Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Дилън Томас. И смъртта ще остане без царство

Съставил и превел от английски: Александър Шурбанов

Английска. Първо издание

Народна култура, София, 1992

ISBN 954–04–0007–4

Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата.

 

Водещ редактор: Федя Филкова

Библиотечно оформление: Стефан Груев

Редактор: Иван Теофилов

Художник: Стефан Груев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректор: Евгения Джамбазова

Формат 70×90/32. Тираж 3000. Печатни коли 7. Издателски коли 4,09

ДФ Полиграфически комбинат — София

 

Dylan Thomas. Collected Poems, 1934–1952

J. M. Dent & Sons Ltd. Aldine House Belford Street, London, 1971

История

  1. — Добавяне

Развиделява там, където слънце не изгрява,

където не струи море, водите на сърцето

напират неизменни

и със светулки във главите призраци сломени,

на светлината ято,

се нижат през плътта, която костите не скрива.

 

Една пламтяща в скута свещ със топлина погалва

и младостта, и семето, а старостта изгаря;

ако не шава семе,

плодът човешки до звездите чак ще се възземе —

смокиня яснокора;

без восък ако е свещта, тя косъма оголва.

 

Разсъмва се в мрачевината, скрита зад очите,

от полюсите в черепа и стъпалата руква

на бурна кръв морето;

отдън неоградените си кладенци небето

към тази пръчка бликва,

която е предсказала в усмивката сълзите.

 

Нощта закръгля в орбитите, както й харесва,

като луна катранена на сферите предела;

ден над костта изгрява;

там, дето няма студ, кожуха зимен разкопчава

живодеряща хала;

а лентата на пролетта под клепките провисва.

 

Развиделява на потайни двори зад стобора,

над връхчета на мисъл, дето под дъжда ухае;

щом логиките гаснат,

на почвата потайностите през окото раснат

и кръв под слънцето играе;

над голите пустеещи земи зората спира.

Край
Читателите на „Развиделява там където слънце не изгрява“ са прочели и: