от различни народи“, което бе успял да скрие от от зоркия поглед на вуйчо Върнън. Всички останали книги, заедно с магическата пръчка, котела и метлата бяха заключени в шкафа.

Вече наближаваше полунощ. Хедуиг се бе събудила и сега нервно потрепваше с крила в клетката си.

Хари вдигна очи към нея.

— Бедната ми Хедуиг — въздъхна той — не стига, че изтезават мен, ами и теб не ми позволяват да пускам навън!

Совата почука с клюн по железните пръчки на клетката. Кой знае колко й се летеше! Но какво да се прави — лято… Едно от многото ужасни лета, които Хари бе прекарвал в този дом.

Вуйчо Върнън и леля Петуния бяха мъгъли. И то — от онази най-отвратителна порода мъгъли, които не само не вярват в магиите, но и бяха в състояние да вгорчат живота на един истински магьосник, по нелепо стечение на обстоятелствата попаднал под тяхна опека.

Хари замислено се почеса по врата — искаше му се да не мисли за цялото това противно дълго лято, което му предстоеше и през което щеше да остане затворник в тази стая, без да може да се види с Хърмаяни, със семейство Уизли, с всичките си приятели от „Хогуортс“… През тези дълги, самотни лета нерядко имаше моменти, в които на Хари му се струваше, че би се зарадвал дори на професор Снейп, стига да можеше да го зърне отнякъде, даже би стиснал и ръката на Драко Малфой, само и само да имаше някаква възможност да се измъкне от тази проклета стая!

Хари отвори сборника на произволна страница, намести очилата си и зачете съсредоточено.

Глава CLІХ

Магии за изгонване на духове

Както повечето магии, този вид се правят по различен начин от различните народи. Това, обаче, не е приумица на магьосниците, а се дължи на ред причини: различните народи имат различни духове и привидения (вж. „Разширен курс по спиритология“ І, ІІ, ІІІ и ІV том от професор С. Тобиас). В Китай, арабския свят Ирландия, Мексико, Индия, България и навсякъде по света, за да изгоните дух, най-напред трябва да знаете с какъв точно дух си имате работа. Заклинание за банши няма да подейства на тенец и обратно. Джинът няма да се впечатли от магия, предназначена за пропъждане на каппа. Затова точното определяне на това какъв дух изгонвете, е от първостепенно значение…

 

„Разширен курс по спиротология“… Този предмет не беше от задължителните. Хари бе виждал дебелите томове на професор Тобиас в училищната библиотека, но те му се сториха прекалено огромни, за да ги мъкне в света на мъгълите. Жалко, от една страна — спиритологията бе страшно интересна и увлекателна наука, а от друга — тази глава сборника на всеки ляв крак препращаше към „разширения курс“.

От една предишна глава бе научил няколко заклинания за студен огън и сега с помощта на едно от тях си бе направил магическо кълбо, което блещукаше над книгата с меката си, светлозелена светлина. Заклинанието беше келтско и бе много особено — кълбото светеше само на онзи, който го бе направил. За всеки друг — бил той мъгъл или магьосник, тази необичайна лампа бе съвършено невидима. Това бе много добре дошло за Хари, тъй като вуйчо Върнън, който имаше навика честичко да става посред нощ и да шпионира какво прави племенникът му, изобщо не би заподозрял, че някой в къщата му все пак нарушава установения ред и изучава магии. Братовчедът Дъдли, който пък редовно предприемаше нощни набези до кухнята, също не би забелязал нищо нередно, за което после да се оплаче на родителите си. Но кълбото имаше и едно друго, незаменимо предимство — то оставаше незабелязано и за вездесъщото Министерство на магията! Там, разбира се, вероятно бързо биха научили, че някой произнася заклинание в света на мъгълите, но нямаха абсолютно никакъв шанс да разберат дали това заклинание е проработило или не. Защото за магьосниците бе забранено „да правят магии в света на мъгълите“, но нищо не бе в състояние да докаже, че в тази стая имаше направена магия!

— Чук-чук-чук… — заудря отново Хедуиг по железните пръчки на кафеза си.

Изглеждаше някак неспокойна. Нищо чудно — нали нея я очакваше също толкова кошмарно лято, каквото и Хари! Но полярната сова продължи да почуква с клюн по решетката, да пърха с крила и неспокойно да върти глава към прозореца.

— Какво има, Хедуиг? — извърна се Хари към нея — Да не би да … чакаш някого?

Совата още по настойчиво запърха и закима.

Хари отвори прозореца. Лъхна го нощната прхлада, която нахлу от спящия град на мъгълите. Безоблачнато небе беше обсипано от безброй блещукащи звездички и огряно от сърпа на луната. Кого ли можеше да очаква Хедуиг?

Изведнъж — далеч, далеч, Хари забеляза два неясни силуета, носещи се във въздуха. Сови. Когато наближиха, той разпозна в едната от тях улулицата наlo Дъмбълдор. Гледай ти! Какво ли пък имаше да му казва директорът посред лято?

Совите безшумно кацнаха на перваза. Към краката им имаше привързани пергаментови свитъци.

Хари взе свитъците и разчупи печата на първото писмо. Беше от директора.

УЧИЛИЩЕ „ХОГУОРТС“

Има удоволствието да покани Хари Потър

На специалния магьоснически лагер-школа

За периода от 24 юли до 10 август при „Седемте езера“.

Сборен пункт — 23 юли в „Хогуортс“.

На лагера ще имате възможност да се срещнете с много млади магьосници от различни училища и академии.

Такса — 80 сикли, платими в касата на „Хогуортс“

(в таксата са включени разноските за път)

Необходими принадлежности за лагерниците:

— Магическа раница с неограничен обем — 1 брой;

— Саморазпъваща се палатка — 1 брой;

— Магически спален чувал за нощуване на открито — 1 брой;

— Неприкосновен личен комплект на магьосника — 1 брой;

— Туристически магически обувки — 1 чифт (Важно — препоръчваме ви моделите без крилца!);

— Магически компас — 1 брой;

— Универсална магическа карта — 1 брой;

. . . . . . . . . . . . . . .

 

Нататък бяха изредени безброй други хитроумни магьоснически уреди и приспособления, за повечето от които до този момент Хари дори не бе предполагал, че съществуват. Тази „магическа раница“, която бе посочена в самото начало, наистина би трябвало да бъде с неограничен обем, за да ги побере всичките. Следваше указание, че тези принадлежности биха могли да бъдат закупени от магазина „МАГИЧЕСКИ ПЪТЕШЕСТВЕНИК“ на „Диагон-али“.

Още преди да стигне до края на писмото, двете сови разпериха криле и безшумно отплуваха в мрака на нощта.

Второто писмо обаче, беше от Министерство на магията.

Господин Потър,

Тъй като без да си служите с мъгълски осветителни приспособления, сте прочел поканата от „Хогуортс“, значи все пак Вашето заклинание е направено успешно и Вие сте нарушил забраната за правене на магии в света на мъгълите. Но тъй като тази магия и резултатите от нея, предвид тяхната специфика, по никакъв начин не биха могли да бъдат забелязани от мъгъл, единствено в този случай сме склонни да приемем, че не носите отговорност по магьосническите закони. Длъжни сме обаче да Ви отправим предупреждение, че ще преразледаме практиката на Министерството на магията и занапред такива действия ще бъдат санкционирани с цялата строгост на Закона!

Министър на магията: Корнелиус Фъдж

 

Хари незабавно угаси магическото кълбо светлина и остана в мрака с разтуптяно от вълнение сърце. Потърка очи — не сънуваше ли?

Лагер!

Той никога досега не беше чувал за летни магьоснически лагери. Но това нямаше значение — важното бе, че му се удаваше възможност поне това лято за дълго да отърве от непрестанните крясъци на леля Петуния, от забраните на вуйчо Върнън и юмруците на Дъдли!

Лагер! Изумително!

Хари дори забрави, че е нощ. Дощя му се веднага да намери някакъв повод да излезе от стаята, да намери някого от досадните си роднини и незабавно да му съобщи, че за известно време няма да им „досажда“. Всъщност — те на него, но мъгъли от техния сорт просто не бяха в състояние да схванат кой на кого, в края на краищата, повече обтяга нервите.

Хм, „Седемте езера“… Хари не помнеше някога да бе чувал за това място.

Стори му се, че усети леко парване на челото си — там, където личеше белегът, който му бе останал от магията на злия лорд Волдемор в нощта, в която бяха загинали родителите му.

* * *

— Дръж се прилично на масата, Потър! — ехтеше нетърпящия възражение глас на вуйчо Върнън, докато леля Петуния разпределяше димящото какао по чашите, стараеки се да не разлива много по покривката.

Мустаците му смешно потрепваха, а погледът му бълваше мълнии по посока на Хари.

— Но какво неприлично съм направил? — не разбра момчето.

— Говориш!

— Напротив, мълча си… — започна Хари, докато изведнъж осъзна заяжденето на вуйчо си — искам да кажа… мълчах си, преди ти да заговориш пръв…

И млъкна, защото видя колко се вбеси вуйчо Върнън.

— ТИ ПРОТИВОРЕЧИШ ЛИ МИ, МАЛКО ЧУДОВИЩЕ, ТАКОВА! — закрещя като обезумял вуйчо му, че чак коремът му се затресе — ИСКАШ ЛИ ДА ОСТАНЕШ БЕЗ ЗАКУСКА!

— Добра идея! — изхихика Дъдли — И без това майка пак му е сипала повече, отколкото на мен!

Леля Петуния нежно се обърна към синчето си:

— Как, Дъдленце? Та ти изяждаш вече третата си порция бекон, миличко! Вкусно ли е, искаш ли още?

Дъдли закима с доволен поглед и протегна чинията към майка си.

— БЕЗ ЗАКУСКА! — отсече вуйчо Върнън и трясна с юмрук по масата — За да се научиш занапред!

Без да чака подканяне, Хари стана и се упъти към вратата.

— Никой не ти е разрешавал да ставаш! — изсъска след него леля Петуния.

— Потър, върни се обратно! — изхриптя вуйчо Върнън — това, че не искаш да закусваш, не те освобождава от задължанието ти да останеш на масата с възпитаните хора!

И вдигна очи към тавана:

— Господи, това момче от нищо не възприема!

Хари мъжествено изтърпя изтезанието си. Семейство Дърсли закусваха повече от час. Непрекъснатите похвали на вуйчо Върнън по адрес на подобния на кучешки уши бекон на леля Петуния, отвратителното свинско мляскане на братовчеда Дъдли и умилителния поглед на леля Петуния към последния въздействаха ужасно на Хари. Тези хора, дори със самото си присъствие, бяха способни да убият каквато и да било приятна мисъл у него и да задушат доброто му настроение, по-успешно от всякакви диментори.

Когато най-сетне ставаха от масата, Хари подхвърли, че има възможност да замине на лагер.

— Какво-о-о! — не повярва на ушите си вуйчо Върнън — Как смееш да си го помислиш?

— Дъдли ще ходи на скаутски лагер! — допълни леля Петуния и погледна победоносно към Хари — за теб… съжалявам, но не можем да си го позволим!

Вуйчото поклати глава в подкрепа на жена си:

— А и да можехме…. Не ни ли стигат другите разноски около тебе, знаеш ли колко ни струваш, досаден неблагодарник такъв? — и шумно се уригна — Гледай го ти! Че има и нахалството да се натиска!

— Нищо няма да ви струва… — започна Хари, но…

— Нито дума повече! — изрева вън от себе си вуйчо Върнън — Марш в стаята си! Или искаш да останеш и без обяд!

Хари стисна юмруци и без да каже нищо, тръгна към вратата.

— Няма да е зле, докато Дъдли е на лагер, всеки ден да му пращате по един колет храна, че да не умре от глад! — тросна им се той на излизане.

* * *

Ужас! Никакъв лагер! Никакви „Седем езера“! Хари отново щеше да прекара цялото лято тук — в тази противна къща на „Привит Драйв“ номер четири, сред още по-противните физономии на вуйчо Върнън и леля Петуния. А Дъдли — скаут!

На Хари чак му стана смешно. Вуйчо Вънрън и леля Петуния няколко пъти бяха опитвали да пращат Дъдли на скаутски лагери, но всичките му лагерувания обикновено се проваляха с гръм и трясък и обикновено след някое от неговите жални телефонни обаждания, те панически хукваха да вземат обратно синчето си. Веднъж — времето било твърде хладно, друг път — храната била ужасно малко, трети — тревата под палатката му не била достатъчно мека… Дъдли всеки път се връщаше с изподрани от острите треви телеса, които „тежки наранявания“ даваха нов тласък на омразата на родителите му и него самия към Хари, сякаш той бе в нещо виновен, че братовчедът му за пореден път се е надценил. Как ли щеше да завърши и това летуване на Дъдли?

Е, нямаше значение! Нали той самият щеше да си остане тук?!

Хари пое дълбоко въздух и от гърдите му се изтръгна една тежка въздишка. Поредното загубено лято!

Той сам се лиши от обяд — просто не обърна внимание на небрежното подвикване на леля си Петуния, когато го повика, което веднага бе изтълкувано от вуйчо Върнън като нова демонстрация на неуважение и липса на възпитание от страна на племенника му.

Целия ден, чак до вечерта, Хари прекара седнал на леглото си, подпрял глава с две ръце, потънал в мрачни мисли. Само редките писукания на Хедуиг отвреме — навреме му напомняха, че в тази къща има поне една душа, която го обича.

Нов шум откъм прозореца извади Хари от тежкото му настроение. Той се извърна. Не бе усетил кога се бе стъмнило.

Отново сови. Този път бяха три. Хари ги позна от пръв поглед. Бяха совите на Хагрид, Хърмаяни и семейната сова на Уизли. И трите му носеха нови послания.

Хари отвори най-напред писмото от семейство Уизли.

Беше от Рон.

Здравей, Хари!

Как караш лятото? Какво ли питам — сигурно си умираш от досада!

Научи ли за лагера? Нашите много се зарадваха, като разбраха за „Седемте езера“. Някога и те са летували там като ученици. Казаха, че мястото било невероятно! Било много полезно за всеки магьосник, поне веднъж в живота си да отиде на „Седемте езера“. Самите езера зареждали с огромна магическа сила.

Мен ме пуснаха. Нямам търпение да ида на този лагер!

Ти ще дойдеш, нали?

Рон

 

Хари въздъхна още по-дълбоко отпреди и отвори писмото от Хагрид.

 

Здравей, Хари!

Разбрах, че вече си получил писмото за лагера.

Назначен съм за скаут-водач на групата от „Хогуортс“. Нали ще се ходи по планините, а пък аз разбирам от таквиз работи. Участвах в идеята за „Седемте езера“ — голяма работа са, да знаеш!

Надявам се мъгълите да се отнасят добре с теб!

До скоро!

Хагрид

 

Брей, да му се не види! На Хари чак му се доплака. Вуйчо Върнън и леля Петуния нямаше как да не го пускат на училище. Сигурно се бояха от нещо. Но сега — за този лагер, който изобщо не беше задължителен, те имаха пълното право да продължат лятното му заточение в света на мъгълите. Той въздъхна още по-дълбоко и разпечата писмото от Хърмаяни. Сигурно и тя му пишеше за лагера.

Ами, да!…

 

Мили Хари!

Предполагам, че ще дойдеш на лагера! Аз научих едва тази сутрин и много се зарадвах. Щях да летувам в Испания с родителите си, но поканата промени плановете ни. Никога не бях чувала за „Седемте езера“. Първо прерових всички броеве на „Пророчески вести“, които съм запазила, но никъде нямаше и дума за тях. После потърсих в матьосническата енциклопедия, но ги нямаше нито на буква „С“, нито на „Е“. Споменати бяха само като пример на „М“ — „Магически места“. За щастие миналата година от книжарницата на „Диагон-али“ си бях купила „Атлас на всички магически местности и магьоснически сборища в света“ и там най-сетне ги намерих! „Седемте езера“ още от дълбока древност са известни на магьосниците от целия свят. Те наистина са седем и са в една планина, наречена Рила, която пък се намира в България. Щях да припадна, като прочетох това! Там със сигурност ще срещнем Виктор Крум и останалите магьосници от България, които ни гостуваха в „Хогуортс“!

Със „Седемте езера“ са свързани много предания за велики магьосници. Вече започнах да преработвам реферата си по история на магията, които беше почти готов. Надявам се, че след като се върнем от лагера, ще добавя към него поне още пет-шест рула пергамент. Бедният професор Бинс — това ще му дойде твърде много!

Сега с негърпение гледам към календара — до 23 юли има едва няколко дни, а ми се струват цяла вечност!

Вярвам, че на 23-ти ще се видим в „Хогуортс“!

 

С обич,

Хърмаяни

 

Хари подпря лакти на перваза и се замисли. Значи освен Рон, Хагрид, и Хърмаяни, нямаше да види и Виктор…

— Хърмаяни, Хърмаяни… — промърмори той — Защо ли ти е трябвало да се ровиш в подробности!

Преди да получи последните писма, той вече почти се бе примирил, че през цялото това ужасно дълго лято ще си остане затворен тук и няма да среще никого от съучениците си. А сега Хърмаяни му пишеше, че Виктор сигурно също щял да бъде на лагера — така, че на Хари му се налагаше да се пребори и с мисълта, че приятелят му от България също ще бъде на „Седемте езера“, а той…

Като че ли отново усети същото парване по белега на челото си, както снощи.

Не, все трябваше да се измисли нещо! Вуйчо Върнън сигурно не бе разбрал: лагерът на Хари нямаше да струва нищо на семейство Дърсли! Хари трябваше просто да му обясни, да му разкаже да му се помоли…

Стоп!

Вуйчо Върнън щеше да изпадне в ярост. Това се бе случвало неведнъж. Той просто щеше да заяви, че Хари отново му противоречи, че отново проявава грубост и невъзпитание и т. н.

Хедуиг отново запърха с крила, усетила затруднението на приятеля си.

Той отвори кафеза и я пусна в стаята. Совата кацна на рамото му и започна да върти глава наляво — надясно.

— Искаш да мислим заедно ли? — обърна се към нея Хари — Е, хайде, тогава!

Сякаш от хиляда километра до него достигна гласът на леля Петуния. Беше време за вечеря. Хари остави Хедуиг в клетката й и нерешително тръгна към трапезарията.

„Лагер… — въртеше се непрекъснато в главата му — Лагер…“

Не, Хари на всяка цена трябваше да измисли нещо!

Нещо, което или да накара вуйчо Върнън и леля Петуния да го пуснат на „Седемте езера“ или…

Или да го изгонят натам!

Трябваше да измисли нещо!

Нали ненапразно беше магьосник!